Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:
Десислава Попколева
Павел Панов
при
участието на секретаря Антоанета П.,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №1033 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение №521910 от 31.10.2018г., Софийски районен съд, ГО, 126-и
състав е осъдил А.ПО З. да заплати на М. И. Б. на основание чл. 67, ал. 1, вр.
ал. 7, т. 5 ЗДСл вр. чл. 24 НЗСДА сумата 4822,06
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд, свързан с
изпълнение на дейности по управление на финасовата помощ от Европейския съюз по
проект BG051PO001-2.1.14 „Аз мога повече“, в периода
от месец юли 2014г. до месец август 2015г., заедно със законната лихва за периода от 11.06.2018г. до погасяване
на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1295,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ падежа на всяко вземане до 10.06.2018г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.ПО З. е осъдена да заплати и сума в
размер на 300, 00 лева,
представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението
на Софийския районен съд е постъпила въззивна
жалба от А.ПО З., чрез юрк. М., в която са изложени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение. Посочва се, че съставът на първоинстанционния
съд погрешно е направил извода, че не е постановено изискване плащането на
възнаграждение за работа по проекти да е обвързано с прекратяването на
служебното правоотношение на служителя и в тази връзка не е съобразено, че считано
от 07.08.2015г. М.Б. е била с прекратено служебно правоотношение и не са налице
и двете необходими условия за изплащане на допълнително възнаграждение. Смята,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено с три
годишна давност след като при парични вземания изискуемостта се смята за
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
съответния ред. Посочва се, че съдът неправилно е възприел, че след като
работата за периода от месец юли до месец декември 2014г. е била
приета/одобрена от работодателя през месец април на следващата година, то
вземането е станало изискуемо с изтичането на месец юли. Сочи, че дори и да се приеме, че вземането е
станало изискуемо с приемането на работата от страна на работодателя, то срока отново е изтекъл, тъй като за периода от
месец юли до месец декември 2014г. работата е одобрена през месец април 2015г.,
с исковата молба е подадена през юни 2018г., като не са настъпили и
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Прави се искане
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго решение, с което да се отхвърлят исковете на М.Б., евентуално,
в случай че настоящият съдебен състав уважи исковата претенция, същата да бъде
отхвърлена в частта, в която давностният срок за претендираните суми е изтекъл,
а именно за сумите за периода от месец юли до месец демекври 2014г., както и за
месеците от януари до май 2015г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок за отговор на
въззивната жалба, такъв е постъпил от М. И. Б., чрез адв. П.. В него се излага,
че възражението за липса на задължение от страна на работодателя за плащане на
възложената и извършена работа след като служебното правоотношение на
служителката е било прекратено не почива на никаква правна логика, тъй като
работодателят изрично е одобрил, извършената от нея работа. Посочва се още, че
в първоинстанционното производство ответникът не е конкретизирал възражението
си за изтекла погасителна давност, като не е посочил нито за кое от дължимите
плащания се отнася, нито датата на изискуемостта. Поради тази причина правото
му да се позовава на погасителна давност е преклудирано. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение, както и да присъдят направените във въззивната
инстанция разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следното:
Предявени са кумулативно осъдителни
искове с правно основание чл. 67, ал. 1 вр. ал. 7, т. 5
ЗДСл вр. чл. 24 НЗСДА и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4822, 06 лв.-дължимо допълнително
възнаграждение за постигнати резултати за периода от мессец юли 2014г. до месец
август 2015г. във връзка с дейности при изпълнение на проект BG051PO001-2.1.14 „Аз мога повече“, който се
осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, съфинансирана от Европейски социален фонд, ведно със
законна лихва от 11.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в
размер на 1295, 60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ падежа на всяко вземане до 10.06.2018г.
Ищцата М. И. Б. твърди, че е работила по
служебно правоотношение при ответника – А.ПО З.. Ответникът й е възложил да
изпълнява в работно време дейности по проект „Аз мога повече“, който се е
осъществявал с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“, съфинансирана от Европейски социален фонд. Ищаца редовно е
отчитала извършваната от нея работа по проекта и същата е била одобрявана от
ответника. Посочва, че за периода от
месец юли 2014г. до месец август 2015г. й се дължи допълнително възнаграждение
за работата по описания проект. Счита, че то следва да се определи съгласно ПМС
№ 119/2.05.2014г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите
по оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС. Ищцата се позовава
на обстоятелството, че отчитането на рабоата й по проекта за посочения период
се е извършвало по Методология по МПС № 119/2014г. и утвърдения от нея
формуляр. Поради това дължимото възнаграждение за работата по проекта е
следвало да се изчисли, като часовата ставка /основното месечно възнаграждение
делено на броя на часовете и се умножи по броя на часовете по проекта, като за
процесния период са били дължими 4822,06лв. Претендира и заплащане на сумата от
1295,60лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.08.2015год. до 10.06.2018год.
Ответникът А.ПО З. с отговора на
исковата молба е оспорил исковете и е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
За уважи предявените искове
първонстанционният съд е приел, че между страните не се спори и са обявени за безспорни
между страните обстоятелствата, че за процесния период страните са се намирали
в служебно правоотношение и на ищцата, изпълняваща длъжността „младши експерт“
в отдел „Анализи и прогнози“, дирекция АПИТО е възложено в периода юли
2014год.-август 2015год. да полага труд в изпълнение на дейности и по
управление на финансовата помощ от ЕС, проект „Аз мога повече“ и същата е
получавала основно възнаграждение от
630лв. за периода 24.07.2013год. до 20.07.2014год. и от 660лв. за периода
21.07.2014год. до 31.08.2015год. Прието с оглед на представените формуляри за
оценка на постигнати резултати от служители по проект „Аз мога повече“ от април
2015год. и от декември 2015год., в които
са определени допълнителните възнаграждения за постигнати резултати по проекта,
включително и по отношение на ищцата, че работата й е одобрена, а с оглед и на
приетата ССЕ ответникът е отчитал пред управителния орган разходи от 4823,64лв.
за допълнителни възнаграждения на ищцата за работа по посочения проект за
периода 01.07.2014 год.-31.08.2015год., като и от управителния орган са
извършвани периодични плащания по проекта на верифицираните разходи, които
плащания са направени по искане на ответника. С оглед на приетата ССЕ,
неоспорена от страните съдът е приел, че размерът на начисленото допълнително
възнаграждение на ищцата не превишава размера на възнаграждението на ищцата на
часова база по основното служебно правоотношение и доколкото действията по
одобряване на работата на ищцата, отчитане на възнаграждението за положен труд
пред управителния орган и приемане на плащане от него, представляват извънсъдебно признание е приел, че е доказано,
че за процесния период ищцата е изпълнявала точно възложената по проекта работа,
която е одобрена от ответника и за него е възникнало задължение за плащане на
допълнително възнаграждение за извършената работа в брутен размер от
4823,64лв., но се претендира в по-нисък размер от 4822,06лв., като задължението
не е обусловено от прекратяване на служебното правоотношение в последствие. Първоинстанционният съд е приел при тълкуване
на разпоредбите на ЗДСл и НЗСДА, че изискуемостта на вземането за допълнително
възнаграждение настъпва след поставяне на оценка и следва да се изплати в срок
до края на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е поставена
оценка/приета е работата, а в случая
работата по проекта през периода
юли –декември 2014год. е одобрена през април 2015год., поради което
допълнителното възнаграждение е станало изискуемо с изтичане на месец юли
2015год. и след като искът е предявен на 11.06.2018год. и преди изтичане на
тригодишния срок не е погасено по давност. Приел, е че се дължи и обезщетение
за забава с изтичане на срока за плащане, съответно от 01.08.2015год. за
вземанията от юли до декември 2014год. и за вземанията от януари април 2015год.
от 01.11.2015год. и от май до август 2015год. от 01.11.2015год. и общо от
1 295, 60лв.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, същото е и правилно, като въззивния съд споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни изводи на настоящия състав
съвпадат с тези на районния съд и във
връзка с наведените доводи във въззивната жалба, намира, че следва да се
има в предвид и следното:
По настоящото производство е безспорно установено, че към
момента на процесния период страните да били обвързани от служебно
правоотношение и, че в същия период на ищцата са били възложени дейности и за
изпълнение по задачи свързани с изпълнение на проект BG051PO001-2.1.14
„Аз мога повече“, който се е осъществявал с финансовата подкрепа на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейски социален
фонд и за което е издадена заповед №1517/02.06.2014год. на изп.директор на
Агенцията по заетостта. В заповедта изрично е посочено какви дейности по
проекта са възложени на ищцата, както и, че за изпълнението им на служителя се
заплаща възнаграждение за сметка на проекта при спазване на реда на чл.8, ал.1
от Методиката към ПМС №330/2011год. и раздел ІV, т.1 от Методолигията за
регламентиране на възнагражденията по ОПРЧП.
Независимо, че едва с изменението на ЗДСл с ДВ бр. 57 от 2016г. (към,
който момент е изменен и КТ), изрично е предвидена специална разпоредба, а
именно чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДСл, съгласно която на държавния служител, с
неговор съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на
органа по назначаването да се възлагат допълнителни задължения във връзка с
изпълнението и/или управлението на проекти, съфинансирани със средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната
администрация е бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и е
изменена и разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл, в която е добавена нова т. 6,
съгласно която към съществуващите до момента допълнителни възнаграждения на
държавните служители се добавя и това за изпълнение и/или управление на проекти
или програми по чл. 21, т. 4 ЗДСл и посочените разпоредби не са действали към процесния период, за
който се претендират допълнителните възнаграждния в настощяото гражданско
производство, а именно 01.07.2014г.-31.08.2015г. при възложени задачи по проект
и установено полагането на съответната
работа по допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението
на проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, по които съответната администрация е бенефициент се дължи допълнително
възнаграждение за положения труд и на основание чл. 67, ал. 1 вр. ал. 7, т. 5
ЗДСл вр. чл. 24 НЗСДА.
Съгласно ЗДСл всеки държавен служител
има право на месечно възнаграждение за положения от него труд. То включва основната
заплата и допълнителни възнаграждения, като последните са посочени в чл. 67,
ал. 7 от ЗДСл и в чл. 19 от НЗСДА. Сред тях е и това за постигнати резултати. В
чл. 24 от НЗСДА е предвидено, че допълнителното възнаграждение за постигнати
резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи.
Възнаграждението се определя въз основа оценка на структурните звена в
административната структура и/или на отделни служители. То може да се изплаща
четири пъти годишно- през месец април, юли или октомври за текущата година и
през месец януари-за предходната година. Допълнително възнаграждение за
постигнати резултати се дължи и за дейности по управление и изпълнение на
дейности по програми и проекти-чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай
за процесния период от 01.07.2014г. до 31.08.2015г., дължимото възнаграждение
във връзка с работата по гореописания проект, съфинансиран от Европейския
социален фонд, се регламентира от Постановление №62 на МС от 2007г. за приемане
на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми,
съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
за финансовата рамка 2007-2013г., допълнено с Постановление №330 на МС от 05.12.2011г.,
както е посочено и в Заповед №1517/02.06.2014г., на изпълнителния директор на А.ПО
З., относима за процесния период, с която на ищцата са възложени дейности по
проекта. В тази заповед е посочено, че за изпълнение на дейностите по т. 1 на
служителя-М.Б. се заплаща възнаграждение за сметка на проект „Аз мога повече“
при спазване реда на чл. 8, ал. 1 от Методиката на ПМС №330/05.12.2011г. и
Раздел IV, т. 1 от Методологията за регламентиране на
възнагражденията по ПОПРЧР.
От Формулярите за оценка на постигнатите
разултати по проект „Аз мога повече“ BG051PO001-2.1.14 за периода от
месец юли 2014г. до месец декември 2014г., изготвен на 20.04.2015год.,
формуляра за периода от месец януари 2015г. до месец април 2015г., изготвен на
17.07.2015год. и формуляра за оценка за периода от месец май 2015г. до месец
август 2015г., изготвен на 01.12.2015год. е безспорно установено, че работата
на ищцата по посочения проект е била приета, одобрена от нейния работодател и е
начислено полагащото й се допълнително възнаграждение в същите формуляри за
оценка. В тази връзка е и заключението
на ССЕ, прието от първоинстанционния съд и неоспорено от страните и в което
изрично е посочено, че на ищцата са начислени суми за допълнително
възнаграждение за работа по посочения проект. Вещото лице е работило по данните
в счетоводството на ответника, по съставени поименни списъци на служителите работещи по проекта, като е
установило, че сумите за възнаграждения по проекта са одобрени от управляващия
орган, ответникът е отчитал разходи за възнаграждения на ищцата за извършената
работа по проекта пред управляващия орган, включвайки месечните суми за
възнаграждения за процесния период в допустимите и верифицирани разходи и които
са му възстановени, с което е налице и извънсъдебно признание от страна на
ответника за дължимост на посочената сума. Вещото лице е посочило, че Мария Б.
за периода от 01.07.2014г. до 31.08.2015г. е работила по гореописания проект,
съгласно съставените книжа за отчет на работата, като не й е било изплатено
полагащото й се допълнително възнаграждение за това в размер на 4823,64лв.
Неоснователен е доводът на ответника, че след като служебното правоотношение на
ищцата е прекратено, такова възнаграждение за отчетената работа не й се дължи,
тъй като тя вече не била служител на ответника, след като прекратяването на
служебното правоотношение не е пречка на ищцата да бъде изплатено дължимото
допълнително възнаграждение за положения труд след като е налице и индивидуална оценка за постигнати
резултати по проекта и е приета и
одобрена работата от страна на ответника, който е определил и допълнителното възнаграждение на
ищцата във всеки един от формулярите за оценка, още повече, че ги е отчел като
разходи, които са били одобрени от управляващия орган по проекта и които са му
били възстановени с оглед на приетото заключение на ССЕ.
На следващо място съдът намира за
неоснователен и довода на ответника за погасяване на вземанията по давност след
като искът за изплащане на допълнително възнаграждение на ищцата може да бъде
преявен в 3-годишен срок, като този срок започва да тече от дня, в който
правото, предмет на иска, е станало изискуемо. При парични вземания, какъвто е
и процесния случай, изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по
вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (Решение
№414/03.06.2010г. на ВКС по гр. д. №200/2010г.). За да извърши плащане към
ищцата М.Б., нейният работодател А.ПО З. е следвало на първо място да приеме и
одобри извършената от нея работа по проекта. Работата й през периода от месец
юли 2014г. до месец декември 2014г. е била одобрена и оценена, като е определен
и размера на допълнителното възнаграждение от работодателя едва през месец април 2015г.
Съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗСДА допълнителните възнаграждения за
постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в
административната структура/и или на отделните служители и която оценка
съгласно ал.2 от цитираната разпоредба е посочена като индивидуална оценка,
която се определя въз основа на одобрение/неодобрение на извършената работа.
Едва след което при одобрение на работата и индивидуална оценка и каквато по отношение
на ищцата е извършена видно от приложените формуляри за оценка на постигнати резултати
от служителите по проекта от 20.04.2015год. е определено и допълнителното
възнаграждение следва да се счете вземането за индивидуализирано за период и
размер и изискуемо и от когато се дължи плащането му, което за първия период се дължи до края на м. юли
2015год., а в случая исковата молба е подадена на 11.06.2018год., поради което
вземането не е погасено по давност. Същото се отнася и за допълнителното
възнаграждение за периода януари
2015год. до месец април 2015год., за което има одобрение и оценка едва на
17.07.2015год. и за последния период от месец май 2015год. до м.08.2015год. е
одобрена на 20.07.2015год. за които
периоди вземанията за допълнително възнаграждение с оглед на датата на подаване
на исковата молба не са погасени по давност.
Съдът намира за основателен и иска за
заплащане на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху неизплатените
допълнителни възнаграждения, тъй като към момента на прекратяване на
служебното правоотношение на ищцата е следвало
да й бъдат заплатени всички дължими суми за възнаграждения и обезщетения, които
не са заплатени до този момент и които са за допълнителните възнаграждения в
размер на 4822,06 лева и лихва за забава върху главницата за всеки от периодите
от деня следващ падежа на всяко вземане, съответно от 01.08.2015год. за първия
период, от 01.11.2015год. за втория и третия период или общо в размер на
1295,60лева, съобразно приетата и неоспорена ССЕ и претендирания размер по
исковата молба.
Поради съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените
искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено като правило и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора при неуважаване
въззивната жалба не следва да се присъждат разноски на въззивника и при
направено искане за раноски от въззиваемета на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят такива в размер на 300 лева. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция, съгласно договор за правна
защита и банково извлечение за заплащането му.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №521910 от
31.10.2018г., на Софийския районен съд, 126-ти състав, постановено по гр. дело
№38132/2018год.
ОСЪЖДА
А.ПО З., с ЕИК ********, да заплати на М.
И. Б., ЕГН ********** сумата от 300 лева, разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжавлане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.