№ 1445
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
ДесиС. Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100500103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите С. С. Г., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетните си деца М. И. Г. и М. И. Г., тримата чрез
надлежно упълномощения адв. Р. В. Ш. от САК, срещу съдебно решение № 11909 от
28.10.2022г., постановено по гр. дело № 66587/2021г. по описа на СРС, 37 с-в, в частта,
с която е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е
отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника И. Е. Г.
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. В жалбата се твърди неправилност на
постановеното решение поради необоснованост. Жалбоподателите искат да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по
ЗЗДН. Претендират разноски по делото.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител,
поддържат въззивната жалба. В хода на устните състезания искат да се отмени
решението в обжалваната част по съображенията във въззивната жалба. Представят
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна И. Е. Г. е постъпил
отговор на въззивната жалба, чрез адв. Б. В. К. от САК, с който я оспорва, като
неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез пълномощника
си поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на районния
1
съд, в обжалваната част. Претендира разноски по делото и представя списък по чл. 80
от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в
обжалваната част е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки
и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в
повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение и не е
необходимо да се възпроизвежда отново в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на С.
С. Г. и малолетните М. И. Г. и М. И. Г. срещу И. Е. Г. – за защита от домашно насилие,
за извършен акт на домашно насилие в жилището на молителите на 18.11.2021г. около
18.00 часа, подробно описано в молбата до съда.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 66587/2021г. по описа на СРС, 37
състав, съдът е оставил без уважение молбата на С. С. Г., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетните си деца М. И. Г. и М. И. Г. за издаване
на заповед за съдебна защита срещу И. Е. Г. и е отказал да издаде заповед за съдебна
защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН. Със същото решение съдът е оставил без уважение молбата на И. Е. Г.,
действащ лично и като баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М.
И. Г. срещу С. С. Г. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е С. С.
Г. и И. Е. Г. да заплатят по 25 лева държавна такса по сметка на СРС.
В частта, с която е оставена без уважение молбата на И. Е. Г., действащ лично и
като баща и законен представител на малолетните деца М. И. Г. и М. И. Г. срещу С. С.
Г., първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
2
Въззивният съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводи
на страните, наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Въззивната жалба е основателна.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Наведените от въззивниците доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, са основателни. Първоинстанционният съд неправилно е формирал
извод за неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от С. С. Г. и
малолетните М. И. Г. и М. И. Г., като в обжалваната част е постановил необосновано
решение и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не
са обсъдени в пълнота всички доказателства, респ. първостепенният съд не е формирал
правните си изводи съобразявайки каузалната връзка на всички събрани доказателства.
Между страните липсва спор, че С. С. Г. и И. Е. Г. са родители на децата М. И.
Г. и М. И. Г.. Последното се установява и от неоспорените писмени доказателства –
копия на дубликати от удостоверения за раждане от 04.06.2020г., издадени от
Столична община, район Средец. Следва, че молителите са легитимирани да търсят
защита от домашно насилие съгласно нормите на чл. 3, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.
По делото не е спорно обстоятелството, че на 18.11.2021г. около 18.30 ч.
въззивниците и въззиваемия са се намирали на един и същ адрес – гр. София, бул.
******* но от двете страни на входната врата на апартамент № 6, на третия етаж.
В депозирания от И. Е. Г. отговор на 10.12.2021г. същият е признал, че на
18.11.2021г. в 18.10 ч. е бил на адреса в гр. София, бул. „******* за да вземе децата си,
като първоначално е бил пред входа на блока, в който трите молителки живеят, а
впоследствие се е качил до апартамента им.
От показанията на разпитаната свидетелка М. С.К.-Г., майка на молителката Г.
и баба по майчина линия на децата М. И. Г. и М. И. Г., се установява, че е присъствала
на 18.11.2021г. в дома на трите молителки, когато И. Е. Г. е трябвало да вземе децата в
18 ч., но закъснял и дошъл в 18.40 часа. От показанията на свидетелката се установява,
че двете с молителката Г. започнали да обуват децата и да им обличат връхните дрехи,
а докато чакали ответникът да позвъни на входната врата на жилището, той започнал
да блъска на вратата и да вика да отварят бързо, като крещял: „ще те съсипя, ще те
разпилея“ и ги наричал „мишоци“. Свидетелката погледнала през шпионката и видяла
ответникът зачервен и гневен да стои пред вратата, а след един-два удара по вратата, се
изплашила и заключила вратата, която до този момент не била заключена. Тогава той
блъснал два пъти вратата в областта на дръжката и я ритнал два пъти в долната част
над прага. Свидетелят сочи в показанията си, че децата много се изплашили, а майката
ги прибрала вътре и се обадила на тел. 112.
Съдът прецени показанията на свидетелката К.-Г. при спазване нормата на чл.
172 от ГПК, за която счита, че е възможно да е заинтересована от изхода на спора в
полза на молителите, поради близката родствена връзка с тези страни, но не намира
причина да не ги кредитира като обективни и непротиворечащи, тъй като са дадени
под страх от наказателна отговорност, кореспондират с останалия доказателствен
3
материал, вкл. с признанието на ответника за посещението на адреса на молителите на
процесните дата и час.
Съдът не обсъжда показанията на св. М.Ц.С. – майка на съпругата на
ответника, тъй като същата няма преки лични впечатления от случилото се на
процесните дата и час, а пресъздава наученото от трето лице, което също не е
присъствало на мястото.
Показанията на св. М. П.П. – служител в дружеството на ответника, не са
относими към разглеждания спор, а пресъздават наученото от И. Е. Г. за спорните
отношения между родителите на децата М. И. Г. и М. И. Г..
От показанията на св. Е.М.К. – служител на 01 РПУ на СДВР се установява, че
е отишъл на адреса на страните и е видял входната врата, която била пропукана –
счупена. Разговарял е със съсед от който разбрал, че той е чул, че съседите на етажа са
имали разправия. Установява се също, че на адреса е видял децата, жената и майка ,
които били изплашени.
При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните
писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията
на свидетеля Китанов са обективни и отразяват действителните отношения между
страните на процесната дата.
От приетото заключение на съдебно - психологичната експертиза, изготвено от
вещото лице Ж.С.Т. – клиничен психолог се установява, че при С. С. Г. е констатирана
повишена тревожност и проява на депресивна симптоматика, а наблюдаваната
завишена тревожност и напрежение е свързана с евентуалната вероятност молителката
да е в едно помещение с ответника. При децата М. И. Г. и М. И. Г. не са констатирани
трайни промени в емоционалното им функциониране или страхови преживявания към
техния баща. От заключението се установява, че и двете деца имат спомен за случката
на 18.11.2021г., но това не им оказва влияние при общуването с баща им. В откритото
съдебно заседание в което е изслушано вещото лице при спазване изискването на чл.
200, ал. 2 от ГПК, вещото лице е конкретизирало заключението, че децата проявяват
белези на стрес, но той е поради въвличането им в конфликт между страните, а не като
реакция от конкретната ситуация. Според заключението на експерта децата са
въвлечени в конфликтната ситуация и двамата родители се опитват да им влияят, което
ги натоварва психически и ги поставя в тревожно очакване, че ще трябва да вземат
страната на един от родителите си, а последното ги тормози допълнително. Установява
се, че докато е траело събитието и децата не са знаели какво се случва е нормално да
изпитат реакция на стрес, а след като взаимоотношенията с баща им са възстановени и
след като са осъществили контакт помежду си е нормално, при наличие на доверие и
обич от ответната страна, те да не проявяват тревожност по отношение на бащата.
От приетото като неоспорено писмено доказателство – удостоверение с изх. №
20 от 18.01.2022г., издадено от Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.
София, Център за обществена подкрепа към Фондация „Асоциация Анимус“ се
установява, че консултативния процес със С. С. Г. е започнал на 30.11.2021г. и са
проведени шест консултативни програми, а от 12.01.2022г. в консултативните
програми на центъра е включена и дъщеря М. И. Г.. Удостоверението е изготвено и
подписано от психолог към Центъра, който е отразил, че при г-жа Г. има
симптоматика, характерна за емоционална криза: повишено напрежение, плачливост,
обърканост, чувство на застрашеност. В удостоверението се сочи, че преживяванията
във връзка с поведението на бащата на децата са изключително интензивни и се
възприемат, като форма на психическо насилие.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
4
въззиваемият е извършил спрямо въззивниците акт на домашно насилие, както следва:
на 18.11.2021г. около 18.00 часа в дома на молителите, находящ се в гр. София, на бул.
„******* *******, е заплашвал вербално с думите: „ще те съсипя“, „ще те разпилея“ и
е употребил обръщението „мишоци“. По същото време е ритал и блъскал по входната
врата на жилището им. От думите и действията на въззиваемия, въззивниците са
претърпели психическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗДН.
Опора за този извод е съвкупната преценка на доказателствата, част от които
макар и да са косвени, съобразявайки правилата на логическото мислене, заедно с
признанието на неизгоден за ответника факт (за пребиваването му на мястото и във
време, описано в молбата за защита), както и със свидетелските показания на свидетел
– очевидец, водят до извод за извършване на процесното деяние от въззиваемия на
посочените от въззивниците дата и място.
Защитната теза на въззиваемия не опровергава извода на съда за авторството на
И. Е. Г., доколкото за спора е ирелевантно с какъв автомобил извършителят е отишъл
до адреса, дали е негова собственост, дали е бил санкциониран за неправилно
паркиране, както и точно по кое време след 19.00 часа се е прибрал в дома си.
За настоящия спор е ирелевантно и какъв е бил конкретния повод за
агресивното поведение на И. Е. Г. към молителката, извършено в присъствието на
двете им деца, тъй като от събраните доказателства се установи безспорно, че
действието на ответника на 18.11.2021г. около 18.00 часа пред жилището на
молителите, находящо се в гр. София, на бул. „******* *******, от въззиваемия е
извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, във формата на
психическо и емоционално насилие срещу С. С. Г. и децата М. И. Г. и М. И. Г.. На
децата съдът дължи защита на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, тъй като се установи, че
домашното насилие е извършено в присъствието на двете деца, които са възприели
агресивното поведение на ответника за заплашително. Дали случилото се на
18.11.2021г. около 18.00 часа пред жилището на молителите е било провокирано
действие поради влошените отношения между родителите на децата, също е без правно
значение за спора. Следва, че деянието на домашното насилие, извършено от
ответника, е доказано с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби
на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗДН.
С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, а спрямо въззиваемия, като извършител на психическо и емоционално
домашно насилие, съдът прилага мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, чрез които
ще се даде защита на пострадалите лица. Съдът не е обвързан от искането на
молителите и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.
16, ал. 1 от ЗЗДН).
В т. 22 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, на ОСГТК е прието, че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни
наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а не да санкционират
извършителя.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, в случай на неизпълнение, ще доведе до
влизане в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН негативни правни
последици за извършителя. Същевременно, с оглед установеното от съда, че
противоправните прояви на ответника не са довели до трайни негативни последици по
отношение на децата М. И. Г. и М. И. Г., докато молителката С. С. Г. е трайно
негативно повлияна от преживяното домашно насилие, то мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН следва да бъде приложена в защита само на С. С. Г.. Установи се, че в
5
резултат на извършеното психическо и емоционално насилие у въззивницата Г. е
възбуден страх, стрес и тревога, поради което съдът забранява на извършителя да
приближава пострадалото лице на по-малко от 50 метра и за срок от 6 месеца, считано
от издаване заповедта за защита. Настоящият състав съобрази, че родителите на децата
М. И. Г. и М. И. Г. имат и други висящи съдебни спорове, поради което наложеното
ограничение на въззиваемия не следва да е приложимо в съдебните сграда, с оглед
гарантиране неговото право на лична защита. Установи се, че негативните последици
са пряко свързани с посещаването на жилището на молителите, поради което съдът
налага и ограничение за извършителя да приближава жилището на адреса на който
живее Г. на по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца, считано от издаване заповедта за
защита. Искането да бъде забранено на И. Е. Г. да посещава местоработата на
молителката Г., детската градина на децата им, както и местата за социален отдих и
почивка, съдът приема за неоснователно, тъй като не се установи въззиваемият да има
агресивно поведение спрямо молителите на сочените публични места.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до
1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взе предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази естеството на извършения акт на насилие
(психическо и емоционално) страха, стреса и негативните емоции за тримата молители,
съдът налага на въззиваемия (ответник в първоинстанционното производство) глоба в
размер на 600 лв., която се дължи в полза на държавния бюджет.
По изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита на С. С. Г. и малолетните М. И.
Г. и М. И. Г. по ЗЗДН – да се уважи.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски за съдебното производство са претендирани своевременно от
страните, поради което съдът дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът осъжда И. Е. Г. да заплати по сметка
на СГС държавна такса за първоинстанционното производство в размер от още 50 лева
за молбата за защита от домашно насилие, а във вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС и държавна такса за въззивното производство от 37.50 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззиваемият дължи разноски на
молителката Г. за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер от 600
лв. (лист 29 от делото на СРС), както и 475 лева – за разноски по допуснатите две
експертизи в първоинстанционното производство, а за въззивното производство в
размер на 1800 лева за адвокатско възнаграждение – по 600 лв. за всеки от трите
въззивници (лист 13 от делото), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършване на разноските.
При този изход на спора на въззиваемия не се дължат разноски и съдът оставя
без уважение искането му, като неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 11909 от 28.10.2022г. по гр. дело №
66587/2021г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в обжалваната
част, с която е оставена без уважение молбата на С. С. Г., ЕГН **********,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца
М. И. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, трите с адрес гр.
София, бул. ******* ******* за издаване на заповед за съдебна защита срещу
И. Е. Г., ЕГН ********** и е отказано издаването на заповед за съдебна
защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН, както и в частта, с която С. С. Г., ЕГН ********** е осъдена да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от Закона
за защита от домашното насилие, срещу И. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, бул. „*******“, *******, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
С. С. Г., ЕГН **********, М. И. Г., ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН
**********, трите с адрес: гр. София, бул. „******* *******;
ЗАБРАНЯВА на И. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, да приближава С. С. Г., ЕГН **********, на разстояние по-малко
от 50 (петдесет) метра и за срок от 6 (шест) месеца, освен на територията на
съдебните сгради, считано от 21.03.2023г.
ЗАБРАНЯВА на И. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, да приближава жилището находящо се на адрес: гр. София, бул.
„******* *******, на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра и за срок от
6 (шест) месеца, считано от 21.03.2023г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Е. Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на И. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
7
„*******“, *******, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 600
(шестстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА И. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„*******“, *******, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 държавни
такси в общ размер на 87.50 (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки)
лева.
ОСЪЖДА И. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„*******“, *******, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на С. С. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „******* *******, сумата общо от 2
875 (две хиляди осемстотин седемдесет и пет) лева, от които 1 075 лева –
разноски за първоинстанционното производство по гр. дело № 66587/2021г.
по описа на Софийски районен съд, 37 състав и 1 800 лева – разноски по
въззивно гр. дело № 103/2023г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Съдебно решение № 11909 от 28.10.2022г. по гр. дело № 66587/2021г.
по описа на Софийски районен съд, 37 състав, в останалата част е влязло в
сила, като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Е. Г., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 103/2023г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районните управления на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8