ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 89
гр. Русе, 11.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно частно
търговско дело № 20234501000045 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 413, ал.2 от ГПК.
Русенският районен съд с разпореждане № 813 от 25.01.2023г. по гр. д.
№ 499/2023г. отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, предявено от Б. Г.
Н., ЕГН **********, адрес: гр. Р., ул. „С. Г.“ № ** за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. П. Г., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Р., ул. „Г. Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.
Б. Г. Н. подава жалба срещу разпореждане №813/25.2023г. по ч.г.д. №
499/2023г на РРС, в частта с която е преценено, че документът запис на
заповед е нередовен от външна страна. Жалбоподателят е съгласен с извода,
че ако представеният запис на заповед бъде признат за редовен от външна
страна, същият може да служи единствено за събиране на посочената в него
сума - 2080 лв. и законната лихва от подаване на заявлението в съда до
изплащане на задължението. Не се обжалва отказа по отношение на
отказаните други искания, посочени в заявлението. Императивната уредба на
задължителните реквизити на записа на заповед не е пречка при съмнение,
породено от начина по който е формулирана волята на издателя, да бъде
извършено граматическо тълкуване на израза, по отношение на който е
1
налице спор, за да се установи действителната воля на издателя. Такова е и
становището на ВКС , изразено в решение №53 от 31.07.2019 г. по т.д.
№850/2018 на второ т. о. на ВКС. В случая документът съдържа дата на
неговото издаване, попълнена от нотариус пред който по своя воля издателят
е положил подписът си. В печата, поставен от нотариуса, е удостоверено, че
подписът е на Г. П. Г. и е поставен на 02.12.2021 г., т.е. налице е дата на
издаване. Без съмнение върху документа съществува достоверна дата,
необходима за целта на закона - при поискване, да бъде преценено, дали
дължимото не е отпаднало по давност. В ТЗ не е регламентирано, къде точно
на документ - запис на заповед трябва да се намира датата, нито кой трябва да
я напише. Поради горното жалбоподателят моли въззивния съд да приеме, че
документът съдържа дата на издаване и е редовен от външна страна. Моли
въззивния съд да отмени разпореждане №813/25.2023г. по ч.г.д. № 499/2023
на РРС и да върне делото на първоинстанционния съд с указание за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист върху сумата 2080
лв., законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на
задължението и разноските по делото, съответно за уважената част от иска.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното разпореждане,
доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя и прие следното:
Б. Г. Н. е заявил издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на
основание запис на заповед срещу Г. П. Г.. В настоящото производство
жалбоподателят поддържа искане за издаване за заповед за изпълнение само
по отношение сумата 2080 лв., законната лихва от подаване на заявлението в
съда до изплащане на задължението и разноските по делото, съответно за
уважената част.
Записът на заповед е представен в оригинал. Вижда се, че под текста и
преди подписа на издателя са оставени празни редове, където да се впише
дата на издаване и място на издаване. Саморъчният подпис на издателя Г. П.
Г. е удостоверен на 2.12.2021г. от нотариус рег. № 217 район РС Русе.
Действително при евентуален спор за достоверна дата такава ще бъде
приета датата 2.12.2021г. Тази дата обаче не е дата на издаване на записа на
заповед, тъй като датата на издаване трябва да се впише от издателя, както и
мястото на издаване преди саморъчния подпис. Като се подписал след празни
редове относно дата на издаване и място на издаване, следва че записът на
2
заповед няма тези реквизити. Нотариусът с подпис и печат е удостоверил, че
Г. П. Г. се е явил на дата 2.12.2021г. в нотариалната кантора и е потвърдил
подписа си под „този документ“, както е отбелязано в текста на правоъгълния
печат.
Записът на заповед трябва да съдържа реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ,
между които в точка 6 са дата и място на издаване. Съгласно чл. 536, ал.1 от
ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не
е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. В случая може
да се приложи ал. 4 – запис на заповед, в който не е посочено мястото на
издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя, тоест
в гр. Русе. За дата на издаване обаче в закона няма подобна презумпция.
Търговският закон е строг във формалните си изисквания към записа на
заповед като ценна книга. Заповедният съд проверява дали документът по чл.
417 от ГПК е редовен от външна страна. В случая районният съд правилно е
преценил, че документът не е редовен от външна страна. Приложеният от
районния съд формализъм намира опора в закона, тоест е законосъобразен.
Мотивиран така и на основание чл. 413, ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 813 от 25.01.2023г. по гр. д. №
499/2023г. на Русенски районен съд, с което отхвърля заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от
ГПК, предявено от Б. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Р.,ул. „С. Г.“ № ** за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.
П. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Р., ул. „Ге. Г.“ №*, вх.
*, ет. *, ап. *.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4