Р Е Ш Е Н И Е
№152 09.06.2022
год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди
двадесет
и втора
година год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №117
по описа за 2022 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Х. против Решение №59/15.02.2022г, постановено по
АНД №3162/21г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление №20-1228-003591/30.10.2020г издадено от Началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложени на касатора глоба в размер
на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП за това, че на 28.09.2020г около 20.45ч в
град Стара Загора по бул. „Свети Патриарх Евтимий“ в посока север-юг, в близост
до кръстовище с ул. „Васил Левски“, управлява собственото си четириколесно ППС ******,
закупено от него същия ден, като: Водачът управлява МПС, което не е
регистрирано, съгласно Наредба І-45/2000г на МВР. По случая е образувано бързо
производство №1959ЗМ-717/20г по описа на І-РУ при ОД МВР Стара Загора, което е
докладно в Районна прокуратура Стара Загора на 16.10.2020г В сектор Пътна полиция-Стара Загора е
получено постановление №5260/06.10.2020г за прекратяване на наказателното
производство с мнение за налагане на административно наказание. С описаното
водачът е извършил: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП. Случаят не е маловажен и не са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което НП се издава на
основание чл.36 ал.2 от ЗАНН връзка с постановление за прекратяване на
наказателно производство №5260/06.10.2020г по описа на РП Стара Загора и бързо
производство №1959ЗМ-717/20г по описа на І – РУ при ОД МВР Стара Загора.
С приложеното
постановление за прекратяване на НП са описани вменените с НП факти,
включително и решението на собственика на МПС-во да го покара около 20.45ч на
28.09.2020г по булевард „Свети Патриарх Евтимий“ град Стара Загора, в нарушение
на забраната за управление на МПС, които не са регистрирани за движение на
територията на Република България, включително и под страх от наказателна
отговорност при нейното нарушаване. Формиран е извод от държавното обвинение,
че деянието покрива всички признаци от състава на чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК,
но са налице основанията оп чл.9 ал.2 от НК за изключване степента на
обществена опасност, поради малозначителност, която се изисква за прилагане на
наказателна отговорност. Деянието притежава по-ниската степен на засягане на
установения ред на държавно управление, поради което на основание чл.24 ал.1
т.1 предл второ от НК е прекратено наказателното производство против Х. и
материалите са изпратени на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара
Загора за реализиране на административно наказателна отговорност за виновно
извършеното деяние, на което не му достига изискуемата от чл.9 ал.2 от НК – по
аргумент за противното, степен на засягане на защитените от чл. 345 ал.2 вр. с
ал.1 от НК обществени отношения.
Жалбоподателя Х. / сега касатор/ е поискал от въззивния
съд отмяна на НП поради това, че е спорен въпроса за задължителна регистрация
на описаното МПС преди да бъде приведено в движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Допуснато е и нарушение на правото му на защита, тъй като
нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е бланкетна и следва да бъде допълнена с друга
конкретна разпоредба, която е нарушена. Счита, че тази норма препраща към
допълнително уточняващи я подзаконови разпоредби на Наредба №І-45 от
24.03.2020г на МВР, под които фактите не са подведени. Няма яснота дали е
нарушил задължението за регистрация на МПС преди управлението му или това за
поставени регистрационни табели на съответните места, или и двете изисквания.
Не е изложено и кой е надлежния ред. Санкционната норма на чл.175 ал.3 от ЗДвП
също е бланкетна и не е конкретизирана с друга, която да е нарушена, чрез описаното
деяние. На последно място е следвало да
се приложи чл.28 от ЗАНН.
За да потвърди НП, въззивния съд е приел следното въз
основа на съвкупната преценка на писмените и гласни доказателствени средства:
на 28.09.2020г Х. е управлявал собственото си ППС тип АТВ с посочена рама и
мощност, закупено същия ден, съгласно договор и про форма фактура, което не е
регистрирано по реда на Наредба №І-45/2000г на Министъра на вътрешните работи.
НП е издадено в приложение на чл.36 ал.2 от ЗАНН, при което издаването на АУАН
не се изисква – обвинението е известно на дееца и с изпращане на материалите и
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, е образувано и
административно наказателно по аргумент от забраната за образуване на
производство по ЗАНН, когато деянието покрива едновременно признаците и на
престъпление. Съдът е проверил и дали постановлението за прекратяване на
досъдебното производство съдържа всички посочени в НП обективни и субективни
признаци на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за извършване
на което е предвидена административно наказателна отговорност с чл.175 ал.3 от
същия закон. Позовал се е на §6 т.1 от ПДР на ЗДвП, според което определение
АТВ е ППС, което подлежи на регистрация по реда на Наредба №І-45/2000г на
министъра на вътрешните работи. Следователно и при установеното управление на
описаното ППС, Х. е осъществил виновно състава на чл.175 ал.3 от ЗДвП, за което
правилно са наложени предвидените кумулативни наказания. Отговорил е на
възражението за нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН с довода, че няма изискване
и не следва да се посочват конкретните процедурни разпоредби на Наредбата, при
следване на които се извършва регистрацията на МПС-ва, тъй като описаните в НП
факти съответстват на признаците на състава на чл.175 ал.3 вр. с чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Като неоснователни са преценени и претенциите за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се различава от другите, чрез
които се осъществява състава на административното нарушение. Управлението е извършено
в централна градска част, където трафикът е интензивен, поради което няма
основание да се счита, че то разкрива по-ниска степен на засягане на
установения с нарушената разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП ред за държавно
управление. Присъдено е и възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника.
С касационната
жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон като изцяло се повтаря съдържанието на въззивната такава,
подадена пред РС Стара Загора. От съда се иска да бъде отменено въззивното
съдебно решение като се постанови друго за отмяна на наказателното
постановление с присъждане на разноските по делото пред двете съдебни инстанции
– възнаграждение за един адвокат в общ размер от 720лв.
Ответника ОД на МВР Стара Загора не се представлява, не
представя писмен отговор против касационната жалба.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Описаното в НП пътно превозно средство отговаря на
определението за моторно пътно превозно средство, дадено в §6 т.11 от ДР на
ЗДвП - съоръжение, придвижвано по пътя на колела / четири колела са описани в
НП/, снабдено с двигател и използвано за превозване на хора и/или товари. Моторните
превозни средства са вид пътни превозни средства, съгласно определението, като
се отнасят както вид / МПС/ към род /ППС/. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП
е материално правна –ограничителна, като въвежда условия, при изпълнение на
които може да бъде предприето управление на моторно превозни средства по
пътищата, отворени за обществено ползване, а именно: по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат моторни превозни средства, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Изискванията са кумулативни, но второто следва първото, защото
регистрационния номер и табелите, на които е изписан се получават и поставят в
резултат от извършена регистрация. Това е причината, поради която в чл.175 ал.3
от ЗДвП да се съдържат две форми на изпълнително деяние за нарушение на
материалната ограничителна правна норма за поведение, разписана императивно в
чл.140 ал.1 от ЗДвП. МПС, което не е
регистрирано не може да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено
ползване, от което следва, че мястото на нарушението е съставомерен признак, от
който зависи квалификацията на обективното /деянието/ като правонарушение,
имащо всички белези по чл.6 ал.1 от ЗАНН и обявено за наказуемо с предвидено в
чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание като същото деяние осъществява и
състав на престъплението, за което е било образувано, но прекратено досъдебно
производство по НПК, поради малозначителност на съставомерното от обективна и
субективна страна. Състава на чл.175 ал.3 предл първо е конкретен, а не
бланкетен, защото изпълнителното деяние е описано с всички свои признаци и не е
извършено общо формулиране на диспозиция с техниката „ако се наруши разпоредба
от закона, то се налага следното наказание“. Конкретно е и ограничителното
правило на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочен в словното правно обвинение е и
надлежния ред като нормативен документ и това е Наредба №І-45/2000г издадена по
изричната законова делегация на чл.140 ал.2 от ЗДвП. Точно тук е мястото да се
каже, че деянието не е правно квалифицирано като не спазване на задължението за
регистрация на придобито МПС в установените с подзаконовия нормативен акт
срокове – един месец, а поради управление по пътищата, отворени за обществено
ползване на моторно превозно средство, което не е регистрирано. Ето защо
признаците на състава на чл.175 ал.3 предл. първо, на които фактическото
обвинение отговаря дават отговор на главното оплакване на касатора, което
поддържа и пред двете съдебни инстанции за непълнота на правното обвинение и
съответно на фактическото. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП изисква
регистрация за всички МПС, които отговарят на определението по §6 т.11 от ДР на
ЗДвП, а точно в унисон с тази правна конструкция е правилото на чл.1 ал.4 от
Наредбата, което изброява изчерпателно онези моторни превозни средства, които
не се регистрират по установената с нея процедура. Само пример за посоченото
съответствие между определение за МПС и чл.1 ал.4 от Наредбата– селскостопанската
техника трактор, която отговаря на определението за моторно превозно средство е
изрично включена в определението за рода пътни превозни средства, поради което
и не подлежи на регистрация. Тази законодателна техника за изрично изключване
на моторни превозни средства като вид, които не се регистрират по този ред
обяснява защо не са основателни възраженията на касатора относно попълване на
състава на чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП с конкретни разпоредби от
подзаконовия нормативен акт – не са относими. Правилото, за чието нарушаване се
носи отговорност е разпоредено с текста на чл.140 ал.1 от ЗДвП и при вписване
на всички признаци на процесното пътно превозно средство, които съответстват на
определението за моторно, дадено в §6 т.11 от ДР на ЗУТ, административно
наказващия орган е удовлетворил изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а при
квалификация на фактите е посочил нарушената разпоредба, и е приложил
административно наказателния състав, предвиден за осъществяване на една от
двете форми на изпълнително деяние, представляващо отклонение от въведения ред
за движение на МПС по пътищата отворени за обществено ползване.
Що се отнася до
възраженията, основани на чл.36 ал.2 от ЗАНН следва да се каже, че правната
норма е ясна – акт за установяване на административно нарушение не се съставя,
когато деянието осъществява състав на престъпление, но наказателното
производство е прекратено от съда или прокурора или прокурора е отказал да го
образува, и е препратено на наказващия орган. Обяснението на това законодателно
разрешение е безспорно, включително в установена задължителна тълкувателна
практика на Върховния съд на НРБ – наказателната отговорност поглъща
административно наказателната, като преценката за достигане необходимата степен
на обществена опасност на деянието, което обективно и субективно консумира
състав на престъпление и на административно нарушение, принадлежи на прокурора
и на наказателния съд. В случаите, когато тези органи преценят, че степента на
обществена опасност не достига необходимото за углавно наказание, но е по-ниска
и достатъчна за преследването му по административно наказателен ред, тези
органи сезират административно наказващия орган. Тази им компетентност не може да бъде изземвана от
длъжностните лица с компетентност на актосъставители, когато деянието консумира
състав и на престъпление, какъвто е настоящия случай и тази правна логика е
изрично заявена от законодателя в забраната по чл. 33 от ЗАНН. Първопричината
за законодателното разрешение е в забраната не два пъти за същото, а под същото
се разбира фактическото тоест деянието. Ако административно наказателния състав
включва допълнителни елементи, освен същото деяние, което осъществява и състав
на престъпление, то тогава, за да бъде повдигнато обвинение и за тези
съставомерни признаци, ще следва да се състави акт за установяване на
административно нарушение. Престъплението по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК има
идентични признаци с тези на административното нарушение, описано в чл.175 ал.3
предл първо от ЗДвП и защитава един и същи обект на обществените отношения, а
именно регулираните с правната норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Като е потвърдил наказателното постановление РС Стара
Загора е постановил решение при правилно приложение на ЗАНН и ЗДвП, което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора претенцията на касатора за
присъждане на възнаграждение за един адвокат за всяка съдебна инстанция се
явява неоснователно.
Искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт не
е заявено от ответника по касация.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №59/15.02.2022г. постановено по АНД №3162/2021 год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.