РЕШЕНИЕ
№ 415
гр. Враца, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 16.11.2022 г. /шестнадесети ноември две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 445 по описа на АдмС – Враца за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 68, ал.1
от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано по жалба
на М.Ц.П. ***, против Решение № 314/08.06.2022 г. на Комисия за защита от
дискриминация (КЗД), постановено по
преписка № 184/2021 г., с което е
установено, че ответната страна Г.С.Ч. – уролог в МБАЛ „Сити Клиник Св. Г.“***
не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признак „възраст“ и признак
„увреждане“ и са оставени без уважение 4 сигнала депозирани от жалбоподателката.
Твърди се, че
оспореният административен акт е нищожен, поради некомпетентност и
незаконосъобразен, поради противоречието му с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл.
85 от Закона за здравето. Иска се прогласяване на нищожността му, респ.
неговата отмяната и връщане на делото като преписка на КЗД за ново разглеждане,
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът по оспорването
- Комисия за защита от дискриминация, редовно призован, представител не се
явява. В писмено становище, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В.Г., оспорва жалбата и
прави искане същата да бъде отхвърлена, тъй като при постановяване на решението
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
осигурено е пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата по случая,
обсъдени са всички доказателства и правилно е приложен материалния закон.
Заинтересованите
страни – Г.Ч. и МБАЛ „Сити Клиник Св. Г.“***, редовно призовани, не се явяват,
не се представляват и не ангажират становище по жалбата.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
КЗД е образувано по сигнал вх. № 44-00-1172/12.04.2021 г. по описа на КЗД и
допълнения към него с вх. № 44-00-1407/27.04.2021 г., вх. №
44-00-1695/18.05.2021 г. и вх. № 44-00-2003/07.06.2021 г. , подадени от М.Ц.П.,
срещу д-р Г.Ч. – уролог в сектор Урология на МБАЛ „Сити Клиник Св. Г.“***. В
сигналите се съдържат твърдения за дискриминация по признак „възраст“ и
„увреждане“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В сигналите са изложени подробни
доводи, че спрямо здравноосигуреното лице Ц.М. на 71 г., баща на
жалбоподателката, не е приложено висококачествено лечение, както изисква чл.
37, ал. 1 от ЗЗДискр., чл. 85 от Закона за здравето и не са спазени изискванията
на Наредба № 5/06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“,
в резултат на което пациента е починал. С Разпореждане № 662/17.06.2021 г. на
Председателя на КЗД е образувана преписка № 184/2021 г., която предвид
наведените в сигналите оплаквания за дискриминация по признаците „възраст“ и
„увреждане“ е разпределена за разглеждане от Петчленен състав. На свое
заседание определения в разпореждането състав е определил председател на
състава и докладчик по преписката. Конституирани са Г.Ч., като ответна страна,
МБАЛ „Сити Клиник Св. Г.“***, като заинтересована страна. По преписката е
проведено проучване по реда на чл. 55 – 59 от ЗЗДискр., за което страните са
уведомени, в хода на което са изискани становища, документи и информация по
случая. На проведеното от Комисията на 23.03.2022 г. открито заседание е
стартирана помирителна процедура и е дадена възможност на страните да постигнат
споразумение. Приет по преписката е доклад -заключение, както и събраните
доказателства.
След като споразумение
не е постигнато, производството е продължило по общия ред и преписката е
обявена за решаване, като на страните е дадена възможност в 14-дневен срок да
представят последни писмени бележки. Постановено е оспореното в настоящото производство
Решение № 314/08.06.2022 г., с което Петчленният разширен заседателен състав на
комисията е приел за установено, че ответникът д-р Г.Ч. не е извършил нарушение
на ЗЗДискр. въз основа на признаците „възраст“ и „увреждане“ и сигналът на
жалбоподателката М.П. е оставен без уважение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок. Видно от известието за доставяне /л. 152
гръб/ решението е връчено на оспорващата на 15.06.2022 г., а жалбата е
депозирана на 28.06.2022 г., същата е против административен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е основателно по следните съображения:
Решението е постановено от компетентен орган.
