Мотиви
към Присъда №11/06.06.2018 г. по
НЧХД № 425/2017 г. на Районен съд град Козлодуй.
И.Н.Ц. с ЕГН **********
*** чрез пълномощник мл.адв. М.М. *** е внесла тъжба против В.Г.И. с ЕГН ********** *** за престъпление по чл.
130, ал.1 НК
Моли да бъдат
призовани в съда и след доказване на изложеното в тъжбата й да бъде признат В.И.Г.
за виновен в това, че на 06.05.2017 г. в дома му в с.Хърлец, ул.“Иван Вазов“
№27 й е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Моли също да бъде конституирана като
граждански ищец в наказателния процес и на основание чл.52, от ЗЗД, вр. чл.49
от ЗЗД подсъдимия В.И.Г. да й заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.05.2017 г. до окончателното и изплащане.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения,
като оспорва обстоятелствата в тъжбата. В хода на делото по същество защитника
на подсъдимия оспорва наличието на умисъл за деянието, а в последната си дума,
подсъдимият заявява, че не е искал да удря никой , а случилото става
инстинктивно.
По
делото са разпитани като свидетели посочени в тъжбата И.П. Поманова, Е.Н.Г. и Г.Т.Ц.,
а по искане на подсъдимия Деян Ваньов Г. и Ивайло Дочев Поманов.
Назначени
са и са изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологична
експертиза.
Според
тъжбата дъщерята на тъжителката – Е.Г., която била омъжена за подсъдимия на
06.05.2017 г. около 17,00 ч. й се била обадила по телефона и плачейки я
помолила тя и бащата на Е. да отидат в дома в който живее в с.Хърлец , ул.”Иван
Вазов” №27, да я вземат, тъй като съпругът й и подсъдим по делото започнал да я
бие, заплашил я бил, че ще я убие и че
щяла да бъде изкарана в ковчег. Тъжителката и съпругът й незабавно отишли в дома на подсъдимия Г.. Там
ги посрещнал подсъдимия В.Г., а в дома му още празнувайки „Гергьовден” били
свидетелите И. и Ивайло Поменови. Ц. заявила, че отива да събере багажа и да си
прибере дъщерята, при което подсъдимият се ядосал и бил започнал да псува и да
обижда. Тъжителката заедно с дъщеря си Е. отишли в спалнята, където последната
извадила куфар и започнала да си събира нещата. В този момент подсъдимият
влязъл с стаята, хванал съпругата си, хвърлил я на спалнята и започнал да я
души. В спалнята влязъл съпругът на И.Ц. и тъст на подсъдимият, но той също бил
повален на спалнята. От тази гледка на тъжителката й било прималяло и отишла да
ги разтървава, но получила удар с юмрук в лицето от В.Г.. След това нищо не
помнела и била се съвзела в болницата в гр.Козлодуй, където й била указана
медицинска помощ. След прегледа в спешен център в гр.Козлодуй се прибрала. Тъй
като кървенето на носа й не било спряло нейни близки я откарали в болницата в
гр.Враца, където била хоспитализирана в хирургическо отделение и изписана на
11.05.2018 г. с диагноза „комоцио церебри и фрактура нази”. В резултат от
нанесеният й удар с юмрук в лицето била получила като увреждане счупване на
носните кости с кръвотечение от носа, хематом, с низходящо кръвонасядане и оток
на меките тъкани, кръвоизлив от външната обвивка на двете очни ябълки и мозъчно
сътресение. Подсъдимият дава обяснение. Според тях на 06.05.2017 г. той си
правел курбан и били се събрали у дома му той, свидетелите Ивайло и И. Поманови
и съпругата му Е.. Хапвали, пийвали и, според подсъдимия, той си бил пийнал
повече. Винаги когато се случвало това, двамата със съпругата му били се
карали. Този ден било по-сериозно. Около 17,00 ч. или 18,00ч. вечерта,
съпругата му извикала родителите си. Тъжителката и нейният съпруг Г.Ц. дошли,
минали покрай компанията и тъжителката казала „прибирам си я”. Двете със
съпругата му се качили на следващия етаж където се намирала спалнята.
Подсъдимият ги последвал в стаята и ги заварил в стаята. Тъжителката казала на
дъщеря си „събирай си багажа” от което
той много се афектирал, хванал жена си за дрехите от пред за да я спре да не си
тръгне. Тъстът му също бил там и той го хванал и него за дрехите, тъй като се
опасявал да не го удари. В този момент усетил адска болка в рамото си, обърнал
се инстинктивно и ударил тъщата си, за което съжалявал. Болката била в
следствие на удар, който тъжителката му нанесла с ютия в гърба и по-точно в
лопатката на рамото му от лявата му страна. Едва по-късно разбрал от своята
майка и от свидетеля Ивайло Поманов, че бил разбил носа на Ц.. В следствие на
удара имал болки 25-30 дни, но не отишъл на лекар.Заради нараняването си се
налагало да работи дълго време с една ръка /подсъдимият изработва дограма/ и му
помагал синът му. Подсъдимият твърди, че нанесеният му удар с ютията бил видян
от свидетелят Ивайло Поманов, съпругата на подсъдимия. Неговият син, свидетелят
Деян Ваньов Г., знаел от своята баба – тъжителката, че тя е ударила подсъдимия
с ютията и сама му е разказала за това. Подсъдимият сочи още, че от около две
години имали проблеми със съпругата си и като употреби алкохол двамата се
карали.
Свидетелката
И. Поманова разказва, че на 06.05.2017 г. са били събрали при подсъдимия,
където яли и употребили алкохол всички. Тогава подсъдимият и съпругата му Е. се
скарали за някакви семейни неща и Е. извикала майка си. Когато майката и бащата
на Е. дошли, влезли в къщата, а свидетелката останала в механата /помещение в
същата къща/, чула се някаква карба и съпругът й Ивайло Поманов отишъл там
където се карали. След скандала, видяла че Е. си изнася багажа, а нейната майка
седяла на земята и се държала за лицето, тогава съпругът и Г.Ц. я хванал за
ръка и я изправил и тя сама, без чужда помощ си тръгнала.
Свидетелката Е.Г. – съпруга на подсъдимия и
дъщеря на тъжителката разказва, че от около две години имали семейни проблеми с
подсъдимия, въпросния ден празнували, съпруга й имал курбан. След като си
пийнал той започнал да й вдига скандал. Тогава тя извикала родителите си. Те
дошли и тя заедно с тях отишла с спалнята, подсъдимият се усетил, че съпругата
му си тръгва, дошъл в стаята и скандалът станал по-голям. Нейният баща се
опитал да помогне, но съпругът й ги хванал и двамата и започнал да ги дърпа,
тогава се намесила и майка й и в този момент подсъдимият я ударил. От удара тя
паднала на земята, след малко Ивайло Поманов го хванал и задържал, за да могат
те да излязат. Свидетелката сочи още, че когато коментирали случая /очевидно с
подсъдимия/, ставало въпрос за това, че нейната майка го ударила с ютията в
гърба, но тя не била виждала такъв белег, че майка й е ударила подсъдимия с
ютия, тя знае от подсъдимия. Видяла ютията, че пада, но не знае дали това е в
резултат от удар или заради блъсканицата в стаята.
Свидетелят
Г.Ц. – тъст на подсъдимия разказва приблизително същите обстоятелства по
възникналия скандал. Той изяснява, че в стаята най-напред се качили съпругата и
неговата дъщеря, а малко след това и подсъдимият. Той го последвал, тъй като се
опасявал от действията му, свидетелят обрисува обстановката като нажежена. Като
влязъл в стаята, намиращите се вътре се ругаели и се обиждали, той застанал
пред подсъдимия, за да предотврати евентуален удар на дъщеря му, не бил видял
съпругата му да удря с ютия подсъдимия, не бил видял и ютия да пада. Свидетелят
обаче твърди, че е видял последствията от удара който подсъдимият нанесъл на
съпругата му – тя била паднала. Подсъдимият повече не е проявявал агресия и
когато свидетелят и съпругата му излезли той останал в стаята. Според думите на
Ц. той буквално влачел съпругата му на една страна, след това отишли в бърза
помощ. Дъщеря му Е. същата вечер дошла при тях в жилището им и още същата вечер
заминала за Англия, където престояла до месец август. Когато се върнала, тя се
върнала при съпруга си. Свидетелят сочи още, че съпругата му била замаяна около
10 мин., след което по неговите думи се „освестила”. След като посетили спешния
център се прибрали у дома, тъжителката имала видими следи около месец след
инцидента и се оплаквала от главоболие.
По
делото е разпитан като свидетел синът на подсъдимия и внук на тъжителката, Деян
Г. и той разказва следното.
„На 06.05.2017г. знам, че е станал инцидент у дома. Разбрах на
следващият ден от баща ми, когато видях рамото му, лявото му рамо. На рамото
имаше отпечатък от удар. Отпечатъка не се виждаше цялото, виждаше се само
малко, от острата част. Отпечатъка беше леко триъгълен. Отпечатъка беше не на
рамото, а на плешката. Разбрах, че е от ютия, защото баба ми И. ми каза, че се
е целила в главата. На следващият ден баща ми каза, че го боли плешката и ми
показа какво представлява. Майка ми не беше у дома. Питах къде е майка ми, той ми каза, че е при
майка си, евентуално при баба ми. Отишла е, защото са се скарали. След тази
дата видях баба ми И. след 20-25 дни. Видях я в тях, отидох на гости при нея да
видя майка си и баба ми разказа за случката, като каза, че се е целила в
главата, но кабела на ютията се е
захванал за масата и не е могла и го е уцелила в плешката. Каза, че се е целила
в главата на баща ми, като каза, че тя е била отзад зад него. Целила се е в
главата всички знаем защо, не знам, защо е искала да го удари в главата. След 06.05 останах в дома си,
защото трябваше да помагам на баща ми, тъй като не можеше да работи, не можеше
да носи. Болеше го рамото, за това не можеше да работи. След този инцидент го
болеше близо 20 дни. През тези 20 дни не съм виждал всеки ден плешката му, но
да, виждала съм я. Последният път,
когато видях плешката беше лилаво – синьо, лилаво… Когато отидох на гости при
баба ми тя имаше видим следи по лицето, беше леко подуто лицето й. Имаше леко
лилаво по лицето, около носа. Да, питах я това на какво се дължи, тя ми каза,
че тати я е ударил. След като е замахнала да го удари и го е ударила с ютията,
след това баща ми я ударил. Следите от удара по плешката на баща ми нямаше отворена
рана, само беше синьо.”
Свидетелят Ивайло Поманов разказва: „На 05.06.2017г. бяхме
при Е. и В. на гости. Отидохме на обяд. Бяхме аз, жена ми, те двамата и още
едно семейство, но те поседяха малко и си тръгнаха. Употребихме доста алкохол.
Тогава между В. и Е. възникна напрежение, но не от самото начало, по-късно
имаше спорове. Караха се, но обиди не съм чул. След като се скараха в дома на В.
пристигнаха майката и бащата на Е.. Не мога да си спомня часа, но беше след
обяд, не знам кой ги извика. Когато те пристигнаха ние бяхме на масата и
четиримата. Майката и бащата на Е. пристигнаха и като пристигнаха майката на Е.
каза: „Ванко не ми харесваш”. Той ги покани да седнат. Те не седнаха на масата.
Е., майка й и баща й отидоха навътре към спалнята. След това тръгна и В. след
тях. Първото тримата отидоха, след това В. тръгна след тях и аз тръгнах след
него да не стане скандал. Като тръгнах след В. ги намерих в спалнята, като аз
си спомням, че там бяха Е. и майка й, а баща й не си го спомням, но мисля, че
беше там. В спалнята, когато отидох след около 5 минути подсъдимият беше хванал
жена си на една страна за дрехите и й казваше да остане, да се разберат, а
майка й викаше: „събирай си багажа да те вземам, да си тръгваш”. Тя посегна с
ютията и го удари. Леля И. беше в левият край на В. и го удари в лявата страна
по плешката. Леля И. го удари с ютията и той като замахна така с ръката и аз
вече се уплаших и се заврях между тях двамата да не се сбият, да го изкарам
навън. После видях, че леля И. е на земята паднала, имаше кръв на лицето малко.
След това задържах В. и не знам как са излезли. Може да ги е ударил, когато е
замахнал, аз не съм видял точно удара…След като видях, че удари В. с ютията аз
хванах В. и тръгнах да го изкарвам, не съм видял той кога е ударил И., но
тя беше клекнала, или седнала на пода и
тогава го избутах навън. Не съм видял точно удар, как е я ударил…От удара с
ютията В. имаше голяма синина на плешката. Беше голяма отзад и си личеше, като
от ръба на ютия, по-тъмно петно. Казваше, че го е боляло към 20 дни и повече.
Често се виждаме с В. почти всеки ден се виждаме. След инцидента ходеше на
работа, но не можеше да прави много неща, сина му ходеше да му помага… Петното
беше голямо и в средата имаше нещо като триъгълник, ъгъл от удара седеше
по-тъмно.”
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те
са логични и последователни и, макар по различен начин, изясняват една и съща
фактическа обстановка. Ето защо съдът приема за доказана следната такава.
Подсъдимият В.Г. и съпругата му Е.Г. *** в собствен дом
намираща се на ул.”Иван Вазов”. В същото село живеят нейните родителите –
тъжителката И.Ц. ***. От около две години отношението между съпрузите В. и Е.
Георгиеви не били добри. Често между тях възниквали скандали и то винаги когато
той употребявал алкохол, поради това Е. на няколко пъти напускала семейното
жилище и отивала при родителите си, след което отново се връщала при съпруга
си.
На 06.05.2017 г. в дома си подсъдимият давал курбан и на
събирането присъствали той, съпругата му и свидетелите Ивайло Поманов и И.
Поманова. След като употребил пак алкохол, подсъдимият отново предизвикал
скандал със съпругата си пред гостите. Тогава тя се обадила на майка си по
телефона да дойде да си я прибере. Между 17,00 ч. и 18,00 ч. тъжителката заедно
със съпруга си свидетелят Г.Ц. дошли в дома на подсъдимия. Той ги поканил да
седнат на масата, но тъжителката отказала и заявила, че е дошла да си прибере
дъщерята. Двете се качили на втория етаж, където се намирала спалнята и там Е.
започнала да си събира багажа в един куфар. Подсъдимият усетил, че съпругата му
ще го напусне пак и се качил в спалнята,
за да го предотврати. Там между него, съпругата му и тъщата му започнал скандал.
Свидетелят Г.Ц. последвал подсъдимия и обрисува
ситуацията с думите „обстановката беше нажежена”. Тримата се карали, псували се, дърпали се. Той се опитал да ги
разтърве и в този момент тъжителката ударила с намиращата се на една маса за
гладене ютия подсъдимия в плешката на лявото рамо. Инстинктивно подсъдимият се
обърнал и я ударил в лицето с юмрук, в следствие на което тя паднала и около 10
мин. била в неадекватно състояние.
Нанесеният й удар й причинил счупване на носните кости и кръвотечение от
носа. След удара, който й нанесъл, подсъдимият прекратил агресията си, а
свидетелят Ц. буквално извлякъл тъжителката от стаята и след това я закарали в
„Спешна помощ”. Ето защо съдът приема
като достоверно изцяло твърдението на тъжителката, че тя е получила телесна
повреда в резултат на нанесения й удар с юмрук в лицето от подсъдимия.
За изясняване на характера на телесната повреда съдът е
назначил и изслушал съдебно – медицинска експертиза. Според заключението Ц. е
получила счупване на носни кости с кръвотечение от носа, очилат хематом с
низходящо кръвонасядане и оток на меките тъкани, кръвоизлив по външната обвивка
на двете очни ябълки и мозъчно сътресение. Всичко това представлява временно
разстройство на здравето неопасно за живота с оздравителен период от около три
седмици.
От казаното следва, че въведената квалифицикация на
престъплението в тъжбата, като такова по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, е
правилно и коректно.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза.
Според заключението на тази експертиза по наличните данни в делото има
информация, че има преживяна остра стресова реакция и че съществуват
предпоставки за евентуално преживяване на посттравматичен стрес, но това може
да се установи с провеждане на други изследвания, които тъжителката не е
поискала.
Съдът приема и двете заключения като компетентни, коректни и
напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът призна подсъдимия за виновен за извършено от него
престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Тъй като намери , че на налице
предпоставките на глава XXIII от НПК, а именно за
извършеното престъпление законът предвижда „Лишаване от свобода” до две години
или „пробация”, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, което
е видно от свидетелството му за съдимост и от престъплението няма причинени
имуществени вреди. Определи наказанието на минимума предвиден на чл.78а от НКглоба
в размер на 1000 лв., като взе в предвид наличието на смекчаващи му
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи я такива. Като смекчаващи
обстоятелства съдът преценява първо място фактът, че във възникналия битов
скандал, че между него, тъжителката и съпругата му той е бил ударен в гърба с
ютия от тъжителката, поради което
инстинктивно се е обърнал и е нанесъл удар в лицето й. Съдът взе в предвид
чистото му съдебно минало и искреното му разкаяние , което е било изразено
както след инцидента, така и в съдебното заседание.
Съдът ще се въздържи от коментар на доказаното по делото
обстоятелство, че тъжителката е насочила удара с ютията към главата на
подсъдимия, жизнено важен орган, но само фактът, че кабелът на ютията се
закачил на масата довел до там, че вместо в главата тя го ударила в лявата
плешка, тъй като това би било предмет на друг вид производство.
По гражданския иск.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 вр.
чл.52 от ЗЗД. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В случая е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият с действията си е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
наранявания, представляващи временно разстройство на здравето без опасност за
живота.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
причиняването на неимуществените вреди от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди и конкретно
това, че тъжителката е предизвикала реакцията на подсъдимия, като му е нанесла
удар с ютия в гърба.
Съдът
определи, че сумата 1000 лв. е достатъчна, като обезщетение за получените
неимуществени вреди от тъжителката. Вещото лице е определило оздравителен
период за получената телесна повреда около три седмици, като по делото няма
данни и доказателства за последвали усложнения или посттравматичен стрес. В
останалата част до 8000 лева отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
С тези мотиви съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: