Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 24.01.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и
първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр.
дело № 7179 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, Г.К., 58 състав,
постановено на 12.01.2018 г. по гр. дело № 19957/2016 г., с което съдът е
отхвърлил исковете на топлофикационното дружество, предявени на основание 422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.110, ал.2 от ЗС, срещу Г.Т.Т.,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 602.62 лв., дължима за периода м. август 2012 г. – м.
април 2014 г., от която 535.30 лв. за неизплатена топлинна енергия и 67.32 лв.
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 17.09.2015 г. до
изплащането; обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 118.33 лв.
за периода 30.09.2012 г. – 7.09.2015 г., от което 104.23 лв. – за забава на
главницата за неизплатена топлинна енергия и 14.10 лв. – за забава на
главницата за дялово разпределение.
За да отхвърли исковете, СРС е взел
предвид представеното по делото извънсъдебно споразумение между страните,
сключено на 7.03.2017 г. Съдът е приел, че същото е валидно и се отнася и до
процесните вземания. На основание чл.365, ал.1 и ал.2 от ЗЗД е заключил, че споразумението
слага край на спора между страните за сумите-предмет на делото, поради което
исковете се явяват неоснователни.
Жалбоподателят оспорва изводите на СРС за
неоснователност на исковете. Заявява, че още пред СРС е оспорил споразумението,
като подписано не от Дирекция „Правна“, отговаряща по извънсъдебните
споразумения по висящи дела, а от директора на Дирекция „ОКУВ“, отговарящ за
сключването на споразумения за текущи задължения, по които няма образувани
съдебни производства. Жалбоподателят твърди, че споразумението не се отнася до
сумите-предмет на делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна, като намира изводите на СРС за отхвърляне на претенциите за
правилни и законосъобразни.
Третото лице помагач на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“
ЕООД, не взема становище пред СГС.
Пред СГС не са събрани нови
доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният
съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран от „Т.С.” ЕАД с искове с правно
основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415, във вр. с
чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, пр. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу Г.Т.Т., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 602.62 лв., дължима за периода м. август 2012 г. – м.
април 2014 г., от която 535.30 лв. за неизплатена топлинна енергия и 67.32 лв.
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 17.09.2015 г. до
изплащането; обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 118.33 лв.
за периода 30.09.2012 г. – 7.09.2015 г., от което 104.23 лв. – за забава на
главницата за неизплатена топлинна енергия и 14.10 лв. – за забава на
главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и заплащане на
направените разноски за заповедното и исковото производства.
Ищецът
поддържа, че по гр. дело № 56383/2015 г. на СРС, 58 състав, по заявление
от 17.09.2015 г., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.410 ГПК, като в срока по чл.414 ГПК последният депозирал
възражение. Твърди, че Г.Т. е потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и следва да заплаща дължимите се суми за доставената
му топлинна енергия. Ищецът сочи, че през
процесния период между страните действали Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** (ОУ) от 2008 г. Съгласно тези ОУ
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ищецът твърди,
че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от отм. ЗЕЕЕ (чл.139б от ЗЕ) сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният топлоснабден апартамент, сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Т.с.“ ЕООД. Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били
начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от „Т.с.“ ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Предвид горното и тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане, ищцовото
дружество претендира визираните по-горе суми.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В първото
съдебно заседание е направил възражение за изтекла погасителна давност, а в
последствие е представил извънсъдебно споразумение между страните, относно дължимите се от Т. суми за периода 1.02.2011
г. – 31.07.2017 г., и на това основание е поискал прекратяване на делото.
По
делото е представено споразумение от 7.03.2017 г., сключено между „Т.С.“ ЕАД,
представлявано от директора на Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на
вземанията“, и Г.Т.Т., чрез пълномощник К.Г.Т.. Със същото страните са се споразумели,
че за горепосочения топлоснабден апартамент № 61 Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в
общ размер от 1 155.17 лв., от която 919.38 лв. главница за неплатена
топлинна енергия за периода 1.02.2011 г. – 31.07.2017 г. и 235.79 лв. лихва за
забава, изчислена към датата на споразумението. Длъжникът се е задължил да
погаси задълженията си към дружеството съгласно погасителен план. Видно от
плана, Т. следва да извърши общо 12 плащания, като първите 11 са от 96.26 лв.
всяко, а последното е в размер на 96.31 лв.
По
делото са приети две разписки от
3.02.2017 г. и 7.03.2017 г. за заплатени от Г.Т. на „Т.С.“ ЕАД суми, съответно за
70 и 50 лв.
След
представяне на споразумението от 7.03.2017 г. процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД е
оспорил същото, като е заявил, че то не касае процесните вземания, както и че е
подписано от неоправомощено лице.
Въз
основа на изложеното, въззивният съд прави следните изводи:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във
въззивната жалба въпроси.
Настоящият
съдебен състав счита, че споразумението от 7.03.2017 г. не обвързва страните.
Това е така, защото представителната власт на подписалия го от името на
дружеството директор на Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на
вземанията“ е била оспорена от „Т.С.“ ЕАД веднага след представяне на
споразумението, като по делото не са представени доказателства за това, че
въпросният директор е бил упълномощен от законния представител на дружеството
(изпълнителния директор) да сключи споразумението, както и доказателства за
потвърждаване на действията без представителна власт. В случая не е налице и
хипотезата на чл.301 от ТЗ. Извършените от длъжника на 3.02.2017 г. и 7.03.2017
г. плащания също са правно ирелевантни и от тях не може да се заключи, че
приемайки плащането, дружеството е признало наличието на споразумение между
страните. Това е така, защото едното плащане предхожда по дата споразумението;
в нито един от платежните документи не е визирано споразумението, като
основание на извършеното плащане; платените суми не отговарят на тези по
договорения погасителен план.
Предвид
изложеното, въззивният съд приема, че споразумението от 7.03.2017 г. не
обвързва „Т.С.“ ЕАД.
Същевременно
възражението за изтекла погасителна давност е наведено несвоевременно – след
изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба, и не следва да бъде
разглеждано.
По
делото не се спори и се установява наличието на облигационна връзка между
страните във връзка с доставката на топлинна енергия за горепосочения имот. Г.Т.
не е оспорил по основание и размер претендираните по делото суми, а подписвайки
споразумението на практика е признал наличието на вземания на топлофикационното
дружество спрямо него.
При това
положение въззивният съд намира, че исковете се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Изложеното
обуславя отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на
претенциите.
„Т.С.“
ЕАД има право на направените в заповедното и исковото производства разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, Г.К., 58 състав, постановено на 12.01.2018
г. по гр. дело № 19957/2016 г., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Т.С.” ЕАД, ***, срещу Г.Т.Т., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** – адвокат Й.Т., че Г.Т.Т. дължи на „Т.С.” ЕАД, във връзка с топлоснабден имот - апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. „********, следните суми: главница в размер на 602.62 лв., дължима за периода м. август 2012 г. – м.
април 2014 г., от която 535.30 лв. за неизплатена топлинна енергия и 67.32 лв.
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 17.09.2015 г. до
изплащането; обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 118.33 лв.
за периода 30.09.2012 г. – 7.09.2015 г., от което 104.23 лв. – за забава на
главницата за неизплатена топлинна енергия и 14.10 лв. – за забава на
главницата за дялово разпределение. ОСЪЖДА Г.Т.Т. да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски за исковото производство в размер на 450 лв. и
разноски за заповедното производство в размер на 325 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД - трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.