Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260029
гр.Бургас, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1389 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
В.Й.С. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, Адвокатско съдружие „*“- адв. *, срещу Наказателно
постановление № */18.02.2020г., издадено от Началник РУ- Камено
към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, РУ-Камено, надлежно
призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на
жалбоподателят на 30.03.2020г., а жалбата е депозирана на 01.04.2020г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Лицето *придобил лек автомобил „Мерцедес
Е 200 ЦДИ“ с рег. № *, но не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на
регистрацията в законоустановения срок, поради което
и регистрацията била служебно прекратена на 14.09.2019 г.
На 03.01.2020 г. жалбоподателят
управлявал горепосочения лек автомобил, като бил спрян за проверка, при което
му бил съставен АУАН № 693108/03.01.2020г. (л.31) за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, който бил подписан от жалбоподателя, като му бил връчен препис.
На 20.01.2020 г., жалбоподателят
отново управлявал същия лек автомобил, като около 12:30 часа, докато се движил
в гр. Камено, по ул. „*“, бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава
на който влизал и св. Н.Д.. Последният направил справка за автомобила, при
което установил, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място св. Д.
съставил АУАН № 693176/20.01.2020г., квалифицирайки тези факти като нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал
без възражения и получил препис от него.
Въз основа на АУАН, на 18.02.2020г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Костадинов е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича,
че той е управлявал процесния автомобил, но заявява,
че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – началника на РУ-Камено към ОДМВР-гр.Бургас, който
към дата 18.02.2020г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се
предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО
санкционна разпоредба. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на
свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето *, който е
следвало да го регистрира, но не го е сторил. Регистрацията е била прекратена
служебно, като не се установява собственикът да е уведомяван за това.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице
административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите
и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай
АНО е ангажирал доказателства, от които може да се направи категоричен извод,
че към датата на управление на МПС – 20.01.2020г. жалбоподателят е бил наясно с
това, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена
от Сектор „ПП“-Бургас, тъй като на 03.01.2020 г. му е бил съставен и предявен
акт за същото нарушение, касателно същия автомобил.
При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят е знаел за
служебната дерегистрация. Всичко това обуславя извод,
че жалбоподателят е действал виновно, а от там извършеното от него съставлява
административно нарушение.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като
съдът няма възможност да я определи в по-нисък размер.
Не са налице обстоятелства, които да обоснавават
квалифицирането на извършеното като маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството са ангажирани
доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ */18.02.2020г., издадено от Началник РУ- Камено към ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на В.Й.С.
с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, Адвокатско съдружие „*“- адв. *, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.