Р Е Ш
Е Н И Е №
1087
гр.
Бургас, 11 октомври 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав,
в съдебно заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар С.А. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1311/2022г.
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „Мареа
бийч“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
бул. „Демокрация” № 162, против Решение № 601/10.06.2022 г., постановено по
НАХД № 1058/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е потвърдено Наказателно
постановление № 02-0003772/01.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Мареа бийч“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно
е приложил материалния закон, като не се е съобразил с наличието на
предпоставки за приложение на чл.414в от КТ, тъй като искането за издаване на разрешение за приемане
на работа на непълнолетно лице е подадено преди датата на извършване на проверката
респ. на извършване на нарушението, както и че самото разрешение е издадено от
„Инспекция по труда” - гр.Бургас на 02.07.2021г., а трудов договор с лицето е
сключен в деня на самата проверка - 01.07.2021г.
В съдебно заседание не изпраща
представител.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., иска касационната жалба да бъде оставена без
уважение. Според него, решението на Бургаския районен съд е правилно и
обосновано. Правилно е наложена санкция на дружеството, като същото е приело на
работа непълнолетно лице без да има съответното разрешение от Инспекцията по
труда. Разрешението е издадено от следващия ден. Счита и че не са били налице
предпоставки за приложение на чл. 415в от Кодекса на труда. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е в срока
по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С наказателното
постановление „Мареа бийч“ ЕООД, в качеството му на работодател,
е санкционирано за
това, че на 01. 07. 2021 г. в 15. 20 часа на обект: бар и ресторант „Мареа“,
находящ се в местността Буджака, плаж Каваци е приел на работа лицето М.И.Б.,
ЕГН **********, без разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.
Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.303, ал.3 от КТ и е приложена санкционната
норма на чл.414, ал.1 от КТ.
Съдът е приел,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно.
Произнесъл се е по наведените пред него възражения, включително по това за
приложение на чл.415в от КТ, което е идентично с направеното с касационната
жалба.
Настоящият
състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по
прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК
препраща към тях.
Касаторът не
оспорва фактите, посочени в наказателното постановление и приети за доказани от
първоинстанционния съд. Намира обаче, че в случая са налице предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ. Заявява, че на 25.06.2021 г. М.И.Б.
е подала заявление за издаване на разрешение за работа и този факт не се
оспорва от Инспекцията по труда. На 30.06.2021 г. пълномощник на дружеството е
провел разговор със служителката от Инспекцията С., която е дала положителен
отговор за това, че документите за разрешение са изрядни и че на следващия ден
ще бъде издадено разрешение за работа. Според него, първоинстанционният съд не е съобразил, че в конкретния случай
искането за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице е
подадено преди датата на извършване на проверката, респ. на извършване на
нарушението, както и че самото разрешение е издадено от „Инспекция по труда” -
гр.Бургас на 02.07.2021г. , а трудов договор с лицето е сключен в деня на
самата проверка - 01.07.2021г.
Възражението на
касатора е неоснователно.
Разпоредбата на
чл.303, ал.3 от КТ задължава работодателите да приемат на работа лица от 16 до
18 години само след получено разрешение от инспекцията по труда.
В случая
касаторът не е изпълнил това си задължение.
Вярно е, че
искането за издаване на разрешение за работа е било подадено преди извършване
на проверката, както и че разрешение е издадено на деня, следващ проверката.
Тези факти обаче не са достатъчни да обосноват приложението на чл.415в от КТ.
Посочената
норма регламентира отговорността за маловажно нарушение, като сочи че такова е
нарушението, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители.
В случая
нарушението не е отстранено веднага, а в деня, следващ установяването му.
Не може да се
приеме и че не са настъпили вредни последици и за работника, т. к. за да се
сключи писмен трудов договор с работника, преди това работодателят трябва да е
получил разрешение от Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас за
приемането на работа на непълнолетното лице.
Даденото
разрешение има действие само занапред. Положеният от непълнолетния труд на 01.07.2021
г., без разрешение от Дирекция "Инспекция по труда" Бургас, води до
накърняване на трудовите права на работника и реално до настъпване на вредни
последици в правната сфера на последния. Това е така, т. к. липсва извършена
преценка дали конкретната работа може да се извършва от непълнолетен, както и
работодателят дали е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд за лица, ненавършили 18 години. В случая установеното
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други нарушения
от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на обществените отношения,
обект на защита на нормите, систематично поставени в Раздел I "Специална
защита на непълнолетните" от КТ, където е и нормата на чл. 303, ал. 3 от КТ, настоящата инстанция приема, че не са налице признаци на
"маловажен" случай.
Предвид изложеното съдът
намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице отменителни
основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора
следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100лв.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 601/10.06.2022
г., постановено по НАХД № 1058/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА „Мареа бийч“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Демокрация” №
162 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София сума в размер на 100,00
лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: