РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Благоевград, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101399 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.
Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : , против ТП „Държавно горско стопанство
Симитли”, БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно
предприятие” ДП, гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление : гр. Симитли, ПК
2730, ул. „Г. Димитров” № 23, общ. Симитли, обл. Благоевград, представлявано от директора
инж. Б. Г. К..
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли”.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор № 227, сключен на основание чл.67,
ал.1, т.1 от КТ, на 31.03.1992г. с Държавно лесничейство - гр. Симитли заемал длъжността
„секач”, с място на работа : бригадата на Кирил Димов в Симитли, като с Допълнително
споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., сключено на основание чл. 119 от КТ, в
сила от 01.10.1994г. приел да изпълнява длъжността : РОУ, с място на работа : горско
стопанство в ТУ „Сушица” - Симитли. Сочи, че поради изменение на нормативната, уредба
била променена структурата, в която повече от тридесет и две години работи, като
държавните лесничейства били преименувани в горски стопанства, а в изпълнение на чл.
163 и чл. 164 от Закона за горите през 2011г. горските стопанства се преструктурирали в
териториални поделения - държавни горски стопанства към държавните предприятия. Сочи,
че заемал различни длъжност в ответното предприятие, като с Допълнително споразумение
към трудов договор от 11.03.2022г. длъжността му била изменена на „горски стражар“, която
длъжност заемал и към настоящия момент. Твърди се, че със Заповед № РД-07-154/
29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли” му било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение”, като заповедта била издадена на основание чл.
174, ал.2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т.2 и чл.187, ал.1, т.10 от
Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл.26, ал.1 и с чл.19, ал.1 и чл.21, ал.2 и ал. 3 от Етичен
кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град
Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/ 01.09.2020 година /Кодекса/, както и
1
дадени писмени обяснения по чл.193, ал.1 от Кодекса на труда /искани с писмо изх. № ТП-
01-113/06.03.2024г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024г. на А. Д. Г. на длъжност „Горски
стражар“ при ТП „ДГС Симитли“, гр. Симитли, обл. Благоевград към „ЮЗДП“ ДП, гр.
Благоевград, както и Рапорт с Вх.№ 10-09- 116/26.02.2024г. от инж. Владислав Сираков-
Старши лесничей на териториалното поделение и дадените от служителите от ГСУ“
Брежани“ на поделението Обяснения с рег.№ТП-01-107-1, №ТП-01-108-1, №ТП-01-109-1 и
ЖГП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година и при спазени изисквания на чл.189, ал.1 и
чл.194 от КТ. Ищецът твърди, че издадената Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора
на ТП „ДГС Симитли” е незаконосъобразна. Твърди се, че при издаване на обжалваната
заповед не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание - чл.193 от КТ.
Сочи се, че с Писмо-искане с изх. № ТП-01-113/06.03.2024г. му е изискано представяне на
обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в допускане в
периода от началото на 2024г. до 28.02.2024г. в поведението му нарушаване на основни
правила, свързани със спазване на законите, правата на човека, етическите ценности и
уважение към личността, като в писмото се сочело, че ищецът си е позволявал да обиждам
инж. Вл. С. с нецензурни, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа,
наричайки него и колегите си с думите „педали“ и „помашки участък“. Сочи се, че едва в
заповедта се твърди, че ищецът не е успявал да контролира поведението си и целял
предизвикване на конфликтни ситуации, което е едно от посочените правни основания за
издаването й, а именно нарушаването на чл.21, ал. 3 от Етичния кодекс. Сочи, че от
обжалваната заповед научил, че го обвиняват, че предизвиква конфликтни ситуации, че
поведението му представлява сериозен проблем във връзка с комуникацията между ищеца и
прекия му ръководител инж. В. С. както и между него и останалите служители на ГСУ
“Брежани". Твърди, че по отношение на тези твърдения за дисциплинарно нарушение не са
му искани и не е давал обяснения, което на самостоятелно основание според ищеца
опорочава процедурата по налагане на наказание и е основание за отмяна на заповедта. По
отношение на останалите посочени нарушения се сочи, че работодателят е изпълнил само
формално задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ с поисканите обяснения, тъй като в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва аргументация поради каква
причина се отхвърлят изложените твърдения в обясненията ми. Сочи се, че искането на
обяснения е извършено съвсем формално, като целта му не е изясняване на случая, а
налагане на наказание. Сочи се, че искането за даване на обяснения за констатирано
дисциплинарно нарушение не следва да е формален акт, а е въведено с оглед осигуряването
на възможност на защита на работника и необходимостта работодателят да прецени всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение. Навежда се, че липсата на искане за
даване на обяснения за посочено в заповедта нарушение, както и необсъждането и вземане
предвид в цялост на дадените обяснения, ищецът счита за основание за отмяна на
обжалваната заповед. На следващо място се твърди че обжалваната заповед не отговаря на
всички кумулативни изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ - не съдържа описание на
конкретното нарушение, с посочени обективни и субективни признаци, поради което според
ищеца не е мотивирана в достатъчна степен, за да се прецени дали действително е допуснато
нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че не е спазено изискването нарушението
да е описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин, дали наложеното
наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Сочи се, че в
заповедта не е посочено кога точно и при какви обстоятелства ищецът е нарекъл колегите си
с думите „педали“ и „помашки участък“, липсвала конкретика в : „периода от началото на
2024г. до 28.02.2024г.“, не са били посочени конкретни груби нарушения и неспазване на
морално-етичните норми от ищеца. Сочи, че липсва всякаква индивидуализация по време и
място, обосноваващи възприетите от органа дисциплинарни нарушения и то, подкрепени с
надеждни доказателства, а не с предположения. Това от своя страна се твърди, че това
възпрепятства правото му на защита, а и невъзможността да се прецени спазването на
2
сроковете по чл.194 от КТ. Твърди, че наказанието му е наложено за обиди, поведение, което
накърнява достойнството и правата на всеки един от служителите на горския участък, без
обаче да се посочи конкретна ситуация и конкретно поведение от моя страна. На следващо
място се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 189 от КТ, тъй
като в нея не са посочени конкретни обстоятелства за тежестта на „нарушенията”,
последиците от тях, формата на вината и обстоятелствата по случая. Сочи се, че наличието
само на декларативното им изброяване в самата заповед е равнозначно на липса на мотиви
по тези обстоятелства, които работодателят е бил длъжен да вземе предвид и да се произнесе
по тях в самата заповед за налагане на наказание. Твърди се, че в случая липсва
осъществяване на субективната страна на дисциплинарните нарушения, тъй като, видно от
обясненията на ищеца, с деянията си не е целял нито до обидя някого, нито да накърни
достойнството или правата му, да проявя неуважение или некоректност, а напротив, сочи, че
в обясненията си ищецът е помолил да не се намесват половете, религията и етносът на
хората, понеже всеки е способен да се самоопределя, както пожелае и иска. Сочи, че такива
винаги са били моралните му възгледи: против дискриминацията с толерантност и уважение
към всеки човек, независимо от пола, религията, етноса, поради което се счита за неверни
твърденията, че поведението на ищеца не съответства на разписаното в чл.26, ал.1, в чл.19,
ал.1 и чл.21, ал.2 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на работещите в „Югозападно
държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-
702/01.09.2020година. Заявява се от ищеца, че с личното си поведение не е нарушил
стандартите и принципите, на които се подчинява етичното поведение и не съм допускал на
работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, нито е целял
предизвикването на конфликтни ситуации. Сочи се, че е голословно и невярно твърдението,
че нарушението е резултатно, тъй като досега ищецът не е информиран, че приятелските
колегиални разговори помежду им в стаята е довело до негативен микроклимат, лоша и
нездравословна среда за работа. Напротив, сочи се, че ищецът винаги е считал, че с колегите
си е имал нормална ежедневна комуникация, като е изпълнявал стриктно служебните си
задължения. На следващо място се счита, че Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора
на ТП „ДГС Симитли” е издадена в нарушение на чл. 194 от КТ, изразяващо се в неспазване
на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че ответникът твърди, че от
началото на 2024г. през работно време и на работното си място ищецът е имал поведение,
което не съответства на Етичния кодекс, докато заповедта е издадена на 29.03.2024г. с
квалифицирането на твърдяното нарушение, като „продължавано“ без посочване на
конкретна ситуация, в която ищецът е нарушил трудовите си задължения, се дава
възможност на работодателя незаконосъобразно да наложи наказанието извън двумесечния
срок по чл.194 от КТ. Оспорват се изцяло твърденията, че ищецът е извършил нарушенията,
визирани в атакуваната заповед за налагане на наказание „Предупреждение за уволнение”.
Ищецът твърди, че стриктно изпълнява трудовите си задължения, предвидени в чл.187, ал. 1,
т. 10 от КТ, както и на другите си трудови задължения, предвидени в длъжностната му
характеристика - точка 1 на раздел VI. Професионална етика във връзка с точка 6 на раздел
II. Основни отговорности, присъщи за длъжността: да зачитам личното достойнство и
правата на всеки служител и работник в стопанството. На самостоятелно основание се
твърди, че Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно
предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020година
/Кодекса/ не е акт, посочен в т.6 от длъжностната му характеристика и за неизпълнението му
не следва да носи дисциплинарна отговорност. Сочи се, че липсват изобщо основания за
налагане на наказание „Предупреждение за уволнение” - както фактическо, така и правно,
което според ищеца води до незаконосъобразност на атакуваната заповед.
На следващо място, при установеното извършване на дисциплинарното нарушение,
посочено в заповедта за уволнение, следва да прецени дали наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че
3
при преценката трябва да се съобразят всички обстоятелства, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника към конкретното
неизпълнение. Посочва се, че съгласно чл. 189 ал. 1 от КТ следва да се разгледат три
критерия: тежест на нарушението; обстоятелства при които е извършено; поведението на
работника. В обжалваната заповед липсват посочени обстоятелства, при които да се твърди,
че е извършено нарушението, както и преценка за тежестта на извършеното нарушение, а за
поведението на работника не са посочени доказателства. При разглеждане нарушението
следва да се отчитат значимостта на неизпълненото задължение и формата на вина. Твърди
се, че в случая липсват данни за неблагоприятни последици за работодателя, за настъпване
на каквито и да било материални вреди или щети, поради което не е налице съответствие
между наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на твърдините дисциплинарни
нарушения. Твърди се, че на практика със съставената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание не се цели налагане на наказание за реално осъществени
нарушения, като работодателят е нарушил принципа за съразмерност в действията си,
добросъвестност и др., залегнали в КТ, като е налице злоупотреба с право, като се твърди, че
заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от КТ, задължаващ страните да са добросъвестни
в отношенията си. Счита се, че целта на заповедта е прекратяване на правоотношението с
ищеца и създаване на формално основание за това или принуждаването му сам да поде
молба за напускане, което представлява злоупотреба с право, респ. е налице нарушение на
чл. 8 от КТ и на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България при издаването на
атакуваната заповед. Сочи се, че в случая е налице лично и тенденциозно отношение на
работодателя спрямо ищеца, предвид политическата му ориентация на местно ниво (в т.ч.
кандидатирането му за общински съветник през м. септември 2023г„ издигнат от
политическа партия, конкурентна на наложеното статукво в Община Симитли), водените
между тях спорове относно други дисциплинарни производства срещу ищеца, включително
предвид дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка” със Заповед № РД-07-479/ 01.09.2023г. на директора на поделението. Сочи се,
че в рамките на три месеца са му изискани девет обяснения за твърдени различни
нарушения и са му връчени четири заповеди за налагане на дисциплинарно наказание, две от
които с предупреждение за уволнение, а именно с Писма-искания с изх. № 10-09-831-1/
03.01.2024г., с изх. № ТП-01-50/ 22.01.2024г. и с изх. № ТП-01-50-2/ 26.01.2024г. на ТП „ДГС
Симитли”; С Писмо-искане с изх. № ТП-01-112/ 01.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С
Писмо-искане с изх.№ ТП-01-113/ 06.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с
изх. № ТП-01-106-1/12.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо- искане с изх. № ТП-01-
106-3/18.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с изх. № ТП-01-121/ 26.03.2024г.
на ТП „ДГС Симитли”, които са приложени към исковата молба. Отделно, от това се сочи, че
при обход на 27.03.2024г. на охранявания от ищеца участък, установил, че в отдел/ подотдел:
436п е настанена дърводобивна бригада, извършваща сеч на дървесина без негово знание, за
което съставил Констативен протокол, серия ЮЗДП, № 018638/ 27.03.2024г., който заедно с
негов рапорт от 29.03.2024г. депозирал с вх. № 10-09-160/ 01.04.2024г. пред Директора на ТП
„ДГС Симитли”. Сочи се, че тези разпоредени, респ. предприети действия са в нарушение на
нормативната и поднормативната уредба, касаеща материята, както и са в нарушение на
установените правила в поделението, които отново аргументират твърденията му, че се
касае за тенденциозно и недобросъвестно упражняване на работодателска власт, като целта
е налагането му на многобройни дисциплинарни наказания, които да създадат формално
основание за дисциплинарното ми уволнение. Твърди се, че не е налице неизпълнение на
трудови задължения на ищеца под никаква форма, а наложеното му наказание е
незаконосъобразно, поради което се иска отмяна на заповедта.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответното
дружество е връчено на 01.07.2024г. Видно от материалите по делото в указания на
ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 31.07.2024 г. е депозиран
4
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и се
иска да бъде отхвърлен.
По отношение на атакуваната заповед № РД-07-154 от 29.03.2024г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" на ищеца, на длъжност „Горски
стражар" при ТП „ДГС Симитли", ответникът счита, че същата е правилна и
законосъобразна издадена и е в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, и не
отговаря на истината твърдението, че тя е незаконосъобразна.
Не се оспорва, че на 29.03.2024г. ответникът е издал Заповед № РД-07-154/29.03.2024г.,
на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл.
187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 26, ал. 1 и с чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал.
2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно
предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година
/Кодекса/, както и са дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда /искани
с писмо изх. № ТП-01- 113/06.03.2024Г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024г. на А. Д. Г. на
длъжност „Горски стражар" при ТП "ДГС Симитли", гр. Симитли, обл. Благоевград към
„ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград, както и е изготвен Рапорт с Вх. № 10-09-116/26.02.2024г. от
инж. Владислав Сираков - Старши лесничей на териториалното поделение и дадени от
служителите от ГСУ „Брежани" на поделението Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-
108-1, № ТП -01-109-1 и № ТП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година и при спазени
изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ. Сочи се, че наказанието е наложено поради това,
че в периода от началото на 2024 година до 28.02.2024г. включително А. Д. Г., ЕГН –
**********, с адрес гр. С, на длъжност „Горски стражар" при ТП "ДГС Симитли", гр.
Симитли през работно време и на работното си място има поведение, което не съответства
на Етичния кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП,
град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07- 702/01.09.2020 година като в отношенията
си с колегите си от ГСУ „Брежани" на териториалното поделение проявява неуважение и
некоректност, като допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на всеки
един от служителите на горскостопанския участък. Твърди се, че А. Д. Г. е допуснал с
поведението си нарушаване на основни правила, визирани в Кодекса и утвърдена и
получена от служителя на 16.03.2022 година Длъжностна характеристика, свързани със
спазване на правата на човека, етичните и морални ценности и уважение към личността,
като е отправял многократно нецензурни думи, обидни квалификации и обиди на
религиозна и етническа основа към инж. Вл-С. - Старши лесничей на ГСУ „Брежани" и
негов пряк ръководител и към горските стражари от горскостопанския участък К. Г., Р. М. и
Н. Т., наричайки ги с думите „педали" и „помашки участък". С тези си деяния се сочи, че
служителят А. Г. е нарушил основно правило и задължение, разписано в чл. 26, ал. 1 от
Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град
Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година /Кодекса/: Работещия е
длъжен да има поведение, което да съответства на този Етичен кодекс за поведение на
работещите в ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП, гр. Благоевград. С поведението си се твърди, че
служителят А. Д. Г. нарушава грубо разписаните в чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от
Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град
Благоевград задължения на работещите в териториалните поделения на държавното
предприятие. При изпълнение на работата, за която се е уговорил, с личното си поведение,
служителят А. Д. Г. се сочи, че нарушава стандартите и принципите, на които се подчинява
етичното поведение и е допуснал на работното си място поведение, несъвместимо с добрите
нрави, както и не успява да контролира поведението си и с употребяваните от него обидни
квалификации цели предизвикването на конфликтни ситуации. Навежда се, че поведението
му представлява сериозен проблем във връзка с комуникацията между него и прекият му
ръководител инж. Владислав Сираков, както и между него и останалите служители от ГСУ
„Брежани". Сочи се, че естеството на работата е такова, че между тях се налага ежедневна
5
комуникация при изпълнение на служебните им задължения. Влошената комуникация,
грубото нарушение и неспазването на морално - етичните норми от служителя А. Г. - горски
стражар, при възлагане и изпълнение на служебните му задължения, според ответника води
до негативен микроклимат, лоша и нездравословна среда за работа. Сочи се, че за изясняване
на фактите и обстоятелствата по случая на служителя са поискани писмени обяснения, с
който същият не отрича извършеното от него деяние, а именно отправянето на обидни
квалификации, нецензурни думи и обиди на религиозна и етническа основа към инж. Вл. . -
Старши лесничей на ГСУ „Брежани" и негов пряк ръководител. Същите квалификации
„педали" и „помашки участък" служителят е отправял многократно и към всички служители
от ГСУ „Брежани", които също не отрича, напротив твърди, че използва „още по-цветущи"
думи/изрази от споменатите. Твърди се, че гореописаните нарушения представляват
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, а именно
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени във чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 19,
ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно
държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020
година /Кодекса/, и определени при възникване на трудовото правоотношение с утвърдена
длъжностна характеристика на служителя - точка 1 на раздел VI. ПРОФЕСИОНАЛНА
ЕТИКА във връзка с точка 6 на раздел II, ОСНОВНИ ОТГОВОРНОСТИ, ПРИСЪЩИ ЗА
ДЛЪЖНОСТТА и с подписана от служителя на 06.01.2021 година Декларация - Приложение
към чл. 28, ал. 2 от Кодекса - точка 2 и според ответника предпоставя търсенето на
дисциплинарна отговорност и обуславят настоящата заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. Сочи се, че нарушението е констатирано на 26.02.2024 година и докладвано от
инж. Владислав Сираков - Старши лесничей на териториалното поделение с рапорт вх. №
10-09-116/26.02.2024 година, като допуснатото нарушение е подробно описано и в дадени от
служителите от ГСУ „Брежани" на поделението Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-
108-1, № ТП-01-109-1 и № ТП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година. Сочи се, че
извършеното нарушение е продължавано и резултатно. Твърди се, че при издаване на
настоящата заповед са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
допуснато, предходно наложено дисциплинарно наказание, обективирано в Заповед № РД-
07-479/01.09.2023 год. и Заповед № РД-07- 86/07.02.2024 год. на директора на поделението,
както и поведението на служителя.
С оглед на горното, се счита, че издадената заповед № Рд-07-154/29.03.2024г. е
правилна, обоснована, законосъобразна и мотивирана и не отговаря на твърдението за
незаконосъобразност, а се сочи, че в достатъчна степен е посочено какво е нарушил
служителят по отношение на изпълнение на трудовите му функции.
Не се оспорва твърдението на ищецът, че е заемал длъжността "Горски стражар", въз
основа на Трудов договор № 227/31.03.1992г. и Допълнителни споразумения от 20.07.2022г и
от 24.04.2023г. към Трудов договор. Сочи се, че не отговаря на истината твърдението на
ищеца, че при издаване на обжалваната заповед не била спазена процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание - по чл.193 от КТ, като се сочи, че на служителят са поискани
писмени обяснения. Наведа се, че е безспорно, че служителят е нарушил чл.21, ал. 3 от
Етичния кодекс. Твърди се, че е безспорно, че обжалваната заповед отговаря на всички
кумулативни изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като заповедта е изготвена в писмена
форма, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. Сочи се, че в заповедта е
посочен периода в който служителят е използвал обидните думи/изрази, за кои лица са
използвани, кога съм узнал за случващото се. Безспорно е според ответника, че от началото
на 2024г. до 28.02.2024г. са минали не повече от 2 /два/ месеца от извършване на деянието и
от 28.02.2024г. до 29.03.2024г. когато издадена и връчена заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е минал само 1 /един/ месец. Счита се, че е спазено изискването на
чл.195 от КТ т.е. налице са всички елементи за законосъобразност, тъй като заповедта е в
6
писмена форма, пълна, обоснована, пунктуална и законосъобразна, но това ще бъде
преценено от съда. Безспорно се сочи, че ответникът е анализирал и преценил и обясненията
на служителя. Сочи се, че е безспорно установено, че при издаване на заповедта е спазено
изискването на чл.189 от КТ, като при определяне на дисциплинарното наказание са взети
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, като и
поведението на служителя. Сочи, се че вината има две форми /действие и бездействие/, като
се твърди, че ищецът с действията си, с използването на нецензурни думи/изрази е нарушил
морално- етичните норми, принципи и стандарти за поведение на работещите в
„Югозападно държавно предприятие" ДП, съобразно ценностите и политиката на
държавното предприятие. Сочи се, че Етичният кодекс цели да насърчи и развива идеали за
служба на обществото, като възпитава високи етични норми в държавното предприятие,
признаване значимостта на всеки полезен труд, както и стремежа на всеки работещ да
защитава своето име, престижа на своята професия. Етичният кодекс представлява система
от морално-етични норми и правила, които всеки работещ, доброволно се задължава да
съблюдава и изпълнява.
С оглед на горното се твърди, че ищецът виновно е нарушил Етичният кодекс,
съответно разпоредбите цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в чл.
26, ал.1, чл. 19, ал.1 и чл.21, ал.2 и ал.З. При издаване на заповедта е спазено изискването на
чл. 186 от КТ. Сочи се, че безспорно и вярно е изложеното в заповедта, че деянието е
нарушение на трудовата дисциплина и е резултатно, а не голословно, тъй като служителят,
който обижда колегите си, да твърди, че микроклиматът е нормален, че има добра и
здравословна среда за работа и че е имало нормална ежедневна комуникация. На следващо
място се твърди, че при издаване на заповед № РД-07-154/29.03.2024г. е спазено изискването
на чл. 194 от КТ, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че
във връзка с нарушението на трудовата дисциплина на служителя са изискани писмени
обяснения с конкретно зададени въпроси с цел изследване на случая в детайли, но същият
не дава конкретни обяснения, а по-скоро формален отговор. Безспорно е според ответника,
че от началото на 2024г. до 28.02.2024г. са минали не повече от 2/два/ месеца от извършване
на деянието, за което ответникът е узнал от Рапорт с Вх. № 10-09-116/26.02.2024г. от инж.
Владислав Сираков - Старши лесничей, и Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-108-1,
№ ТП-01-109-1 и № ТП-01-110-1 всички от 28.02.2024г., т.е. от тогава според ответника
започва да тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, при спазване на
изискванията на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ. Безспорно е според ответника, че съгласно
утвърдена длъжностна характеристика на служителя - точка 1 на раздел VI.
ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА във връзка с точка 6 на раздел И. ОСНОВНИ
ОТГОВОРНОСТИ, ПРИСЪЩИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА и с подписана от служителя на
06.01.2021 година Декларация-Приложение към чл. 28, ал. 2 от Кодекса - точка 2
предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност за неспазване на правилата разписани
в различни задължителни за изпълнение актове, какъвто в случая е Етичния кодекс, който
урежда взаимоотношенията на служителите към гражданите на Република България,
професионалното поведение на служителите, конфликт на интересите, взаимоотношения
между колеги/служители/ в организацията, личното поведение на всеки един служител,
поради което обуславя настоящата заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Счита
се, че са спазени всички срокове разписани в КТ по отношение на налагането на
дисциплинарното наказание. Твърди се, че безспорно наложеното наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че преди издаването
на обжалвана заповед са събрани всички относими доказателства и обстоятелствата при
които е извършено нарушението, както и отношението на навежда се, че ищеца към
конкретното деяние, както и в каква степен осъзнава случилото се, след като твърди, че това
нямало негативни последствия. Твърди се, че ответникът не е нарушил принципите на
съразмерност в действията си и не е злоупотребил с власт. Счита, че това твърдение на
7
ищеца е неотносимо в настоящия случай.
По отношение на твърдението, че е налице лично и тенденциозно отношение спрямо
ищеца, предвид политическата му ориентация на местно ниво, се сочи, че същото е
неотносимо към настоящето производство. Относно изложените в исковата молба
обстоятелства, касаещи търсенето на писмени обяснения на ищеца от страна на
работодателя девет пъти за период от три месеца, се сочи, че това само показва какво е
неговото отношение към извършваната от него трудова дейност и цялостното му поведение
като служител на ТП „ДГС Симитли“. От изложено по-горе се твърди, че по безспорен и
категоричен начин се доказва, че издадената Заповед № РД-07-154/29.03.2024г. е правилна и
законосъобразна и не отговаря на твърденията изложени от Ищеца в исковата молба. Сочи
се, че задълженията на Ищеца са регламентирани в следните вътрешни документи, а именно
длъжностната характеристика на служителя, с която се е запознал на дата 16.03.2022г. точка
1 на раздел VI. ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА във връзка с точка 6 на раздел И. ОСНОВНИ
ОТГОВОРНОСТИ, ПРИСЪЩИ ЗА ДЛЪЖНОСТТА и с подписана от служителя на
06.01.2021 година Декларация - Приложение към чл. 28, ал. 2 от Кодекса - точка 2. Ищецът е
нарушил други трудови задължения, предвидени във чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и
чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно
предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година
/Кодекса/. Счита се, че са налице законовите основания за налагане на дисциплинарно
наказание по чл.187, т.10 от КТ - „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определен при възникването на трудовото правоотношение.... Какъвто се
явява и Етичния кодекс", с които е регламентирано какви са основните задължения и
отговорности на служителите в т.ч. и тези на конкретния служител. Безспорно е според
ответника от представените доказателства, че нарушението е констатирано на 26.02.2024
година и докладвано от инж. Владислав Сираков - Старши лесничей на териториалното
поделение с Рапорт вх. № 10-09- 116/26.02.2024 година. Навежда се, че допуснатото
нарушение е подробно описано и в дадени от служителите от ГСУ „Брежани" на
поделението Обяснения с рег. № ТП-01- 107-1, № ТП-01-108-1, № ТП-01-109-1 и № ТП- 01-
110-1, всички от 28.02.2024 година. Сочи се, че извършеното нарушение е продължавано и
резултатно, следователно са налице законовите основания по чл.187, ал.1, т.10 от КТ във вр.
чл.26, ал.1 и чл.19, ал.1 и чл.21, ал.2 и ал. 3 от Етичния кодекс за налагане на
дисциплинарното наказание. Преди налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение" се твърди, че е спазено изискването на императивната
норма на чл.193, ал.1 от КТ, като са поискани обяснения от служителя, същите са били взети
предвид при издаването на атакуваната заповед т.е. няма нарушаване на материалния закон.
Преди издаването на процесната заповед се твърди, че са били обсъдени всички събрани
доказателства, след което в качеството на работодател ответникът е стигнал до категоричния
извод за ангажиране на дисциплинарна отговорност на ищеца. Твърди се, че процесната
заповед е законосъобразна, издадена е в писмена форма подписана е от ответника, в
качеството му на Директора на ТП "ДГС Симитли”, подпечатана с печата на предприятието.
Сочи се, че заповедта е връчена на ищеца, същият е отказал да я подпише, като отказа е
удостоверен с двама свидетели.
С Определение № 1712/31.08.2024г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, обявил е проекто-доклада по делото, произнесъл се е по доказателствените искания
на страните и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно
разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищеца, редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. П.. Поддържа
предявения иск, ангажира доказателства-писмени и гласни такива. По същество изразява
становище за основателност и доказаност на предявения иск, като се иска да бъде уважен.
8
Претендират се и сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл. 80 от
ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответната страна, редово призована, се представлява от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт Веселинска, която поддържа подадения отговор, ангажира
писмени и гласни доказателства. В последното по делото съдебно заседание пледира за
отхвърляне на предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноски. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложено цялото лично трудово досие на ищеца Г. /от 69 л. до л. 565 от
делото/.
Не е спорно между страните, че с трудов договор № 227, сключен на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ, на 31.03.1992 г. с Държавно лесничейство - гр. Симитли, ищеца заел
длъжността „секач”, с място на работа: бригадата на К. Д. в Симитли. С Допълнително
споразумение към трудов договор от 26.12.1994 г., сключено на основание чл. 119 от КТ, в
сила от 01.10.1994 г. приел ищеца да изпълнява длъжността: РОУ, с място на работа: горско
стопанство в ТУ „Сушица” - Симитли. По делото не е спорно, а това се установява и от
писмените доказателства, че към настоящия момент ищеца заема длъжността „горски
стражар” в ответното дружество Териториално поделение „Държавно горско стопанство
Симитли” /ТП ,ДГС Симитли”/, представлявано от директора инж. Б. Г. К., видно от
Допълнителни споразумения към трудов договор от 20.07.2022г. и от 24.04.2023 г.
Не се оспорва, а и от приложените към ЛТД писмени документи се установява, че на
29.03.2024г. ответникът е издал Заповед № РД-07- 154/29.03.2024г., на основание чл. 174, ал.
2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса
на труда /КТ/, във връзка с чл. 26, ал. 1 и с чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс
за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград,
утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година /Кодекса/, както и дадени писмени
обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда /искани с писмо изх. № ТП-01-
113/06.03.2024г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024г. на А. Д. Г. на длъжност „Горски стражар"
при ТП "ДГС Симитли", гр. Симитли, обл. Благоевград към „ЮЗДП" ДП, гр. Благоевград,
както и Рапорт с Вх. № 10-09-116/26.02.2024г. от инж. В.в С. - Старши лесничей на
териториалното поделение и дадени от служителите от ГСУ „Брежани" на поделението
Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-108-1, № ТП-01-109-1 и № ТП-01-110-1, всички
от 28.02.2024 година и при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ, е наложено
на А. Д. Г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, предвидено в чл. 188,
т. 2 от КТ. В заповедта е отразено, че наказанието се налага, поради това, че в периода от
началото на 2024 година до 28.02.2024г., включително А. Д. Г., на длъжност „Горски
стражар" при ТП "ДГС Симитли", гр. Симитли през работно време и на работното си място
има поведение, което не съответства на Етичния кодекс за поведение на работещите в
„Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-
702/01.09.2020 година като в отношенията си с колегите си от ГСУ „Брежани" на
териториалното поделение проявява неуважение и некоректност, като допуска поведение,
което накърнява достойнството и правата на всеки един от служителите на горскостопанския
участък. Посочва се в заповедта, че А. Д. Г. е допуснал с поведението си нарушаване на
основни правила, визирани в Кодекса и утвърдена и получена от служителя на 16.03.2022
година Длъжностна характеристика, свързани със спазване на правата на човека, етичните и
морални ценности и уважение към личността, като е отправял многократно нецензурни
думи, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа към инж. Вл. С. -
Старши лесничей на ГСУ „Брежани" и негов пряк ръководител и към горските стражари от
9
горскостопанския участък К. Г., Р. М. и Н. Т., наричайки ги с думите „педали" и „помашки
участък". С тези си деяния в заповедта е отразено, че служителят А. Г. е нарушил основно
правило и задължение, разписано в чл. 26, ал. 1 от Етичен кодекс за поведение на
работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със
Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година /Кодекса/ : Работещия е длъжен да има поведение,
което да съответства на този Етичен кодекс за поведение на работещите в ЦУ и ТП на
ЮЗДП ДП, гр. Благоевград. С поведението си се твърди, че служителят А. Д. Г. нарушава
грубо разписаните в чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на
работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград задължения на
работещите в териториалните поделения на държавното предприятие. При изпълнение на
работата, за която се е уговорил, с личното си поведение, служителят А. Д. Г. се сочи, че
нарушава стандартите и принципите, на които се подчинява етичното поведение и е
допуснал на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, както и не
успява да контролира поведението си и с употребяваните от него обидни квалификации цели
предизвикването на конфликтни ситуации. Посочено е в заповедта, че поведението му
представлява сериозен проблем във връзка с комуникацията между него и прекият му
ръководител инж. Владислав Сираков, както и между него и останалите служители от ГСУ
„Брежани". Посочено е, че естеството на работата е такова, че между тях се налага ежедневна
комуникация при изпълнение на служебните им задължения. Влошената комуникация,
грубото нарушение и неспазването на морално - етичните норми от служителя А. Г. - горски
стражар, при възлагане и изпълнение на служебните му задължения, според ответника води
до негативен микроклимат, лоша и нездравословна среда за работа. Отразено е, че за
изясняване на фактите и обстоятелствата по случая на служителя са поискани писмени
обяснения, с който същият не отрича извършеното от него деяние, а именно отправянето на
обидни квалификации, нецензурни думи и обиди на религиозна и етническа основа към инж.
Владислав Сираков - Старши лесничей на ГСУ „Брежани" и негов пряк ръководител.
Същите квалификации „педали" и „помашки участък" служителят е отправял многократно и
към всички служители от ГСУ „Брежани", които също не отрича, напротив твърди, че
използва „още по-цветущи" думи/изрази от споменатите. Отразено е в заповедта, че
гореописаните нарушения представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.
1, т. 10 от Кодекса на труда, а именно неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени във чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс
за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград,
утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година /Кодекса/, и определени при
възникване на трудовото правоотношение с утвърдена длъжностна характеристика на
служителя - точка 1 на раздел VI. професионална етика във връзка с точка 6 на раздел II,
основни отговорности, присъщи за длъжността и с подписана от служителя на 06.01.2021
година Декларация - Приложение към чл. 28, ал. 2 от Кодекса - точка 2 и според ответника
предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност и обуславят настоящата заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Посочено е в заповедта, че нарушението е
констатирано на 26.02.2024 година и докладвано от инж. Владислав Сираков - Старши
лесничей на териториалното поделение с рапорт вх. № 10-09-116/26.02.2024 година, като
допуснатото нарушение е подробно описано и в дадени от служителите от ГСУ „Брежани"
на поделението Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-108-1, № ТП-01-109-1 и № ТП-
01-110-1, всички от 28.02.2024 година. Сочи се, че извършеното нарушение е продължавано
и резултатно. Отразено е, че при издаване на настоящата заповед са отчетени тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато, предходно наложено дисциплинарно
наказание, обективирано в Заповед № РД-07-479/01.09.2023 год. и Заповед № РД-07-
86/07.02.2024 год. на директора на поделението, както и поведението на служителя.
Заповедта е връчена при отказ на Г. да я подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подпис на Р. Н. и П. Г. на 29.03.2024 година в 15:29 часа.
10
Към ЛТД са приложени Рапорт с Вх. № 10-09-116/26.02.2024г. от инж. Владислав
Сираков - Старши лесничей на териториалното поделение, както и дадените от служителите
от ГСУ „Брежани" на поделението Обяснения с рег. № ТП-01-107-1, № ТП-01-108-1, № ТП -
01-109-1 и № ТП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година. Видно от Рапорт с Вх. № 10-09-
116/26.02.2024г., инж. Владислав Сираков е отразил в същия че, „горски стражар А. Г. в
нарушение на морално-етичните норми си позволява да обижда него и колегите си с обидни
епитети. Специално към него имал и обиди на религиозна основа и етнически произход.
Спрямо колегите му от участък „Брежани“ и него често се обръщал с думата „педали“, и
няколко пъти с „помашки участък“ /визирайки неговия произход/. Много пъти А. Г. ги е
обиждал, но за да не се стигало до покачване на напрежението всички си мълчали. Откакто
се върнал на работа от отпуск на 09.02.2024 година, същият пак си позволил на няколко пъти
да обижда него и колегите ми от ОУ „Брежани“ с епитетите „педали“ и „помашки участък“,
като миналата седмица това станало пред механик -шофьора А. Д. В рапорта инж. Сираков
молил един от двамата да бъде преместен в друг участък“. В тази насока са и дадените
обяснения от горските стражари към ГСУ „Брежани“ – Р. М., Н. Т., а в обясненията на А. Д.
– шофьор-механик при ТП „ДГС Симитли“ посочва, че е присъствал на такива разговори, в
които А. Г. е наричал колегите си от ГСУ „Брежани“ с „педали“, като миналата седмица го
чул и да казва „помашки участък“. За останалите обиди не си спомня точни дати, но от
началото на годината го е чувал няколко пъти. Хората присъстващи на разговора са
служителите от ГСУ „Брежани“.
Въз основа на постъпилия Рапорт с вх. № 10-09-116/26.02.2024г. на инж. Владислав
Сираков и на основание чл. 193, ал. 1 от КТ Директора на ТП „ДГС Симитли“ е отправил
писмено-искане за предоставяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина от А. Д. Г., като му е предоставен срок до 17:00 часа на 12.03.2024 година да
даде подробни писмени обяснения по повод нарушаване на морално етичните норми,
разписани в Етичния кодекс за етично поведение на лица, заети в публичните предприятие.
Изискано е да даде подробни обяснения, като посочи и доказателства за твърдените от него
факти и обстоятелства относно извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в следното : „в периода от началото на 2024 година до 28.02.2024г. в
нарушение на морално-етичните норми, разписани в Етичния кодекс за етично поведение на
лица, заети в публичните предприятия сте допуснали с поведението си нарушаване на
основни правила свързани със спазване на законите, правата на човека, етичните ценности и
уважение към личността, като сте си позволили да обиждате инж. Владислав Сираков –
старши лесничей на ГСУ „Брежани“, Ваш пряк ръководител с нецензурни, обидни
квалификации и обиди на религиозна и етническа основа наричайки него и вашите колеги от
ГСУ „Брежани“ с думите „педали“ и „помашки участък“. В тази връзка са изискани
обяснения за следното: 1. Защо не спазвате морално-етичните норми, разписани в Етичния
кодекс за етично поведение на лица, заети в публичните предприятие и сте допуснали в
поведението си нарушаване на основни правила свързани със спазване на законите, правата
на човека, етичните ценности и уважение към личността? 2. Защо сте отправяли към инж В-
С. – старши лесничей на ГСУ „Брежани, Ваш пряк ръководител с нецензурни, обидни
квалификации и обиди на религиозна и етническа основа наричайки него и Вашите колеги
от ГСУ „Брежани“ с думите „педали“ и „помашки участък“. Писмото-искане е връчено на Г.
на 07.03.2024 година в 08:20 часа. На 12.03.2024 година А. Д. Г. е депозирал обяснения,
заведени с вх. № ТП-01-113-1 от 12.03.2024 година, в които посочва, че „в стаята с колегите
си разменяме много по цветущи думи от написаните от Вас, но не е удобно да бъдат
споменавани. До сега никой от колегите не е изнесъл информация за случващото се в стаята
и разговорите. Никога при разговорите не е влаган умисъл към някой от стаята. Много ви
моля да не намесвате половата религия и етнос на хората понеже всеки е свободен да се
самоопределя както пожелае и иска“.
Към ЛТД е приложен Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно
11
държавно предприятие“ ДП, гр. Благоевград, който Етичен кодекс е утвърден със Заповед №
РД-07-702/01.09.2020 година /л. 80-89/.
Видно от приложената към ЛТД декларация /л.79/, Приложение към чл. 28, ал. 2, А. Д.
Г. е запознат с Етичния кодекс; декларирал е, че със своите действия ще спазва етичните
норми и правила на поведение, регламентирани в Етичния кодекс и принципите за
законност, лоялност, честност, безпристрастност, компетентност, политическа неутралност,
отговорност, отчетност и зачитане на личността и няма да създава предпоставки за
корупция, измама и нередности; както и му е известно, че при неспазване нормите на
поведение на Етичния кодекс носи отговорност, съгласно КТ /договора за управление.
Декларацията е подписана лично от А. Г. на 06.01.2021 година.
От приложената по делото длъжностна характеристика на горски стражар в ТП
„Държавно горско стопанство Симитли“ код по НКПД : 5414-3011, която е утвърдена от
директора инж. Б. К. на 16.03.2022 година и с която Г. се е запознал и подписал на
16.03.2022 година се установява, че в раздел VI Професионална етика, са регламентирани
три точки: 1. Да зачита личното достойнство и правата на всеки служител и работник в
стопанството; 2. Да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото
доверие, не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на
стопанството и държавното предприятие; 3. Да спазва Етичния кодекс.
Установява се от приложените към ЛТД писмени доказателства, че преди налагане на
настоящото дисциплинарно наказание на ищеца със Заповед № РД-07-86/07.02.2024 г. на
директора на ТП „ДГС Симитли” е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”, като заповедта е издадена на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл.
195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и последно и т. 10 във връзка с
чл.126, т. 1, пр. 2 и т. 13 от КТ, във връзка с преждевременно напускане от работа,
обективирано в Констативен протокол, Серия ЮЗДП № 018061/06.12.2023 г. с вх. № 10-09-
831/ 06.12.2023 г. и Допълнително разяснение с вх. № 10-09-831-2-1/15.01.2023г. от инж.
Владислав Сираков - старши лесничей от извършена проверка и при твърдени за спазени
изискванията на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ /поискани писмени обяснения с
писма изх. № 10-09-831-1/03.01.2024г., № ТП-01-50/22.01.2024 г. и изх. № ТП-01-50-
2/26.01.2024 г. и депозирани обяснения с вх. № 10-09-831-1-1/05.01.2024 г., вх. № ТП-01-50-
1/25.01.2024 г. и вх. № ТП-01-50-3/31.01.2024 г.
Установява се също, че със Заповед № РД-017-479/01.09.2023 година на ищеца е
наложено и дисциплинарно наказание „Забележка“, както и със Заповед № РД-07-
170/04.04.2024 година отново е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
По делото е проведен разпит на допуснатите на страните свидетели.
От разпита на свидетеля А. С., старши лесничей към ТП ДГС-гр.Симитли става ясно,
че работи там от януари месец 2021 г. и познава А. Г., тъй като е бил негов пряк ръководител
като Старши лесничей в ГСУ-Брежани, но същия в момента не работи вече там. Сочи, че
служебните разговори, които е водил с него, са съвсем нормални, изпълнявал е това, което
му е казвал, като към него е имал колегиални отношения и е изпълнявал задълженията си.
