Определение по дело №251/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 12/31.10.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 825/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ф. Р. Ж. от Г. за виновен в това, че на 02.03.2012 год. в Г., при условията на повторност, в немаловажен случай, и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец, отнел чужди движими вещи - готварска печка „Б.”, модел ********на стойност 104.26 лева, хладилник „И.” на стойност 170.62 лв., пералня „И.” на стойност 118.63 лева, и телевизор „П.” на стойност 51.00 лева, всичко на обща стойност 444.51 лева, от владението на М.М.М. от Г., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7, във вр с чл.194 ал.1, във вр с чл.28 ал.1, във вр с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е намалил с 1/3, или го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, като е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 т.2, Ôъв вр с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. С присъдата, на основание чл.59 ал.2, във вр с ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по Закона за МВР за срок от 72 часа със Заповед № 86/08.03.2012 год., както и се е разпоредил с веществените доказателства по делото - готварска печка „Б.”, модел *******, хладилник „И.”, пералня „И.” и телевизор „П.”, които е постановил да се върнат на собственика им М.М.М. от Г.. Осъдил е подс.Ж. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски за вещо лице, в размер на 100 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Ф. Р. Ж. от Г., който я обжалва, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо и моли да бъде намалено същото на „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. В съдебно заседание, лично и чрез назначеният му служебно защитник, поддържа жалбата си така, както е предявена.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че наложеното на подс.Ж. наказание не е явно несправедливо, а съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства – актуална справка за съдимост на подс.Ж., Епикриза на подс.Ж., издадена от Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, и справка от З. – С. З. за правното положение на подс.Ж.. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на въвзивното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява следната фактическа обстановка:

Подс.Ф. Р. Ж. е роден на 05.12.1986 год. в Г., където живее постоянно. Има завършено начално образование, не е женен, безработен е, неколкократно осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 02.03.2012 год. подсъдимият Ж. отишъл до къщата, находяща се в Г., кв. „В.П. № 45. Подсъдимият бутнал затворен прозорец на приземния етаж на къщата и успял да го отвори, след което влязъл в къщата. Вътре се намирали готварска печка марка „Б.”, модел *******; хладилник марка „И.”; пералня марка „И.”, и телевизор марка „П.”, всички собственост на св.М.М., която по същото време била в чужбина. Подс.Ж. взел посочените вещи и ги пренесъл до бл.57 в кв. „Възрожденци” в Г., където ги скрил в недовършен строеж. Със св.Гюлхан отишли до пазара в Г., откъдето наели таксиметров автомобил, с който се върнали до строежа, натоварили готварската печка, хладилника и телевизора и ги закарали в дома на подсъдимия, а пералнята оставили на строежа. На следващият ден, също със св.Гюлхан, пренесли печката и хладилника до заложна къща на „Алекс 2005” ЕООД - Г., където подс.Ж. ги заложил, предоставяйки личната си карта, и му бил издаден заложен билет, като срещу заложените вещи подсъдимият получил сумата от 70 лв. Отново подсъдимият и св.Гюлхан наели таксиметров автомобил, натоварили пералнята от строежа и я откарали в Г.Хасково, където подсъдимият я продал на неустановено лице за сумата от 50 лв., а телевизора „П.” останал в дома му, откъдето бил иззет при извършеното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване. За същото процесуално-следствено действие бил съставен протокол от 08.03.2012 год., одобрен по реда на чл.161 ал.2 от НПК от съдия при Кърджалийския районен съд с Определение № 29/09.03.2012 год. по Ч.н.дело № 227/2012 год. по описа на същия съд.

Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 86/08.03.2012 год., подс.Ж. бил задържан за срок до 24 часа – за времето от 10.00 часа на 08.03.2012 год. до 10.00 часа на 09.03.2012 год., на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

При извършеният оглед на местопроизшествието – дом № 45 в кв.”В.П. в Г., върху рамка на ортопедично легло, намиращо се в стая на приземния етаж на къщата, е намерена и иззета дактилоскопна следа.

От писменото заключение на вещото лице Петров по назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопната следа, намерена на местопроизшествието – дом № 45 в кв.”Възрожденци-Прилепци” в Г., върху рамка на ортопедично легло, е оставена от левия безименен пръст на подс.Ф. Р. Ж..

С Протокол за доброволно предаване от 08.03.2012 год. управителят на заложната къща е предал на орган по разследването готварска печка „Б.”, *******, като е дал обяснение, че готварската печка и хладилник „И.” са били заложени от подс.Ж., за което му бил издаден заложен билет. Обяснил е също, че хладилника е продаден след изтичане на срока за връщане на заема. Също с Протокол за доброволно предаване от 08.03.2012 год. лицето Георги Х. Х. е предал на органа по разследването хладилник марка „И.”, за който обяснил, че го е купил от заложна къща на „Алекс 2005” ЕООД.

От писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на телевизор марка „П.” възлиза на 51.00 лева; стойността на готварската печка марка „Б.”, модел *******, възлиза на 104.26 лева; стойността на хладилник марка „И.” възлиза на 170.62 лева, а пералнята марка „И.” е на стойност 118.63 лева, като стойността на всички описани вещи възлиза общо на 444.51 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Ж., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същия е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия пред органа по разследването; показанията на свидетелите М.М., Кирил Атанасов и Левент Гюлхан, дадени на досъдебното производство; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2012 год., ведно с фотоалбум към него; Протокол за претърсване и изземване от 08.03.2012 год., ведно с фотоалбум към него; 2 бр. Протоколи за доброволно предаване от 08.03.2012 год.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 05.04.2011 год., ведно с фотоалбум към него; писмено заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза № 51/09.03.2012 год., както и допълнително писмено заключение на същото вещо лице по допълнителната съдебно-оценителна експертиза № 105/15.05.2012 год.; писмено заключение на вещото лице Петров по назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза – Протокол № 52/09.03.2012 год.; Заповед с рег.№ 86/08.03.2012 год.за задържане на лице по ЗМВР – заверено ксероксно копие; 2 бр.справки за съдимост на подсъдимия Ж.; заверено ксероксно копие от заложен билет № 107/08.03.2012 год., издаден от „Алекс 2005” ЕООД – Г.; характеристична справка за подсъдимия Ж.; и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Ж., които доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подс.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а именно: че на 02.03.2012 год. в Г., при условията на повторност, в немаловажен случай, и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец, отнел чужди движими вещи - готварска печка „Б.”, модел ********на стойност 104.26 лева, хладилник „И.” на стойност 170.62 лв., пералня „И.” на стойност 118.63 лева, и телевизор „П.” на стойност 51.00 лева, всичко на обща стойност 444.51 лева, от владението на М.М.М. от Г., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на събраните на досъдебното производство доказателства, като обосновано е приел, че същите подкрепят изцяло направените от подсъдимите самопризнания в хода на проведеното съкратено съõебно следствие пред първата инстанция, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подс.Ж. по същество се прави оплакване само относно явната несправедливост на наложеното му наказание, респ. иска се неговото намаляване.

При тези данни, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението квалифицирана кражба по чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК. Фактът на отнемането от подсъдимия на движимите вещи, посочени по-горе – готварска печка „Б.”, хладилник „И.”, пералня „И.” и телевизор „П.”, от владението на св.М.М. от Г., без нейно съгласие и с намерение да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – занасянето и скриването им в недовършен строеж до бл.57 в кв.”В.” в Г., закарването на печката и хладилника с таксиметров автомобил до заложна къща в Г. и залагането им срещу заем от 70 лв., разпореждането с пералнята – продажбата й на неустановено лице в Г.Х., и оставянето на телевизора в дома на подсъдимия за ползване/, е безспорно установен, като направените въз основа на фактическата обстановка правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по възведеното на подсъдимия обвинение в частта му относно извършването от него на квалифицирана кражба по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1 от НК – при условията на повторност, в немаловажен случай, от обективна и субективна страна от подсъдимия – относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни, вкл. и по отношение на квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство – извършването му при условията на повторност, в немаловажен случай /тъй като същият е осъждан с влязла на 27.03.2008 год. в сила присъда по Н.о.х.дело № 897/2007 год. по описа на Хасковския районен съд на наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, т.е. за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, за което не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК/, и се споделят напълно от настоящата инстанция. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.Ж. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага и от степента на обществената опасност на дееца /завишена, с оглед предходните му осъждания за извършени престъпления от общ характер/, както и от начина на извършване на деянието. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние - за осъществяване на престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал и квалифициращото деянието обстоятелство /извършването на деянието при условията на повторност, в немаловажен случай/.

При квалификацията на деянието, обаче, както прокурорът, изготвил и внесъл обвинителния акт, така първоинстанционният съд са допуснали нарушение на материалния закон. Така, и прокурорът, и съдът са квалифицирали деянието на подсъдимия освен по чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, още и по т.3 на чл.195 ал.1 от НК, т.е. чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – прозорец. Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на това квалифициращо деянието на подсъдимия Ж. обстоятелство, са незаконосъобразни и необосновани. Това е така, тъй като съдът не е съобразил, че за извършване на кражбата подсъдимият не е повредил каквато и да било преграда, здраво направена за защита на имот. Видно от протокола за оглед на местопроизшествието, в същия е отбелязано само, че прозорецът на стая на приземния етаж е намерен в отворено положение, без да са посочени или описани каквито и да било повреди по него. От друга страна, както прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и първоинстанционният съд в мотивите към присъдата, са се задоволили да посочат само, че подс.Ж. успял чрез сила да отвори прозореца и да влезе в къщата, без да са конкретизирали по какъв точно начин подс.Ж. е употребил твърдяната сила и какви точно повреди е нанесъл на прозореца. От друга страна, по делото не са събрани данни, сочещи прозорецът /целият или част от него/ на стаята да е бил повреден по какъвто и да било начин. Ето защо, следва обжалваната присъда да бъде изменена, като следва подсъдимият Ж. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение в частта му относно чл.195 ал.1 т.3 от НК – за това, кражбата да е извършил чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот.

При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, първоинстанционния съд е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства младостта му, направеното самопризнание, изразеното разкаяние за извършеното и връщането на част от откраднатите вещи на пострадалата от престъплението; а като отегчаващи отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при минимален превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е намалил с 1/3 на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, с оглед императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК. Съдът е постановил така определеното на подс.Ж. наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Изводите на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК по отношение на подсъдимия /т.е. за редуциране на определеното му наказание с 1/3/, както и относно необходимостта наложеното му наказание да бъде изтърпяно ефективно, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което се споделят напълно и от настоящата инстанция. Налице е и формална пречка за приложение на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия – същият е осъждан на наказания “лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер. С оглед наложителното изменение на присъдата досежно квалификацията на деянието, посочено по-горе – признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по предявеното му обвинение в частта му относно чл. 195 ал.1 т.3 от НК - за извършване на кражбата чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот; както и с оглед влошеното здравословно състояние на подс.Ж. /същият страда от хроничен ринит и бронхиална астма, хронично персистираща форма, за което е представил доказателства в хода на въззивното съдебно следствие – Епикриза, издадена на подс.Ж. от Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода/, което представлява смекчаващо отговорността му обстоятелство, следва да бъде изменена обжалваната присъда и в частта й, с които на подсъдимия е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, редуцирано по чл.58а ал.1 с 1/3 до 2 години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като следва да бъде определено наказание на подсъдимия „лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца “лишаване от свобода”, и след намаляването му с 1/3 по реда на 58а ал.1 от НК на подс.Ж. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца /18 месеца/, т.е. наложеното на подсъдимия наказание, което следва същия да изтърпи, следва да бъде намалено от 2 години на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”. Настоящата инстанция намира, че така намаленото наказание на подсъдимия е в състояние да постигне изцяло целите на наказанието, визирани в разпорÕдбата на чл. 36 от НК, като напълно отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

Само за прецизност следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд е посочил в присъдата си, че на основание чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК следва да бъде приспаднато от така наложеното наказание времето, през което подс.Ж. е бил задържан по Закона за МВР за срок от 72 часа със Заповед за задържане на лице с рег.№ 86/08.03.2012 год. Всъщност, както бе посочено по-горе в мотивите, с посочената заповед подс.Ж. е бил задържан за срок от 24 часа. Същевременно, първоинстанционният съд е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК по отношение на цялостното задържане на подс.Ж., т.е. да приспадне задържането на подсъдимия с Постановление на прокурор от РП – К. от 09.03.2012 год., с което е бил задържан за срок от 72 часа на основание чл.64 ал.2 от НПК, както и задържането му с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо подс.Ж. с Определение № 47/12.03.2012 год. по Ч.н.дело № 232/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Този пропуск на първоинстанционния съд, обаче, може и следва да бъде отстранен от прокурора по реда на чл.417 от НПК.

Що се отнася до направеното от прокурора пред настоящата инстанция искане за приложение на разпоредбите на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, т.е. за определяне на едно общо наказание, по-тежкото измежду наложените на подс.Ж. такива по настоящото производство и това, наложено му с Присъда от 22.03.2012 год. по Н.о.х.дело № 149/2012 год. по описа на РС – К., влязла в сила на 28.06.2012 год., с която за извършено на 29.11.2010 год. престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, то съдът намира, че действително за посочените две осъждания на подс.Ж. са налице условията за групиране на наказанията по реда на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, но това групиране следва да бъде извършено в отделно производство от първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 от НПК, с оглед даване на възможност за инстанционен контрол по отношение на евентуално постановения съдебен акт, каквато възможност би липсвала, ако настоящата инстанция се произнесе за първи път.

В останалата й част, извън посочените наложителни изменения в частите й относно квалификацията на деянието и намаляването на наложеното на подсъдимия наказание, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3, във вр. с чл.337 ал.1 т.1 и 2, и чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 12/31.10.2012 год. по Н.о.х.дело № 825/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд В ЧАСТТА Й, с която Ф. Р. Ж. от Г., с ЕГН *, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1 от НК, за което при условията на чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в частта му относно квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 – за това, да е извършил престъплението чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - прозорец, иНАМАЛЯВА срока на наложеното му наказание “лишаване от свобода” от 2 /две/ години на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.