Съобразно ЗЗДискр. и Правилника за устройството и дейността на КЗДискр.,
както и Правилата за производство пред КЗДискр., след подаване на сигнала е
образувано производство, като с оглед изложените оплаквания в него за
дискриминация по признаците „възраст“ и „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр преписката е разпределена за разглеждане на Петчленен заседателен
състав. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр. постановява, че решенията
се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се
подписват от него, което изискване в настоящия казус е изпълнено, като не е
налице особено мнение на член от състава.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
предпоставката за отмяна на атакувания акт - липса на компетентност по смисъла
на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
Настоящият състав на съда счита, че макар и постановено от компетентен
орган, оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно, като постановено при
неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта (чл. 59, ал. 1, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 65 и чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр.),
както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което съдът не може да направи преценка за съответствието на
решението с материалния закон.
В случая органът само формално е спазил установената от закона писмена
форма, съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр., посочвайки обаче
единствено издателя на решението, жалбоподателя, подробно е изложил
оплакванията му в основния и допълнителните сигнали, извършените действия по
проучването, а именно изискани становища и информация от ответната и
заинтересованата страна, които подробно са възпроизведени, както и подробно са
описани представените и приети писмени доказателства.
По отношение на изискването за излагане на фактически и правни основания за
издаване на акта, съдът не би могъл да приеме, че изложеното от органа покрива
изискванията на закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК и на чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. Видно
от съдържанието на решението, в мотивите му липсва както анализ на твърденията
на страните в производството пред органа, така и анализ на събраните по
преписката писмени доказателства, посредством които страните са се стремили да
докажат фактическите си и правни твърдения по казуса и по относимите към спора
въпроси. Въпреки, че изключително подробно са описани всички приобщени по
преписката доказателства, тяхната относимост към спора изобщо, дори и в
най-малка степен не е коментирана в решението.
Налице е нарушение на принципите на чл. 35 и чл. 36 АПК, които не само изискват
събиране на всички относими доказателства, но същите следва да бъдат и обсъдени
в мотивите на акта, какви факти установяват или не установяват. От своя страна
мотивите следва да имат ясна връзка с диспозитива на решението.
Освен, че са буквално възпроизведени, твърденията и становищата на страните
изобщо не са обсъдени - кои от тях са основателни или неоснователни, въз основа
на какви фактически установявания при съотнасянето към релевантната правна
уредба.
Липсва анализ и тълкуване на
твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, вр. с чл. 85 от Закона за здравето и
изискванията на Наредба № 5/06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Урология“.
Липсват мотиви и за това защо и как Комисията
е приела, че не е налице нарушение по защитените признаци „възраст“ и
„увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Неизлагането на конкретни мотиви по твърденията на страните представлява
нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което
лишава страните от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства и осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна
на съда и е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 от АПК.
Когато органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, да изясни
фактите и обстоятелствата по случая и е издал акта при неизяснена фактическа
обстановка, то той подлежи на отмяна поради допуснато съществено процесуално нарушение
и връщане на преписката със задължителни за органа указания по тълкуването и
прилагането на закона – чл. 173, ал. 2 от АПК.
В тази връзка съдът намира за необходимо да допълни още, че всеки ИАА
представлява съвкупност от две безусловно необходими и взаимообвързани части:
мотивна /фактически и правни основания за издаването му/ и диспозитивна част.
Мотивите са писмените съображения на органа, обхващащи преценката на събраните
доказателства, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които
административният орган е стигнал до своето решение и поради които е обосновал
крайния си извод, изведен в диспозитивната част на акта. Именно въз основа на
изложените мотиви страните имат възможност адекватно да се защитят, а съдът да
извърши проверка за законосъобразност на акта. От своя страна диспозитивната
част на решението в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на
съжденията на органа.
Предвид изложеното, оспореното Решение № 314/08.06.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен
състав, постановено по преписка № 184/2021 г., е незаконосъобразен
административен акт, издаден от компетентен административен орган, но при
неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което съдът не следва да
извършва преценка относно спазването на материалния закон и неговата цел, а на
основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, следва да го отмени.
Доколкото производството пред административния орган е започнало по сигнал на
М.Ц.П. до КЗД, преписката следва да бъде изпратена на КЗД, за ново произнасяне
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
изложени по-горе, а именно: КЗД следва да обсъди становищата на страните, представените
доказателства и да изложи мотиви, съобразени с доказателствата по делото и
неговия предмет, като анализира всички относими към спора факти и изложи
съображения нарушена ли
е разпоредба на чл.
37, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр
„възраст“ и „увреждане“, вр. с чл. 85 от Закона за здравето и изискванията на
Наредба № 5/06.06.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 314/08.06.2022 г. на Комисия за
защита от дискриминация, постановено по
преписка № 184/2021 г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита
от дискриминация за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: