П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. РУСЕ, 05.02.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

            при участието на секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурор ………., сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 243 по описа на съда за 2020 година

 

            На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

            Нарушител И.И.И. – редовно призован, се явява лично.

            РсРП – редовно призована, не изпраща представител.  

            Актосъставителят М.Д.Т.– редовно призован, се явява.

            Свидетелят А.Н.Н.– редовно призован, се явява.

            Свидетелят Л.Г.Г.– редовно призован, се явява.  

           

            На основание чл.274, ал.1 НПК, СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

            Нарушител И.И.И. – Няма да правя искане за отвод.

           

            Председателят на състава запита страните за становище относно даване ход на делото.

            Нарушител И.И.И. – Да се даде ход на делото.

 

            СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което

            О П Р Е Д Е Л И

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На основание чл.272 НПК, СЪДЪТ

            О П Р Е Д Е Л И

            Снема самоличността на нарушителя, както следва:

            И.И.И. – роден на *** ***, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).

           

На основание чл.274, ал. 2 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

РАЗЯСНЯВА правата на нарушителя, с които разполага в рамките на настоящото производство.

Нарушител И.И.И. – Разбрах правата си. Не желая адвокат.

 

            Снема самоличността на актосъставителя и на свидетелите, както следва :

            М.Д.Т.– 32-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, с висше образование.

            А.Н.Н.– 30-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, с висше образование.

            Л.Г.Г.– 38-годишен, български гражданин, неосъждан, б. р. и без особени отношения с нарушителя, със средно образование.

 

СЪДЪТ разясни на актосъставителя и на свидетелите правата им по чл. 121, чл. 122 НПК, както и задълженията им по чл. 120 НПК и ги предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 НК, която носят за лъжесвидетелстване.

Актосъставителят М.Д.Т.– Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

Свидетелят А.Н.Н.– Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

Свидетелят Л.Г.Г.– Разбрах правата и задълженията си и обещавам да говоря истината.

 

На основание чл. 273 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

            ОТСТРАНЯВА свидетелите от съдебната зала до разпита им.

 

 

На основание чл.275, ал.1 НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

            ЗАПИТВА страните имат ли искания за нови доказателства и по реда на съдебното следствие.

            Нарушител И.И.И. – Нямам искания.

           

 

            СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните

 

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилия акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал.1 УБДХ.

 

            Нарушител И.И.И. – Разбирам за какво е акта. Нещата не са точно така, както са описани.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава поканва нарушителя да даде обяснения във връзка със съставения му акт.

            Нарушител И.И.И. – Желая да дам обяснения.

            На същата дата пет минути по-рано пред зала „Дунав“ на мен ми сякоха пътя една кола с двама роми. Буквално ми сякоха пътя пред колелото, правят ляв завой и спират по такъв начин, че аз трябваше да ги заобиколя, с което аз щях да отида в насрещното платно и можеше да се случи ПТП. И от това бях афектиран и когато минах, като ги видях, че просто на една женица й правиха акт и аз просто ги попитах „Писателстувате ли?“  и след като те казаха, нали единият каза: „Ти заяждаш ли се, какво?“ и излезе от колата. И аз му казах, че за мен в повечето случаи те изпълняват поръчки за набиране на пари, просто системата е такава, че.... Това е поръчка от висшестоящи да се правят повече актове, да не си кривим душиците, защото знаете положението какво е в България. После им казах им, че гербаджиите се крепят единствено на тази система в България на полицията, защото аз не съм съгласен с тази корупция. Вижте, аз се съобразявам с чл. 59 на Конституцията на Република България, че всеки гражданин, който види опасност за държавата е длъжен да съдейства да няма такава опасност, просто като гражданин съм си изпълнил дълга.

 

            Актосъставителят М.Д.Т.– Знам за какво е делото,

            На датата, която съм описал в акта, колегите са спрели някаква дама да й съставят акт, въпросният господин е отишъл при тях, почукал е на стъклото на автомобила и започнал да им говори работите, които са описани там. Те са излезли, поискали документи за самоличност, но господинът първоначално не го е дал, после само го е показал и не е искал да го дава. Впоследствие го дава и после викат колеги от Второ РУ и го задържат и вече във Второ РУ снемат обяснения и за това му съставих акт.  

 

            Нарушител И.И.И. – Нямам въпроси.

 

           

            Свидетелят А.Н.Н.– Знам за какво е делото.

            Около година вече минава, позабравил съм някои от нещата. Това, което се сещам е, че след случката отидохме във Второ РУ, където бяхме разпитани от разследващ полицай. Потвърждавам всичко, което съм казал тогава в разпита. Думите бяха казани няколко часа преди това и ясно се сещам за тези думи, които съм посочил в разпита, които е казал господинът.  

            Ние пишехме с колегата актове, съставихме на една госпожа – водач на лек автомобил, която извърши пред нас нарушение. Бяхме я спрели и съставяхме акта и докато пиша акта, се чука на страничния прозорец. Отворих, смъкнах си прозореца и господинът с велосипед започна да ни обижда нас с колегата. Думите, които сега се сещам бяха: „Ей, там на кръстовището щеше да ме удари, вие, писари,  какво пишете тук? Защо не си вършите другите неща?“, „мръсни гербаджии“ и такива, друго не мога да се сетя точно, аз съм посочил в разпита. Господинът не спираше да ни обижда с реплики. Колегата беше на мястото на водача, заобиколи автомобила, аз излязох от моята страна. Колегата каза: „Господине, защо изказвате тези думи?“, при което нали ние сме органи на реда и имаме право да установим самоличността на господина, защото все пак спираме някого, който започва да ни обижда. Господинът каза: „Няма да ви дам личната си карта, гербаджии мръсни! Аз на гербаджии личната си карта не я давам!“. После си извади личната карта и колегата вика: „Дайте документ за самоличност, иначе ще ви задържим“, той не искаше. В момента, в който вече разбра, че наистина ще бъде задържан за снемане на самоличността, той реши да си извади документа за самоличност и впоследствие извикахме колеги наряд на Второ РУ, които ни оказаха съдействие.

            Преди да каже „мръсни гербаджии“ не сме разменяли реплики преди това. Смъкнах си прозореца, в такива ситуации има хора, които искат да питат нещо – задават си въпроси, сега не сме там да се правим, че не ги виждаме, затова си смъкнах си прозореца и господинът започна като монолог да води, не помня да сме си разменяли някакви приказки. И като първоначално започна с това, че  на кръстовището ул. „Чипровци“ и ул. „Тича“ се е създала някаква ситуация той като велосипедист с водач на лек автомобил. С тези думи започна нещо да обяснява и какво сме правили там, защо не сме си вършели работата.

 

            Нарушител И.И.И. – Нямам въпроси.

 

 

           

           

            Свидетелят Л.Г.Г.– Знам за какво е делото.

            Не си спомням датата, една сутринта около 10,00 часа най-вероятно е било. Тръгнах да си разхождам кучето и видях един полицейски автомобил спрял една „Шкода Фабия“ и единият от полицаите беше извън от колата, до него беше въпросният господин. Чувах, че се викаше нещо. Вървяха хора, ама никой не обръща внимание и аз реших да се спра, за да видя какво става. Въпросният господин викаше по полицая „Политиците са такива, вие сте същите!“, господинът му казва „Аз съм на работа и това са моите служебни задължения“, помоли го няколко пъти да си върви по пътя, човекът обаче не спира. Полицаят му иска личната карта и тръгна да я взема, той го бута. И аз се намесих, казах: „Господине, вървете си по пътя“ – полицаят се държеше културно – помоли го няколко пъти пред мен. И аз застанах там и казах на въпросния полицай: „Аз ще дойда да свидетелствам“. Няколко пъти го помоли.

            Пред мен лично думите, които му казваше: „Бате Бойко е такъв, този е такъв, онзи е такъв“ – почна да изрежда политиците и на полицая му вика: „И вие сте такива! Не става нищо от вас!“. Обиждаше ги там по някакъв начин.

 

            Нарушител И.И.И. – Нямам въпроси.

 

На основание чл. 283 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмените доказателствени средства.

 

На основание чл. 286, ал. 1 НПК, съдът запитва страните имат ли искания за извършването на нови съдебни следствени действия и за събиране на доказателства, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

            Нарушител И.И.И. – Нямам искания и няма да соча други доказателства.

            С оглед липсата на доказателствени искания от страните и като съобрази, че нарушителят не оспорва констатациите в акта и след като счете делото за изяснено от фактическа страна

            О П Р Е Д Е Л И

            ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

 

            ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

           

            Нарушител И.И.И. – Искам да се счете за нужно, че ние първо сме в България, тъй като през годините тотално са ми отказани много неща като реванширане, като икономически обезщетения за живота, който ми направиха, аз почти нямам време да се обърна. С двадесет професии съм, на мен всеки ден ми се звъни по телефона и ми се казва, че аз съм длъжник. Ако смятате, че това е нормално за една нормална държава. Исках да го кажа това като предисловие защо по някой път главата ми е в това състояние.

            За мен и аз считам, че това, което съм направил не е нормално и начина по който се държах, но на безбройните жалби, които съм писал през живота си, нито една няма нормален отговор.

            Ако смятате, че не съм наказан достатъчно, но не желая да съдя държавата, защото все едно да осъдя самия себе си. Загубих през тази демокрация къща, загубих много работи и имоти ми бяха откраднати. Те тотално са ме свалили по очи финансово. Да не говорим, че 2014 г. правихме подписка заради Здравната каса, защото има много работи там.

            Все пак мисля, че когато се успокоят нещата, може да се оправят и да се оправи държавата, защото ако мълчим, няма да стане.

           

            СЪДЪТ ДАВА последна дума на нарушителя:

            Нарушител И.И.И. – няма какво да кажа.

 

 

След като изслуша страните и последната дума на нарушителят, съдът намира следното:

Производството е по чл. 4 и сл. от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по повод акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 01.03.2019 г. срещу И.И.И., за това, че на 01.03.2019 г., в град Русе, ул. „Чипровци“, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал полицейските служители Д.Г.и А.Н.с думите „Ей писатели, смотанящи, мръсни гербаджии, не ви е тук мястото“, което е било квалифицирано като проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ.

Нарушителят заявява, че това което е направил не е нормално.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Нарушителят И.И.И. е роден на *** ***, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран)

Съдът намира за безспорно доказани фактите, изложени в акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ, като същите безспорно се установяват, както от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, така и от материалите във връзка с първоначално образуваното досъдебно производство, което е водено за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, а всички гласни доказателства, категорично подкрепят изложените в акта фактически твърдения.

Въз основата на извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 УБДХ. Извършените действия – отправени обидни реплики към полицейските служители Д.Г.и А.Н.с думите „Ей писатели, смотанящи, мръсни гербаджии, не ви е тук мястото“ безспорно представляват оскърбително отношение и държане към орган на власт и покриват състава на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Извършеното от нарушителя деяние е довело до нарушаване на общественият ред, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, същото не консумира престъпния състав по чл. 325 НК и образуваното досъдебно производство е било прекратено от държавното обвинение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. Макар и действията на нарушителя да не са насочени пряко към нарушаване на обществения ред, то в съзнанието на същия са намерили отражение представи, че посредством своето поведение и отношение към орган на властта, нарушава общественият ред и нормите за приличие в обществото, като във волево отношение се е съгласили с настъпването на тези общественоопасните последици на това свое деяние.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя съдът отчете степента на обществена опасност, който разкрива деянието и материалното положение на нарушителя.

Въз основа на тези обстоятелства и с оглед данните за материалното положение на нарушителя, съдът намира че наказанието, което следва да му бъде наложено следва да бъде „Глоба”, индивидуализирана в минималния предвиден в закона размер, а именно 100 лева, който именно размер се явява съобразен и с имотното състояние на нарушителя и според настоящия съдебен състав би постигнало в пълна степен своята превъзпитателна роля по отношение на същия.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 6, ал. 1, б. „а” УБДХ, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА И.И.И. – роден на *** ***, български гражданин, разведен, със средно специално образование, работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран) ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2019 г., в град Русе, ул. „Чипровци“, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал полицейските служители Д.Г.и А.Н.с думите „Ей писатели, смотанящи, мръсни гербаджии, не ви е тук мястото“, поради което и на основание чл. 1, ал. 2, вр. т. 2 УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100,00 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 24-часов срок от обявяването му пред Окръжен съд - Русе.

 

ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.00 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

            СЕКРЕТАР:                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: