Номер 125115.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20202100502087 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.Образувано е по въззивната
жалба на на А. С. А. с ЕГН-********** с адрес: гр.Б, ул.**№**, заявена чрез
пълномощниците адв.Веселина Василева и адв.Николай Славов от АК-
Бургас, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Ген.Гурко № 18, ет.2 против
Решение № 1327/16.06.2020г., поправено с Решение № 1840/28.07.2020г. по
реда на чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№ 135/2020г. по описа на Бургаски
районен съд, в частта, с която са уважени исковите претенции на
въззиваемата М Б, като майка и законен представител на малолетния Д А,
роден на 05.07.2019г. за издръжка за минало време в размер на 270лв. за
периода от 02.12.2019г. до 09.01.2020г. и месечна издръжка в размер на
220лв. месечно, считано от 10.01.2020г..
Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно,
необосновано и при нарушение на материалния закон. Сочи, че въззивника,
макар и да пребивава в Обединеното кралство е безработен и няма трайни и
постоянни доходи, поради което е в невъзможност да издържа себе си или
свои низходящи. Отсъствието от страна и въззивника от страната,
ограниченията свързани с пандемичната обстановка наложени от здравните
власти и защитата му от особен представител, който няма връзка с
подзащитния си е довело до невъзможността му да вземе активно участие в
делото и организира адекватно защитата си, респ. е станало причина за
1
постановяване на решение, което не е съобразено с действителните
възможности на въззивника да заплаща издръжка. Твърди се, че макар и
претендирания размер на дължимата издръжка да не е уважен изцяло, дори и
така определения от съда е непосилен за въззивника.
Моли, обжалваното решение да бъде изменено, като вместо него
бъде присъдена издръжка за малолетното дете, съобразена с възможностите
на въззивника към минимално предвидения в закона размер от 152,50лв..
Представя доказателства.
Въззиваемата М Б, като майка и законен представител на
малолетния Д А е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди
се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд,
досежно възможностите на родителите, в частност се поддържа, че бащата е
трудово ангажиран в Обединеното кралство и изложените в жалбата
твърдения за материалните му затруднения не обосновават намаляване
размера на издръжката. Моли за потвърждаване на решението на БРС като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Няма искания по
доказателствата. Намира представените писмени доказателства-справки от
НАП за липса на здравноосигурителен статус, за адресна регистрация във В,
справка от АВ, ТР и Имотен регистър за неотносими към факта, че
насрещната страна не реализира доходи в Обединеното кралство.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.143 и
чл.149 от СК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. При извършване
на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
2
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и
тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Производството пред БРС е образувано по предявени исковете на
въззиваемата М Б, като майка и законен представител на малолетния Д А,
роден на 05.07.2019г. за осъждане на въззивника А. С. А. да заплаща за
малолетното дете месечна издръжка в размер на 300лв. месечно, считано от
10.01.2020г. до настъпване на законни причини за нейното отменяване или
изменяване, както и за издръжка за минало време в размер на 300лв. за
периода от 02.12.2019г. до 09.01.2020г. .
В законният срок е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който претенцията се оспорва по размер и се
счита, че с оглед възрастта на детето-то все още не посещава нито ясла нито
детска градина, не са налице основания за присъждане на издръжка, по-
висока от минималната по закон.
С обжалваното решение така предявените претенции са частично
уважени, както следва искът по чл.143 СК е уважен в размер от 220лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба, като за горницата до
претенираната сума от 300лв. искът за месечна издръжка за детето е
отхвърлен; претенцията по чл.149 СК е уважена в размер на 270лв. за периода
от 02.12.2019г. до 09.01.2020г., като за горницата до претендираните 300лв. е
отхвърлен. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното по делото
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0071/26.11.2019г. на Община Камено, че Д А А роден на 05.07.2019г., е син на
М Б и А А. Не е спорно между страните по делото, чеса разделени от
02.12.2019г., като бащата живее във В, а майката с детето – в България.
3
Бащата оспорва размера на дължимата от него издръжка, като твърди, че не е
реализирал никакви доходи от трудова дейност, поради което няма финансова
възможност да заплаща исканият размер на издръжката, освен това майката е
била подпомагана като за минал период от време е получила общо сумата от
557,22 паунда под формата на майчинство във В, за превода на която сума
представя доказателства. Налично е по делото и извлечение от ведомост за
заплати към 12.07.2019г., сочещо, че въззивникът ответник към тази датата е
работел към „Стафлайн рикрутмънт“ ООД-гр.Нотингам, В със начислено
седмично възнаграждение от 237,10 паунда. От показанията на св.Донка
Бойчева/майка на ищцата/ се установява, че на 02.12.2019г. ответника е
напуснал семейството като е заминал сам за В и от тогава семейството е
разделено, като за детето Даниел се грижи само майка му, ответника не
изпраща никакви средства за издръжката на детето, родителите много рядко
контактуват по между си.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд
правилно е преценил, че след като задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по
делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните от
ответника доходи, но независимо от липсата на регистрирани трудови
правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст и не страда от
заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови
дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в
рамките на нормалните за възрастта разходи. Бащата не е ангажирал каквито
и да било доказателства от раздялата на родителите да е участвал в грижите
за детето/вкл. и издръжка/ под каквато и да било форма. С решението
правилно е определен размера на месечната издръжка/надвишаващ със 70лв.
манималния праг/, като съдът е преценил потребностите съобразно неговата
възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други
консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му
отглеждане и възпитание. ННа тази база и след като правилно е отчетено, че
издръжката за минало време обхваща период малко по-голям от един месец
резонно е определен и размера на присъдената такава по чл.149 СК.
4
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
При този изход на делото въззиваемата има право на разноски, но
произнасяне в тази насока не следва, тъй като искане не е отправено и не са
налице данни за действително сторени такива.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1327/16.06.2020г., поправено с
Решение № 1840/28.07.2020г. по реда на чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№
135/2020г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5