№ 260149 / 23..12..2020 г..
Р Е Ш Е Н И Е
23..12..2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора…..…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр..д..№ 299 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл..422 ал..1 от ГПК във вр.. с чл..415, ал..1 от ГПК във вр.. с чл..240 от ЗЗД, чл..79 и чл..86 ЗЗД и чл..9 от ЗПК..
При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл..240 от ЗЗД във вр.. с чл..79 и чл..86 ЗЗД..
Ищецът Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,П. рег..№ *********, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК: xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. С. п..к.. 1. ж..к.. М. 4. Б. П. С. сгр.. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СREX - xxxx А..Н..Б.. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd.. Твърди, че на 03..07..2018 г.. А..Н..Б.. е активирал, предоставената му от „Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България кредитната карта CARD- xxxx , с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лева.. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОЅ) и др.., осъществени, чрез издадената му кредитна карта.. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.. Твърди също така, че съгласно чл..1 и чл..14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.. Поддържа, че А..Н..Б.. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01..12..2018 година, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1234.57 лева.. Това принудило кредитора да блокира използването й.. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да неизпълнява, което поражда интерес от страна на ,,Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си..
Ищецът твърди и това, че към датата на подаване на Заявлението по чл..410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1234.57 лева, представляващо използваната главница в размер на 1030,38 лева, както и договорна лихва от 01..12..2018 година (първа пропусната вноска) до 09..05..2019 година (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 204.19 лева..
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск.. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.. Твърди, че А..Н..Б.. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 53,45 лева за периода от 09..05..2019 година (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11..11..2019 година (дата на завеждане на дело).. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: 1.. Главница – 1030,38 лева; 2.. Възнаградителна лихва – 204.19 лева; 3.. Законна лихва за забава – 53,45 лева или общо сумата от 1288,02 лева.. Твърди, че за събирането на посочените суми, ,,Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземането си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл..410 от ГПК към Районен съд - Монтана.. По частно гражданско дело № 2893/2019 година е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл..47, ал..5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си.. Така на основание чл..415, ал..1 т..2 от ГПК, ,,Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.. Моли, в случай че е налице хипотезата на чл..238 от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника.. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., П. рег..№ *********, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България към А..Н..Б.. в размер на 1030,38 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; 204.19 лева – представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01..12..2018 година до 09..05..2019 година; 53,45 лева, представляваща обещетение за забава за периода от 09..05..2019 година до 11..11..2019 година или общо сумата от 1288,02 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.. При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с направените разноски.. Моли съда да осъдите А..Н..Б.. да му заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25,76 лева, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева и съдебните разноски в настоящото производство в размер на 25,76 лева -държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева..
В срока по чл..131 от ГПК ответникът А..Н..Б.. xxx, чрез адвокат С..Г.. xxx - особен представител е представил писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че предявените обективно съединени искове по чл..240, чл..79 и чл..86 от ЗЗД и чл..9 от ЗПК във връзка с чл..422 ал..1 и чл..415 от ГПК, са неоснователни и недоказани, като оспорва същите изцяло по основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени като такива, ведно със законните последици.. На основание чл..26 ал..1 ЗЗД прави възражение за нищожност на договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта СARD- xxxx , в съответните негови клаузи поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави, по отношение на следните претенции: 204.19 лв.. - договорна възнаградителна лихва; такси и разноски по кредита, чиито размер не е посочен в договора.. Твърди също, че горните суми за възнаградителни лихви, такси и разноски, представляват неравноправни клаузи по сключения договор, всяка от които е във вреда на кредитополучателя, те не отговарят на изискването за добросъвестност, накърняват добрите нрави и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и получателя на кредита.. Моли съда да ги прогласи за нищожни и недействителни на основание чл..26 ал..1 и ал..2 от ЗЗД и чл..22 от ЗПК.. Твърди също, че е налице неяснота и противоречия относно погасителния план, датите на погасяване на отпуснатия кредит и техния размер.. Например: на л..5 от делото е приложено извлечение от 23..05..2018 г.., от което е видно, че на същата дата ответникът е усвоил 499,00 лева, с които е закупил и заплатил пералня, отбелязан е размера на усвоения кредит – 521,46 лева ???; определени са месечните погасителни вноски по дати в размер на 180,07 лева /три месечни вноски/; посочени са ГПР 20..62% и лихвен процент 18..89 %.. Същевременно договорът за потребителски кредит е за 1000,00 лв.., същият е безсрочен; на л..11 от делото в договора е посочено, че лихвения процент е 35% и ГПР е 44..90%; посочено е, че при размер на кредита от 1000 лв.. минималната погасителна вноска е 60..00 лв..; по делото не са представени никакви доказателства какви суми е погасявал ответника по кредита - какви точно главници, разноски, лихви и други са погасявани с направените погасителни плащания, също и дали е усвоил целия му отпуснат кредит.. Твърди и това, че в представения договор за потребителски кредит не са спазени всички задължителни изисквания относно неговото съдържание, лимитативно изброени в чл..10 ал..1, чл..11 ал..1 т..9, т..9а, т.. 10, т..11 и ал..2 от ЗПК.. А чл..23 от ЗПК императивно разпорежда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.. Например, в представения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта САRD- xxxx от 23..05..2018 г.. е посочен лихвен процент по кредита - 35 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 44..90 %.. Липсва разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/.. Не са конкретизирани всички разходи във връзка с кредита, без да се смятат противоречията в горните проценти, отразени в предходната точка.. Не е спазено изискването на чл..10 ал..1 от ЗПК за шрифт на договора и другите приложения към него - не по-малък от 12, като шрифта очевадно е по-малък.. В нарушение на чл..11 ал..2 от ЗПК липсват общите условия по договора, които да са подписани на всяка страница от кредитополучателя.. На л..22 от делото е представен стандартен европейски формуляр – приложение № 2 към чл..5 ал..2 от ЗПК, което не е подписано от кредитополучателя, липсва и дата на съставянето му, а в документа накрая е записано, че ,,датата на документа е датата на получаването му“'??? В този стандартен формуляр за предоставяне на информация на потребителя преди сключване на договора за кредит е посочено, че ГПР се изчислява при усвоени еднократно 3000 лв.. и са посочени 12 месечни вноски от по 307..89 лв.., а в случая е предоставен кредит от 1000 лв.., т..е.. отново неяснота относно клаузите на договора.. Твърди и това, че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, такава не е посочена като основание и в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч..гр..д..№ 2893/2019 г.. на МРС.. Не е получил и последната покана от кредитора на л..33 от делото.. Съгласно т..1 изр..1 от ТР № 8/02..04..2019 г.. на ВКС по т..д..№ 8/2017 г.., ОСГТК, допустимо е предявения по чл..422 ал..1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, какъвто е настоящия случай.. А съгласно т..2 от ТР № 3/27..03..2019 г.. на ВКС по т..д..№ 3/2017 г.., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискеумост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.. Т..е.. ищецът следва да представи убедителни доказателства кога е настъпила предсрочната изискуемост, с оглед и на извършване на съдебно-счетонодна експертиза.. В противен случай предявените искове се явяват изцяло недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени..
Доказателствата по делото са писмени.. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл..235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл..410 от ГПК срещу А..Н..Б.., която заповед е връчена на ответника при условията на чл..47 ал..5 ГПК, в резултат на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СREX – 15994281, като ответникът А..Н..Б.. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd.. На 03..07..2018 г.. А..Н..Б.. е активирал, предоставената му от „Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България кредитната карта CARD- xxxx , с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лева.. От заключението на вещото лице В..П..Т.. се установява, че осчетоводените задължения на ответника по кредита са в размер на 2284.78 лева, като платени са 1 051,21 лева.. Вещото лице е посочило в заключението си, че останалата неизплатена част е в общ размер на 1234.57 лева..
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице В..П..Т....
От събраните по делото доказателства се установява, че на 23..05..2018 година е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СREX – 15994281, като на ответника А..Н..Б.. му е отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsterСагd.. Няма спор между страните, че на 03..07..2018 година А..Н..Б.. е активирал, предоставената му от „Б.. П.. П.. Ф.. С..А..“, клон България кредитната карта CARD- xxxx , с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лева.. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОЅ) и др.., осъществени, чрез издадената му кредитна карта..
Основните възражения на ответника са свързани с твърдението му клаузите за възнаградителни лихви, такси и разноски, представляват неравноправни клаузи по сключения договор, всяка от които е в негова вреда, както и че не отговарят на изискването за добросъвестност, накърняват добрите нрави и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и получателя на кредита.. Ответникът твърди, че е налице неяснота и противоречия относно погасителния план, датите на погасяване на отпуснатия кредит и техния размер..
Действително от представените от страна на ищеца писмени доказателства не става ясно на каква база и по какъв начин е определена договорната възнаградителна лихва и по двата вида потребителски кредити, върху каква главница, за какъв период, както и какви такси и разноски по двата кредита следва да се погасят..
Съгласно разпоредбата на чл..143 от ЗПК „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или на доставчика и потребителя”.. Претендираните от ищеца суми за възнаградителни лихви са с нереално висока стойност в сравнение с услугите, които се предоставят по кредита, с което се цели заобикаляне на закона, като се избягва да се посочи прекомерно завишения размер на лихвата, която реално следва да се заплати по кредита, също и необходимите разноски..
Видно от представения договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD- xxxx от 23..05..2018 г.. е посочен лихвен процент по кредита - 35 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 44..90 %.. Липсва обаче разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/..
Съгласно чл..19 ал..1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждсния от всякакъв вид/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит..
От представените писмени доказателства по делото не може да се направи еднозначен извод, че всички разходи за включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.. С оглед липсата на методика не става ясно как посочените проценти, лихви, такси и други се отразяват на ГПР.. Действително няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.. Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен от чл..9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва..
В процесния договор уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент 35% и на годишен процент на разходите в размер на 44..90% значително надвишават трикратния размер на законната лихва.. Поради това конкретните уговорки не могат да бъдат приети за съответстващи на изискванията за добросъвестност..
Ищецът - кредитор не доказа наличието на значителни разходи или риск, поети от него за срока на договора, които да обосновават договарянето на такива проценти на лихвата.. Ето защо съдът приема, че клаузата, касаеща олихвяването на кредита, е нищожна, поради което не поражда правни последици.. Оттук и искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен..
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск по отношение на главницата, следва да се уважи до размер на сумата от 888,35 лева, като за разликата над уважения до заявения размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.. От заключението на вещото лице В..П..Т.. се установява, че ответникът е ползвал общо 1938,56 лева от отпуснатите му кредити.. Видно е също така, че ответникът е погасил общо сумата от 1050,21 лева.. След приспадане на заплатената сума от дължимата в общ размер на 1938,56 лева, остава за заплащане сумата от 888,35 лева..
Претенцията за обезщетение за забава се явява основателна, с оглед на това, че длъжникът е канен да изпълни задължението си и не е изпълнил същото в срок, поради което е изпаднал в забава.. Ето защо ответникът дължи на ищеца и сумата от 53,45 лева – обезщетение за забава..
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 55,40 лева – разноски в заповедното производство и 318,52 лева - реализирани в настоящото производство разноски..
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,П. рег..№ *********, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК: xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. С. п..к.. 1. ж..к.. М. 4. Б. П. С. сгр.. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител към А..Н..Б.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 888,35 лева, представляваща главница по револвиращ кредит; сумата от 53,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09..05..2019 година до 11..11..2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 26..11..2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч..гр..д..№ 2893/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като отхвърля иска за главницата за разликата над уважения до заявения размер от 1030,38 лева, като неоснователен..
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл..422 от ГПК от Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,П. рег..№ *********, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК: xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. С. п..к.. 1. ж..к.. М. 4. Б. П. С. сгр.. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител срещу А..Н..Б.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx иск за установяване на вземане в размер на 204.19 лева – представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01..12..2018 година до 09..05..2019 година, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл..410 от ГПК от 27..11..2019 година, издадена по ч..гр..д..№ 2893/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като неоснователен..
ОСЪЖДА А..Н..Б.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Б.. П.. П.. Ф.. С..А..,П. рег..№ *********, чрез Б.. П.. П.. Ф.. С..А.., клон България, ЕИК: xxxx , вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.. С. п..к.. 1. ж..к.. М. 4. Б. П. С. сгр.. 14. представлявано от Д. Д. - Заместник управител сумата от 55,40 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 318,52 лева – разноски в исковото производство..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :