№ 39
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20223100900471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД от Д. В. С., ЕГН **********, с адрес *****************************,
чрез пълномощник адв. С. С. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София за
заплащане на сумата от 80 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на 30.04.2019 г.,
причинено от водача на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № *******,
застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху нея, считано от
17.07.2019 г. - предявяване на застрахователната претенция до окончателното
й изплащане.
Ищцата твърди, че на 30.04.2019 г. в с. Припек, общ. Аксаково, обл.
Варна, водачът на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което
управляваното от него моторно превозно средство се блъснало в намиращата
се в вдясно еластична преграда тип мантинела, автомобилът се преобърнал и
паднал в частна нива. В резултат на катастрофата ищцата претърпяла телесни
увреждания. Впоследствие била приета в спешния център на МБАЛ "Света
1
Анна" гр. Варна. При извършване на прегледа се установило, че в резултат на
катастрофата Д. С. е със счупване на страничните израстъци на 1-ви до 4-ти
поясни прешлени, счупване на долния клон на дясната лонна кост на таза.
Вследствие на претърпяното ПТП ищцата е преживяла силен емоционален
стрес, съпроводен с негативни психически преживявания, свързани с нарушен
сън, липса на апетит, както и страх да пътува с превозни средства. Към датата
на завеждане на исковата молба физическите травми не са напълно
преодолени, а споменът за произшествието и психическия шок преследват
ищцата. Силният стрес от настъпилото ПТП, съчетан с телесните увреждания
са причинили на ищцата значителни по интензитет болки и страдания.
Излага, че с влязло в сила споразумение, обективирано в протокол №
424 от 29.06.2022 по НОХД № 93/2022 г. на ВРС, водачът на МПС - автобус
„Мерцедес“ с peг. № ******* – Г.П.Д., е признат за виновен, че по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на 5 лица, сред които и
на ищцата Д. В. С.. Ищцата излага, че е предявила претенцията си пред
застрахователя (вх. № 9574/17.07.2019 г.), но не й е изплатено обезщетение.
Предвид гореизложеното, моли застрахователя на виновния водач да бъде
осъден да й заплати претендираното обезщетение, както и законна лихва от
предявяване на застрахователната претенция – 17.07.2019 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и сторените в производството разноски.
По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер,
включително и акцесорната претенция за лихва. Не оспорва наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - автобус
„Мерцедес“ с peг. № *******. Оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и телесните
увреждания на ищцата, както и продължителността на възстановителния
период за получените травматични увреждания. Оспорва ищцата да е
преживяла силен емоционален стрес вследствие на процесното ПТП, свързан
с нарушение на съня и липса на апетит. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, т.к. е била без поставен
обезопасителен колан, както и поради факта, че не е провела задължителна
рехабилитация при този вид увреждания. Оспорва претърпените от
пострадалата вреди. Прави възражение за прекомерност на претенцията за
2
неимуществени вреди. Претендира направените в производството разноски.
В допълнителната искова молба ищцата е взела становище, в което
оспорва твърденията за съпричиняване. Сочи, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди не е завишен.
Препис от депозираната допълнителна искова молба е редовно връчен
на ответника на 16.09.2022 г., който в срока за отговор не подава такъв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата подържа
иска и моли да бъде уважен, ведно с присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя
оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила споразумение, обективирано в протокол № 424 от
29.06.2022 по НОХД № 93/2022 г. водачът на МПС - автобус „Мерцедес“ с
peг. № ******* – Г.П.Д., е признат за виновен, че по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на 5 лица, сред които и на ищцата Д. В. С..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 30.04.2019 г.
МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № ******* е бил застрахован в ответното
дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото е представена медицинска документация във връзка със
заболяванията и лечението на ищцата, която е съобразена от вещото лице при
изготвяне на заключенията му.
От заключението на вещото лице М. по съдебно-медицинската
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП от 30.04.2019г.
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на таза /лява
и дясна пубисни кости/ обусловило трайно затруднение на движенията на
снагата и долните крайници за повече от 30 дни; счупване на 12 ребро,
счупване на страничните израстъци на 1,2,3 и 4 лумбални прешлени
3
обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Проведено е консервативно лечение с покой на легло за 30 дни,
след това постепенно раздвижване с помощта на две патерици, лечебна
физкултура и физиотерапия. Към момента на прегледа ищцата е възстановена
от получените травматични увреждания, лечението е завършено.
Препоръчително е провеждане на балнеолечение поне веднъж годишно.
Според вещото лице е възможно да има болки в областта на увреждането на
лумбалните прешлени и таза при рязка промяна на метеорологичните условия
и големи физически натоварвания. В момента състоянието й не изисква чужда
помощ и използване на помощни средства за придвижване. В момента
походката и е нормална и не се очаква промяна в следствие на получените
травматични увреждания. Няма усложнения, оздравителния процес е
протекъл в обичайните срокове. Препоръчително е да се проведе
рехабилитация. Такава е проведена двукратно - на 09.08 и 13.09.2019г.
Ищцата не е била с поставен обезопасителен колан.
От заключението на вещото лице М. по САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
процесният автобус не е оборудван с предпазни колани, поради което и
ищцата не е била с поставен колан. Обстоятелство, че е била без поставен
обезопасителен колан се установява и от отговора на ищцата на въпроси по
чл.176 от ГПК – в момента на ПТП е била права, защото работи като
кондуктор и в този момент е таксувала пътници.
От заключението на вещото лице А. по съдебно-психиатричната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на пътния инцидент на
30.04.2019г. поради получения внезапен дистрес, травматичните увреждания
и последвалия възстановителен период, ищцата е развила симптомите на
Разстройство в адаптацията с тревожно - фобиен - хиподепресивен синдром
F43.2 МКБ 10р. Клиничната картина при ищцата включва тревожност,
безпокойство за здравето и бъдещето, страх от повторение на събитието
/фобия/, безсъние, промени в настроението и психосоматични симптоми
/хипертония/. Към момента на изследването голяма част от симптомите са
отзвучали, но остават да персистират тревожност и фобийни изживявания,
като проява на Фобийно-тревожно разстройство F40.8 МКБ 10р. Липсва
обективна информация за преморбидната /предболестната/ личност на
4
ищцата, за да се прецени наличието на личностова промяна. Ищцата не е
посещавала психиатър и психолог и не е провеждала лечение за психичните
си симптоми.
За установяване болките и страданията на ищцата по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Красимира
Йорданова, чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства, както и с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
5
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на
автобус „Мерцедес“ с peг. № ******* и ответното дружество е безспорно
между страните. Към датата на ПТП водачът на автобуса е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което
от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против
застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в
сила споразумение са установени обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от Г.П.Д. на 30.04.2019 г., като
водач на МПС - автобус „Мерцедес“ с peг. № *******, в резултат на което е
причинена средна телесна повреди на ищцата, изразяващи се в: счупване на
страничните израстъци на 1 до 4 поясни прешлени, което е обусловило
затруднение на движенията на снагата за период от около 2-3 месеца,
счупване на долния клон на дясната лонна кост на таза, което е обусловило
трайно затруднение движението на десния долен крайник за период от около
1,5-2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
6
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди от деликта.
В заключението си вещото лице по съдебно-медицинска експертиза
установява наличието на причинна връзка на твърдените от ищцата
физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: счупване на таза /лява
и дясна пубисни кости/ обусловило трайно затруднение на движенията на
снагата и долните крайници за повече от 30 дни; счупване на 12 ребро,
счупване на страничните израстъци на 1,2,3 и 4 лумбални прешлени
обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
С оглед характера на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически
увреждания, довели до болки и страдания през относително продължителен
период от време, както и психична травма. С оглед на изложеното съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 50000 лева.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя не е
използвала обезопасителен колан, с което в значителна степен е допринесла
за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат. От заключението на
вещото лице по САТЕ се установи, че автобусът не е бил оборудван с
предпазни колани. Освен това, естеството на работа на ищцата е налагало тя
да стои права в автобуса. Поради това възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата е неоснователно.
7
Следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
сумата от 50000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над
сумата 50000 лева до пълният предявен размер от 80000 лева.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед
направеното искане, главницата от 50000 лева следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от 17.07.2019г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
В полза на адв. С. С. се дължи адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено към датата на постановяване на решението на 4406.25 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски (2200 лева по списък),
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 825 лева.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
8
за производството държавна такса върху уважения размер на иска в размер на
2000 лева, както и направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане
възнаграждения на вещи лица в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати на основание чл. 432 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на Д. В. С., ЕГН **********, с адрес
***************************** сумата в размер на 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП на
30.04.2019 г. по вина на водача на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. №
*******, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума 50 000 лева до
претендираната сума от 80 000 лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат С. Б. С., ЕГН
********** адвокатско възнаграждение в размер на 4406.25 лева (четири
хиляди четиристотин и шест лева и 25 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, с адрес
***************************** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата
от 825 лева (осемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени по
делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна
такса в размер на 2000 лева (две хиляди лева) върху уважения иск, както и
9
направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане възнаграждения на
вещи лица в размер на 400 лева (четиристотин лева), на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10