РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900102 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 6572/09.07.2024 г.
на Й. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ №**, чрез адв. Д. Т. от
С., срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, за заплащане на
обезщетение в размер на 50 000 лева – частично от 70 000 лева за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на
19.06.2023 г. ПТП по вина на Т. А. П., управлявал л. а. Фолксваген Пасат, рег.
№ ******, за заплащане на обезщетение в размер на 2 028.20 лева за
претърпените имуществени вреди - разходи за закупени импланти за подмяна
на тазобедрена става, за преглед в МБАЛ Пазарджик АД потребителска такса,
санитарни материали и разходи за престой, както и за заплащане на
обезщетение в пълен размер от 510.32 лева за претърпените имуществени
вреди от пълното увреждане на индивидуално електрическо пътно превозно
средство (скутер) „Дрийм“ (първоначално този последен иск е бил предявен
като частичен за 100 лв. от 2 000 лв., след което в последното о. с. з. искът е
увеличен по размер, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК), ведно със законната
лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане на главниците, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
1
На 19.06.2023 г., около 13:25 ч., в гр. П., на кръстовището с кръгово
движение, между ул. „Г. Г.“ и ул. „В. Л.“ настъпило ПТП с участието на л. а.
Фолксваген Пасат, рег. № ******, управляван от Т. А. П., и индивидуално
електрическо ППС (скутер) марка „Дрийм“, управлявано от ищеца Й. М.. От
ПТП пострадал ищецът, който бил откаран в отделение по травматология и
ортопедия към МБАЛ Пазарджик АД, където бил хоспитализиран за времето
от 19.06.2023 г. до 25.06.2023 г. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, съгласно който виновен за инцидента е водачът на
автомобила П., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружсество. Подробно се описват получените вследствие на
инцидента телесни увреждания от ищеца. По случая било образувано ДП №
480/2023 г. на РУ – Пазарджик, прокурорска преписка вх. № 3282/2023 г. на
РП - Пазарджик. Твърдят се и направени имуществени разходи в размер на
1 942 лева – за закупуване на импланти за подмяна на тазобедрена става, 34.80
лева – за преглед в МБАЛ – Пазарджик потребителска такса, 40 лева – за
закупуване на санитарни материали и 12 лева – разходи за престой (4 х 3 лева),
или общо 2 028.20 лева. Сочи се, че скутерът Дрийм е увреден до степен
„тотал щета“, поради което се претендира и обезщетение за претърпяната
имуществена загуба в размер на 510.32 лева след допуснатото от съда
увеличение в размер на иска. Излагат се също така и подробни твърдения
относно търпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
потиснатост, раздразнителност и др. На 23.10.2023 г. се сочи, че ищецът
предявил пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетения за
претърпените вреди от инцидента, но застрахователят му отказал на
17.01.2024 г. Моли за увжаване на исковете с присъждане на разноски и
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца.
Посочва се банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК: IBAN **** в „**“
АД, с титуляр адв. Д. Т..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Ц. Б. е
депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че исковете са допустими,
но неоснователни, евентуално се моли да се редуцира размерът на
обезщетенията на основание чл. 52 от ЗЗД с оглед принципа за справедливост.
Не се оспорва валидното застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и водача на л. а. Фолксваген Пасат, рег. №
******, Т. П.. Оспорва се да е налице противоправно поведение у водача П.,
както и изобщо всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Оспорват се травмите, описани в исковата молба. Прави се
възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движел с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, не се е съобразил с отстоянието и
скоростта на предприелия маневра автомобил, не е подал сигнал за
2
извършваната от самия него маневра, не е използвал екипировка, както и че не
е провел правилно лечение, неспазвайки лекарските предписания.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която се заявява, че се оспорват възраженията на ответника.
Постъпил е в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на ДИМ, в
който се излага, че се поддържа изложеното в отговора.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника – застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща
последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с
искане за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент с подаване
на молба, получена на 23.10.2023 г., но застрахователят е отказал изплащането
на такива.
В хода на процеса се установи, че наказателното производство по ДП
№ 480/2023 г. на РУ – Пазарджик, прокурорска преписка вх. № 3282/2023 г. на
РП – Пазарджик, е приключило с влязло в сила споразумение по чл. 384, ал. 1
вр. чл. 382, ал. 7 вр. чл. 24, ал. 3 от НПК по АНД № 1663/24 г. на РС –
Пазарджик, което има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383,
ал. 1 от НК, с което са отпаднали пречките за разглеждане на делото.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и
управлявалият л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, водачм Т. А. П., към
датата на инцидента /19.06.2023 г./, е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенциите
му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на
обезщетения досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на
23.10.2023 г., но е постановен отказ от изплащане на обезщетение.
3
По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 22.06.2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик за посетено на 19.06.2023 г.
ПТП, в който е посочено образуваното ДП ЗМ № 480/19.06.2023 г.
Приложено е АНД № 1663/24 г. на РС – Пазарджик, видно от което на
основание чл. 382, ал. 6 от ПНК съдът е одобрил споразумение на 03.01.2025
г., с което Т. А. П., роден на 01.02.1948 г. се признава за виновен в това, че на
19.06.2023 г. в гр. П., при управление на л. а. Фолксваген Пасат, рег. №
******, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 47
ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“, като е намалил скоростта си със закъснение, не е спрял и не е
пропуснал водача на електрическия мотопед и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Й. Й. М. от гр. П., изразяваща се в счупване на лява
бедрена шийка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник за около 11-12 месеца от датата на травмата – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Представени са фактури и касови бележки за сумата от 1 942 лева за
доплащане за става към МБАЛ Пазарджик АД, за потребителска такса в
МБАЛ – Пазарджик 34.80 лева и други, които ще бъдат обсъдени с обсъждане
на съдебномедицинската експертиза.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Т. А. П. дава показания, че е управлявал автомобила, който
удря ищеца. Поддържа, че е спрял на пешеходната пътека на кръговото
кръстовище, след което при навлизането в кръговото усетил удар от страната
на левия мигач. Ищецът паднал от моторетката. В самото кръгово твърди, че
се е движел вдясно до бордюра. Не е забелязал водача на мотора да е подавал
сигнал. Докато са се движели успоредно, свидетелят го наблюдавал на
огледалото. Ищецът не бил с каска, бил с джапанки. Твърди, че от бордюра на
кръговото до неговия автомобил имало голямо разстояние, можело да мине
автобус.
Свидетелят В. Щ. И., приятел на ищеца, дава показания, че знае за
инцидента. След катастрофата веднага отишъл в болницата. Й. бил около 9
дни там. След изписването свидетелят се грижел за него, тъй като той не
можел да се справя сам с ежедневните си нужди. Два – три месеца бил с
патерици докато проходи нормално. На легло бил около 3 месеца. Знае, че Й.
има деца, но те живеели в чужбина. Свидетелят твърди, че след около 4 месеца
ищецът бил възстановен, но изпитвал болка при студено време.
Свидетелят И. Н. Б. дава показания, че познава ищеца покрай брат си,
4
който му е приятел от детинство. Веднага след като разбрал за инцидента,
отишъл в болницата да го види. Ищецът бил облечен с анцунг. Може би около
месец Й. бил на легло. Едната му дъщеря била при него да му помага, както и
неговия приятел В. Свидетелят твърди, че посещавал ищеца да му помага в
седмицата веднъж или общо около 4 – 5 пъти. Преди инцидента ищецът
работил в строителството, сега не работел, защото не можел да ходи.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото СМЕ, изготвено
от вещо лице д-р П. М., неоспорено от страните, прието от съда като
компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът Й. М. е получил
следните травматични увреждания: закрито счупване на шийката на лява
бедрена кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; травматични отоци и
охлузвания по тялото и крайниците. След произшествието от 19.06.2023 г.
ищецът бил транспортиран с линейка до МБАЛ Пазарджик АД, където е
приет в отделение по ортопедия и травматология, а на 21.06.2023 г. е
опериран, като му е извършено ендопротезиране /цялостна смяна/ на
тазобедрена става и заместването й с изкуствена такава. На 25.06.2023 г.
ищецът е изписан за домашно лечение. Всички телесни увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Възстановяването на пострадалия е преминало през няколко етапа. В
първите около два месеца се спазват определени правила, за да не настъпи
изкълчване на ендопротезата (напр. не се разрешава максимално свиване в
ставата, като при сядане на тоалетна чиния или нисък стол; трябва да се
избягва кръстосване на краката и т. н.). Около 1,5 – 2 месеца след операцията
пострадалият се придвижва с патерици или проходилка, за да се възстанови
мускулната маса и баланс. Пълното възстановяване отнема около 4 – 5 месеца.
При ищеца е налице следоперативен белег на лява бедрено-седалищна област
с дължина от около 15 см. Относно мекотъканните увреждания се сочи, че
екипировката би спомогнала за намаляването им, но относно най-тежкото
увреждане - счупването на лявата бедрена шийка, носенето на предпазно
облекло няма значение, тъй като екипировката за мотоциклетисти няма
протектори в областта на трохантерния масив, който представлява най-
издадената област в горната част на бедрото.
При изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание се
сочи, че всички разходи имат пряка връзка с лечението, като единствено
претендираните 12 лева не касаят пряко лечението, а се отнасят до престоя на
платен паркинг на територията на болничното заведение, където е въведена
организация за ограничаване влизанията не само за пациентите, но и за
медицинския персонал.
5
Експертът подробно разяснява, че срокът за въстановяване е по-кратък,
понеже се касае за подменена става с изкуствена, а не за лечение чрез
фиксирането й с остеосинтезни винтове. Решението за лечението се взема от
лекарския екип, а пациентът само дава съгласие или не. В случая счита, че
проведеното лечение е правилно. Излага становище, че получената травма във
всички случаи води до намалена работоспособност.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото първа САвТЕ,
изготвено от вещо лице инж. С. М., прието от съда като компетентно
изготвено, пълно и обосновано в частта относно механизма на процесното
ПТП, се установява следното:
Пътното произшествие е настъпило на 19.06.2023 г., около 13:23 ч., на
хоризонтален и равен участък в зоната на кръстовище с кръгово движение при
много добра видимост, сухо и ясно време, в гр. П., където л. а. Фолксваген
Пасат, управляван от Т. П., се движел по платното за движение по бул. „Г. Г.“,
а по същото време електрически мотопед „Dream“, управляван от ищеца, се
движел по платното за движение по ул. „В. Л.“. Когато ел. мотопедът бил на
около 7.15 м. преди мястото на удара и вътре в кръстовището, водачът на л.
а. Фолксваген Пасат също е навлязъл в кръстовището. Ударът е настъпил в
предната лява част на л. а. Фолксваген Пасат и съответно в дясната страна на
мотопеда. Скоростта на автомобила непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 37 км/ч, а на мотопеда в момента на удара
е била около 35 км/ч. Установено е, че водачът П. е имал видимост към
мотопеда, когато последният е бил вътре в кръстовището. Установено е, че
пътните знаци по посоката на движение на автомобила преди кръстовището са
„Г12 – Кръгово движение“ и „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, а тези по посока на движение на мотопеда „В1 – Забранено е
влизането на ППС“.
Констатиран е извод, че водачът на автомобила Т. П. е имал
техническата възможност да избегне удара с мотопеда, ако го бе пропуснал,
докато ищецът не е имал такава възможност в момента, в който автомобилът
навлиза в кръстовището.
Като причина за настъпване на ПТП експертът сочи навлизането на л.
а. Фолксваген в кръстовището, когато това не е било безопасно, т. е. без да
пропусне мотопеда.
Доколкото съдът не е кредитирал заключението на в. л. М. в частта
относно пазарната стойност на мотопеда и свързаните с резервните части
въпроси, е допуснал повторна експертиза от в. л. инж. П. К., чието заключение
съдът счита за компетентно изготвено, пълно и обосновано.
От същото се установява следното:
6
Пазарната стойност на процесния мотопед „Dream“ към датата на
инцидента е в размер на 621 лева. Стойността на ремонта за възстановяване
на повреденото превозно средство възлиза на сумата от 110.68 лева с ДДС.
Стойността на запазените части на мотопеда е в размер на 380 лева, като в
тази сума не са включени разходи за труд, демонтиране и т. н.
По делото се представи разписка за получена от ищеца продажна цена
за процесния мотопед от 20.06.2024 г. в размер на 100 лева.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведение от страна на делинквента; вреда (в случая неимуществена и
имуществени); причинна връзка между деяние и вреда; вина (която се
презумира при установено авторство); наличие на валидно застрахователно
правоотношение между сочения делинквент и ответното застрахователно
дружество по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите;
настъпване на застрахователното събитие като правен факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието към
датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото
сключеното в наказателното производство споразумение по чл. 384, ал. 1 вр.
чл. 382, ал. 7 от НПК има последиците на влязла в сила присъда на основание
чл. 383, ал. 1 от НПК, то фактическият състав на престъплението е установен
7
по съдебен ред и одобреното от наказателния съд има обвързващата сила по
чл. 300 от ГПК за гражданския съд.
В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300 от
ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, Т. А. П.,
който поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, предвидени
в чл. 47 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“, е причинил средна телесна повреда на Й. Й. М. от гр. П.,
изразяваща се в счупване на лява бедрена шийка.
С оглед на горното, съдът приема, че по делото безспорно са
установени противоправното поведения от страна на делинквента (П.), вината
му, наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите”, респ. настъпването
на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ неговата
отговорност.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в т. 7 ППВС № 17/1963 г., което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и
вината.
Всъщност се касае за няколко възражения, които се основовават на
това, че тъй като ищецът се е движел с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост, не се е съобразил с отстоянието и скоростта на предприелия
маневра автомобил (1), не е подал сигнал за извършваната от самия него
маневра (2), не е използвал екипировка (3), както и че не е провел правилно
лечение, неспазвайки лекарските предписания (4).
Доказването на възражението за съпричиняване би довело до
намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за
обезщетение за вреди, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същият
8
носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването.
В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а
ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията
на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да
почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и
обстоятелства или пък само на част от събраните в производството
доказателства. Тези изводи могат да бъдат направени само след съвкупната
преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства, които са от
значение за наличието или не на съпричиняване, както и на събраните във
връзка с тях доказателства.
В случая, видно от съвкупната преценка на свидетелските показания на
водача П. и от изслушаното заключение на вещото лице инж. М. по приетата
първа САвТЕ, механизмът на настъпване на произшествието е обусловен
единствено и само от навлизането на л. а. Фолксваген Пасат в кръстовището,
когато това не е било безопасно, т. е. без да пропусне мотопеда на ищеца.
Съдът кредитира извода в експертизата, че водачът П. е имал техническата
възможност да избегне удара с мотопеда, ако го бе пропуснал, но в нарушение
на чл. 47 от ЗДвП, изрично прието в наказателното производство, е навлязъл в
кръстовището в момент, когато ищецът не е имал възможност да избегне
сблъсъка. С оглед на изложеното, ирелевантно се явява дали ищецът е подал
сигнал или не, тъй като автомобилът изобщо не е следвало да навлиза в
района на кръговото кръстовище преди това да е безопасно. Екипировката
също се установи, че няма значение за причиненото тежко телесно увреждане
на бедрената шийка, както и че проведеното лечение отговаря на всички
медицински стандарти.
Възраженията са неоснователни.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Вредата
(имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността при
непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2023 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в
9
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 19.06.2023 г. пострадалият ищец Й. М. (на ***г. към датата на
увреждането) е получил закрито счупване на шийката на лява бедрена кост;
разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; травматични отоци и охлузвания по
тялото и крайниците. Болките макар и да отшумят с времето, няма да изчезнат
напълно. Въпреки че оздравителният процес е завършил в рамките на около 4
– 5 месеца (така СМЕ и св. В И.), при пострадалия ще настъпва по-лесна
уморяемост при физическо натоварване на крайника. Следва да се вземе
предвид в насока увеличаване на обезщетението обстоятелството, че ищецът
значително по-трудно ще си намери работа, подобна на тази, която е
извършвал отпреди инцидента в сферата на строителството. Останалият от
инцидента белег /ръбец/ от рана по бедрото не е във видима зона, която да се
приеме, че загрозява външния вид на ищеца. Отчитайки тези обстоятелства
наред с вида на получените травматични увреждани, периода на
възстановяване, времето през което са търпени болки – първоначално
интензивни с постепенно затихване, периода, в който ищцеът е бил в пълна
невъзможност да се самообслужва (около месец и нещо до два) и му е била
необходима помощ от друго лице, изживеният стрес и емоционален
дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по
основание, като за определяне размера на обезщетението от значение е
създаденият от съдебната практика ориентир (вж. напр. Решение № 50011 от
16.02.2023 г. ВКС т. д. № 945/2022 г., І т. о. – ПТП 2019 г., многофрагментно
счупване на лява бедрена кост, на лявата голямо пищялна кост в областта на
вътреставния кондил с линеарна фрактурна линия по оста от костта, на лявата
глезенна става, невъзможност за пълно възстановяване на левия крак, с
възможни усложнения, с намален обем на движението в тазобедрената,
колянната и глезенната стави, трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник за срок от 9-12 месеца – 80 000 лева; Решение № 50103 от 05.01.2024
г. на ВКС по т. д. № 1505/2022 г., ІІ т. о. – ПТП 2019 г., счупване на дясна
хълбочна кост с разместване, многофрагментно счупване на дясна
голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълчване на
глезенната става, 8 месеца възстановяване, 50 годишен пострадал – 65 000
лева; Решение № 50125 от 01.02.2023 г. по т. д. № 1454/2021 г., ІІ т. о. - ПТП
2018 г., счупване на лявата бедрена кост през костния масив в горната част на
бедрената кост и счупване на бедрената шийка в основата й, като счупването
на бедрената кост е причинило трайно затруднение на движението на долния
ляв крайник за срок от 10 месеца, оздравителен процес 2 год. и 6 мес., 3
10
операции, пострадал 63 години – 55 000 лева). С оглед гореизложеното,
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи изцяло за сумата
от 50 000 лева, като адекватен по размер с оглед обществено-икономическите
условия в страната към датата на пътно-транспортното произшествие от 2023
г.
В хипотеза на уважен изцяло частичен иск (както е в случая)
останалата част от вземането не следва да се обсъжда с настоящото решение,
тъй като това е ирелевантно с оглед приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, че обективните предели на СПН на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова – различна СПН, респ. правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди:
Както се посочи, претенцията за имуществени вреди за направени
разход за закупени импланти за подмяна на тазобедрена става, за преглед в
МБАЛ – Пазарджик потребителска такса, санитарни материали, обективирани
в издадените фактури и касови бонове е основателна, докато тази за направен
разход от 12 лева за престой на платен паркинг на болницата съдът приема за
неоснователна, т. к. липсва пряка причинно-следствена връзка с процесното
увреждане, респ. касае се до направен избор от страна на ищеца. Или, искът за
имуществени вреди е основателен за сумата от 2 016.20 лева, а за горницата
до 2 028.20 лева (за 12 лева) следва да се отхвърли.
По претенцията за вреди от увреждането на мотопеда:
Формулирано като принцип, размерът на обезщетението за
имуществени вреди се определя от стойностния адекват на претърпяната от
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната такава към
същия момент.
По делото безспорно се установи, че стойността по средни пазарни
цени на разходите за ремонт и труд за възстановяване на мотопед „Dream“ към
датата на инцидента е в размер на 110.68 лева, а средната му пазарна цена към
същата тази дата е на сумата 621 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на МПС е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 % от действителната му стойност. В случая 70 % от пазарната
стойност на мотопеда е сума в размер на 434.70 лева и след като ремонтът по
възстановяването му възлиза на по-малка сума, следва да се направи извод, че
не се касае до тотална щета. Или, претърпяната имуществена вреда от ищеца
към датата на инцидента се равнява на сумата, необходима за възстановяване
11
на мотопеда до състоянието, в което е бил преди произшествието, или до
размер на 110.68 лева, до която сума искът е основателен, а за разликата до
предявения размер подлежи на отхвърляне.
Продажбата на вещта по волята на ищеца за цена от 100 лева (при
проста аритметична сметка, че същата би следвало да струва 510.32 лева –
разликата между пазарната стойност и разходите за ремонт) няма касателство
към претърпяната увреда, доколкото целта на обезщетяването е стойностният
адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, при условие, че
не се отнася до пълно увреждане на вещта /т. нар. тотална щета/.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 23.10.2023 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи датата, на която самият застрахован е
уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият установен
момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е 23.10.2023 г., която дата следва да се приеме и за
датата, от която тече и законната лихва върху присъдените обезщетения.
По разноските:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице.
12
Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т., което съдът
определя в общ размер на 5 551.62 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът също претендира разноски за депозити за вещи лица,
свидетел и юрисконсултско възнаграждение по ЗПП. Депозита за свидетел не
е изплатен, поради което не представлява разноски по делото (може да се иска
обратно). Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на
ответника 200 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от ЗПП и 3.53 лева – депозити за експертизи.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал.
6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (вж. Решение № 311 от 08.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.). Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът следва да заплати държавна такса в полза на съда в
размер на 2 085.08 лева и 892.95 лева – за депозити за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на Й. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ № **,
обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на 19.06.2023 г. ПТП
по вина на Т. А. П., управлявал л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******,
обезщетение от 2 016.20 лева (две хиляди и шестнайсет лева и двайсет
стотинки) за претърпените от него от същото ПТП имуществени вреди –
разходи за закупени импланти за цялостна подмяна на тазобедрена става, за
потребителска такса в МБАЛ Пазарджик АД и санитарни материали, както и
обезщетение от 110.68 лева (сто и десет лева и шейсет и осем стотинки) за
претърпените от него от същото ПТП имуществени вреди – разходи за ремонт
на увредения мотопед „Дрийм“, ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до
13
окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по
банкова сметка на адвокат Т. в „**“ АД: IBAN: ****, като
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата от присъдените
2 016.20 лева до претендираните 2 028.20 лева (две хиляди двайсет и осем
лева и двайсет стотинки), както и иска за имуществени вреди за разликата от
присъдените 110.68 лева до претендираните 510.32 лева (петстотин и десет
лева и трийсет и две стотинки), като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати на адвокат Д. С. Т., ЕГН **********, от С., със служебен адрес: гр. С.,
ул. „А. Р.“ № **, ап. **, сумата от 5 551.62 лева (пет хиляди петстотин
петдесет и един лева и шейсет и две стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Й. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ № **, да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сумата от 200
(двеста) лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от ЗПП и 3.53 лева (три лева и петдесет и три стотинки) –
депозити за експертизи, представляващи разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 2 085.08 лева (две
хиляди и осемдесет и пет лева и осем стотинки) – държавна такса и 892.95
лева (осемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) –
депозити за експертизи, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за доброволно
изпълнение.
14
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15