№ 42086
гр. София, 23.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110121437 по описа за 2022 година
С определение № 17352 от 10.07.2023 г., постановено в настоящото
производство, съдът е обезсилил изцяло Заповед от 28.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
21437/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на
кредитора Софийска вода АД, ЕИК ********* против длъжника В. Б. Д., ЕГН
**********.
С молба от 31.10.2023 г., подадена от името на В. Б. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат Катя Гигова, е направено искане за допълване на
определение № 17352 от 10.07.2023 г., постановено в настоящото
производство, в частта за разноските, като в полза на адвокат В. Б. Д. бъдат
присъдени разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лева, съобразно представените към депозираното от името на
длъжника възражение, договор за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 ГПК.
В законоустановения срок от името на Софийска вода АД, ЕИК
********* е депозирано становище по направеното с молбата от 31.10.2023 г.
искане, като се излагат съображения за неоснователност на искането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
1
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото не е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по ч.гр.д. №
21437/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за допълване на определението в частта за
разноските.
Искането е направено в срок, доколкото препис от определение №
17352 от 10.07.2023 г., постановено в настоящото производство, не е връчван
на длъжника.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Тази
разпоредба следва да намери приложение и в настоящия случай, доколкото в
глава 37 ГПК не е предвиден специален ред за репариране на сторените от
длъжника разноски при благоприятен изход на производството в негова
полза.
В конкретния случай на 28.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21437/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на кредитора Софийска вода
АД, ЕИК ********* против длъжника В. Б. Д., ЕГН **********. В
законоустановения срок от името на длъжника е подадено възражение по чл.
414 ГПК, като с разпореждане № 43765/18.05.2023 г. на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за вземанията, предмет на подаденото от
него заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
изрично е предупреден, че ако не предяви иск в указания срок, издадената по
делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ще бъде обезсилена.
Заявителят не е предявил иск срещу длъжника, поради което и с определение
№ 17352 от 10.07.2023 г., постановено в настоящото производство, съдът е
обезсилил изцяло Заповед от 28.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 21437/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на кредитора Софийска вода
АД, ЕИК ********* против длъжника В. Б. Д., ЕГН **********.
Предвид горното, съдът намира, че длъжникът има право на разноски в
настоящото производство на общо основание.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист
2
по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.
Доколкото в настоящото производство се претендират главница и лихва
за забава в общ размер от 1915,52 лева, то при прилагане разпоредбата на чл.
7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията актуална и действаща към датата на сключване
на процесния договор за правна защита и съдействие – 02.06.2023 г./, следва
адвокатското възнаграждение за предоставената на длъжника безплатна
правна защита и съдействие, да се определи при интерес в размер на 957,76
лева, т.е. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията актуална и действаща към датата на сключване
на процесния договор за правна защита и съдействие – 02.06.2023 г./.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията актуална и действаща
към датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие
– 02.06.2023 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с интерес до 1000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева.
Същевременно от длъжника се претендира адвокатско възнаграждение
в по-малък размер, а именно 150 лева, поради което и при спазване принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, предвиден в чл. 6, ал. 2
ГПК, на длъжника следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът намира, че възражението на заявителя, че възнаграждението в
полза на адвоката предоставил безплатна правна защита и съдействие на
длъжника в настоящото производство, следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията актуална и действаща
към датата на сключване на процесния договор за правна защита и съдействие
– 02.06.2023 г./, е неоснователно. Изрично е предвидено в цитираната по-горе
наредба, че за защита за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск,
в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми. В разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията актуална и действаща към датата на сключване на процесния
договор за правна защита и съдействие – 02.06.2023 г./, не се прави разлика
между адвокат – процесуален представител на заявител и на длъжник. Още
повече, че способите за защита на длъжника в заповедното производство не
се изчерпват с възможността за депозиране на възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, а включват обжалването на разпореждането за
незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските и
искане за спиране на изпълнението, като всички тези възможности са
включени в кръга от способи за защита, предоставени на длъжника във
3
връзка със заповедното производство, и за които, по становище на
настоящият съдебен състав, не може да намери приложение разпоредбата на
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1, предвиждаща размера на възнагражденията за
изготвяне на книжа и молби, на която разпоредба се позовава заявителя в
становището си, доколкото горепосочените действия не се изчерпват с
подаването на молба, а се изисква и правна обосновка на релевираните
възражения и искания, която предполага и наличието на правни познания,
които именно са станали причина и за ангажиране на професионалист –
адвокат от длъжника в заповедното производство. Такива правни доводи са и
позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на претенциите
на заявителя.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1,
предвиждаща размера на възнагражденията за изготвяне на книжа и молби,
на която разпоредба се позовава заявителя в становището си, е приложимата,
то същата предвижда, че се дължи възнаграждение в размер на 200,00 лева,
която сума е в размер по-голям от претендирания от длъжника.
От страна на длъжника са представени доказателства за действителното
извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Предвид всичко изложено по-горе и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, **,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на В. Б. Д., ЕГН ********** сумата
от 150,00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 21437/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 17352 от 10.07.2023 г., постановено по
ч.гр.д. № 21437/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав,
в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА **, със седалище и адрес на управление **** да заплати в
полза на В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, сумата от 150,00 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 21437/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4