Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2487/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на „Гардън 2018“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.Възраждане бл.** вх.* ет.*,
представлявано от Г. П. А.(, чрез адв.В.Д. против ЗППАМ № 295-ФК/15.08.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е
наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски
обект: снек бар „Да Гардън Панорама“, находящ се в гр.Варна, к.к.“
Св.Константин и Елена“ ул.1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, постановена
при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата; в заповедта
липсват мотиви досежно срока на наложената ПАМ; налагането на ПАМ в конкретния
случай не отговаря на нито една от целите визирани в нормата на чл.22 от ЗАНН;
на дружеството не е издадено наказателно постановление и по този начин му се
отнема правото да се възползва от предвидената в чл.187 ал.4 от ЗДДс
възможност. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, редовно
призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На
14.08.2019г. е извършена проверка документирана с ПИП
№ 0351192/14.08.2019г., на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на
ЗДДС – снекбар „Да гардън Панорама“, находящ се в гр.Варна, к.к.Св.Константин и
Елена, ул. 1, стопанисван от “Гардън 2018“ ООД. При проверката било установено,
че в обекта функционира регистрирано фискално устройство. В хода на проверката е
установено, че търговецът, като задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки. Била
извършена контролна покупка преди легитимация на 1бр.шопска салата, 1бр. салата
„Капрезе“, 1бр.айрян от 500мл., 2бр.бира Бекс, 1бр.бира Корона, 1бр.кафе и 2бр.
специалитет на заведението „да Гардън“ на обща стойност 50.81лв., заплатена в
брой, за която обаче не е издадена фискална касова бележка. Извършена била
проверка на касовата наличност, при която било установено следното: разчетена касова наличност от ФУ – 195.29лв;
фактическа наличност – 190лв; сума на паричните средства в началото на
работния ден – 0.00лв; извеждане
на пари от касата – 0.00лв; въвеждане
на пари в касата – 0.00лв.
При така установените
в хода на проверката факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г., вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС,
поради което със Заповед № 295-ФК/15.08.2019г. Началник отдел „Оперативни
дейности“ в ГД“ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил на “ Гардън 2018“ ООД процесната
ПАМ – запечатване на търговски обект – снекбар „Да гардън Панорама“, находящ се
в гр.Варна, к.к.Св.Константин и Елена, ул. 1 и забрана достъпа до него за срок
от 14 дни. В заповедта са изложени мотиви, че срокът на запечатването се определя
съобразно тежестта на нарушението,последиците от същото, вида и
местоположението на обекта, а също и да се защити обществения интерес.
За така установеното
нарушение впоследствие е съставен АУАН № F505186/20.08.2019г. По
административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не
се събраха доказателства към момента за процесното нарушение да е издадено
наказателно постановление.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Видно от Заповед № ЗЦУ
– ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, директорите на дирекция
„Контрол” в ТД на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186 от ЗДДС,
поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от
пороци, влечащи нейната нищожност.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Между
страните не се спори, че процесната заповед е издадена на основание
констатациите в Протокол за извършена проверка № 0351192/14.08.2019г., с който е
поставено началото на административно - наказателното производство срещу „Гардън
2018” ООД за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно цитираната разпоредба, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Съответно
чл.3, ал.1 от същата наредба въвежда задължение всяко лице да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Следва, че касова бележка следва да бъде издавана
при всяко едно плащане, включително и авансово.
За този
род нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на
административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. С
разпоредбата на чл.186 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на
имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна
мярка – „запечатване на обект за срок до един месец”, като в конкретния случай
в процесната заповед е посочена за основание разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1
б.„а” от ЗДДС – неиздаване на касова бележка.
В тежест
на административно–наказващият орган е да установи всички фактически основания
породили необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът
намира, че в настоящия случай представените писмени доказателства не
установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение на
чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н–18/13.12.06г. на МФ – неиздаване на
фискална касова бележка или бележка от кочан. В оспорената заповед ответникът
се е мотивирал с неиздадена касова бележка от въведеното в експлоатация в
обекта ФУ, за извършена контролна покупка на стойност 50.81лв., съгласно
констатациите в протокола. Последният се ползва с доказателствена сила за
обективираните в него обстоятелства. Същевременно обаче, в същия протокол е налице констатация за установена при проверката
отрицателна разлика в размер на 5.29лв.
Наред с
горното следва да се има предвид и това, че съобразно изричния текст на чл. 22
от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти, посочени в мотивите на
обжалваната заповед.
Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие
със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори
практически да стане посредством запечатването на обекта. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид.
Предвид
данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на заповедта, че в
търговския обект има създадена организация за укриване на данъчни задължения е
необоснован. Сами по себе си, изложените оценъчни изводи - тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението на обекта не
могат пряко да обосноват извод, че дружеството е въвело незаконосъобразни
практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат конкретния извод
на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците
от него и какви са спецификите на търговския обект, за да се налага този извод.
Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта твърдение за укрити
обороти е в тежест на административния орган.
При
анализа на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се прекратява от органа,
който я е приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице,
че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, се установява, че
налагането на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството
административнонаказано лице, тоест преди издаване на наказателното
постановление. Тоест целта на ПАМ е да поправи вредните последици от
конкретното установено и санкционирано нарушение, като принуди нарушителя
доброволно да изпълни задължението си за плащане на санкцията и предвижда това
доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката. Поради това
налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление, и още повече,
преди изобщо да е образувано административнонаказателно производство, тоест без
да е конкретизирано нарушението, вменено на дружеството с АУАН, води до
необоснованост на обжалваната заповед. Установи се, че няма издадено наказателно
постановление до датата на съдебното заседание, което обосновава извода, че
наложената ПАМ преследва цели, различни от предвидените в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. В случая издадената преди съставяне на АУАН заповед за ПАМ предотвратява
преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи,
което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за
държавата от данъци, което също не съответства на целта на закона.
По тези
съображения, в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна
санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006г. на министъра на
финансите, което противоречи на законоустановената цел на административната
принуда и съставлява превратно упражняване на власт.
Съдът
намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е
действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото,
закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Следва отново да се посочи, че
предварителната административна мярка не е наказание. Целта регламентирана в
нормата на чл.22 от ЗАНН е за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици. Настоящата мярка не преследва нито една от
посочените цели. Би предотвратила бъдещи нарушения, но само в хипотезата, при
която в обекта изобщо не е въведено фискално устройство. Не преустановява
нарушението, защото то вече е довършено. Не отстранява вредните последици т.е.
целта на мярката не е обоснована, по никакъв начин няма да доведе до
благоприятни общественополезни последици, а ще наруши интересите на
жалбоподателя в степен прекалено висока и несъизмерима с обществената опасност
на извършеното от него деяние.
С оглед гореизложеното,
съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора искането
на жалбоподателя за разноски е основателно, поради което ответната страна
следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, доказани в
размер на 550лв., основание чл. 143, ал. 1 от АПК, от които 50лв. държавна
такса и 500лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
договор за правна защита и съдействие, с данни че същото е платено.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 295-ФК/15.08.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на „Гардън 2018“ ООД
е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски
обект: снек бар „Да Гардън Панорама“, находящ се в гр.Варна, к.к.“
Св.Константин и Елена“ ул.1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „Гардън 2018“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.Възраждане бл.** вх.* ет.*,
представлявано от Г. П. А.( сумата от 550лв. /петстотин и петдесет/,
представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: