Р Е Ш Е Н И Е
№.
. . . . .
гр.Варна,
…………….2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря Мария
Манолова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№266/2020год. на
ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 625 от ГПК.
Производството по делото е образувано по молба на ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД /ОББ/, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Н.П., с искане за
откриване производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество ЯЗОН ООД,
ЕИК *********, Варна, представлявано от управителя Б**Л**П**, с твърдения за
състояние на длъжника на неплатежоспособност съгласно чл.607а от ТЗ, поради
което се претендира: обявяването му в неплатежоспособност с начална дата
29.11.2019г.; откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника ЯЗОН
ООД, назначаване на временен синдик В.И.Г. /с посочени данни в молбата/;
постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; обявяване
на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му; прекратяване
правомощията на органите и лишаване на длъжника от право да управлява и да се
разпорежда с имущество, включено в МН /маса на несъстоятелността/; определяне
дата на първото събрание на кредиторите и постановяване започване осребряване
имуществото на длъжника и неговото разпределение. Претендират се и сторените в
производството разноски от молителя – кредитор.
В молбата се правят и
доказателствени искания във връзка с първата фаза на производството. Прилагат
се писмените доказателства.
Съдът е информиран за висящността на
образувано по молба на длъжника т.дело №208/2020г. на ВОС, ТО, за откриване
производство по несъстоятелност, спряно до приключване на настоящото
производство.
При преценка редовността на молбата
съдът съобрази, че същата формално отговаря на изискванията за редовност
съгласно чл.625 и чл.628 ТЗ. Молбата е подадена от легитимиран кредитор на
длъжника, с твърдения по съществените предпоставки, с приложено уведомление до
НАП по чл.78 от ДОПК, заплатена държавна такса за производството по сметка на
ВОС. Молбата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на
кредитора, вкл. за подаване молба за откриване производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че производството е
образувано въз основа на редовна молба по чл.625 вр. чл.607а ТЗ.
В съдебно заседание молителят ОББ АД
чрез ю.к.Н.П. поддържа искането за откриване производство по несъстоятелност на
ответното дружество с посочена в молбата начална дата.
Ответникът, редовно призован по реда
на чл.50, ал.2 ГПК, не е изразил становище по молбата, не се явява в съдебно
заседание. Не е ангажирал доказателствени искания.
Съдът, въз основа на твърденията на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С молбата си кредиторът ОББ АД
излага, че са налице основанията за откриване производство по несъстоятелност
за ответното дружество ЯЗОН ООД поради неизпълнение на изискуеми задължения на
търговеца по договори за кредит както и невъзможност да бъдат изпълнени същите.
Твърди се, че влошеното икономическо състояние на търговеца е прогресиращо и
неоспорвано от самия длъжник, видно от депозирана от последния молба по чл.625 ТЗ, по която е било образувано т.дело №208/2020г., спряно до приключване на
настоящото, на основание чл.628 ТЗ. Твърди се, че ответникът е сключил с
молителя ОББ АД два договора за кредит, както следва: договор за овърдрафт по
разплащателна сметка от 26.11.2014г., допълнен и изменен с няколко допълнителни
споразумения, първото от които на 09.12.2015г. и последно от 15.01.2019г.,
съгласно който на ответното дружество е предоставен кредит овърдрафт по
разплащателна сметка с разрешен лимит от 260 000 лева, със срок на
договора до 17.06.2021г. Твърди се, че поради неизпълнение задълженията по този
договор както от длъжника, така и от солидарните длъжници по него – ЮТА
ЕЛЕКТРОНИКА ЕООД, Б**Л**П** и Д***И***Д***, вземането по него е обявено за
предсрочно изискуемо като банката се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №1610/2020г. на ВРС, за следните суми:
просрочена главница в размер на 209 630.72 лева, договорна лихва в размер
на 2538.14 лева, обезщетение за забава от 2 347.67 лева, обещзщетение за забава
върху предсрочно изискуема главница 10 832.21 лева, или общо
229 955.71 лева. Поканата -уведомление за изискуемостта се твърди, че е
връчена лично на управителя и солидарен длъжник Б.П. на 27.06.2019г. Твърди се,
че във връзка с тези задължения на 10.02.2020г. длъжникът сам е подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност. Твърди се и втори договор за
кредит – договор за револвиращ банков кредит от 25.05.2018г. по бизнес кредити
на Корпоративни и МСП клиенти на банката, по силата на който на длъжника е
предоставен кредит под формата на кредитна линия за оборотни средства в размер
на 120 000 лева. Срокът на този договор е изтекъл на 30.04.2019г. и по
него задълженията на длъжника възлизат на сумата от 114 650.75 лева. За
тези вземания банката също се е снабдила със заповед за изпълнение по ЧГД
№10413/2019г. на ВРС, за което е образувано и изп.дело №1749/2019г. на ЧСИ Т.К.,
рег.№815 в КЧСИ. Твърди се последно извършено плащане по споразумение в
изпълнителното производство на 29.11.2019г. Въз основа на горното се твърди, че
затрудненията на длъжника са трайни и попадащи в обхвата на чл.608 ТЗ като го
характеризират като неплатежоспособен. Считат че като начална дата на това
състояние следва да бъде определена 29.11.2019г., когато е извършено последно
реално погасяване на кредитно задължение.
От приложените към
молбата писмени доказателства – договор за овърдрафт и разплащателна сметка от
26.11.2014г. ведно с допълнителните споразумения към същия; заповед за
изпълнение по ЧГД №1610/2020г. на ВРС и изпълнителен лист от 07.02.2020г. по
същото дело; договор за револвираща кредитна линия от 25.05.2018г., заповед за
изпълнение по ЧГД №10413/2019г. на ВРС и изпълнителен лист от 05.07.2019г. по
същото дело, се установява безпротиворечиво твърдяното в молбата по чл.625 ТЗ
относно качеството кредитор на молителя по изискуемо вземане, произтичащо от
абсолютна търговска сделка – договори за кредит. В обезпечение на вземането на
банката по договора за кредит от 2014г. Язон ООД е учредил ипотека върху собствените
си недвижими имоти в гр.Плевен /л.57/ както и особен залог върху съвкупност от
настоящи и бъдещи вземания на стойност от 232 772.85 лева по сключени
договори с контрагенти, вкл.Канев Електро ЕООД, Алди Електра ЕООД, ЕТ Мико
–Митко Калев, Ескана АД, Варна билд имоти ЕООД, Ел Би джей АД, постъпленията по
които се насочват към открити разплащателни сметки на длъжника при банката
–кредитодател. /л.60/ Представени е и договор за учредяване на особен залог
върху вземания по договора за кредит от 2018г. върху настоящи и бъдещи вземания
на длъжника Язон ООД на обща стойност от 150 000 лева по изрично посочени
договори, сключени с Ел Би Джей АД, Сандроуз холидейз ЕООД, конкретизирани по
размер, които ще бъдат насочвани към разплащателните сметки на длъжника в
банката молител. Твърди се, че издадените два изпълнителни листа в заповедните
производства, са обединени в изп.дело №1749/2019г. на ЧСИ Т.К..
Видно от служебно
извършена проверка на настоящи съд, на 10.02.2020г. пред ВОС е образувано
производство по т.дело 208/2020г. по молба за откриване производство по
несъстоятелност, подадена от длъжника Язон ООД. В същата се твърди, че спрямо
длъжника са налице както обстоятелства, сочещи на неплатежоспособност, така и
за свръхзадълженост на дружеството. Посочена е начална дата на това състояние
13.01.2020г., когато се твърди, че длъжникът е спрял плащанията към кредитори.
Видно от приложенията към тази молба, не се оспорва, че дружеството е
вземанията по договорите за кредит са обявени надлежно за изискуеми.
Съгласно изискани
служебно книжа и справки, съдът установява, че в дирекция Събиране на НАП е
образувано изп.дело №*********/2016г. по описа на ТД на НАП-Варна като е
наложен запор върх1 6 бр.автомобили като е определена окончателна оценка на
имуществото от 58 000 лева. С постановление от 12.05.2017г. е наложена
възбрана върху търговски обект/магадин/ в с.Свети влас, общ.Несебър, при оценка
на обекта от 160 000 лева. От постъпилата справка на НАП се установяват
проведени два търга и предстоящ трети, при липса на явили се наддавачи,
съответно последващ търг при начална цена от 80 000 лева за обекта. С
постановление от август 2017г. е наложен запор на вземанията от всички банки в
страната, но сметките нямат авоари. Същевременно се сочи наложена възбрана и върху
земя и сграда – магазин в гр.Плевен, ул.Г.Кочев №88. Представени са ГДД от
2009г- 2018г. с данни, че за предходен период са унищожени поради давност.
/цит.постановления на ТД на НАП са приложени на л.201 и сл./ Съгласно справката
от НАП, дружеството не е подало документи ГДД за 2019г., в който смисъл са и
изявленията на вещото лице М.. /на л.248/
Със справка на КЧСИ
/л.211/ се сочи образуваното изп.дело №1749/2019г. на ЧСИ К., рег.№815,
ОС-Плевен, по което към март 2020г. задълженията на Язон ООД възлизат на
357 181.40 лева както и 12 369.61 лева разноски по изпълнението. По
делото е наложена възбрана върху имота на длъжника в Св.Влас както и върху
имота – магазин за промишлени стоки в гр.Плевен. По това производство е висящо
осребряване на възбранените имоти.
Представени са данни за
притежавани от длъжника 5 бр. МПС, от които 2 леки и 4 товарни автомобила. /на
л.218/
От изслушаното заключение
на ССЕ /л.288 и сл., том II/
се установява, че на вещото лице са предоставени от страна на длъжника оскъдни
данни за воденото счетоводство – не са предоставени всички необходими
счетоводни документи, справки и регистри. Вещото лице е ползвало наличните при
банката –молител, в НАП и по приложеното към настоящото т.дело 208/20г. на ВОС,
ТО. Налице е отбелязване, че счетоводството е водено до края на януари 2020г.
от г-жа В., но същата не е предоставила данни на вещото лице. Не е подадена ГДД
за 2019г. по чл.92 от ЗКПО, до 30.06.2020г., а така също и към 09.2020г. –
срока за подаване на коригиращи декларации.
Вещото лице и съдът след
извършена служебно проверка по партидата на търговеца в ТР констатира подадени
ГФО за периода 2015г. до 2018г., с изключение на 2019г. Видно от приложена
справка за задълженията на длъжника, същите възлизат на сумата от 344 606.46
лева спрямо кредитора – молител ОББ АД; по отношение на НАП – 189 105.30
лева и към доставчици – общо 126 464.29 лева, или общо задължения в размер
на 660 176.05 лева. Вещото лице констатира, че след януари 2020г.
дружеството не извършва никаква дейност. Вещото лице посочва стойността на
актива и пасива в балансите към 2018, 2019 и 2020г. като приема, че всички
задължения са краткосрочни такива доколкото дългосрочните по банковите кредити
са обявени за изискуеми изцяло през 2019г. При тези справки е видно, че
краткокрайните активи превишават краткосрочните задължения над 50%. За да
прецени обаче каква е структурата на КМА вещото лице е ползвало последният
подробно изготвен баланс към 2015г., къдета са отразени отделно материални
запаси, вземания и парични средства. Оттам вещото лице сочи, че основен дял от
КМА представляват материалните запаси /стоки/, а на следващо място вземания от
клиенти и доставчици. Според вещото лице стойността на КМА по отделни групи се
запазва и през 2018 и 2019г. Не може да бъде извършен инвентаризационен опис на
наличните стоки към 31.12.2019г., следователно и анализ на ликвидността на
стоките, имат ли обезценка към края на отчетния период, събираемостта на
вземанията и др. При тези данни, при изчисляване на коеф.на обща ликвидност вещото
лице посочва, че не са налице данни за влошаване на ликвидността за периода
2016 – 2019г. /коеф. около 1.71, 1.54/ По отношение на абсолютната ликвидност
вещото лице е изразило становище за гравитиране около „0“ при липса на данни за
паричните наличности. Представени са данни за материалните активи на
дружеството – два недвижими имота, върху които се извършват принудителни
действия по публична продан в цитираното изп.дело и на публичен изпълнител.
Налице са 6 бр. МПС, които имат балансова стойност към 2020г. в размер на
376 152.35 лева, а по изп.дела имотите имат стойност от 526 944 лева,
а МПС – 58 000 лева. При съпоставяне размера на задълженията от 660176.05
лева и разходите за несъстоятелността в размер на 6010 лева с размера на имуществото
по пазарните оценки в изпълнителните производства /посочени по-горе/, в размер
общо на 584 944 лева, имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Вещото лице е
изразило становище, че в периода от 2016 – 2018г. е налице трайна тенденция за
намаляване на приходите спрямо 2015г. като отчетената през 2017г. печалба от 66
хил.лева е инцидентен резултат. Затрудненията на Язон ООД съгласно основното
заключение имат траен и необратим характер поради ниската рентабилност на
дейността и ясната тенденция на спад в приходите от продажби на стоки, което е
основен предмет на дейност /търговия на едро с битова електроника и
електроуреди/. Затрудненията като тенденция започват през 2016г. и се изразяват
в спиране на плащанията през средата на 2019г.
По делото през
м.10.2020г. е постъпила поредна справка от НАП за липса на постъпила ГДД за
2019г. на ответното дружество. /л.311/
По изп.дело на ЧСИ К. са
налице данни за последно обявена публична продан на имущество на длъжника на
23.03.2021г. ведно с данни за нестанали предходни продани.
С допълнителна ССЕ /на
л.337 и сл./ вещото лице е изследвало справките декларации по ЗДДС и
приложените към тях дневници за покупки и продажби за данъчни периоди от 2016г.
до м.12.2019г. Въз основа на тези документи вещото лице прави изявление, че не
може да се установи размерът на вземанията на Язон ООД по клиенти. Най-общо са
установени вземания от клиенти към края на 2016 и 2017г., посочени в табличен
вид, които са в значителен размер от 849 358.15 лева към 30.09.2017г.
Спрямо физически лица тези вземания са в размер на 182 228.03 лева към
2017г. тези вземания съставляват 21.45% от общия размер на вземанията. Според
вещото лице, наличието на такива вземания показва, че в счетоводството на
длъжника не е отразена постъпилата парична сума от тези клиенти, т.е. не са
вярно отразени и в пълен обем входящите парични потоци. /л.343/ По отношение на
част от вземанията са налице отрицателни салда, което означава, че не са
издадени съответните данъчни документи или са получени аванси, поради което
вещото лице прави забележка, че тези суми представляват по естеството си не
вземания, а задължения на Язон ООД към клиентите, които са извършили плащането.
В баланса на дружеството, тези суми с отрицателни салда следва да се посочат
като част от пасива, като задължения. В т.В от заключението е посочена
извършената от вещото лице „насрещна“ проверка при доставчици и клиенти на
длъжника, въз основа на обявени ГФО в Търговски регистър, за водения при тях
размер на задължения към Язон ООД. /на л.344/ Вещото лице е установило
разминаване между размера на отразените при Язон вземания и вземанията при
клиентите, които са с по-нисък размер или въобще не фигурират като задължения
към Язон. Прави се извод, че въз основа на горното се опорочава
действителността на записаните вземания в счетоводството на Язон ООД.
В устните си обяснения
вещото лице е посочило, че дружеството не е подавало СД по ЗДДС от януари
2020г. до служебната си дерегистрация през юни 2020г. Направен е извод за
компрометиране на ГФО, обявен по партидата на дружеството за съответните години
поради данни за нередовно водено счетоводство, неточно и невярно отразяване на
финансовото състояние на дружеството. Според вещото лице част от отразените
вземания, представляват укрити парични потоци от извършени сделки в търговския
обект на длъжника, като оборот, който се получава ведднага, регистрира се от
фискалното устройство и не е възможно да съществува като вземане – той е
реализиран в брой. Възможно е дружеството да е получило плащане, но да не е
издало документ за това, или е налице укриване на приходи от дейността. На
следващо място е налице и нарушаване на данъчното законодателство, тъй като в 5
дневен срок търовецът следва да издаде финансово отчетен документ – фактура,
кредитно или дебитно известие, а такива не са установени в представените
дневници за продажбите. С минуси в таблицата към ДССЕ са отразени именно тези
разплащания, при които е налице плащане без издаден насреща документ от търговеца.
В съдебно заседание, въз
основа на изготвената допълнителна експертиза вещото лице е посочило, че
посочените в основното заключение коеф.на обща ликвидност при това положение ще
следва да се коригират. Ако бъдат намалени задълженията на длъжника към доставчици
и се прибавят и парични постъпления от посочените вземания, то тогава би могло
коефициентът на абсолютната ликвидност да е по-висок, което отново сочи на
липса на нарушаване на ликвидността. Налице е обаче явно отклонение на средства
за вътрешно разпределение на печалба. Според устните обяснения на вещото лице
икономическото състояние на дружеството се влошава считано от 2019г., когато в
края на годината е преустановена и търговската му дейност. Не са подавани
справки –декларации по ЗДДС, прекратени са трудовите договори, не са извършвани
реално сделки с клиенти след 2018г.
Въз основа на събраните
доказателства съдът достига до следните изводи по същество:
Съгласно чл.625 ТЗ
производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от
длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска
сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В случая качеството
търговец и на двете страни по сделката е очевидно както и характера на
съответната сделка, която е свързана с търговската дейност на страните, което
сочи наличие на материалните предпоставки както и процесуалната легитимация на
страните.
Ответникът не само не е
изразил становище по молбата с правно основание чл.625 ТЗ, но не е дал
съдействие и на вещото лице и съда с представяне на пълните счетоводни данни за
изготвяне на заключенията. Независимо от това, съдът намира, че същият не
оспорва състоянието си на неплатежоспособност доколкото е подал на
самостоятелно основание молба за откриване на производство по несъстоятелност
на 10.02.2020г. пред ВОС /т.дело 208/2020г./
Съгласно разпоредбата на
чл.608, ал.1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или 2. публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или 3. (доп. – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в
сила от 31.03.2018 г.) задължение по частно държавно вземане, или 4. (нова –
ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.)задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Конкретното вземане на
молителя ОББ АД определя единствено активната му легитимация да образува
производство по чл.625 ТЗ, без да се превръща в предмет на делото. Целта на
производството въз основа на цялостно изследване финансовото състояние на
търговеца е съдът да извърши преценка налице ли са материалните предпоставки на
неплатежоспособността по смисъла на цит.разпоредба на ТЗ. В тази връзка, съдът
следва да съобрази междувременно влезлите в сила изменения на ТЗ /ДВ, бр.105 от
2016г./, изразяващи се в предвиждане на законови презумпции относими към
първото сочено от молителя основание – неплатежоспособността. Съгласно тези
изменения предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение, ако преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл.625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
В постоянната съдебна
практика се приема, че презумпциите на чл.608 ТЗ разместват доказателствената
тежест при установяване неплатежоспособността на длъжника. В случай, че
молителят поддържа, че ответникът по молбата не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка, то той следва да установи
както материалноправната си легитимация по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. че
притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка и че
длъжникът е спрял плащанията, а така също съобразно изменените разпоредби на
чл.608 ТЗ /ДВ, бр.105 от 2016г./ и останалите презумпции. Същевременно съдът в
несъстоятелността разполага със служебно правомощие да събира и сам
доказателства за релевантните факти. В тежест на длъжника - ответник по молбата
е да обори презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ
като докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите. В
този смисъл са р. № 68/12.02.2005 г.
по гр. д. № 512/2004 г. на
ВКС-ТК-I т. о.; р. № 568/24.06.2008 г.
по т. д. № 219/2008 г. на
ВКС-ТК; р. № 340/21.05.1996 г.
по гр. д. № 1493/1995 г. на
ВКС-V г. о.; р. № 376/19.05.2005г.
по т. д. № 730/2004г. на
ВКС-V г. о.; р. № 237/03.05.2006г.
по т. д. № 756/2005 г. на ВКС - I т. о. и др. според които, този който се
позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложеното й, като
едва след това в тежест на длъжника е да обори тази презумпция, като докаже
съществуване на имущество достатъчно да покрие задължението без опасност за
кредиторите.
Въз основа на събраните
доказателства, цитирани по-горе, се установява активната легитимация на
молителя ОББ АД като кредитор на ответника по търговска сделка – договори за
кредит, по които вземанията са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, за които
са издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, образувано
изпълнително производство и предприети действия за принудително изпълнение
върху предмета на обезпечението в полза на банката –взискател. Към момента на
приключване на устните състезания не са налице данни за извършени в
изпълнението плащания на част от задълженията, вкл. чрез успешно проведена
публична продан. Напротив, по делото са регулярно изпращани протоколи на ЧСИ Т.К.,
рег.№815, ОС - Плевен, за нестанала публична продан поради неявяване на
купувачи. С оглед на изложеното и липсата на опровергаващи доказателства, съдът
приема, че са налице предвидените в чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ презумпции, съгласно
които неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори; че неплатежоспособността се предполага, ако
по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл.625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на
съобщението за доброволно изпълнение. От приложените към молбата на кредитора
писмени доказателства, се установява образуваното изпълнително дело както и
връчване на ПДИ до длъжниците по него ЯЗОН ООД, ЮТА ЕЛЕКРОНИКА ЕООД, Б.П. и ДИМИТРИНКА
Д., на 27.06.2019г. /л.80/ Предпоставките на чл.608, ал.4 ТЗ се установяват и
постъпилото уведомително писмо на КЧСИ на л.211 по делото, откъдето се
установява образуваното изп.дело №1749/2019г. по издадените два изпълнителни
листа, съотв. по ЧГД №1610/2020г. на ВРС и ЧГД №10413/2019г. на ВРС. От
постъпилите в хода на производството съобщения за публична продан се
установява, че не е налице изпълнение на задълженията от никой от солидарните
длъжници. Освен изп.дело на ЧСИ К., по отношение на длъжника е висящо и
производство по изп.дело на публичен изпълнител №*********/2016г. по описа на
ТД на НАП-Варна. Задължението по първото изп.дело възлиза общо, вкл. разноските
по изпълнението, на сумата от 369 551.01 лева.
Видно от приложените съобщения
за публична продан на ипотекираното имущество, същото е на стойност, която
надхвърля задълженията по договорите за кредит /напр.магазин за промишлени
стоки в гр.Плевен/, но са проведени няколко неуспешни продани, при които
оценката на имота чувствително се е понижила/л.330/. В тази насока е и
заключението на изслушаната ССЕ.
Съгласно заключението,
дружеството не извършва търговска дейност след 01.01.2020г. Същевременно, при
изчисляване общата ликвидност се констатира, че за периода 2016г. -2019г. не е
налице тенденция към влошаване на ликвидността на дружеството. /над 1.5/ Това
заключение обаче вещото лице е дало въз основа на данни от баланса към 2015г.,
който е последният изготвен с подробни данни по групи и статии. Хипотетично
вещото лице е приело, че е налице запазване хипотетично на съотношението на
отделните групи КМА, т.е. за значителен превес на материалните запаси,
вземанията и незначителен дял на паричните средства /1.67%/, в съкратените
баланси за 2016 и 2017г., съответно за 2018 и 2019г. Не са налице и длъжникът
не е съдействал на вещото лице за предоставяне на данни за структурата на КМА,
вкл. данни за наличните стоки, вземания и пари, към 31.12.2019г.
За неплатежоспособността
на длъжника от значение е преди всичко съотношението на кратктрайните активи с
краткосрочните задължения, поради което съдът не отчита посочените от вещото
лице дълготрайни активи в таблица на л.293 по делото. От друга страна, поради
липсата на счетоводни данни, вещото лице не може да посочи точно размера и вида
на краткосрочните активи и да даде
оценка за техния потенциал. Направено е заключение за наличие на превишаване
задълженията на дружеството над размера на имуществото му, т.е. наличие на
свръхзадълженост по смисъла на чл.723 ТЗ, но молителят не е въвел като основание
за откриване на производството друго освен неплатежоспособността.
Независимо от посоченото
от вещото лице положително съотношение между КМА и краткосрочните задължения
/т.е.коеф. за ликвидност/, съдът намира, че посочените от вещото лице данни
ясно сочат на наличието на неплатежоспособност на длъжника. В т.3 от основното
си заключение вещото лице е посочило, че при отчитане на минималните парични
средства на длъжника в структурата на КМА, то очевидно абсолютната ликвидност
би клоняла към „0“, т.е. извън препоръчителните стойности. На основание чл.161 ГПК съдът тълкува в тази насока и липсата на представени на вещото лице от
длъжника счетоводни документи, справки и
регистри. Такива указания са дадени на длъжника, а документите са изисквани
нееднократно както от съда, така и от вещото лице по повод изготвяне на
заключението. Поради изложеното, въпреки липсата на обективния критерий за
неплатежоспособността – коефициентите за абсолютна и незабавна ликвидност –
съдът приема, че се установява такава спрямо длъжника. Констатирано е и спиране
на плащанията – в този смисъл са писмените доказателства /заповеди за
изпълнение и протоколи за изп.действия по изп.дело/ както и заключението на
експертизата. Видно от т.4 на основното заключение, длъжникът е спрял
обслужването на задълженията по двата обременяващи договора за кредит, съответно
на 03.07.2019г. и на 30.04.2019г.
Длъжникът не е оборил тези данни в ССЕ. /на л.292/ Още през 2016г. е образувано
и делото на публичния изпълнител по задължения за корпоративен данък, ДДС,
осигурителни вноски, в размер общо на 189 105.30 лева. За периода от 2016
– 2018г. е налице ясна тенденция за намаляване приходите от продажби спрямо
2015г. Вещото лице е направило извод за нерентабилност на търговската дейност
на ответника, траен и необратим характер на затрудненията в дейността му.
Съгласно т.7 от ССЕ /294/ затрудненията в дейността започват още през 2016г.,
за да доведат до спиране на плащанията в средата на 2019г. Вещото лице е
посочило и основанието за това – ниска рентабилност от дейността както и спад
на приходите, а не на последно място и наличие вероятно на залежали стоки и
затруднена събираемост, които в съвкупност са довели да намаляване на
ликвидните средства на длъжника, до забавяне и спиране на плащанията. През
януари 2020г. е освободен целият персонал на дружеството, а от 01.02.2020г. и счетоводителят
на дружеството г-жа В.. Към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност дружеството не разполага с персонал и не
извършва дейност.
За да приеме, че
дружеството е неплатежоспособно по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, съдът отчита и
устните обяснения на вещото лице, от които се установява, че отразените по
балансите вземания като част от КМА са спорни и вероятно не отразяват
действителния размер на тази категория активи. В съкратените форми на отчета за
2016 -2018г. /и при липса на такъв за 2019г/, краткотрайните активи са посочени
общо като стойност, а не по отделни статии, което е препятствало вещото лице да
посочи коефициенти на ликвидност извън общата. Като показател за състояние на
неплатежоспособност винаги се изследват коефициентите за ликвидност като следва
да се съобрази, че съществено отношение към състоянието на неплатежоспособност
имат най-вече показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Останалите коефициенти имат помощно значение и не могат да имат определящо
такова за целите на несъстоятелността. Коефициентите за ликвидност
представляват количествени характеристики на способността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с наличните текущи активи. Коефициентът за обща
ликвидност съставлява съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения. Касателно коефициента за бърза ликвидност, същия изразява
непосредствената готовност на предприятието да обслужва краткосрочните си
задължения към кредиторите с по-бързо ликвидни краткотрайни активи –
краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства при показател
в норма от единица. Както се вижда от заключението тези показатели вероятно
клонят или са „0“. Коефициентът за незабавна ликвидност, който има най-
чувствително значение за състоянието на търговеца, показва достатъчни ли са
на-бързо ликвидните краткотрайни активи /финансови активи и парични средства/
за обслужване на краткосрочните задължения. Оптималните стойности на тези
показатели според вещото лице се движат в интервала от 0.5 до 0.7. Подобни са
показателите и за абсолютна ликвидност, чиято стойност препоръчително следва да
не пада под 0.3, т.е. поддържаните във всеки момент парични наличности да
покриват около 30% от текущите задължения. В случая е ясно, че наличните
парични средства съставляват едва 1.67% от КМА.
При анализа на справките
по сметка 411 Клиенти, вещото лице е дало становище, че едназначителна част
вземания в размер на 192821.19 лева към 31.12.2016г. са неправилно осчетоводени
като вземания, тъй като същите са извършени с физически лица и представляват
несъбрани обороти в брой в търговските обекти на длъжника, поради което не е
логично да бъдат отразени като вземания. В счетоводството на длъжника очевидно
не е отразена коректно постъпилата парична сума, не са отразени вярно и точно
входящите парични потоци. Немалка част от посочените вземания всъщност
представляват задължения към клиенти, тъй като същите са усвоени, а срещу това
длъжникът не е издал на доставчика си данъчен документ. Поради това коректно е
тези суми да се посочат в пасива на баланса като задължения. От останалите
проверки на вещото лице /ДССЕ/ се установява, че част от отразените вземания на
ответното дружество от клиенти са в по-малък размер или не съществуват, което
допълнително компрометира данните в изследваните счетоводни справки на длъжника
като достоверни, точни и пълни. Вещото лице е изразило съмнение в
съществуването и точния размер на вземанията отразени в счетоводството на Язон
ООД към 31.12.2016г. Дало е заключение, че не може да се установи размера на
вземанията по клиенти на Язон ООД към края на отчетния период - календарната година съгласно ЗС, тъй като
част от вземанията отразяват търговски операции в брой в обектите на длъжника;
част от доставките са с предмет аванс като от дневниците за продажби не може да
се установи дали тези аванси са усвоени, кога и в какъв размер; от същите
дневници се установява, че има извършени продажби, но няма данни за извършени
плащания и издадени данъчни документи. Ако част от тези вземания /вкл. тези към
физически лица/ бъдат приспаднати от стойността на КМА, то тогава това ще се
отрази допълнително в неблагоприятна посока за споменатите по-горе коефициенти
на ликвидност. В заключителното си становище по изготвените експертизи вещото
лице е посочило, че данните сочат на нередовно и невярно водено счетоводство,
при наличие на отклонение на парични потоци и невярно деклариране на
краткокрайните активи. Налице е и укриване на приходи. С оглед съвкупния анализ
на тези данни, приложението на законовите презумпции на чл.608, ал.3 и ал.4 от ТЗ както и процесуалното поведение на длъжника, съдът намира за установени
предпоставките за откриване производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособността на търговеца.
Спрямо длъжника поради
това следва да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, доколкото тази
предпоставка е налице – невъзможност длъжникът да изпълнява изискуеми парични
задължения по търговски сделки, което състояние е обективно и не зависи от
предпочитанията на търговеца и евентуалната възможност да бъдат изпълнени
отчасти задълженията му, по отношение на някои от кредиторите.
Наличието на горните
предпоставки обуславя съдът да определи и началната дата на това състояние на
длъжника. Молителят е посочил като начална дата 29.11.2019г., макар същата да
не е реквизит на искането по чл.625 ТЗ. Сочената дата е обвързана от последното
извършено от длъжника погасяване по отпуснатите кредити. Същевременно, в молба
на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност, същият е посочил
като начална дата на неплатежоспособността си 13.01.2020г., когато е спрял
плащанията.
В решение
№ 56 от 10.09.2014г. по т. дело № 3057/2013г. на ВКС, ТК, II отделение се приема, че съдът е длъжен да
определи началната дата на неплатежоспособност въз основа на анализ на
цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от
заявената или сочена от страните в хода на производството дата. Съгласно трайно установената съдебна
практика, вкл. задължителна по смисъла на т.2 от ТР 1/2010г. на ОСГТК на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
169/2010 г., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на
най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички
признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да
изпълнява паричните си задължения по търговски сделки.
За да определи началната
дата, съдът съобразява, че състоянието на неплатежоспособност настъпва от
средата до края на 2019г. В този период е настъпил крайният падежен срок по
договор за револвиращ банков кредит – на 30.04.2019г. както и обявена
предсрочната изискуемост на вземането на банката –молител по договор за
овърдрафт и разплащателно сметка – на 27.06.2019г. Вещото лице също е посочило
в т.4 от заключението си последните извършени по договорите за кредит плащания,
на 30.04.2019г. и на 03.07.2019г. В края на 2019г. е преустановена търговската
дейност на дружеството и освободен персоналът му. Началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи според най - ранния падеж на
изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ТЗ, само ако към
сочената дата са налице кумулативно всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността. Посоченият негативен фактически състав, в своята
съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на
търговеца. Поради това съдът определя началната
дата на неплатежоспособност към по-късната дата 31.12.2019г., когато е налице
съвпадение на обявената предсрочна изискуемост по двата договора за кредит,
образуване на принудително индивидуално изпълнение срещу длъжника, спиране на
плащанията и на търговската дейност, освобождаване персонала на дружеството,
съчетани с влошено икономическо състояние.
Въпреки направеното от
молителя искане, същият не е обосновал предпоставките за приложение на чл.630,
ал.2 ТЗ.
В случая не са налице
данни дружеството Язон ООД да разполага с парични средства, с които биха могли
да се покрият началните разноски за производството до осребряване на налично
имущество и събиране на вземания от трети лица. В заседанието, в което делото е
обявено за решаване и в срока за произнасяне кредиторите не са авансирали
посочените от заключението разноски за производството, поради което решение следва
да бъде постановено по чл.632, ал.1 ТЗ. От заключението не се установява /а и
длъжникът не е допринесъл за установяване на това обстоятелство/ наличието на
парични средства и бързоликвидни активи, с които производството по
несъстоятелност може да продължи.
В указания срок не е
заявена готовност за предплащане на разноските. При така установените факти,
съдът прави извода, че е налице хипотезата на чл.632 ТЗ, поради което длъжникът
следва да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на
производство по несъстоятелност и производството да бъде спряно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за
настоящото производство в размер на 250 лева.
Воден от
горното и на основание чл.632 ТЗ, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на "ЯЗОН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
район Одесос, ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**, с начална дата
– 31.12.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на
"ЯЗОН”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Одесос, ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**.
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР
върху имуществото на "ЯЗОН”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Одесос, ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на "ЯЗОН”ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**.
ОБЯВЯВА
в несъстоятелност
"ЯЗОН”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Одесос, ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника "ЯЗОН”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**, при обявяване на фирмата си да
прибави добавка "в несъстоятелност".
СПИРА
производството по
несъстоятелност на "ЯЗОН”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Одесос, ул.Цариброд №46, представлявано от Б**Л**П**,
на основание чл.632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл.632 ТЗ спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението,
по молба на длъжника или на кредитор при наличие на достатъчно имущество или
ако бъде депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Ако в срока посочен по-горе не бъде
поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по
несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА "ЯЗОН”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.Цариброд №46,
представлявано от Б**Л**П**, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд,
сумата 250.00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща дължима държавна
такса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Агенция
по вписванията служебен препис от настоящото решение, на основание чл. 624,
във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския
регистър при АВп, на основание чл.6ЗЗ,
ал.1 вр. чл.613а, ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634 в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: