Решение по дело №99/2019 на Районен съд - Берковица

Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр. Берковица, 29.07.2019г.

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд Берковица, II н.с., в публично съдебно заседание на  05 юли две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Т. Йорданова, като разгледа АНД № 99/2019 год.по описа на БРС, ІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на К.М.Р. *** и ЕГН **********  против наказателно постановление /НП/ № 1310/25.02.2019  г. на  Началника на Митница Лом, с което за нарушение по  чл. 126 ал.1 от ЗАДС му е наложено административно наказание глоба в размер на  1 406,92лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като се твърди, че наказателното постановление е било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди,че не е извършил нарушението,за което е наказан. В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа жалбата, като моли съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по посочените в нея основания.

Вьззиваемата страна, редовно призована,  изпраща представител ,който взема становище по жалбата и представя писмено становище.

 

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Атакуваното наказателно постановление е било издадено от   Началника на Митница Лом въз основа на постановление № 0247 от 27.09.2018 г. на БРП, за прекратяване на наказателното производство № 11/2018год. по описа на  РП Берковица.

В обстоятелствената част на наказателното постановление, административно наказващия орган е посочил, че на 20.03.2018 г. жалбоподателят е държал акцизни стоки   118,900 литра етилов алкохол /ракия/ ,поставена в съдове с различна вместимост и с различно алкохолно съдържание,в обитаван от него дом на адрес –гр.Берковица ул.”Мусала” №8 без данъчен документ  или фактура или друг документ,удостоверяващ заплащането,начисляването или обезпечаването на акциза,с което е осъществил състава на чл.126 ал.1 от ЗАДС.  

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство № 11/2018год. г. по описа на ТМУ Лом физико-химическа  експертиза всички представителни проби представляват неденатуриран етилов алкохол,годен за консумация. Видно от приложеното по делото прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 11/2018 г., цитираното производство е било водено за извършено престъпление  по чл. 234, ал.1 от НК.

В мотивната част на постановлението се сочи, че не са налице данни и доказателства за осъществено от К.М.Р.   престъпление по чл. 234, ал.1 от НК и прокурорът е постановил постановлението за прекратяване да се изпрати на Началника на Митница Лом за евентуално търсене на административно наказателна отговорност спрямо К.М.Р.   .

На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление е било издадено въз основа на посоченото по-горе постановление на БРП.

Горната фактическа обстановка съдът прие от приложените и приети по делото писмени доказателства.

 

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните сьображения:

Административнонаказателното обвинение е  недоказано.

Жалбоподателят е наказан за това, че е държал 117 литра 118,900 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз – нарушение по чл.126, ал.1, пр.1, т.1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз.

От приетото като писмено доказателство заключение на Митническа лабораторна експертиза № 03_09.05.2018/18.07.2018г. се установява по несъмнен начин, че откритият в мазето на жалбоподателя дестилатен алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл.4, т.1, във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и приетите 4 бр.справки - декларация  и 4 бр. акцизни данъчни документи се установява, че на посочените дати жалбоподателят  е изварил 90 литра  ракия за лични нужди.В тези документи са посочени алкохолни градуси,които не съвпадат с установените от експертизата такива на намерената ракия.поради това АНО е приел,че представените документи касаят друг алкохол. От показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели се установява ,че в къщата живеят три семейства,които ползват общо мазе.Трите семейства притежават определено количество алкохол,което не е строго разделено.Всяко семейство е изварявало ракия,след което е коригиран градуса на изварената чрез смесване и добавяне на вода.Свидетелите твърдят,че именно това е довело до разликата в градусите на ракията в представените от жалбоподателя писмени доказателства и намерената при проверката.  И трите разпитани лица са заинтересовани от изхода на делото /бащата , майката и зетя косвено/, поради което депозираните от тях гласни доказателства не могат да бъдат кредитирани безрезервно. От друга страна обаче, установените по несъмнен начин обстоятелства, при които е открита ракията в държане на жалбоподателя – в мазе към имота в гр.Берковица, в който не само той живее, но и още две семейства в стъклени  и пластмасови съдове – дават основание да се приеме, че  показанията на неговите майка,баща и зет са житейски логични и е възможно да са напълно достоверни. Последният извод не се опровергава от събрани в подкрепа на административното обвинение доказателства. По време на проверката не е уточнено коя ракия чия собственост е.В показанията си на ДП жалбоподателят е обяснил,че в къщата живеят три семейства и мазето се ползва общо.Относно намерената ракия същият е казал „държиме я за лична консумация в мазето,изварявали сме я началото на март месец 2018год. „

Поради изложеното и съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за нарушение по чл.126, ал.1, пр.1, т.1 от ЗАДС за цялото намерено количество от 118,900 литра дестилатен алкохолен продукт не е доказано по несъмнен начин.

Освен поради недоказаността на административнонаказателното обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон.

Сочената от наказващия орган като основание за налагането на процесната глоба, норма на чл.126 от ЗАДС, не касае санкциониране на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Чл.126 от ЗАДС установява задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Разпоредбата на чл.126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят /и съответно да разполагат с/ такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които само могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл.44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица.

Следователно, идеята на законодателя е да санкционира по чл.126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона /като производители или складодържатели/ не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това извършват присъщи дейности за такива.

Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя  такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Същото не е задължено лице по чл. 43 и чл. 44 от ЗАДС и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило задължение, което няма. В този смисъл е и непротиворечивата практика на Административните съдилища в страната .

В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл.126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил. Пълното неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за административни нарушения с разпоредбата на чл.123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1000 лева. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и нерегистрирани лица, какъвто е жалбоподателят, но в случая административното наказание не е наложено за нарушение по чл.123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание, без да е доказан съставът на съответното административно нарушение, което се претендира, е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/. Изложеното прави наказателното постановление незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон.

Предвид изложените по – горе в мотивите съображения обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                ^{Р Е Ш И :}

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1310/25.02.2019  г. на  Началника на Митница Лом, с което на К.М.Р. *** и ЕГН **********  за нарушение по  чл. 126 ал.1 от ЗАДС  е наложено административно наказание глоба в размер на  1 406,92лв. и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките,предмет на нарушението.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: