Решение по дело №1394/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262621
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20203110101394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 13.10.2021 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 1394 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба с вх. рег. № РД20001589АС/24.01.2020г., подадена от М.Н.Т., ЕГН **********., с адрес: *** срещу Заповед № ****г. на Кмета на Район „а.”, Община Варна, с която е определена експертна оценка на лицензиран оценител Й.А., с която е констатирано, че не са налице подобрения, подлежащи на оценяване, в имот с планоснимачен № ****по кадастрален и помощен план към ПНИ на местност „Б.Ю.”, землище на кв. „г.”, общ. Варна, попадащ в новообразуван имот № **** с обща площ от 4**1 кв.м. по ПНИ на м. „Б.Ю.”, кадастрален район ***, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Т. и С.Р. с Решение на ОЗ „ЗГ“-Варна  по Заявление № **** и Заповед за възстановено право на собственост  № ****. на Кмета на Район „а.”, общ. Варна, издадена при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по пар. 4 от ПЗР  на ЗСПЗЗ – Н.С.Т., както следва: общ размер на подобренията 0 лв., ограничения на собствеността: няма.

         В жалбата се твърди, че жалбоподателят е наследник на Н.С.Т., бивш ползвател на имот с планоснимачен № ****по кадастрален и помощен план към ПНИ на местност „Б.Ю.”, землище на кв. „г.”, общ. Варна, попадащ в новообразуван имот № **** по ПНИ на м. „Б.Ю.”, кадастрален район ***.  Твърди се, че с оспорваната заповед № ****г. на Кмета на Район „а.” е одобрена оценка от 23.08.2019г.,която не отговаря на истината. Твърди се, че в имота има постройка10.50 кв.м., електрификация, декоративни и плодни дървета и храсти и телена ограда, които трябва да бъдат оценени.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Сочи, че имот ****по настоящем не съществува и попада в имот ****, възстановен на Т. и С.Р., а Н.Т. е бил вписан в разписния лист като ползвател на имот ****.  Счита, че оценката като обхват е направена коректно.

Конституираната като заинтересована страна К.Н. Стоева чрез назначения й  от съда особен представител изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна Т.С.А. ччрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна П.Г.Т. не се явява и не се представлява.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице –  наследник на Н.С.Т., бивш ползвател на имота, за което е предвидено право да се оспори оценката съгласно чл.4л, изреч.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт пред компетентния да я разгледа съд. Жалбата е входирана в район „а.” на 24.01.2020г. Няма данни обжалваната заповед да е връчена на жалбоподателя преди постъпване на жалбата. Дори и да се приеме, че за заповедта жалбоподателят е разбрал от изпратеното до съпругата му П.Г.Т. съобщение, предвид че е представил копие от плика, адресиран до нея и получен на 10.01.2020г. (л.44-45 от делото), жалбата се явява подадена в срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Удостоверение 1969 от 1979г. ИК на ОНС гр. Варна (л.5 от делото) на Н.С.Т. е предоставено правото на ползване върху следната земя: хавра в размер на 0,6 декара, находяща се в землището на гр. Варна, местност б.при граници ползватели: п.п.г.,в.п.г.и път. В горния ляв ъгъл на удостоверението е записано на ръка  - им.****М 1:2000 южно от г..

Видно от удостоверение за наследници от 13.03.2014г. (л.6 от делото) Н.С.Т.  е починал на 01.03.2014г. и е оставил за наследници на П.Г.Т. (съпруга), М.Н.Т. (син) и К.Н.С.-п.(дъщеря).

От жалбоподателя е представен оценителен протокол, изготвен от „Експреспроект“ ЕООД гр. Варна, оторизирано да извършва оценки от Община Варна за оценка на имот в м. „б.“ – Ю., кв. **, пл. ****, предоставен на Н.С.Т. съгласно Удостоверение 1969 от 1979г. за площ от 600 лв.м. В оценката на земята (хавра) е вписано, че е с площ от 840 кв.м., но е пресметната стойност за 600 кв.м., оценена е и сезонна постройка с разгъната застроена площ от 10,50 кв.м., както и насаждения – лози и овощни дръвчета.

Представена е и служебна бележка, издадена от РНС „Аспаруховски“-Варна, в полза на Н.С.Т. в уверение на това, че в местността „б.“ има сезонна постройка от 8 кв.м., която подлежи на узаконяване, като бележката се издава да послужи пред СК „Електроснабдяване“ за прокарване на ток.

С решение 616 от 22.06.1999г. на ПК гр. Варна (л.15  от делото) е признато правото на собственост на наследниците на Т. и С.Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива с площ от 54,955 дка, шеста категория, находящ се в терен по параграф 4 на г. в местността к.ч..

Видно от удостоверение за наследници от 02.03.2007г. (л.22 от делото) наследници на Т. с.р., починал на 03.01.1946г. са с.т.р.(съпруга - починала), м. Т.А. (дъщеря - починала) и С.Т. р.(син - починал).

Съгласно удостоверение за наследници на С.Т. р.от 02.03.2007г. (л.23 от делото), същият е починал на 23.09.1990г. и е оставил за наследници с.и.р.(съпруга - починала) и Т.С.А. (син).

Съгласно удостоверение за наследници на м. Т.А. от 02.03.2007г. (л.24 от делото), същата е починала на 30.05.1972г. и е оставил за наследници с.а.А. (съпруг - - починал) и  Т.С.А. (син).

Съгласно Заповед № 603/13.11.2006г. на Кмета на район „а.” (л.25 от делото), издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б,а л.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. и С.Р.:  Т.С.А. върху имот, представляващ  новообразуван имот с ид. № ****, кадастрален район *** по ПНИ на м. „Б.Ю.”, землище на квартал „г.”, за площ от 4**1 кв.м. при граници имоти с идентификационни номера: *****.

Видно от приложените в административната преписка и приети по делото писмени доказателства със Заявление с вх.№ АУ087743АС/05.09.2019г. (л.14) на Т.С.А. в качеството му на наследник на Т. и С.Р., е поискал да бъде издадена заповед за одобряване на оценка на подобренията в имот с ид. № *******.****  по  ПНИ на с.о. „б.-юг”, кв. „г.“, общ. Варна.

В рамките на производството по подаденото заявление за оценка са изготвена от сертифициран оценител й.н.а.експертна оценка за определяне пазарната стойност на извършените подобрения от ползвателя в имот пл. ****от ПКП в частта на новообразуван имот ****, КР 5*** по ПНИ на м. б.-юг”, кв. „г.“, общ. Варна. Записано е, че в посочената част не са налице трайни насаждения и строителни подобрения, подлежащи на оценка, като е определена обща стойност на подобренията в частта от имот, пл. ****, попадащи в новообразуван имот ****, КР 5*** по ПНИ на м. „б.-юг” в размер на 0.00 лева.

След изготвяне на оценката е издадена обжалваната заповед № ****г. на Кмета на район „а.”, Община Варна. В мотивите на заповедта, с която  е одобрена експертна оценка на лицензиран оценител Й.А., с която е констатирано, че не са налице подобрения, подлежащи на оценяване в имот с пл. № ****по КПП към ПНИ за м. „б.-юг”, попадащ в новообразуван имот № **** с обща площ от 4**1 кв.м. по ПНИ на м. „Б.Ю.”, к.р. *** в землище на кв. „г.“, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Т. и С.Р., с бивш ползвател на имота – Н.С.Т.: както следва: общ размер на подобренията 0.00 лева; ограничения на собствеността - няма.

От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. С.К., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установяват следните обстоятелства:

По КП на „Терена южно от кв. г.“ от 1983г. на процесния поземлен имот с идентификатор *******.****съответства ПИ ****с площ от 960 кв.м. без данни за собственик в разписния лист. Границите на същия имот и на имот ****не се припокриват. В територията на процесния ПИ ****са включени площи и от ПИ ****и **** по КП/1983г. ПИ ****има съвпадение с имота, описан в 1969 от 1979г.. ИК на ОНС гр. Варна по един съсед – път и вероятно втори съсед, ако има родствена връзка между г.п.г. с п.П. г. и Веселин П. г.. По КП на м. „б.-юг“ от 1991г. процесният имот е ПИ ****, който е идентичен на *******.****, границите им се припокриват и площта им е 1180 кв.м. В разписния лист за собственик е записан Н.Т..  КП на м. „б.-юг“ от 1996г. представлява дигитализация на  КП на м. „б.-юг“ от 1991г. Вписването на собствеността и съседите на процесния имот е идентично в двата плана. По КП на СО „б.-юг“ към ПКП площта на процесния ПИ *******.****е 1180 кв.м., а в кадастралния регистър за собственик е записан Н.Т.. ПИ ****по КП от 1983г., ПИ ****по КП от 1991г. и ПИ *******.****по КП към ПКП изцяло попадат в новообразуван имот ПИ *******.**** по ПНИ.

Съгласно заключението на допусната в хода на съдебното производство съдебно техническа експертиза, изготвено от инж. Ц.А., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, от безпристрастно вещо лице, пазарната стойност на трайните насаждения и подобрения в имот с пл. № ****по КПП към ПНИ на м. „б.-юг“, попадащ в новообразуван имот № ****, по пазарни цени са в общ размер на 3563 лева.  Оценени са трайни насаждения – овощни дръвчета и дърва за огрев – изсъхнали на обща стойност 1302,73 лева и подобрения от строителен характер – бетонни оградни колове, оградна мрежа, метална входна порта, двукрила метална врата, сезонна постройка – едноетажна и електрификация на имота на обща стойност 2259 лева. При изслушването си вещото лице е заявило, че е правило оценката по скицата, представена към ПКП, където имотът е ситуиран с по-голяма площ, като е оценила имота от разпределителната ел. кутия до два метра след сградата, където има останали няколко бетонни кола, което говори, че там е имало ограда. Още на място заявила на жалбоподателя, че е необходимо да се направи трасировка.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган на осн.§4л и 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно §31 ал.1 от допълнителните разпоредби към Постановление 234 на Министерския съвет от 3.6 декември 1999г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление №74 на МС от 1991г., правоимащите по §4а, 46, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, като молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и за ползвателя. Според ал.2 т.1 на цитирания § 31, оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ. §31 ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ допълва, че оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице, съобщава се на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Цитираните разпоредби очертават критериите от които следва да се ръководи съда при проверката за законосъобразността му по основанията посочени в чл.146 от АПК. Оспореният административен акт - Заповед е издадена от кмета на Община а., който е компетентен за това орган. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и е подписана от издателя си, като е със съдържанието изискуемо в чл.59 от АПК.

Административният орган сезиран със заявлението на Т.С.А., с което е поискал да бъде издадена заповед за одобряване на оценка на подобренията в имот с ид. № **** по одобрения ПНИ на м. „б.-юг”. Касае се за подобрения, които следва да бъдат заплатени от възстановения собственик на ползвателя, на който е бил предоставен имота за ползване. Подобренията се дължат на основание  § 4 в от ПЗР на ЗСПЗЗ и съобразно чл.72 от Закона за собствеността. Съгласно §31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ал.2, т.3 в случаите по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ оценката се извършва по пазарни цени.

Жалбоподателят се легитимира като наследник на бивш ползвател на имота, на който се дължат направените подобрения, а заинтересованата страна Т.С.А. като наследник на собственика с възстановени права, който следва да заплати подобренията.

От заинтересованата страна Т.С.А. е направено възражение, че жалбоподателят не се легитимира като наследник на бивш ползвател на процесния имот. Действително от представеното удостоверение 1969 от 1979г. ИК на ОНС гр. Варна не става ясно точно къде се намират предоставените за ползване на Н.С.Т. 0,6 декара, а в горния ляв ъгъл на удостоверението е записано на ръка  - им.****М 1:2000 южно от г.. От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено от вещото лице С.К., която разглежда местоположението на процесния ПИ ****, включен в площта на новообразуван имот ПИ ****  се установи, че същият почти изцяло отговаря на ПИ ****по КП на „Терена южно от кв. г.“ от 1983г., което е в съответствие със записването върху удостоверението. Макар и В КП от 1983г. имотът да е записан без собственик в последващите кадастрални планове е записан на Н.С.Т.. Предвид изложеното съдът намира, че предоставения за ползване през 1979г. на Н.С.Т. имот понастоящем е част от ПИ ****по КПП към ПНИ на м. „б.-юг“. Действително неясно, а и неустановимо е точно в коя част на общия имот от 1180 кв.м. са били разположени конкретните 600 кв.м., предоставени за ползване. Въпреки това, подобренията направени в чужд имот подлежат на заплащане при условията на чл.72 от ЗС и при наличието на правото на ползвателя по пар.4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът намира, че ако са извършени подобрения в имота, реституиран на бившия собственик, същият следва да ги заплати в рамките на тази процедура с оглед избягване на бъдещи съдебни спорове между страните.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Ц.А., се установи, че в процесния имот са налични постройка и трайния насаждения, които са оценени. По отношение на постройката заинтересованата страна Т.А. е навела възражение, че същата не подлежи на заплащане, тъй като е незаконна и подлежи на премахване, а той като собственик не желае да я запази, както и предвид че не е трайно прикрепена към земята и жалбоподателят може да я вдигне. Съдът намира посочените възражения за основателни по следните съображения:

Съгласно т.II.7. на ППВС №6/1974г.  подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. В настоящия случай по делото не са представени документи, удостоверяващи законен статут на постройката – не е налице разрешение за строеж, няма данни за последващо узаконяване, нито дори за издадено удостоверение за търпимост. Собственикът изрично е заявил, че не желае да запази постройката. Доколкото незаконната постройка подлежи на събаряне, същата не увеличава стойността на имота и следователно не представлява подобрение и не подлежи на заплащане от страна на реституирания собственик.

На следващо място, от съдебно-техническата експертиза се установи, че построената в имота сграда представлява дървена сезонна постройка, облицована с ламарини. Не е констатирано прикрепването й към земята с бетонна плоча или по друг начин, който да сочи, че същата не може да бъде отделена. В този смисъл съдът намира, че постройката не е трайно прикрепена към земята и следователно не представлява недвижима вещ. Съгласно т.II.8. на ППВС №6/1974г.   движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. Процесната постройка представлява движима вещ, която може да бъде отделена, без да увреди имота, и съответно не подлежи на заплащане в процедурата по обезщетяване на ползвателя от страна на реституирания собственик.

С оглед разясненията в т.II.8. на ППВС №6/1974г. не подлежат на заплащане и оценените с експертизата бетонови оградни колове, оградна мрежа, метална входна порта и двукрила метална врата, които вещото лице е констатирало като налични в имота, доколкото същите представляват движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота. Движими вещи се явяват и оценените дърва за огрев – изсъхнали пет големи череши и една вишна.

По отношение на оценените с експертизата трайни насаждения – овощни дръвчета, съдът намира, че същите представляват подобрения, които увеличават стойността на имота и доколкото се установява от СТЕ, че са налични, следва да бъдат заплатени на ползвателя. Съобразно заключението стойността им е в размер на 1062,73 лева.

Последният елемент, оценен със СТЕ, е електрификацията на имота на стойност 500 лева. Съдът намира, че същата представлява подобрение, доколкото увеличава стойността на имота, независимо дали в същия има законна постройка или не. В този смисъл електрификацията следва да бъде взета предвид при определяне на оценката.

По гореизложените съображения, съдът намира, че оценката на подобренията, извършени от ползвателя, следва да включва трайните насаждения – овощни дръвчета на стойност 1062,73 лева и електрификацията на имота на стойност 500 лева, или общо 1562,73 лева.

Съгласно изготвената в хода на административното производство експертна оценка на сертифициран оценител по възлагане от Район а. е, не са налице подобрения, подлежащи на заплащане, поради, което е определена оценка в размер на 0,00 лева..

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че оспорването по жалбата е основателно,  като актът на Кмета на Район а., Община Варна следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен акт по същество, с който се определя оценка.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице и банкова такса и 300 лева за депозит за особен представител.

Водим   от   горното   и   на   основание   чл.172   ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № ****г. на Кмета на Район „а.”, Община Варна, с която е определена експертна оценка на лицензиран оценител Й.А., с която е констатирано, че не са налице подобрения, подлежащи на оценяване, в имот с планоснимачен № ****по кадастрален и помощен план към ПНИ на местност „Б.Ю.”, землище на кв. „г.”, общ. Варна, попадащ в новообразуван имот № **** с обща площ от 4**1 кв.м. по ПНИ на м. „Б.Ю.”, кадастрален район ***, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Т. и С.Р. с Решение на ОЗ „ЗГ“-Варна  по Заявление № **** и Заповед за възстановено право на собственост  № ****. на Кмета на Район „а.”, общ. Варна, издадена при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по пар. 4 от ПЗР  на ЗСПЗЗ – Н.С.Т., както следва: общ размер на подобренията 0 лв., ограничения на собствеността: няма.

 

ОПРЕДЕЛЯ оценка на подобренията, подлежащи на оценяване, в имот с планоснимачен № ****по кадастрален и помощен план към ПНИ на местност „Б.Ю.”, землище на кв. „г.”, общ. Варна, попадащ в новообразуван имот № **** с обща площ от 4**1 кв.м. по ПНИ на м. „Б.Ю.”, кадастрален район ***, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Т. и С.Р. с Решение на ОЗ „ЗГ“-Варна  по Заявление № **** и Заповед за възстановено право на собственост  № ****. на Кмета на Район „а.”, общ. Варна, издадена при условията на пар. 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по пар. 4 от ПЗР  на ЗСПЗЗ – Н.С.Т., както следва: общ размер на подобренията 1562,73 лева.

 

ОСЪЖДА Кмета на Район „а.”, Община Варна да заплати на М.Н.Т., ЕГН **********., с адрес: *** сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез препис от съдебното решение.

 

        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: