Определение по дело №1516/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2177
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530101516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

                 Номер   2177           Година   12.06.2019              Град   С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети юни                                                                                            Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1516 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощник, е подала писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея иск за делба и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се уважат исканията на страните и се даде възможност на всяка от тях да води, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, по три лица, които съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, тъй като обстоятелствата, които всяка от тях иска да доказва с показанията им, посочени в поправената искова молба и отговора, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват с такива показания съгласно чл. 164 ГПК.

Доколкото страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

         

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че с ответницата били наследници по закон на майка им В.Д.Ч., която била починала на - г., и баща им С.М. Ч., който бил починал на - г., като и двамата били бивши жители на С.. Приживе, тези им общи наследодатели, по силата на договор за отстъпване право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния съвет С., от - г., заповед № 2860/- г. на Кмета на Община С. и договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от - г., придобили в режим на СИО следните недвижими имоти в С., както следвало: 1/. Сграда с идентификатор -, с административен адрес град -, разположена в поземлен имот с идентификатор № -, със застроена площ от 100 кв.м, брой етажи -, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, както и съответните идеални части от правото на строеж върху общински поземлен имот, при граници на сградата: -; -; -; 2/. Сграда с идентификатор -, с административен адрес -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ от 30 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху общинския поземлен имот, при граници на сградата: -; -; -; -; и 3/. Сграда с идентификатор -, с административен адрес -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, със застроена площ от 34 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху общинския поземлен имот, при граници на сградата: -; -; -. По силата на наследяването с ответницата придобили правото на собственост върху тези имоти при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. През 2018 г. ответницата, без негово знание и съгласие, и без правно основание, се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № - г. по описа на нотариус П.И.. С него неправилно и незаконосъобразно нотариусът я бил признал за единствен собственик на тези имоти. Оспорвал правото й на собственост върху 1/2 идеална част от тези наследствени имоти, за които се била снабдила с цитирания нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити на основание давностно владение и наследство. Никога не бил губил владението върху тези имоти, а ответницата никога не била упражнявала самостоятелна фактическа власт върху тях. Не била владяла неговата идеална част от тези имоти явно, спокойно, необезпокоявано. Нито демонстрирала спрямо него, в качеството му на неин сънаследник, намерение да владее за себе си неговата идеална част от тях. Следователно. По отношение на притежаваната от него идеална част, държанието на ответницата върху процесните имоти, не било трансформирано във владение. Поради това същата не била придобила собствеността върху наследствената му 1/2 идеална част от тези имоти. Както преди, така и след смъртта на общите им наследодатели, винаги имал пълен достъп - ключ до процесните имоти. Разполагал с възможност да пребивава в тях по всяко време и да ги ползва според правата си. Включително бил възприеман от съседите като собственик и същите търсели него тогава, когато синът й пребивавал в имота, вдигал прекалено голям шум и им създавал безпокойство, по-голямо от обикновеното. Освен това, самата ответница, още преди смъртта на родителите им, се установила постоянно в Р., където живеела и работела и до момента. През това време, част от имотите се ползвали от нейният син, а друга част - от дъщеря й, за което той нямал нищо против, тъй като те били негови племенници и не разполагали с други жилища. Ответницата посещавала изключително рядко имотите - обикновено веднъж годишно, за по няколко дни, по време на ползване на отпуска си. Тези имоти били декларирани в Община С. на името на двама им, съобразно наследствените им квоти, и когато през септември 2018 г. отишъл в Община С., за да заплатял дължимия местен данък, с изненада узнал, че имотите вече били предекларирани само на името на ответницата. Опитал се да осъществи достъп до тях, но се оказало, че ключовете били сменени и той бил лишен от възможността да ползва имотите според правата си. Направил опит да разговаря с племенниците си, които живеели там, но те отказали категорично да се срещат с него и му заявили, че имотите били на майка им и той нямал работа в тях.  

Искането е да се допуснат до делба между страните при равни права гореописаните недвижими имоти и се отмени констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № - г. на нотариус П.И., до размера на 1/2 ид.ч. от същите имоти.

Правната квалификация на предявения от ищеца иск за делба е нормата на чл. 69, ал. 1 ЗН, а на искането за частична отмяна на констативния н.а. – нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК.

С подадения в срок отговор ответницата моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск за делба, поради липса на съсобственост. Имотите, чиято делба се искала, били нейна индивидуална собственост на основание наследствено правоприемство и придобивна давност. Моли съда да остави без уважение искането за отмяна на констативния нотариален акт и й присъди разноските по делото. С ищеца били брат и сестра и наследници по закон на родителите им В.Д.Ч., която била починала на - г. и С.М. Ч., който бил починал на - г. Приживе те придобили в режим на СИО описаните в исковата молба делбени имоти. Тя притежавала изцяло собствеността им. В качеството й на дъщеря и наследник по закон на майка им, след смъртта й на - г., наследила правото на собственост върху 1/6 идеална част от тези имоти на основание чл. 5, ал. 1 ЗН; в качеството си на дъщеря и наследник по закон на баща им, след смъртта му на - г., наследила правото на собственост върху 1/3 идеална част от същите имоти на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Или към - г. притежавала ½ идеална част от тези имоти на основание наследствено правоприемство. Върху останалата ½ идеална част, припадаща се в дял по наследство на ищеца, ответницата придобила собственост на основание чл. 79, ал. 1 ЗС - по силата на придобивна давност. Правела възражение на основание чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на ½ идеална част от тези наследствени имоти, както следвало: упражнявала владение върху 1/6 идеална част от тях, която се припадала в дял на ищеца по наследство от майка му, след смъртта й, през периода от - г. до 24.04.2010 г., както и след това и до момента. Владението упражнявала чрез децата си П.Д.К. и Д.И.И., със знанието на ищеца и без противопоставянето му. Упражнявала владение върху 1/3 идеална част от описаните имоти, припадаща се в дял на ищеца по наследство от баща му, след смъртта му, през периода от - г. до 13.10.2015 г., както и след това, до момента. Владението упражнявала чрез децата си П.Д.К. и Д.И.И., със знанието на ищеца и без противопоставянето му. Той напуснал тези имоти преди повече от 40 години и никога не бил в близки родствени отношения с наследодателите, нито полагал нужните грижи за тях. Тя упражнявала фактическата власт върху имота с намерението да държи целия имот, като свой, още приживе на наследодателите. Впоследствие, и двете й деца поддържали къщата, двора и нежилищните постройки, и се грижели за наследодателите. През последните му години, баща им, поради старост и влошено здравословно състояние, не можел сам да се обслужва и грижи за себе си. За него се грижела тя, а когато била в чужбина - нейните деца. Впоследствие здравословното му състояние значително се влошило - получил - и -. Всички необходими средства във връзка със заболяването му - за медикаменти, лечебни процедури, памперси и други консумативи, били плащани от нея. За времето, през което била извън страната, дори наела помощница, която да обслужвала баща им, срещу месечно възнаграждение, което също било осигурено от нея. Приживе наследодателят им С. Ч. й заявил, че задето го била гледала и се грижила за него, решил, къщата и нежилищните постройки, да останели за нея, за да ги поддържала и стопанисвала, както до този момент. Баща им не желаел синът му да получи наследство, тъй като не се бил грижил за него и не му помагал, когато бил в нужда. Тя не разполагала с друго жилище и живяла в имота заедно с общите наследодатели, както и след смъртта им. Там отгледала децата си, които отраснали в този имот. Имала две деца, които и до момента живеели в наследствения имот със съзнанието, че бил нейна собственост. И двете й деца били сключили граждански брак повече от 10 години и техните съпрузи, както и децата им (нейни внуци) живеели в имота. Съпрузите на децата й, както и децата им, не познавали ищеца. Дори не знаели, че тя имала брат, тъй като той никога не бил посещавал имота и между него и сестра му не съществували никакви отношения, поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието. От откриване на наследството на всеки от наследодателите до момента, тя се считала и демонстрирала, че била единствен наследник и собственик на целия имот. Той бил стопанисван единствено от нея, която заплащала дължимите данъци за имотите и такси за битови отпадъци. Направила основен ремонт и редица подобрения в целия имот с цел да осигури за себе си и децата си по-добри условия за живот. От момента на откриване на наследството на всеки от наследодателите, досега, ищецът никога не бил имал претенции за собственост по отношение на тези имоти и никога не ги бил ползвал, нито бил правил опити да ги ползва. Знаел, че в продължение на повече от 10 години след смъртта на баща му, в имота живеели неговите племенници, които не се явявали наследници и нямали право на собственост, но нямал нищо против. Бил с ясното съзнание, че имуществото й принадлежало, задето полагала грижи и издържала баща им, и не проявявал никакъв интерес относно това имуществото до предявяване на настоящата му претенция, която било в резултат от затрудненото му финансово състояние. Упражнявала владение върху целия наследствен имот спокойно - без да било установено с насилие, и явно - фактическата власт била упражнявана по открит и очевиден за всеки заинтересован начин, а самият ищец знаел и нямал нищо против. Упражняваното от нея владение продължило повече от 10 години, без да било прекъсвано изобщо и било израз на волята й трайно да държи наследствените имоти за себе си по начин, препятстващ владение на други лица. В резултат на това през 2018 г. предприела действия по удостоверяване на правото си на собственост си върху ½ ид.част от същите имоти, която се припадала на ищеца по наследство, като се снабдила с констативния нотариален акт за собственост на целия имот, придобит на основание наследствено правоприемство и придобивна давност. Моли съда да отхвърли иска за делба като неоснователен и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт № 189/2018 г. на Нотариус П.И., до размера на ½ ид.част от описаните имоти. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал иска си за делба и искането за частична отмяна на констативния н.а., а ответницата – всички обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като пък на тях тя е основала възраженията си за неоснователност на тези искания.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за отстъпване право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на народния съвет С. от - г.; заповед № 2860/- г. на Кмета на Община С.; договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от - г.; удостоверение за наследници изх. № 624/05.02.2019 г.; удостоверение за наследници изх. № 1132/26.02.2019 г.; нотариален акт № 189/2018 г.; скица на сграда № 15-281768/01.04.2019 г.; скица на сграда № 15-281785/01.04.2019 г.; скица на сграда № 15-281798/01.04.2019 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004077БЦ/05.04.2019 г.; приходни квитанции за периода от 2004 г. до 2018 г. -3 бр.; приходен касов ордер от 22.07.2017 г.; приходен касов ордер от 17.05.2015 г.; фискални бонове, издадени в периода от 06.08.2016 г. до 05.12.2017 г. - 33 бр.; стокови разписки, издадени в периода от 20.09.2017 г. до 29.11.2017 г. - 18 бр.; договор за изработка от 04.08.2016 г. и разписки от - за периода от 01.02.2017 г. до 31.05.2018 г. -0 бр.

 

  ДАВА възможност на ищеца, най - късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води три лица, които съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в поправената му искова молба, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок не води за разпит тези свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.  

 

  ДАВА възможност на ответницата, най - късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води три лица, които съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора й, КАТО Й УКАЗВА, че ако в дадения срок не води за разпит тези свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства. 

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.10.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: