Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
25.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №491 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.Н.Ч. ЕГН ********** *** чрез адв.В.О. от
САК, адрес *** срещу З.Д.Ж.и З. АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ИД Б.Г.И.и Р.В.М., с която е предявен иск за
осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО
относно лек автомобил марка Пежо модел 301 с рег.№******, чийто водач има вина
за настъпилото ПТП на 10.02.2016г. да заплати на ищцата сумата от 150 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, стрес и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.11.2017г. – датата, на която е приложила и
банкова сметка ***.
С молба вх.№49247 от 11.04.2019г. ищцата е
поискала да бъде допуснато изменение на предявения иск по размер от
150 000лв. на 50 000лв.
С разпореждане от 12.04.2019г. съдът е
допуснал на осн.чл.214 от ГПК изменение на иска, който да се счита предявен в
размер на 50 000лв.
С молба от
02.11.2020г. ищцата е направила изменение на иска чрез увеличаване на неговия
размер, който да се счита за сумата от 250 000лв. С протоколно определение от 03.11.2020г. съдът е
допуснал на осн.чл.214 ГПК исканото изменение.
Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 10.02.2016г. около
18.00ч. в гр.София, по ул.“Г.С.Раковски“ с посока на движение от бул.“Патриарх
Евтимий“ към бул.“Цар Освободител“ К.К.А. управлявал
лек автомобил марка Пежо модел 301 с рег.№******. На около 10 метра след
кръстовището, образувано с ул.“Хан Крум“ нарушил правилата за движение по
пътищата като не пропуснал пресичащата в същия момент на ул.“Г.С.Раковски“ от
ляво на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходка С.Ч. и станал причина за
настъпване на ПТП. При удара ищцата паднала на пътното платно, ударила силно
главата си и за кратко загубила съзнание.
След инцидента ищцата била прегледана в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и й била поставена диагноза Комоцио и Подкожен хематом в
ляво на челото. Поради влошаване на състоянието й на 11.02.2016г. била
хоспитализирана в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Света Анна“ АД София. При
извършените в болницата образни изследвания били установени следните телесни
увреждания – линейна фрактура на лява темпорална кост на главата; линейна
фрактура на лявата орбита; три хематома в областта на главата; комоцио и
припадъци. На 15.02.2016г. била изписана. Два месеца след това получила
епилептични припадъци, като след втория й било направено ЕЕГ изследване, което
отчело „Абнормен ЕЕГ запис с данни за огнища на пароксизмалната активност в дясно фронто-темпорално
и в ляво средно темпорално“. Ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Свети Наум“
където й поставили диагноза Gramd mal припадъци/с малки припадъци или без
тях/неуточнени.
Ищцата твърди, че е търпяла и продължава да
търпи интензивни и продължителни болки и страдания. След процесното ПТП
започнала да получава епилептични припадъци със загуба на съзнание. Имала
главоболие, световъртеж, шум в ушите, гадене, повръщане, отпадналост, слабост,
лесна уморяемост.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек автомобил е била
валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/30/116000361413, валидна от
22.01.2016г. до 21.01.2017г., сключена с ответника за
лек автомобил марка Пежо модел 301 с рег.№******.
Във връзка с ПТП бил съставен АУАН
№363547/10.02.2016г., а вследствие образувано и ДП №11486/2016г. по описа на
РТП – ОР – СДВР пр.пр.№32288/16г. на СРП.
Било е образувано ДП №11486/2016г. по описа
на РТП – ОР – СДВР, пр.пр.№32288/2016г. по описа на СРП.
Ищцата твърди, че с молба от
вх.№277/02.03.2017г. е предявила пред ответника писмена претенция за заплащане
на обезщетение за причинените и неимуществени вреди, с молба от 20.03.2017г. е
приложила допълнителни документи и банкова сметка, *** и изплатил обезщетение,
с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск.
Оспорва да е причинен деликт. Оспорва, че ПТП
се дължи на вина на водача на автомобила, застрахован при ответника. Излага
доводи. Оспорва размера на иска като завишен.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, която според ответника се е движила по пътното
платно без причина за това. Твърди, че същата е нарушила правилата за движение
по пътищата като пешеходец.
Оспорва момента, от който се претендира
законната лихва.
Съдът е връчил препис от писмения отговор
на ищцата с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила
е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на
ответника.
Допълнителен отговор е постъпил. Поддържат се
направените възражения.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
От приложеното към делото Решение от
30.01.2020г. по НОХД №18365/2019г. на Софийски районен съд, влязло в сила на
15.02.2020г. се установява, че К.К.А. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК и на осн.чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. и е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за това, че при
управление на лек автомобил марка „Пежо“ модел 301 с рег.№******е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходката С.Ч..
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не се оспорва факта на налична и валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а. марка „Пежо“
модел 301 с рег.№******, управляван от К.А., със застрахователна полица
Гражданска отговорност, сключена със ЗК „Д.Б.Ж.и З.“ АД №30/116000361413,
валидна от 22.01.2016г. до 21.02.2017г.
Представени са множество медицински документи
във връзка с получените травматични увреждания от ищцата и тяхното лечение.
За доказване на исковата претенция са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.А., Ю.Ч. и С.В..
От показанията на св.А. се установява, че той
е управлявал процесния автомобил и е участник в ПТП с ищцата. Твърди, че преди
настъпване на удара идвал откъм НДК към ул.“Граф Игнатиев“. Чакал на светофар
на кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и „Граф Игнатиев“, когато светнал зелен
сигнал включил на първа скорост, потеглил и едно лице се ударило в страничното
огледало на автомобила. Движел се с не повече от 20км/ч. Не разбрал откъде
дошла пешеходката, видял я в момента на удара. Веднага спрял и се обадил на
тел.112.
От показанията на св.Ч. – съпруг на ищцата,
които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че на 10.02.2016г. към
17.50ч. разбрал, че съпругата му е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и веднага
отишъл да я види. В момента, в който отишъл тя дошла в съзнание. От направената й рентгенова снима
не можело да се установи дали по черепа има счупено или пукнато. Съпругата му
поискала да си отидат в къщи и се прибрали, но тя започнала да повръща. На
следващия ден отишли в Окръжна болница „Света Анна“, където била приета в
неврохирургия. Била й направена компютърна томография, от която се
установявало, че черепа й е счупен на две места и имала няколко подкожни
кръвоизлива. След ден й направили контролен скенер и след 2-3 дни я изписали за
домашно лечение като й дали болничен. Четири пъти била минала на ЛКК от по
трима лекари, които й продължавали болничния лист. Наложило се да лежи и в
болница „Свети Наум“, защото отключила епилепсия. Свидетелят твърди, че ищцата
е много променена. Започнала да забравя. Имала главоболие, гадело й се,
започнала да получава големи и малки припадъци. За моменти получавала
дезориентация и не знае къде се намира. Бил принуден непрекъснато да носи в
себе си диазепам в случай на припадък. Свидетелят е лекар по професия,
физиотерапевт в гр.Банкя. Той полагал непрекъснато грижи за жена си. Тя се
чувствала отпаднала непрекъснато. Твърди, че взима лекарства, за де не получава
припадъци.
От показанията на св.В. се установява, че по
време на процесното ПТП бил на кръстовището на ул.“Г.С.Раковски“ и бул.“Граф
Игнатиев“ от страната на пл.“Славейков“ малко след светофара на кръстовището в
посока бул.“Патриарх Евтимий“ имало една жена, която пресякла пътното платно на
половина и изчаквала да премине в удобен момент, когато колите спрат. Не видял
самия удар, но чул и видял последствията от него, тъй като точно в този момент
пред него преминал микробус, но след това видял, че жената е на пътното платно
и имало автомобил със счупено странично стъкло и предположил, че е станал удар.
Свидетелят твърди, че на мястото, където пресичала пешеходката нямало пешеходна
пътека, такава имало на около десетина метра отляво, където е и светофара.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза от вещите лица д-р Е.И. и инж.В.П., се установява, че в
резултат на процесното ПТП, С.Ч. е получила контузия,
охлузване и подкожен хематом в лявата челно-слепоочна област на главата;
хематом на лявата периобритална област; счупване на
лявата челно-слепоочна кост и на страничния ръб на лявата орбита /ябълчна кост - парсорбиталис/; субдурален
кръвоизлив в лявата слепоочна област; контузия на мозъка /по медицински
документи, без потвърждаване от специализирани образни изследвания, вкл.ЯМР/;
счупване на носните кости. Черепно-мозъчната травма е причинила разстройство на
З.то, временно опасно за живота. При извършените образни изследвания не са били
отразени данни за размествания на костни фрагменти, които да доведат до промени
във формата на лицевия череп. Мекотъканните
травматични увреждания и счупването на носните кости покриват признака временно
разстройство на З.то, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че във връзка
със съобщените данни за епилептични припадъци са били извършени специализирани
изследвания, вкл. и ЯМР на главата – образно изследване, което се смята за
стандарт при приемане на диагнозата посттравматична епилепсия. Не се
установяват данни за наличие на контузионно огнище в
мозъчния паренхим, което да бъде източник на възбудно
огнище за епилептичен припадък. Били са проведени изследвания и лечение в
специализирана болница за заболявания на нервната система, вкл.епилепсия,
където не са били установени данни извън анамнестичните
/съобщени от пострадалата и близките й/, които да потвърждават диагнозата
Епилепсия. Поставена е диагноза Централен отоневрологичен
синдром, който може да обясни загубата на равновесие и падане на терена. В този
смисъл описаните припадъци следва да се отдадат на друга причина, различна от
травмата на главата, получена при процесното ПТП. Според вещото лице д-р И.,
описаното състояние от съпруга на ищцата – св.Ч., свързано със забравяне,
започнало след произшествието и персистиращо към момента, налагащо прием на
хранителната добавка Акутил, не може да бъде пряко
свързано с произшествието, като същевременно не може да се изключи травмата на
главата да е провокирала клиничната изява на мозъчната симптоматика, дължаща се
на атеросклеротични промени. Травматичните увреждания на ищцата са получени по
механизма на директен удар в областта на главата, при падане на терена, като
пешеходец, след извеждане на пострадалата от равновесие. Като възстановителен
период вещото лице е посочило, че черепно-мозъчната травма налага лечение в
болнични условия, а в последствие и в домашно-амбулаторни с проследяване от
специалист – невролог за срок от 12 месеца поради риск от развитие на
усложнения /вторични кръвоизливи/, а при развитие на усложнения и за
по-продължителен период. Мекотъканните травматични
увреждания оздравяват за срок от 15-20 дни. Не са установени данни за
невъзстановени травматични увреди. Относно данните за нарушение на паметта,
според вещото лице, не може да се приеме, че са във връзка с получената при
процесното ПТП травма, но съобщената клинична симптоматика е възможно да бъде
провокирана от претърпяното ПТП. Четири години след ПТП не са установени данни
ищцата да търпи още болки и страдания. Направен е извод, че не може категорично
да се приеме, че анамнестичните данни за припадъци,
преценени като епилептични големи припадъци – неуточнени, че са свързани с
травмата. От заключението на вещото лице инж.П. се установява, че скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на удара е била не по-висока от 20км/ч.
Движението на автомобила и пешеходеца Ч. е било по равен, прав и сух асфалтов
пътен участък, като липсват данни за наличието на обекти, ограничаващи
видимостта им един към друг. Лекият автомобил препречва пътя на пресичащия
пешеходец и се реализира контакт в предна, странично-лява част – в областта на
преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало и предна лява
колонка в неговата лява част на пешеходеца в областта на главата.
Непосредствено преди удара водачът на лекия автомобил не е предприел действия
за промяна на посоката на движение на МПС, а за намаляване на скоростта чрез
екстрено задействане на спирачната система веднага след мястото на настъпване
на ПТП. Ударът върху главата е нанесен с горната част на предна лява колона на
автомобила в момент, в който главата му е била завъртяна в посока към идващия
от дясната му страна автомобил. Като причина за ПТП вещото лице е посочило, че
е от субективен характер – недопускане на пресичане на траекториите на движение
на участниците. Водачът е имал възможност да възприеме пешеходката на един
по-ранен етап от развитието на събитието и да предприеме действия за
недопускане на вредоносния резултат. От момента обаче, в който пешеходеца е навлязла на платното за движение
пред автомобила от ляво, водачът не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез ефективно спиране. В близост до мястото на ПТП е била
налична пешеходна пътека, преминаването през която се регулира от светлинна
светофарна уредба. Липсват данни, пешеходката да е предприела действия да се
предпази от удара с лекия автомобил.
Съдът е допуснал допълнителна експертиза в
медицинската част от изготвената комплексна, изготвена от неврохирург д-р Д.Н..
Според вещото лице описаните в епикризата от УМБАЛ „Света Анна“ след изписването й на 15.02.2016г.
травматични увреждания в областта на главния мозък и черепа могат да се свържат
с процесното ПТП и в резултат от падане от собствен ръст. Била е лекувана
адекватно в неврохирургичната клиника на тази
болница. На 16.05.2016г. ищцата е провела МРТ на главен мозък в УМБАЛ
Александровска със заключение нормален МРТ образ, което според вещото лице не
означава, че не може да се отключат усложнения, каквито са посттравматичната
епилепсия и световъртеж от централен произход, които са в резултат на
функционални промени във фронтно темпоралния дял на
главния мозък, които не се установяват при МРТ изследване, а световъртежа от
централен произход – от промени във физиологията на средното ухо, където е
разположен вестибуларния апарат. Диагностицирането на световъртежа при Ч. е
станало през месец юни 2017г. в УМБАЛ „Св.Наум“ и може да се направи
предположение, че е свързано с претърпяната черепно-мозъчна травма през
февруари 2016г. През месец април 2017г. ищцата е провела преглед при невролог,
електрофизиолог с ЕЕГ изследване, което е описано като абнормен
ЕЕГ запис с данни за огнища за пароксизмална
активност в дяснофронто темпорално и вляво средно
темпорално. От 30.07.2017г. до 03.08.2017г. тя е била настанена в Св. Наум с
диагноза грандмал припадъци и придружаващи
заболявания хипертония и световъртеж от централен произход. Била й е назначена
терапия. Според вещото лице, срокът за възстановяване от претърпяната
черепно-мозъчна травма и последващите усложнения от нея като травматична
епилепсия и световъртеж от централен произход са индивидуално, но като цяло
преките оплаквания от ЧМТ преминават за около 12-18 месеца, но усложненията
могат да останат за дълъг период от време и най-често остават до края на живота
и изискват лечение с медикаменти. От проведения личен преглед на ищцата на
22.05.2020г. е установено, че тя е в задоволително общо състояние, в съзнание,
контактна, съобщила е за главоболие, световъртеж, в някои моменти гадене,
придружено с повръщане. При малко по-сложен разговор се забелязва забавяне в отговорите
и асимилирането на въпросите, което се свързва с установената корова атрофия в главния мозък, в челните дялове,
установена на КТ изследване в УМБАЛ Надежда на 26.04.2020г. Вещото лице е
посочило, че получените увреждания при ПТП – мозъчна контузия, фрактура на
темпоралната кост вляво, фрактура на зигоматичната
кост, малък хематом вляво на слепоочната област, контузии и подкожни хематоми в
лявата фронто темпорална област в сравнение с контролния КТ на 26.04.2020г. са
възстановени напълно с изключение на появата на корова
атрофия. Наличието на постравматичната епилепсия,
както и световъртеж от централен произход, протичат с хронично рецидивиращ
характер и могат да продължат дълго време, дори и до края на живота. Според
вещото лице ищцата е посещавала лекари специалисти твърде нередовно, поради
това, че е съобщила, че се е чувствала добре от назначената й терапия. В
съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата си, както и извода, че за
наличието на централен отоневрологичен синдром и
посттравматичната епилепсия на първо място се поставя черепно мозъчна травма и
на второ място съдови аномалии свързани с напредването на възрастта при
пациента.
От изготвената тройна съдебно-медицинска
експертиза от вещите лица д-р Л.К., д-р Х.М. и д-р П.И. се установява, че
получената черепно-мозъчна травма от ищцата на 10.02.2016г. е причина за
диагностицираните гранд мал припадъци през м.юни
2017г. Сочи се, че преди инцидента няма налична документация за реализирани
епилептични припадъци, както и консултации, изследвания, хоспитализация по този
повод. Посттравматичната епилепсия е честа последица от ЧМТ и при нормални
образни изследвания. Епилептичните припадъци при Ч. са започнали два месеца
след инцидента. Вещите лица поддържат, че за епилепсията при ищцата е налице
травматична причина, тъй като първите прояви във времето са предшествани от
ЧМТ, както и вида на последната – мозъчна контузия с нараняване в лявата челно-темпоро-париетална област, фрактура в лявата
темпорална кост и на латералния ръб на лявата орбита и ранната симптоматика от
травмата – краткотрайна загуба на съзнанието, последвало от главоболие, гадене
и повръщане през следващите часове и проява на вертижни,
двигателни и др.нарушения. Световъртеж от централен произход може да бъде
обусловен от соматични и неврологични нарушения и заболявания – корова атрофия, артериална хипертония, дисметаболитен
синдром, авитаминози, водно-електролитен дисбаланс, диабет и др. Според вещите
лица С.Ч. покрива признаците на Травматична церебрастения.
Не са налице данни в медицинската й
документация, които могат да бъдат самостоятелна причина за оплакванията й,
появили се през м.юни 2017г. Според експертите навременното приложение и
редовна употреба на лекарствени средства в съчетание с лечебно – хранителен,
диетичен и др. режим могат да редуцират по сила и честота припадъците при
травматичната епилепсия. Като цяло в литературата се приемала за лечима
епилепсията, но не се изключват във времето нови припадъци. По отношение на
световъртежа от централен произход, сочат травматичния фактор като причина за
първоначалната проява. В съдебно заседание вещите лица допълват, че когато има
счупване на черепа, който има кръвоизлив, независимо къде във вътрешно
черепното пространство, това е 100% контузия на мозъка. Контузията на мозъка
може да бъде на микроскопско ниво, на клетъчно ниво и не е необходимо да има установими увреждания на самия мозък при изследване със
скенер или ЯМР. Сочат, че епилептичните припадъци са документално установени,
като за контузията на мозъка доказва и установяването на левостранна
слабост в левия крак и в лявата ръка, което е централна левостранна
хемипареза, установена през 2020г., с данни от 2017г.
вещите лица сочат, че всяка епилепсия подлежи на задължително диспансеризиране
до края на живота на пациента и трябва да приема медикаменти по терапия. За да
бъде спряна терапията пациента трябва да няма 4-5 години припадъци, като през
това време се правят периодично адекватни изследвания.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени, допълващи се и подкрепени от
доказателствения материал по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Ищцата претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.226, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
Искът е предявен срещу ответника ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, тъй като към датата на
ПТП - 10.02.2016г., при което е пострадала ищцата, отговорността на водача,
управлявал процесния автомобил Пежо 301, е била обезпечена със сключена и
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с този
застраховател.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с Решение от 30.01.2020г.
по НОХД №18365/2019г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 15.02.2020г. се
установява, че К.К.А. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и
на осн.чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. и е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, за това, че при управление на
лек автомобил марка „Пежо“ модел 301 с рег.№******е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пешеходката С.Ч..
При наличието в случая на влязло в сила решение
/имащо значение на осъдителна присъда/ на наказателния съд, въз основа на което
за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчете характера на получените травматични увреждания, най
тежкото от които е черепно-мозъчната травма и последиците, които са свързани с
нея – посттравматична епилепсия и световъртеж от централен произход. Към
момента не е пълно възстановена, макар със значително подобрено общо състояние,
което изисква обаче непрекъснат медицински контрол и провеждане на лекарствена
терапия с цел редуциране до минимум на епилептичните припадъци, за чието
изчезване не може да бъде даден категоричен положителен отговор. Следва да бъде
отчетено и че ищцата е в трудоспособна активна възраст, чието ежедневие е
съпроводено с усещане на последиците от процесното ПТП.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
е сумата от 150 000 лева, като претендирания размер от 250 000лв. счита за
завишен.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта
(при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ нов).
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която била
нарушил правилата за движение по пътищата като се е движила като пешеходец
неправилно на платното за движение. Съдът намира това възражение за основателно.
Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №
92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да
бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. В
случая автотехническата експертизата е категорична, че ищцата не е предприела
никакви действия за предотвратяване на сблъсъка с автомобила, който тя е имала
възможност да възприеме, предприемайки пресичането на пътното платно.
Установено е, че тя е пресичала на място, на което липсва пешеходна пътека, с
което от своя страна нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в
ЗДвП, а именно чл.113. Установено е, че инцидентът е настъпил в тъмната част на
денонощието, когато видимостта е намалена. Св.В. установява, че пешеходната
пътека е била на около десетина метра от мястото, където е предприела пресичане
ищцата. По този начин със своето поведение тя е създала затруднение в процеса
на движение и е допринесла настъпването на вредоносния се резултат. Съдът
определя, че това съпричиняване в размер на 20% и ще присъди
сума в размер на 120 000лв. за неимуществени вреди на ищцата.
По разноските.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1248лв.
съобразно уважената част от иска, както и по сметка на СГС сумата от 2800лв. за
държавна такса.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 676лв. съобразно
отхвърлената част от иска и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400лв..
На чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 вр.§2а
от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на адв.В.О. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 4716лв. с ДДС.
На
основание изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж. и З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.Изпълнителни Директори, да заплати на С.Н.Ч. ЕГН
********** *** сумата от 120 000лв. /сто
и двадесет хиляди/ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, стрес и страдания от ПТП на 10.02.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.11.2017г. – датата, на която е приложила и
банкова сметка ***, до окончателното заплащане на сумата, като за разликата от
присъдения размер от 120 000лв. до претендирания размер от 250 000лв. за
неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.Изпълнителни
Директори да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер
на 2800лв./две хиляди и осемстотин/,
платима по сметка на СГС.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.Изпълнителни Директори да заплати
на С.Н.Ч. ЕГН ********** ***, разноски
в размер на 1248лв./хиляда двеста
четиридесет и осем/ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК С.Н.Ч.
ЕГН ********** ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К.Изпълнителни Директори разноски в размер на 676лв./шестстотин седемдесет и шест/,
съобразно отхвърлената част от иска, както и разноски за юк възнаграждение в размер на 400лв./четиристотин/.
ОСЪЖДА на осн. чл.38
ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ЗАД „Д.Б.: Ж.и
З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.И.,
Р.В.М. и Ж.С.К.Изпълнителни Директори да заплати на адв.В.О.
от САК сумата от 4716лв. лв./четири
хиляди седемстотин и шестнадесет/ с ДДС адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: