РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1469
02.07.2019 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, петнадесети състав, в
публично заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева.
Като разгледа докладваното АД № 1636 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на А.Х.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против принудителна административна мярка - преместване на лек
автомобил „Мазда 3“, с рег. № ***, без знанието и съгласието на собственика, на
основание чл. 168, ал.1 и чл. 171 т.5, б.“б“ от ЗДвП, наложена с Разпореждане
от 19.05.2019 г. на полицай към Сектор „Общинска полиция“-Пловдив при ОД на
МВР-Пловдив.
Според жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка е издадена от орган, непритежаващ съответната материална
компетентност, поради което е нищожна. Алтернативно се излагат съображения за
незаконосъобразност. Представят се подробни писмени съображения от процесуалния
представител на жалбоподателката.
Претендира се прогласяване на
нищожността на разпореждането, с което е наложена ПАМ, алтернативно отмяната му
като незаконосъобразно.
Претендират
се разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – Младши инспектор Д.Я.към Сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив“, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че
автомобилът на жалбоподателката е репатриран, защото е паркирал неправилно.
Не се претендират разноски по делото.
Съдът като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно Докладна записка /л.9 по делото/ , на
19.05.2019г., в 11.00 часа, на основание чл. 171, т.5, б.“б“ е репатриран
автомобил с марка „Мазда“, с ***, който е паркиран пред вход/изход на гараж,
като прави невъзможно излизането на лек автомобил –Лада с № ***.
ПАМ
е наложена на 19.05.2019г., а жалбата е постъпила в ОП „Паркиране и
репатриране“-Пловдив на 27.05.2019г., следователно е в срок и е депозирана от
лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което съдът намира същата за допустима.
Съдът, извършвайки служебна проверка
на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК намира следното:
В
АПК или ЗДвП няма нормативно въведена забрана да се оправомощават лица, които
не изпълняват функции на органи на изпълнителната власт или местното
самоуправление, както и служители на органи, да издават определени
административни актове, но това следва да става при надлежното им овластяване
от съответния административен орган.
Със Заповед № 8121з-1215 от 17.10.2016г на
Министъра на МВР са определени длъжностните лица от МВР, които да преместват
или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на
отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Определени са длъжностните лица на ръководна,
изпълнителска и младши изпълнителска длъжност от структурните звена „Пътна
полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на МВР.
Със
Заповед № 18ОА 2593 от 06.11.2018г. на Кмета на Община Пловдив, в качеството си
на ръководител на администрацията, който управлява пътя в населеното място, са
оправомощени длъжностните лица от сектор „Общинска полиция-Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, които могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик.
Налице е изричен акт, с който е възложено на лицата –служители в
„Общинска полиция-Пловдив“, издаването на административни актове за налагане на
ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, като са изброени конкретно лицата с техните имена
и заемана длъжност.
В
цитираната Заповед № 18ОА 2593 от 06.11.2018г. на Кмета на Община Пловдив
изрично е посочен младши инспектор Д.Н.Я.-полицай в Сектор „Общинска полиция“.
По
делото е представена и специфична длъжността характеристика на длъжността
"полицай, старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Общинска полиция-Пловдив към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Пловдив, от която се установи, че на лицата, заемащи посочена длъжност е
вменена функция по осъществяване контрол на безопасността на движението и
осигуряване безпрепятствено движение на градския транспорт.
Ето защо Съдът намира, че процесната ПАМ е разпоредена от компетентен
орган по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от орган, в чиято
законова компетентност попадат правомощията за издаване на такъв акт, при
допустима законова делегация.
Процесната ПАМ спрямо жалбоподателката е издадена чрез устно
разпореждане от полицай при Сектор „Общинска полиция“-Пловдив и издаването на
такава мярка не се оспорва от страните по делото и се обосновава от събраните
доказателства: Докладна записка от 19.05.2019г на полицай Д.Я.до Началник
сектор „Общинска полиция“-Пловдив; фискален бон от ОП „Паркиране и репатриране“
с дата 19.05.2019г. за извършено принудително преместване; снимков материал.
Липсата на писмена форма на акт от посочената категория не е основание
за неговата незаконосъобразност или нищожност. Според изискванията на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП – изброените в тази норма ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите по контрол. Доколкото в тази разпоредба не е
спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП и по аргумент
от противното следва да се приеме, че ПАМ в този случай не се извършва чрез
нарочна заповед, а с нареждане на съответните оправомощени лица, което не е
необходимо да е в писмен вид. Следователно административният акт, по силата на
който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния случай, е устно
нареждане за преместване на ППС, което е паркирано. При условие, че ПАМ по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП е неформален акт, то нарушението на
предписаната от закона форма не може да бъде третирано като основание за
незаконосъобразността й. При извършената от съда проверка не се установи да е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при прилагането
на процесната ПАМ и същата е валидна.
По отношение съответствието с материалния закон:
В конкретния случай, видно от представените
по делото доказателства:снимки и Схема на организация на движението за ул.
„Драган Цанков“, гр. Пловдив и списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране /Синя зона/, се установи, че автомобилът на
жалбоподателката -„Мазда“, с ***, е
паркиран пред гараж, така че прави невъзможно
излизането на лек автомобил Лада с № ***, явно собственост на Хр. Р.,
който е подал сигнала до „Общинска
полиция“ /л. 11 по делото/.
Въпреки
това, в конкретния случай, не се
откриват предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б"
от ЗДвП. Принудителната административна мярка – преместване на превозното
средство без знанието на собственика, е изключително сериозно въздействие върху
гарантираното от Конституцията неприкосновено право на частна собственост.
Нарушението на забрана за паркиране на определено място, като административно
нарушение, е основание за налагане на административно наказание на основание
чл. 186, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Но това нарушение само по себе си не
е достатъчно, за да се приложи принудителната мярка - преместване на превозното
средство без знанието на водача. Не случайно законодателят е създал една
изключителна ограниченост на ситуациите, при които е допустима тази пряко
въздействаща върху правото на неприкосновеност на личната собственост мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП съдържа три различни
хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните
органи да налагат ПАМ преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. Третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Видно от доказателствата по делото, такъв знак няма поставен, не се
създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в
движението. Такива доказателства не се ангажират от ответника.
Следва да се посочи, че само за паркирането пред гараж законодателят не
е предвидил прилагането на ПАМ. Поради това ПАМ "преместване на МПС"
е наложена, без да са налице изискванията на закона за това.
Жалбоподателката
е паркирала пред гараж, което е
административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, за което е предвидено налагане само на наказание
глоба, съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 или по чл. 185 ЗДвП, но не и принудителна
административна мярка.
По изложените съображения Съдът намира, че принудителната
административна мярка е наложена в нарушение на материалния закон, поради което
и същата следва да бъде отменена.
При
този изход на делото на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 510 лв.
/петстотин и десет лева/, от които 10 лв. - внесена държавна такса и 500 лв. - изплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г. ОД на
МВР-Пловдив, която сума се дължи от ОД на МВР-Пловдив, съгласно§1, т.6 от ДР на
АПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка – принудително
преместване на паркирано пътно превозно средство марка „Мазда 3“, с рег. № ***,без
знанието и съгласието на собственика, дадена с устно разпореждане от 19.05.2019
г. на полицай към Сектор „Общинска полиция“-Пловдив при ОД на МВР-Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив
да заплати в полза на А.Х.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер
на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: /п/