РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Благоевград, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. К. М., с ЕГН ********** , с адрес гр.С., ул.”Р.
против Наказателно постановление № 22-7852-000508 от 19.01.2023 г., издадено от
Началника на 02 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателката на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП .
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление ,
сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, оспорва
се извършване на нарушение. Иска се отмяна на НП. Алтернативно се застъпва становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, дава кратки
обяснения, чрез които отрича извършване на нарушение. В хода на съдебното производство
се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество
иска отмяна на процесното НП, излага подробни доводи в писмена защита.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност
на разноските.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 04.12.2022 г. около 01.18 ч. полицейските служители Г. Х., Р. Х. и Д. С.
изпълнявали служебните си задължения, когато в гр.Благоевград, на бул.”Св.Димитър
Солунски” в посока на движение от бензиностанция „ОМВ” към СБА забелязали
управляваното от жалбоподателката МПС, марка „К**********” с рег.№******.
Свидетелите спрели автомобила и извършили проверка на водача, като се установило, че
това е М., както и чрез справка с РСОД, че автомобилът не е регистриран по съответния ред,
същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 08.11.2022г. по чл.143, ал.10
1
от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност. Било установено
още, че жалбоподателката е служител към О. С., а именно т. с. в О. с.. Констатираното било
прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което св.Г. Х.
съставил АУАН №593849 от 04.12.2022г. на жалбоподателката. На 04.12.2022 била издадена
резолюция за прекратяване, поради тва, че преписката била изпратена на РП Благоевград. В
РП Благоевград била образувана прокурорска преписка №11822/2022 г. в хода, на която
било установено, че на процесната дата М., действително управлявала автомобил, който е
собственост на Община Симитли. Било установено още, че автомобила е собственост на
Община Симитли, като било получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на
застраховка, поради което и на 08.11.2022г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена по реда на чл.140, ал.10 от ЗДвП, за което собственика бил уведомен.
След преценка на събраните доказателства с постановление от 09.01.2023г. прокурор
от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по
НК, поради липсата на субективен елемент за извършване на деяние, както и че се явява
малозначително, поради което постановил отказ да образува досъдебното производство и
изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка наличието или
липсата на административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, Началника на 02 РУ Полиция към
ОДМВР –Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № 22-7852-000508 от
19.01.2023 г., с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от
съда свидетели Г. Х. и Р. Х.. Полицейските служители сочат, че жалбоподателката е спряна,
за проверка,, като било установено след направена справка, че автомобила е с прекратена
регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Пред
настоящия състав свидетелите сочат, че автомобила е имал регистрационни табели и
документи, както и че жалбоподателката е заявила, че не е знаела за прекратената
регистрация. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по
съставяне на АУАН. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства: заповеди, удостоверяващи
компетентността на издателя на атакуваното НП, справка за нарушител/водач., заверено
копие на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 09.01.2023 г.,
както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, по отношение извършената
проверка и установеното при нея, като същите кореспондират със събраните писмени
доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации
относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват
посредством показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката
писмени доказателства
Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателката в частта, че не е знаела, че колата е без
регистрация, което кореспондира с писмените доказателства по делото, включително
показанията на свидетелите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
2
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление и
АУАН са издадени от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни
доказателства /Заповеди л.20-34/. Наказателното постановление е в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Х., който
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В
тази насока са и показанията на свидетеля Р. Х.. Чрез показанията на тези свидетели се
установява и спазване на процедурата по съставяне на АУАН. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателката.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в
тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и
посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.. Предвид
изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е посочено като
извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение
1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че
жалбоподателката е управлявала МПС, което не е било регистрирано по съответния ред и
доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта,
непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за
обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената
правна квалификация съответства на словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 04.12.2022г.
3
М. е управлявала моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред ,
това е установено, след като същата е била спряна от полицейските служители, и след
направена служебна справка. Това се установява от показанията на свидетелите, и събраните
писмени доказателства
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който
не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел
забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако бъде получено уведомление от
Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Действително в случая собственика на
автомобила е бил уведомен, но жалбоподателката, с оглед длъжността, която заема няма
как да е била запозната, че дерегистрацията, още повече, на нея автомобила е предоставен с
разрешение на собственика, като не се установява същия да я е уведомил. От друга страна тя
е само водач на МПС и за нея няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение, още повече в случая се установява, че същата е разполагала с талон, според
който автомобила е регистриран, както и регистрационни табели. Доказателствата сочат, че
към момента на проверката жалбоподателката не е била собственик на управлявания от
нея автомобил. Управлявания от нея автомобил въпреки служебно прекратената регистрация
бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на
твърдяното нарушение 04.12.2022г. М. не е била юридически собственик на автомобила,
липсват и доказателства да е била уведомена за прекратената регистрация. . Събраните
доказателства сочат, че автомобила е бил собственост на Община Симитли, като липсват
доказателства собственика да е уведомил жалбоподателката, че автомобила е със служебно
прекратена регистрация. Към момента на проверката автомобила е бил с поставени
регистрационни номера , като М. не е уведомявана за служебното прекратяване на
регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на
жалбоподателката за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че
вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от нея виновно по
смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното
от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава
на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл.
11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурора е
застъпил и в постановлението за отказ да се образува ДП на 09.01.2023 година. При така
установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от
състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства
за това, деянието да е осъществено от жалбоподателката виновно.
По отношение доводите за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да бъде посочено, че в
случая не следва да бъде обсъждано приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото според
4
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/, за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН
Предвид на приетото от съда обаче, че нарушението не е извършено виновно от М., то
неправилно е ангажирана административно наказателната и отговорност, поради което НП
следва да се отмени.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира следното.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателката, като с цел да установи правото си, същата е
ползвала адвокатски услуги, за които е заплатила сумата в размер на 400 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на
делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане на разноски,
които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила, намира, че издателят
на незаконосъобразния акт, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като възражението за прекомерност е
неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото е в законоустановения
минимум при интерес до 1000 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-7852-000508 от 19.01.2023 г., издадено от
Началника на 02 РУ Полиция при ОДМВР- Благоевград, с което на В. К. М., с ЕГН
********** , с адрес гр.С., ул.”Р. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП .
ОСЪЖДА ОД МВР БЛАГОЕВГРАД да заплати на В. К. М., с ЕГН ********** , с адрес
гр.С., ул.”Р. сторени от жалбоподателката разноски за адвокат в размер на 400
лв./четиристотин лева/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5