№ 131
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Миглена Р. Маркова
Членове:Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на подсъдимите: Д. М.У. и Н. А.Р.
срещу присъда №260030/19.10.2020г. постановена по НЧХД №87/2020г. по
описа на Районен съд – Асеновград, ІV–ти наказателен състав.
С Присъда №260030/19.10.2020г. постановена по НЧХД №87/2020г. по
описа на Районен съд – Асеновград, ІV–ти н. с., е признал подс. Д. М. У. и
подс. Н. А.Р. за виновни в извършване на престъпление по чл.216 ал.4, вр. с
ал.1 от НК и на осн. чл.54 ал.1 от НК ги е осъдил както следва: подс.У. на
глоба в размер на 100 /сто/ лева, а подс. Н. А. Р. на глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Предявеният от частната тъжителка М.А. граждански иск срещу
подсъдимите е отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят
направените по делото разноски.
Срещу постановената присъда са постъпили бланкетни жалби от подс.
Н. А.Р. и подс. Д.У., с които присъдата се атакува като неправилна и
необоснована. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат
1
оправдани по предявените им обвинения. В срока по чл.320 ал.4 от НПК са
постъпили допълнения към въззивните жалби, в които обстойно са изложени
съображения, че не е извършен обстоен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, както и че подсъдимите са били лишени от
възможност да изслушат приложените по делото веществени доказателствени
средства, с което е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничило правото им на защита. Иска се присъдата да се отмени и делото
да се върне на друг състав на РС Асеновград или да се отмени и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за
невиновни по повдигнатото им обвинение.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило възражение от повереника
на частния тъжител- адв.Е.Н., в което се излагат обстойни съображения, че
наведените в жалбите на подсъдимите възражения са неоснователни, както и
че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Иска се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.Ч.П. и
подсъдимите поддържат жалбите си. Твърдят, че им е нарушено правото на
защита, тъй като в съдебно заседание не са изслушали записа на диска,
приобщен по делото, поради което и не са запознати със съдържанието му.
Навеждат се доводи, че страните са във влошени отношения, предвид
множеството подадени жалби от частната тъжителка във връзка и с
неправилно паркиране от подс.Р.. Адв.П. сочи, че обвинението повдигнато на
подсъдимите е недоказано, тъй като на записа се вижда само движението на
двамата подсъдими към жилището им, но не и да носят пиезозапалка, поради
което и извода на съда, че с нея е запален звънеца от подсъдимите е
недоказан и необоснован. Сочи се, че телефона, с който е извършен записа
също не доказва по категоричен начин, че именно двамата подсъдими са
посегнали на звънеца на сем. А.и.
Подсъдимият Р. в съдебно заседание моли да бъде прегледан от
съдебния състав записа, за да се установи, че няма как излизайки от
асансьора да влезе в дома си. Сочи, че е неясно защо пострадалата не е
сигнализирала за случилото се на тел. 112, както и че неправилно съдът е
посочил в мотивите си, че срещу него има подадени жалби за неправилно
2
паркиране през 2018г., тъй като тогава не живеел в гр.Асеновград. Моли да
бъде оправдан.
Подсъдимата Д.У. в съдебно заседание поддържа становището на
защитника си и моли да бъде оправдана.
В съдебно заседание гражданския ищец и повереника му – адв.Е.Н.
молят присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна по
подробно изложени във възражението и съдебното заседание съображения.
Навеждат се доводи, че обществената опасност на извършените от двамата
подсъдими деяния е висока, тъй като е извършено с общоопасни средства,
поради което и не може да се квалифицира като малозначително деяние. Във
връзка с направените доводи от подсъдимите и техния защитник се излагат
съображения, че видеозаписите, сочат специфичен шум, който вещите лица
не са могли да определят, тъй като в кръга на компетентността им е
идентифицирането на човешки глас, но не и шумовете по произход. Твърди
се, че няма основания да се връща делото на първостепенни съд, тъй като не
са нарушени правата на подсъдимите, доколкото записа на тел. 112 е
обективиран и на хартиен носител, не само на запис. Иска се присъждане на
разноски за настоящата инстанция, за което се представят доказателства.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от
процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на
обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество
са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока
възражения на защитата, съдът счита за неоснователни. Не кореспондира с
материалите по делото твърдението на защитата, че не им е била
предоставена възможност да се запознаят със съдържанието на вещественото
3
доказателство – диск съдържащ запис от тел. 112, а същият само им е бил
предявен на осн. чл.284 от НПК. Подсъдимите и защитника им не са изразили
желание в съдебно заседание да бъде изслушан записа на диска. Напротив,
адв. М. е заявил, че не държи да бъде изслушан записа / л.294 от НОХД/. В
писмото от Дирекция „Национална система 112“ Районен център 112-
Кърджали, с което диска е изпратен в РС-Асеновград е посочена датата на
подаване на сигнала- 04.11.2019г., номера и името на лицето, което го е
подало, както и направеното оплакване. Същите кореспондират напълно с
приложените електронни картони на приетото повикване, в които сигнала е
отразен. Те са докладвани от председателя на съдебния състав в проведеното
на 11.02.2021г. съдебно заседание по делото и след като са изслушани
становищата на страните по приемането им с определение на съдебния
състав са приети по делото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
счита, че първостепенният съд не е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което да е ограничил правото на защита на подсъдимите,
доколкото страните са били запознати със съдържанието на диска. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че диска съдържа информация, която не
касае повдигнатото на подсъдимите обвинение, доколкото производството
касае деяние извършено на 16.11.2019г., а на записа се съдържа информация
за деяние на 04.11.2019г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав не
счита, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да обусловят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на АРС, поради което и исканията на защитата и
подсъдимите, в тази насока, следва да се оставят без уважение като
неоснователни.
За да постанови присъдата си, Асеновградският районен съд е възприел
за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д. М. У. е неосъждана. Подсъдимият Н. А. Р. е осъждан
по НОХД № 528/2019г. по описа на Районен съд Асеновград за престъпления
по чл. 343б, ал.1 от НК и по чл. 270, ал.1 от НК, за което му било
определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер
на четири месеца и „Глоба“ в размер на 250 лева. На осн. чл. 66, ал.1 от НК
наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 години
4
Частната тъжителка М.А. живее с баща си- свид. Г. Ж.А. в
апартамент, находящ се в гр. ***. Отношенията между тях от една страна и
подсъдимите и домоуправителката – свид.А. К. М., от друга, били влошени.
На 03.11.2019г. свидетелят Г. А. видял, че по звънеца и изтривалката на
апартамента им има нещо нередно, но тъй като бил много уморен не обърнал
внимание. На следващия ден- 04.11.2019г. около 16,30 часа той излязъл от
апартамента си и видял, че изтривалката пред входната му врата е изгоряла.
Обърнал се към звънеца на дясно и забелязал, че и звънеца и стената покрай
него също били обгорени. Външната врата била нова, огнеупорна, поради
което и от запалването на изтривалката била само очернена, но не и запалена.
Свидетелят Г. А. съобщил на дъщеря си. Тя излязла и след като видяла
обгаранията по изтривалката и звънеца се обадила на телефон 112. На място
дошъл полицейски екип, които обяснили на частната тъжителка, че няма
камери и не може да се установи кой е извършителят. Същите беседвали със
съседи на частната тъжителка, като съпругът на подсъдимата споделил на
полицейските служители, че като се върнал от работа в един часа през нощта,
видял, че всичко било изгорено. Свидетели на инцидента не били установени.
На следващият ден, свидетелят Г. А., ведно с частната тъжителка М.А.
закупили нов звънец и нова изтривалка. На 13.11.2019г. те отново били
запалени. Тогава частната тъжителка М.А. и свидетелят Г. А., решили да
поставят мобилен телефон между двете врати на жилището, на който да бъде
включена камерата и в случай на извършване на нов палеж, извършителя да
бъде записан.
Апартамента на частната тъжителка М.А. бил вдясно от асансьора, а на
подсъдимите Д.У. и Н.Р. – по средата, срещу асансьора. В средата имало и
друг апартамент, в който живеела тяхна съседка - вдовица. Стълбището в
блока било с автоматично включващо се осветление при движение.
На 16.11.2019г. свидетелят Г. А. и частната тъжителка М.А., сложили
телефона в процепа между двете външни врати на жилището си, с включена
камера на запис. Те знаели, че подсъдимият Н.Р. се връща от работа около 2
часа през нощта, поради което когато тя чула асансьорът на входа по това
време да се движи, отишла и събудила баща си. След това двамата застанали
пред вратата си и чули, че подсъдимият Р. слиза на етажа, запътва се към
звънеца им, след което той със запалка запалил звънеца им. Частната
5
тъжителка М.А. открехнала външната врата на апартамента им и с баща си
видели, че стълбищното осветление отново светва, след което чули вратата на
жилището на подсъдимия Н.Р., да се затваря. Свидетелят А. излязъл от
апартамента им и видял, че звънеца им отново е обгорен.
Сутринта около 6 часа тъжителката М.А. и свид. Г.А. видели, че
асансьора спира на техния етаж и застанали тихо до външната врата на
жилището си. Забелязали, че стълбищното осветление светнало, а след като
загаснало чули шум от запалка, с която подс.У. запалила звънеца им. После
осветлението на стълбището отново се включило и те чули как подсъдимата
Д.У. се прибира в дома си. Частната тъжителка М.И. излязла от апартамента
им и пипнала звънеца, който бил топъл. Изцапала си пръста с черно, след
което заедно с баща си, се прибрали в жилището им. Там тя свалила от
телефона записа и го качила на компютъра си, където заедно с баща си го
изгледали.
Следобед тъжителката А. и баща й – свидетелят Г. А. отново поставили
в процепа между двете врати, мобилния телефон на частната тъжителка,
включен на запис. По- късно същия ден подсъдимите отишли до входната им
врата и я огледали дали има монтирани камери.
Частната тъжителка М.А. и свидетелят Г. А., отново сменили звънеца,
след което тя отишли при адвокат и подала сигнал в Районна прокуратура
Асеновград. По случая била извършена проверка, която приключила с
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
В хода на съдебното следствие първостепенния съд е назначил и приел
заключението на стоково оценъчна експертиза и техническите експертизи на
мобилния телефон на частната тъжителка- Протокол за извършена експертиза
№ 2021/ИКУ – 097 от 25.03.2021г. и Протокол № 21/ ИДИ -64 от 06.04.2021г.
Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Асеновград, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства
приема за достоверни, кои не и защо. Правилно АРС е кредитирал с доверие
показанията на свидетеля Г. А., като кореспондиращи напълно със
заключенията на изготвените експертизи и приложените по делото писмени и
веществени доказателства. Същите са последователни, логични и допълващи
се помежду си, изграждащи приетата от РС-Асеновград фактическа
6
обстановка, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Ето защо и
наведените доводи на защитата, че не е следвало да се кредитират с доверие
показанията на свид.Г.А., в частта, в която сочи, че е чул шум от запалка, тъй
като не кореспондират със заключението на вещото лице, не се споделят. При
изслушване на вещото лице Н.Г.ев същия е посочил, че не може да определи
шума, който се чува на записа и да го разпознае, но това не обосновава извод
у настоящия съдебен състав, че не следва да бъдат кредитирани с доверие
показанията на свид.А. и да бъдат ползвани при изграждане на фактическата
обстановка по делото.
Правилно обясненията на подсъдимите не са ценени в частта, в която
декларативно са отрекли извършване на деянието, доколкото в тази им част те
противоречат на заключенията на назначените експертизи и показанията на
свид.Г.А..
При така установената фактическа обстановка се налага правния извод,
че правилно е приложен и съответния на нея материален закон, като
първоинстанционният съд е приел, че подс. Д. М. УЗ. е осъществила от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 16.11.2019г. в
гр.Асеновград, *** е повредила противозаконно чужда движима вещ
собственост на М. Г. АНГ., а именно звънец на входна врата на стойност
4.50лв./четири лева и петдесет стотинки/, като случая е маловажен.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е
приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният
съд е приел, че подс.Н. АНДР. Р. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 216 ал.4 във вр. с
ал.1 от НК, а именно, че на 16.11.2019г. в гр.Асеновград, *** е повредил
противозаконно чужда движима вещ собственост на М. Г. АНГ., а именно
звънец на входна врата на стойност 4.50лв./четири лева и петдесет стотинки/,
като случая е маловажен.
От обективна страна са налице всички признаци на престъплението по
чл. 216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Подсъдимите безспорно на
инкриминираната дата и място са запалили звънеца на входната врата на
пострадалата, което представлява чужда движима вещ, с които си действия
двамата подсъдими са причинили имуществени вреди. Обосновано е прието и
7
че деянието е маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК предвид
незначителността на вредните последици, които отличават деянието от
обикновените случаи на този вид престъпление.
Съдът не споделя виждането на защитата, че обвинението не е доказано
по категоричен и безспорен начин, тъй като не било установено подсъдимите
да са запалили звънеца на инкриминираната дата предвид кредитирания с
доверие доказателствен материал по делото.
Правилно е прието и че деянието е извършено с пряк умисъл, като
форма на вина. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент
подсъдимите са пълнолетни, вменяеми лица. Същите са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици от деянието и са целяли настъпването им.
Първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанието
на подсъдимите. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на позд. Д.У. са приети чистото й съдебно минало, добри
характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност. Изложените по –
горе обстоятелства законосъобразно са обусловили, че справедливо се явява
наказанието по по-леката алтернатива на санкцията визирана в чл. 216 ал.4 от
НК в минимален размер, а именно глоба в размер на 100лева. Така
определеното наказание настоящия съдебен състав приема като отговарящо
на обществената опасност на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36
от НК.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенният съд е
индивидуализирал наказанието на подс.Н.Р.. Обосновано като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени младата му възраст и трудовата
ангажираност, а като оттегчаващи – предходното му осъждане. Изложените
по – горе обстоятелства законосъобразно са обусловили, че справедливо се
явява наказанието по по-леката алтернатива на санкцията по чл. 216 ал.4 от
НК, при баланс на смекчаващи и оттегчаващи вината обстоятелства, в размер
около средния, а именно глоба в размер на 200лева. Така определеното
наказание настоящия съдебен състав приема като отговарящо на
обществената опасност на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36 от
НК.
Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че
8
предявения от тъжителката М. Г. АНГ. граждански иск срещу подсъдимите е
неоснователен, поради което и е отхвърлен изцяло.
АРС се е произнесъл правилно съобразно разпоредбата на чл.189 ал.3 от
НПК, относно направените по делото разноски. Правилно е и произнасянето
по отношението на приобщените по делото веществени доказателства, поради
което и не се налага изменение на присъдата в тази й част.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
се потвърди. Жалбите срещу нея като неоснователни следва да се оставят без
уважение. Пред настоящата инстанция са направени разноски от частния
тъжител за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв, които съобразно
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимите.
Следва всеки един от подсъдимите: Н. АНДР. Р. и Д. М. У. да се осъди
да заплати и сумата от 6лв. държавна такса за образуване на делото пред
въззивната инстанция
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260030/19.10.2020г., постановена по НЧХД
№ 87/2020г. по описа на АРС, ІV –ти н.с.
ОСЪЖДА Н. АНДР. Р. и Д. М. У. да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Пловдив, държавна такса в размер на по
6лв. /всеки един от тях/ за образуване на въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. АНДР. Р. и Д. М. У. да заплатят на М. Г. АНГ. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10