№ 3299
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110205861 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Б. Г., ЕГН ********** чрез адв. И. П. срещу
наказателно постановление (НП) № 21-4332-016227/05.08.2021 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.
183, ал. 2 т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3 б. „В” от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения. Твърди, че преди да предприеме движение на заден ход се
убедил, че зад автомобила му няма никого, като посочва, че всъщност другият
водач е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и не е спазил
нужната дистанция. Посочва, че се е намирал в близост до УМБАЛ „**“
поради травма на главата на детето му, като бил притеснен за здравословното
1
му състояние. Твърди, че оставил телефонния си номер на другия водач, който
не е имал възражения относно приоритета на посещението в лечебното
заведение пред уреждане на отношенията помежду им във връзка с
настъпилото ПТП. Застъпва се тезата, че другият водач не е имал претенции,
качил се в автомобила си и продължил движението си. Жалбоподателят
твърди, че напуснал района на УМБАЛ „**“ около 21:30 часа, до който
момент не бил потърсен от органите на МВР. Намира, че вменените
нарушения не са доказани по несъмнен начин, отделно от това едно от
нарушенията е квалифицирано неправилно, тъй като жалбоподателят не е
получавал указания от службите за контрол, които да не е изпълнил.
Поддържа се тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразили се в съставяне на АУАН след срока по чл. 34 от ЗАНН,
непредявяването му на нарушителя и невръчване на екземпляр от него, както
и поради това, че не е дадена възможност за постигане на споразумение.
Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО и се твърди липса в
двата процесуални документа на законовите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН /без посочване на конкретните реквизити, които не са вписани/. Твърди
се изтекла погасителна давност по чл. 82 от ЗАНН по отношение наложените
административни наказания. Алтернативно се иска приложение на чл. 28 от
ЗАНН или намаляване размера на наложените административни наказания до
предвидения минимум.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и с адв. И. П. – надлежно упълномощен, който пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление по съображенията, изложени в
жалбата. Акцентира, че неясно е останало по делото какви указания са дадени
на жалбоподателя, които той да не е изпълнил. Счита, че не се е доказала
компетентността на актосъставителя. Твърди се, че дори и да има извършено
нарушение, то същото е маловажен случай, алтернативно се иска намаляване
размера на наложените административни наказания. От съда се иска отмяна
на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.
В допълнително постъпили писмени бележки отново се изразява
становище за незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП-СДВР, редовно
2
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 02.04.2021 г. около 20:45 часа жалбоподателят К. Б. Г. пътувал към
УМБАЛ „**” заедно с малолетното си дете и свидетелят ***, тъй като детето
на жалбоподателя имало нараняване на главата и имало нужда от медицинска
помощ. Жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „**”, модел „***” с
рег. № ***, движейки се в гр. София, по бул. „***” с посока на движение от
бул. „**” към бул. „**”. Зад автомобила на жалбоподателя се движил
свидетелят К. К. Ф., управлявайки служебен лек автомобил марка „**”, модел
„**”, с рег. № ***.
Срещу УМБАЛ „**” жалбоподателят спрял и предприел движение на
заден ход, като преди това не се убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения да останалите
участници и докато извършвал маневрата не наблюдавал непрекъснато пътя
зад превозното средство и с управлявания от него лек автомобил ударил
намиращия се зад него автомобил марка „**”, модел „**”, с рег. № ***. В
резултат на удара на последния били причинени щети по предната броня.
След удара жалбоподателят разговарял със свидетеля Ф. като му
обяснил, че детето му се нуждае от медицинска помощ и след като излязат от
УМБАЛ „**“ ще подпишат двустранен протокол. Тъй като управляваният от
свидетеля Ф. автомобил бил служебен, той позвънил на своя ръководител,
който му указал да повика полицейски екип, за да бъде издаден протокол за
ПТП. Свидетелят подал сигнал на тел. 112, като получил указания да не
напуска мястото на ПТП и да изчака пристигането на контролните органи от
отдел „Пътна полиция“.
Междувременно, след като на детето на жалбоподателя била оказана
медицинска помощ той излязъл от УМБАЛ „**“ и се насочил към автомобила
си. Свидетелят Ф. се приближил до него и му казал, че е уведомил органите на
КАТ и че му е необходим протокол за ПТП, но жалбоподателят се качил в
автомобила си и напуснал мястото на ПТП.
По – късно местопроизшествието било посетено от екип на ОПП- СДВР,
в състава на който бил включен и свидетелят С. К., който съставил протокол за
3
ПТП, в който отразил констатираните щети по предната броня на автомобила,
управляван от свидетеля Ф..
На 21.05.2021 г. ** К.ова **-Г.а подала възражение срещу съставен й
АУАН, в което посочила, че на инкриминираната дата лек автомобил марка
„**”, модел „***” с рег. № *** е бил управляван от жалбоподателя К. Б. Г.,
като представила и копие на неговото СУМПС и становището му във връзка
със случая.
На 23.07.2021 г. срещу жалбоподателя и в негово присъствие бил
съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. №
220403/23.07.2021 г. за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 т. 3,
б. „В” от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го
подписал, като възразил, че не се е движил на заден ход, а при паркиране
напред е бил ударен от друг автомобил.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН на 05.08.2021 г. началник група „АНД” при ОПП- СДВР
издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
жалбоподателя на 20.03.2023 г., а на 03.04.2023 г. била подадена и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите К. К. Ф., С. Т. К., ***, Е. З. П., както и
приобщените по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол за ПТП и скица, справка „картон на
водача” за К. Б. Г., Медицинско направление, лист за преглед на пациент в
Спешно отделение от 02.04.2021 г. на ** К.ов Г., декларация за информирано
съгласие, удостоверение за раждане на ** К.ов Г., декларация от ** ** –Г.а,
възражение от ** ** – Г.а, копие от СУМПС на жалбоподателя К. Б. Г., заповед
№ 8121к-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи ведно с акт
за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. К. Ф., тъй като
същите са обективни, детайлни и информативни и позволяват изясняване на
релевантната фактическа обстановка свързана с реализиране на процесното
ПТП. Свидетелят депозира показания относно факти и обстоятелства, които
4
лично е възприел или в осъществяването на които е участвал – същият е
участник в реализираното ПТП и показанията му представляват източник на
пряка доказателствена информация относно мястото на реализиране на ПТП,
неговия механизъм и поведението на двамата участващи водачи. Въпреки
изминалия период от време свидетелят Ф. демонстрира достатъчно запазен
спомен относно значимите за изясняване на обективната истина факти, което е
обяснимо, тъй като именно управляваният от него автомобил е бил ударен.
Свидетелят изяснява, че се движил зад друг автомобил, който спрял, след
което свидетелят също спрял, водачът на другия автомобил предприел
движение на заден ход и движейки се назад ударил /макар и леко/
управлявания от свидетеля Ф. автомобил.
Съдът напълно кредитира заявеното от свидетеля Ф. относно действията
на жалбоподателя в качеството му на участник в ПТП и по-конкретно
поведението му, чрез което е обективирал отказ да бъде съставен двустранен
протокол за ПТП. Съдът намира, че показанията на свидетеля Ф. са
добросъвестно депозирани и не са налице основания за поставяне под
съмнение достоверността им. В същите не се наблюдава тенденция или
желание за засилване неблагоприятните последици за жалбоподателя,
напротив, свидетелят демонстрира разбиране за причината, поради която
протокол за ПТП не е бил съставен веднага след произшествието, тъй като
жалбоподателят е следвало да посети УМБАЛ „**“ за оказване на медицинска
помощ на детето му /Свидетелят заяви „Категорично не ми отказа в началото,
но заяви, че детето е по-важно, което го разбирам” и още „Господинът беше
изнервен, за което го разбирам”/. Свидетелят заяви, че се разбрали с
жалбоподателя да подпишат двустранен протокол след излизането му от **, но
след това по указания на ръководителя си подал сигнал за ПТП на тел. 112.
Свидетелят посочи, че след като жалбоподателят се върнал при автомобила си
му обяснил, че е повикал органите на КАТ и отново му казал, че му трябва
двустранен протокол, но жалбоподателят напуснал мястото без такъв да бъде
съставен.
Показанията на свидетеля Ф. се подкрепят от съставения протокол за
ПТП, в който е посочената датата на посещение на местопроизшествието,
щетите по автомобила, управляван от свидетеля Ф., както и че другият
участващ в ПТП водач не е бил на местопроизшествието.
5
Противостоящи на показанията на свидетеля Ф. са показанията на
свидетеля ***. Свидетелят заяви, че е в близки приятелки отношения с
жалбоподателя, което не прави показанията му априори недостоверни, а
изискват по-внимателен анализ, с оглед потенциална негова заинтересованост
от изхода на делото. Съдът намери, че в частта, в която свидетелят
потвърждава участието на жалбоподателя в ПТП, реализирано в началото на
април, докато е паркирал пред УМБАЛ „**”, където е отивал, за да бъде
оказана медицинска помощ на детето му намират подкрепа в показанията на
свидетеля Ф. и в тази им част бяха кредитирани от съда. Що се отнася до
механизма на реализиране на ПТП и липсата на отказ за съставяне на
двустранен протокол от страна на жалбоподателя, съдът счете, че същите не
отразяват достоверно осъществилите се събития. Свидетелят ** твърди, че
жалбоподателят не отказал съставянето на протокол за ПТП и че двамата
участници са постигнали съгласие, че нямат претенции един към друг, но
същевременно посочва, че не присъствал на разговора на жалбоподателя с
другия водач, че бил далеч от тях и не е чул какво си говорят. Тук следва да се
посочи, че самият Ф. заяви, че по негов спомен на място не са присъствали
други лица, освен жалбоподателя и неговото дете, което подкрепя заявеното от
**, че същият не се е намирал достатъчно близо при разговора на двамата
участващи в ПТП водачи и не е могъл да възприеме разговора между тях.
Следователно твърдението му, че двамата водачи са се разбрали и
жалбоподателя не е отказал съставяне на двустранен протокол не почива на
реално възприети от свидетеля факти. Очевидно не отговаря на истината и
твърдението на свидетеля **, че другият участник е напуснал
местопроизшествието, тъй като при пристигане на контролните органи на
място, малко след като жалбоподателят е напуснал УМБАЛ „**“ свидетелят
Ф. все още е бил на място, а освен това Ф. заяви, че е разговарял с
жалбоподателя след излизането му от **, но последният се качил в автомобила
си и е напуснал мястото на ПТП.
На следващо място свидетелят Ф., чиито показания съдът отличи като
достоверни и заслужаващи доверие подробно изясни, че се е движил зад
жалбоподателя, който е спрял, след това е включил задна скорост, дал е назад
и е ударил спрелия зад него автомобил на свидетеля Ф.. Ф. посочи, че
сигнализирал с клаксон, но другият водач не го чул. Заявеният от свидетеля
механизъм на ПТП е логичен и обясним и предвид емоционалното състояние,
6
в която се е намирал жалбоподателят – силно притеснен от раната на главата
на сина му и бързайки за спешното отделение на УМБАЛ „**”, в която
ситуация необходимостта от бързо паркиране на автомобила е от естество да
надделее над бдителността на жалбоподателя като водач на МПС. Съдът не
кредитира посочения от свидетеля ** механизъм на реализиране на ПТП,
който съществено се различава от този, посочен от свидетеля Ф., чиито
показания съдът възприе с доверие, по изложените по-горе съображения.
Показанията на свидетеля С. К. не допринасят съществено за изясняване
на релевантната фактология, тъй като същият заяви липса на подробен спомен
относно обстоятелствата, за които свидетелства. Свидетелят потвърди, че
именно той е съставил протокола за ПТП по данни на водача, който е бил на
място на ПТП /противно на твърденията на свидетеля **, който заяви, че
другият участник в ПТП си е тръгнал първи/ и в който протокол е отразил
констатираните щети. Съдът намира за лесно обяснима липсата на подробен
спомен у свидетеля, предвид изминалия значителен период от време до датата
на депозиране на показанията му пред съда- повече от две години след
събитията и с оглед трудовата функция на свидетеля като младши
автоконтрольор, свързана с ежедневни проверки и посещения на ПТП.
Съдът намира, че свидетелят Е. З. П. на практика не депозира показания,
относими към предмета на доказване по делото, поради което техен подробен
анализ не е необходим. Същият заяви, че няма никакъв конкретен спомен за
случая, като изложи пред съда каква е била стандартната процедура по
съставяне на АУАН, при какви хипотези не се съставя АУАН за нарушение на
чл. 123 от ЗДвП и кои обстоятелства се вземат предвид.
Съдът се довери на представените по делото писмени доказателства,
като от приложените заповеди установи компетентността на актосъставителя
и АНО- първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият- да издава наказателни
постановления. Медицинските документи доказват посещението на
жалбоподателя, заедно с малолетното му дете в УМБАЛ „**“ на 02.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
законоустановения преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
7
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, противно на
твърдението на жалбоподателя. Видно от т. 1.3 от представената по делото
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,
актосъставителят в качеството си на „младши автоконтрольор“ е бил
компетентен да съставя АУАН на ЗДвП, като самият свидетел Е. П. потвърди
заемането на посочената длъжност към процесната дата. От представения по
делото акт за встъпване в длъжност се установява, че считано от 29.10.2019 г.
** е встъпила в длъжността началник на 01 група
„Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на
основание т. 2.10 от цитираната заповед е била компетентна към 05.08.2021 г.
да издаде обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 34, ал. 1, б. „в” от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по
определение закони /сред които не е ЗДвП/ - две години. Алинея 3 определя 6-
месечен срок за издаване на НП, считано от съставяне на АУАН. Съдът не
споделя възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 34 от
ЗАНН при съставяне на АУАН. Видно от данните по делото първоначално **
Г.а - управител на дружеството-собственик на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил е подала декларация, в която е отразила, че не може да посочи
кой е управлявал автомобила, а едва след съставяне на АУАН срещу нея с
възражението си на 21.05.2021 г. е посочила, че автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя, като към възражението е приложено копие от СУМПС на
жалбоподателя и негово сведение, озаглавено „показания”, в което същият
потвърждава, че на 02.04.2021 г. той е управлявал лек автомобил марка „**”,
модел „***” с рег. № ***. Именно от тази дата за първи път контролните
органи са получили информация относно лицето, което е управлявало
автомобила, респ. това е и датата на откриване на нарушителя. АУАН е
съставен на 23.07.2021 г. – два месеца след откриване на нарушителя, поради
което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. Наказателното
постановление е издадено на 05.08.2021 г., 12 дни след съставяне на АУАН,
очевидно при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административните нарушения е съставен в
8
присъствието на жалбоподателя, същият му е бил предявен за запознаване, за
което жалбоподателят се е подписал, като е вписал и своите възражения във
връзка с посоченото в него. Изрично в самия АУАН е вписано, че екземпляр от
същия е връчен на лицето, срещу което е съставен – жалбоподателя К. Б. Г.,
който изрично е положил подпис в АУАН под това отбелязване. Ето защо
възражението, че на жалбоподателя не е връчен екземпляр от АУАН е
неоснователно.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя в тази насока са бланкетни
и лишени от конкретика. Всяко от нарушенията е описано достатъчно ясно и
конкретно, като им е дадена съответна на фактическото описание правна
квалификация, което е позволило на жалбоподателя да разбере в извършване
на какво точно нарушение е обвинен.
Не може да бъде споделено и възражението за изтекла погасителна
давност по чл. 82 от ЗАНН. Посочената разпоредба урежда т.нар.
изпълнителска давност тоест давността за изпълнение на вече наложено
наказание. Алинея втора на чл. 82 от ЗАНН посочва момента, от който
започва да тече давността за изпълнение на наказанието, а именно „от влизане
в сила на акта, с който е наложено наказанието“. Доколкото в случая актът, с
който са наложени административните наказания на жалбоподателя
/наказателно постановление № 21-4332-016227/05.08.2021 г./ все още не е
влязъл в сила, тъй като се обжалва по настоящото дело, то не е и започнала да
тече давността за изпълнението им респ. няма как тя да е изтекла.
Единствената възможна давност в настоящия случай, която тече в хода
на производството е абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от
ЗАНН липсата на особени правила относно производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления обуславя
приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на
института на погасителната давност за административно – наказателно
преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.
24, ал.1 т. 3 от НПК изискваща прекратяване на производството при изтичане
на абсолютната погасителна давност. Предвид предвидената за нарушението
санкция – „глоба” и „лишаване от права“ при определяне на абсолютната
давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80,
ал. 1 т. 5 НПК. Съобразно изложеното в наказателното постановление
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение, извършено на
02.04.2021 г. Срокът, посочен в чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК е три години, като
административнонаказателното преследване ще бъде изключено с изтичане на
срок, надхвърлящ с една втора посочения в чл. 80, ал.1 т.5 от НК такъв, а
именно 4 години и половина, считано от датата на извършване на
нарушението, който срок очевидно към момента не е изтекъл и същият изтича
9
на 02.10.2025 г.
При издаване на НП не е допуснато и претендираното нарушение на чл.
58г от ЗАНН, тъй като посочената разпоредба е въведена с ДВ бр. 109/2020 г.
и е влязла в сила от 23.12.2021 г., почти пет месеца след издаване на НП тоест
към датата на издаване на наказателното постановление законът не е
предвиждал възможност административнонаказателното производство да
приключи със споразумение. На следващо място приключването на
производството по този начин е единствено правна възможност, но не и
задължение за АНО, поради което дори НП да беше издадено след 23.12.2021
г., то непредлагането на споразумение от страна на АНО не представлява
нарушение на закона.
По отношение нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП
При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита,
че жалбоподателят е нарушени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
по време на движение си назад като водач на лек автомобил не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство, поради което е реализирал ПТП с
материални щети по ударения автомобил.
Деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината
небрежност. Жалбоподателят, като лице, притежаващо правоспособност да
управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на
закона не е извинително), че по време на движението си назад следва
непрекъснато да наблюдава пътя зад него. Той е бил длъжен и е имал
обективната възможност да наблюдава пътя в огледалата за обратно виждане,
да възприеме намиращия се зад него автомобил, управляван от свидетеля Ф. и
да избегне реализиране на ПТП. Съдът намира за нужно да посочи, че
нарушението е формално, реализирането на ПТП не е елемент от състава на
нарушението, но именно настъпването на ПТП е убедителен показател за
това, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, закрепено в чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 2,
т. 11 от ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който
нарушава правилата за движение назад. Размерът на глобата за това
нарушение е определен в абсолютен размер, поради което настоящият състав
не може да го намалява, противно на искането на жалбоподателя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен, тъй като деянието не се
10
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид.
По отношение нарушението на чл. 123, ал.1 т.3 б. „В” от ЗДвП
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП урежда задълженията на
участниците в пътно-транспортно произшествие. Първото от тях е да спрат и
да установят вредите- в процесния случай се установи, че при процесното
ПТП са причинени само имуществени щети. От тук насетне законът определя
задълженията на участниците в зависимост от наличието или липсата на
съгласие между тях по отношение обстоятелствата на произшествието. Ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие /чл. 123, ал.1 т.3
б. „Б” от ЗДвП/. Ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1 т.3 б. „В”
от ЗДвП/. След анализ на обективно осъществилите се събития настоящият
съдебен състав не може да приеме, че между участниците в процесното ПТП е
имало съгласие по смисъла на закона относно обстоятелствата на
произшествието. За преценка наличието на съгласие по смисъла на чл. 123, ал.
1 т. 3 б. „Б” от ЗДвП е необходимо не просто двамата участници да не спорят
относно обстоятелствата на ПТП /респ. относно виновния за него водач/, но и
да попълнят двустранен констативен протокол. Именно по този начин се
обективира постигнатото съгласие, доколкото е напълно възможно виновният
водач да не отрича, че именно той е причинил ПТП, но да не предоставя
своите данни, така че да е невъзможно съставянето на двустранен протокол. В
конкретния случай очевидно след като един от водачите не е съдействал, като
не е предоставил своите данни, необходими за съставяне на двустранен
протокол, то съгласие между водачите не е имало. Не се установиха
твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че другият водач също е
напуснал /дори и преди него/ местопроизшествието, а отделно от това е
предоставил телефонния си номер, за свързване с него при необходимост.
Напротив, установи се, че свидетелят Ф. не е напускал местопроизшествието,
11
като макар първоначално да е изразил разбиране, че съставянето на протокол
за ПТП е с по-маловажно в сравнение с оказването на медицинска помощ на
нуждаещо се дете, същият все пак е изчакал жалбоподателя да излезе от
УМБАЛ „**”, уведомил го е, че е сигнализирал органите на КАТ, като отново
е поискал съставянето на протокол, но жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието. Ето защо правилно АНО е приел, че между
участващите в ПТП водачи не е имало съгласие относно обстоятелствата,
свързани с произшествието, поради което за жалбоподателя е съществувало
задължението, посочено в чл. 123, ал. 1 т. 3, б. „в” от ЗДвП да не напуска
местопроизшествието, а да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълнява дадените му указания. Като не е сторил това,
а е напуснал местопроизшествието жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Действително на жалбоподателя не са били давани
указания от страна на контролните органи, които същият да не е изпълнил. Но
той всъщност е нарушил първото от задълженията си по чл. 123, ал. 1 т. 3, б.
„в” от ЗДвП – да не напуска местопроизшествието /след като службите за
контрол вече са били уведомени от другият участник/, поради което и
обективно до даване на указания от страна на контролните органи не се е
достигнало.
Нарушението е извършено умишлено, при пряк умисъл –
жалбоподателят е съзнавал, че след реализиране на ПТП с имуществени щети,
макар и не особено значителни, за него, като участник в произшествието са
възникнали определени задължения, като при липсата на съгласие относно
обстоятелствата на произшествието и предвид несъставянето на двустранен
протокол същият следва да не напуска местопроизшествието и да повика
компетентните органи на МВР, но въпреки това съзнателно е нарушил това си
задължение.
Обсъжданото нарушение също не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушение от същия вид. Напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя е осуетило извършването
на проверка–както документална, така и относно употребата на алкохол и
наркотични вещества от напусналия местопроизшествието водач.
12
Разпоредбата на чл. 175, ал. 11 т. 5 от ЗДвП гласи, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. За установеното нарушение на
чл. 123, ал. 1 т. 3, б. „в” от ЗДвП АНО е отмерил административното
наказание глоба в близък до средния размер – 120 лева, а наказанието
„лишаване от право да управлява МПС” в размер, близък до минимума – 2
месеца. Съдът намира, че административни наказания в посочения размер са
справедливи, обосновани с данните за предходни нарушения на ЗДвП от
страна на жалбоподателя /макар и извършени в период, отдалечен от датата на
процесното нарушение/ и в своята съвкупност ще способстват за постигане
целите на чл. 12 от ЗАНН и мотивиране на жалбоподателя занапред да бъде
внимателен водач на МПС. С оглед изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход от делото право на присъждане на разноски има
въззиваемата страна, но доколкото такива не са претендирани, то не следва да
се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
016227/05.08.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 2 т. 11 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя К. Б. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т. 3 б. „В” от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
13
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14