Решение по дело №304/2022 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 117
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20224340200304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Троян, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. С.
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. С. Административно
наказателно дело № 20224340200304 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 651109-F666382 от 28.07.2022 г., издадено от
Валентин Цонев Вълков – Директор на офис за обслужване –Ловеч в ТД на НАП гр.Велико
Търново, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.С.Х., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева, за нарушение по чл. 92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от
представляващия „***“ ЕООД, като в жалбата са изложени твърдения, че извършеното
нарушение, изразяващо се в забавяне подаване на годишна данъчна декларация, се дължи на
проблем със сървъра, като е отчетено, че същата е подадена на 01.07.2022г. в 00.01 часа.
Моли да се съобрази наличието на техническа причина за забавянето и да се отмени
наложената санкция.
За жалбоподателя „***“ ЕООД, редовно призовани, в съдебно заседание не се явява
законният представител на дружеството-жалбоподател и същото не се представлява от
процесуален представител.
За ответника по жалбата ТД на НАП гр.Велико Търново, редовно призовани, в
съдебно заседание не се явява представител. Не е взето становище по жалбата и не са
ангажирани доказателства.
За РП-Ловеч, ТО-Троян, редовно призовани, не се явява представител в с.з. Не е взето
становище по жалбата.
1
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Е. Ц. С. и Т. И. Ш., преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2022 г. свидетелката Е. Ц. С. - старши инспектор по приходите в ТДНАП-
В.Търново, офис Ловеч, съставила акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с № F666382 на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.С.Х., за нарушение по чл. 92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО, за
това, че представляващият и управляващ посоченото дружество, в качеството си на
задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО, не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от
ЗКПО в законоустановения срок за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за финансовата 2021г. до 30.06.2022г.
АУАН е съставен в присъствие на свидетелката Т. Ш. и на К.С.Х. - управител на
санкционираното дружество, на когото актът бил предявен за запознаване и екземпляр от
същия му бил връчен. Христов отразил в акта, че няма обяснения и възражения във връзка
със съставянето му.
В седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направено писмено възражение
срещу акта от представляващия „***“ ЕООД.
На 28.07.2022г. Валентин Цонев Вълков – Директор на офис за обслужване –Ловеч в
ТД на НАП гр.Велико Търново, е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от
ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу
когото е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, съгласно Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, поради което издалото
2
НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка
със същата заповед, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при
изпълнение на неговите служебни задължения.
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но
намира, че в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на същото и е основание за
отмяна на НП.
Настоящият състав намира, че са нарушени императивните изисквания на чл.42, ал.1,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и в АУАН, и в НП не е посочено времето и мястото,
за което се твърди, че е извършено нарушението.
В АУАН и в НП е посочено датата, до която е следвало да бъде осъществено
дължимото поведение от страна на дружеството-жалбоподател - 30.06.2022г., но не е
посочена датата, на която същото е извършено.
Предвид, че за да бъде осъществено посоченото нарушение, обвързано с изтичане на
посоченя срок за изпълнение на задължение за деклариране, считано до 30.06.2022г. вкл., то
при бездействие на задълженото лице, нарушението следва да счита извършено в деня,
следващ последния ден, в който лицето е можело да изпълни. В случая това се явява
01.07.2022г. и към тази датата АНО е следвало да преценява дали е налице извършено
нарушение, и ако е извършено, да посочи конкретно времето в рамката на
административното обвинение. Посочената дата 01.07.2022г. е отразена, но само като дата,
на която е подадена декларацията.
Не е посочено и мястото, където е осъществено деянието - там, където е следвало да
бъде подадена съответната декларация (териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице).
Времето и мястото на извършване на нарушението са два от съществените елементи
от обективната страна на състава на деянието и следва да бъдат установени и посочени по
несъмнен начин. Неправилното посочването или в случая - изцяло липсата на посочване
кога и къде е извършено нарушението, представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и представлява нарушение на
правото на защита на санкционираното лице.
По приложението на материалния закон:
„***“ ЕООД е санкционирано за извършено нарушение по чл. 92, ал.1 вр. ал.2 от
ЗКПО.
Съгласно посочените разпоредби, данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото
3
лице.
По делото не е представена подадената от „***“ ЕООД представлявано от управителя
К.С.Х. - в качеството му на представляващ и управител, декларация вх. 1100И0148346/
01.07.2022г.
Не са оборени твърденията на жалбоподателя, че поради технически проблеми със
сървъра, подадената по електронен път декларация е входирана в 00.01 часа на 01.07.2022г.,
което реално се явява една минута закъснение след срока.
Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че
санкционираното дружество ***“ ЕООД, макар и формално да е осъществило нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, то същото следва да
се квалифицира като „маловажен случай”. Съгласно чл.28 ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Обстоятелството, че закъснението за
подаване на данъчна декларация е незначително, както и че санкционираното дружество
няма други такива нарушения ( посочено е, че е извършено за първи път), може да обоснове
извод, че е налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена
в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.
Конкретното нарушение, предвид незначителното закъснение за неспазване на срока
за подаване на годишна декларация, разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от този вид, поради което са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН. АНО не е съобразил тежестта на конкретното нарушение и
значимостта на засегнатите обществени отношения, поради което неправилно е приел, че
деянието не може да се квалифицира като маловажно.
От друга страна, както вече беше изложеното, посоченото деяние в съставения против
жалбоподателя АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържа всички обективни
признаци на административно нарушение по посочения по-горе текст и по смисъла на чл.6
от ЗАНН, поради което се явява несъставомерно от обективна страна.
Предвид всичко изложено съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Законният представител на „***“ ЕООД не претендира присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 651109-F666382 от 28.07.2022 г., издадено от
Валентин Цонев Вълков – Директор на офис за обслужване - Ловеч в ТД на НАП гр.Велико
Търново, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя К.С.Х., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева, за нарушение по чл. 92, ал.1 вр. ал.2 от ЗКПО, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч
по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5