Като работели в един район, като теренни служители, не е чувал А. да е обиждал някой
колега и да се е държал непристойно, тъй като в негово присъствие не е ставало такова
нещо. Посочва, че колеги, които са мюсюлмани са споделяли с него, че А. ги е наричал
„помак“, и като общо ги е наричал „помаци“, като имало колеги, които са от Долно Осеново,
и които се засягали доста от тези думи. Не са се оплаквали, че А. е казвал „вие там от
помашкия участък“, не е чувал такова нещо. Свидетелства, че Сираков е чувал в общ
разговор, че споменава, че А. го е наричал „помак“, но лично на него не се е оплаквал.
Твърди, че не е чул Г. да отправя обида към Сираков с думите „ей помак“ или към други
колеги да отправя обиди като „ей помак“; „ей вие от помашкия участък“. Пред него С. не е
казвал на Г., че е педал, но и да е казвал, свидетеля сочи, че не е обърнал внимание.
12
От разпита на свидетеля С. С. се установява, че работи в ДГС-гр.Симитли и познава А.
Г., като колега. От 2000 г. работят заедно, но само една година са работили в един участък -
ГСУ - Предел. В момента не работят заедно и не може да каже какво е поведението на Г. към
колегите. Посочва, че преди година и нещо на един рожден ден Г. се изказал, че „тук на
всички помаци няма да сервирате свинско“, като свидетелят посочва, че на него му е станало
неприятно. Посочва още, че Г. се е спречкал с един колега Трендафилов и му казал, че е
помак. Твърди, че не е чул Г. да е казвал на някой от колегите „педал“. Знае само, че Г.
обиждал осенци на „помаци“, като С. му се е оплаквал, че Г. му е казвал, че е педал. С. му е
роднина и му е споделил, че е възприел думите на Г. като обида.
По делото в качеството на свидетел е разпитан В. С., който посочва, че работят с Г.
заедно от началото на 2022 г., но вече бил уволнен. Посочва, че в началото на съвместната
им работа Г. не се държал толкова грубо, но в последствие започнал да се държи към него
много грубо, като му казвал „помаче“, „помашка част“, „педали“ и други подобни, „да ви еба
и балтиите“. Оплакал се е на Директора и същия ги С.рал и му направил забележка, но той
си продължил. Според него поведението на Г. не е етично, защото не е нормално да се кара с
колегите и да ги обижда. За него е обидно да го наричат помак, не отрича, че е мюсюлманин,
но контекста, в който ищецът го казвал бил обиден, като по отношение на другите колеги,
които са християни сочи, че за тях също било обидно. Посочва, че на „Бабинтрап“ бил на
мероприятието три дни, като Г. единия ден дошъл и пак започнал да ги обижда. На
28.02.2024 г. се обадил на Директора да му кажа, че Г. отново обижда целия участък и
всичките колеги писали писмени обяснения. В техния участък посочва, че само той е
мюсюлмани и Г. с тези думи обиждал не само него, но и колегите му, които били християни.
Свидетелства, че конкретно на него Г. е казвал „ей педераст“. На 09.02.2024 г. бил на работа,
Г. влязъл в стаята и казал на свидетеля „ей педали“ и към мен “ето го най-големия
педераст“. Свидетелят сочи, че тези думи го обидили, защото има жена и две деца.
Изразите, с които ги обиждал били „педал“, „помаче“, „педераст“, „помашки участък“.
От разпита на свидетеля К. Г., горски стражар в ДГС- Симитли, ГСУ-Брежани също
свидетелства, че Г. го е обиждал и него, както и колегите от целия участък, като ги е наричал
„педали“, „помашки участък“, като според свидетеля това за него било обидно, защото не е
мюсюлманин, както и им е казвал „педераси“. Посочва, че на 28.02.2024 г. присъствал на
мероприятието - Залесяване, като сочи, че Г. бил при тях, работили, като около 10:00 часа и
нещо, Г. казал, че толкова му е щата, толкова му е заплатата и приключва да работи, да не се
натегаме, че сме помашки участък. Сочи, че са му правили забележка да не използва тези
думи, но същият продължавал. Посочва, че целият участък са се оплаквали от Г. и до прекия
им ръководител и до Директора.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна :
Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на ищеца "предупреждение за уволнение", с правно основание чл.
357 от КТ с чл. 188, т.2 от КТ.
С оглед събраните по делото доказателства по иска за отмяна на заповедта, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", съдът счита
иска за допустим, за лицето е налице правен интерес от предявяването му, независимо че
трудовото правоотношение е прекратено, като същият е предявен в двумесечен срок от
налагане на наказанието. – Решение № 1831 от 30.04.2014г. по гр. д. № 20855/2013 г. на
Пловдивския районен съд). В определение № 100 от 20.01.2014г. на ВКС, III г. о. по гр. д. №
3722/2013 г. е посочено : "Обстоятелството, че в хода на делото трудовото правоотношение е
прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на
незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за
дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" е, че те са
13
дисциплинарни наказания с морално съдържание. Поради това практическото значение на
отмяната им като незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото
правоотношение е преди всичко морално, тоест законодателят отдава значение и на
моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният
интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като незаконосъобразно,
дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато отмяната има само
морално значение", наличието на изричната законова разпоредба на чл. 357 КТ легитимира
интереса на ищеца от търсената защита. Прекратяването на трудовото правоотношение не
лишава работника от правен интерес да оспори пред съд наложеното му преди това
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Това наказание се характеризира
най-вече като "морално". Заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес
да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия
наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и
укора на т. нар. "морално наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на
налагането му" (Определение № 1037 от 23.10.2013г. на ВКС, III г. о. по гр. д. № 3729/2013).
Разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните
съображения :
В хипотезата, когато служител оспорил законността на наложено му дисциплинарно
наказание, в тежест на работодателя е да проведе доказване, че е спазил изискванията на
закона в производството по налагане на дисциплинарното наказание. В тежест на ответника
е да докаже - фактите и обстоятелствата, обусловили нарушение на трудовата дисциплина,
извършените нарушения, спазването на процедурата по КТ за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” на ищеца и обстоятелството, че ищецът е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина, които му са вменени, както и, че
наложеното дисциплинарно наказание съответства на степента на извършеното нарушение.
Т.е. че Заповедта е издадена в съответствие с чл. 195 ал.1 КТ, след спазване изискванията по
чл. 193 ал.1 КТ, че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ и че работникът е
извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисц. наказание/ решение №
544/09.06.09г. по гр.д. № 2182/05г. на ВКС, IV г.о./.
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана
за нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, виновното
неизпълнение на трудовите задължения, е нарушение на трудовата дисциплина.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на
законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е
конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага.
Правото на работодателя да наложи на работника или служителя дисциплинарно
наказание, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, винаги е обвързано от
спазването на строго формална дисциплинарна процедура. При оспорване на дисциплинарно
наказание, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.
Във всички случаи на оспорване на наложеното дисциплинарно наказание по съдебен
ред, съобразно принципните разрешения, наложени с практиката на ВКС на РБ, съдът е
длъжен въз основа на събраните по делото доказателства да се насочи към изясняването на
решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или
бездействие на работника или служителя, накърнавящо трудовата дисциплина. Когато
дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва
да бъде установено от обективна и субективна страна, като следва да бъде установено и
авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност, като в
14
процесуално тежест на работодателя осъществил дисциплинарното производство е
доказването на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, което е обусловило
налагането на дисциплинарно наказание на работника или служителя.
При преценка на законосъобразността на издадената заповед, съдът проверява
съществуват ли посочените от работодателя факти. В този смисъл, непосочването на
конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, като затруднява и работника
с оглед организиране на защитата му. Съдът не може да извършва проверка извън данните в
заповедта. Работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава наказанието.
Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ води до
невъзможност да се установят конкретните нарушения, съответно да се определи предмета
на съдебния контрол, поради което съдът следи и служебно за спазването й.
На първо място няма спор, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, по
силата на Трудов договор № 227 от 31.03.1992г., като първоначално е заемал длъжността
„секач", а впоследствие, с допълнителни споразумения към трудовия договор, длъжността
му е променяна като последната длъжност, която заема ищеца е "горски стражар". Не се
оспорва, че на ищеца при условията на отказ, с двама свидетели е връчена Заповед № РД-07-
154 от 29.03.2024 година, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение".
Съдът констатира, че в настоящия случай не са допуснати нарушения на чл. 193, ал. 1
КТ, касаещи задължението на работодателя да изслуша обясненията на работника или
служителя преди налагането на наказание „дисциплинарно уволнение“.
В принципен план работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения като му предостави разумен срок за това преди налагане на
дисциплинарното наказание (вж. изрично в този смисъл Решение № 257 от 22.05.2012 г. по
гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС). Видно от приложената към ЛТД Покана изх. № ТП-01-
113/06.03.2024 година е, че работодателят е изискал от ищеца да даде обяснения в срок до
17 часа на 12.03.2024 година, като видно от отразеното върху поканата е, че същата му е
връчена на 07.03.2024 година, като обясненията от Г. са депозирани на 12.03.2024 година,
т.е. в установения в чл. 193, ал. 1 от КТ срок.
По повод на оплакванията за ненадлежно мотивиране на заповедта за дисциплинарно
наказание следва да се отбележи, че изискванията към процесната заповед в обсъждания
аспект са уредени от нормативния регламент на чл. 195, ал. 1 КТ.
Настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение №
379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., IV г. о.; решение № 270/03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г., IV г. о.; решение
№ 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., IV г. о.; решение № 44/22.02.2018г. по гр. д. №
2306/2017 г., IV г. о.), че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника или служителя
обстоятелства и документи. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ са предвидени точно
определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае
се до задължителни реквизити, а именно: сведения относно нарушителя; конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършване на
нарушението; видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа
за равнопоставеност на страните по едно гражданскоправно отношение, каквото несъмнено е
и трудовото правоотношение. От друга страна, този принцип се отнася и до страните в
гражданския процес. Липсата на мотиви поставя работника или служителя в положение на
изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се
основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
15
евентуалното им оспорване пред съда.
В конкретния казус от съдържанието на процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание може да се заключи, че тя отговаря на изискванията на чл. 195, ал.
1 КТ, доколкото по разбираем за ищеца начин са посочени фактическите рамки на вменените
му нарушения. В нея са посочени нарушителят, мястото, обстановка и начин на извършване
на нарушенията и наложеното наказание.
Според задължителното тълкуване, дадено в редица съдебни решения, постановени в
процедурата по чл.290 и сл. от ГПК - решение № 395 по гр.д. №1629 за 2009г. на III г.о.
решение № 530 по гр.д.№1654 за 2009г. на III г.о на ВКС при преценка на
законосъобразността на дисциплинарното уволнение, съдът съобразява вида на
дисциплинарните нарушения от обективните им признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение, а при противоречие в посочената цифрова законова квалификация и
заявените в мотивите обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз
основа на тези обстоятелства. В настоящия случай съдът намира, че ищецът е бил уведомен
за причините за налагане на дисциплинарното наказание, като нарушението е описано в
заповедта по начин, достатъчен да се гарантира адекватното организиране на защитата.
Според решение № 105 по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о. на ВКС и установената съдебна
практика, в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори
несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта, тъй като съдът
не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да
определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото;
същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за наложеното
наказание въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да
извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма.
Заключено е, че при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда
вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите
на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение; при противоречие между
сочената от работодателя квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите
на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа
на тези обстоятелства.
Предвид изложените съображения в решение № 395 по гр.д. №1629 за 2009г. на III г.о.,
решение № 530 по гр.д. №1654 за 2009г. на III г.о на ВКС не могат да бъдат споделени
доводите на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Настоящият състав
намира, че в процесния случай е ясно защо му е наложено процесното дисциплинарно
наказание. Следователно са спазени процедурните изискванията по чл. 193 КТ и чл. 195 КТ,
поради което следва се установи дали ищецът е осъществил вменените му с процесната
заповед дисциплинарни простъпки и дали наложеното наказание е съобразено с
изискванията на чл. 189 КТ.
Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита
на наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на
нарушението и съответствието му с наложеното наказание, което работодателят следва да
установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ - може да бъде осъществена.
По отношение извършването на визираните в заповедта нарушения, съдът намира
следното:
Нарушенията на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкции от
страна на работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения т.е. на което и да е
задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение. Следва да се
акцентира, че дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид отговорност, която може да
съществува наред с наказателната, административно наказателната, гражданската и други
16
видове отговорности, но и съществено се отличава от тях. За реализирането на същата
следва да е извършено деяние, по своята същност правонарушение, което съставлява
нарушение на трудовата дисциплина. Това деяние винаги е противоправно, но не е
задължително да осъществява състава на престъпление по НК. Достатъчно е да е в
нарушение на повелителна законова норма и да е извършено от дееца виновно. Тъй като
дисциплинарната отговорност има свое самостоятелно съществуване, то същата може да се
кумулира с другите видове отговорност - гражданска, наказателна или административна.
Извличането на понятието за дисциплинарна отговорност по тъкувателен път от
разпоредбата на чл. 186 от КТ, налага понятието „трудово дисциплина”, да се разглежда в
по-широк смисъл, а същото с оглед на новите обществени отношения, да се възприема в
много по-широк обхват. По своя смисъл понятието „трудова дисциплина” е съвкупност от
права и задължения на работника или служителя, свързани с трудовото му правоотношение,
но същото не може да бъде свързвано и ограничавано само с основните нарушения посочени
в чл. 187 от КТ. От една страна това изброяване не е изчерпателно, а само примерно. От
друга страна с нормата на чл. 187 т. 10 от КТ изрично е предвидено, че законодателят
обявява за нарушения на трудовата дисциплина и „неизпълнението на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение”. Тъй като и това
избровяване не е изчерпателно, то цитираната препращаща норма на КТ, прави необозрим
списъка на нарушенията на трудовата дисциплина и налага анализа им за всеки конкретен
случай. Неслучайно с разпоредбата на чл. 126 т. 9 от КТ/И.. с ДВ бр. 25 от 2001г./, е въведено
общото задължение на работника или служителя за лоялно отношение към работодателя си,
като го задължава да не злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява
поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.
Съдът намира, че се доказа по един безспорен и категоричен начин нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищеца, като през работно време и на работното си място
е имал поведение, което не съответства на Етичния кодекс за поведение на работещите в
„Югозападно Държавно предприятие“ ДП Благоевград. С приемане на Етичния кодекс за
поведение на работещите в Югозападно Държавно предприятие ДП Благоевград, с който
ищецът Г. е запознат, като в изрична декларация, Приложение към чл. 28, ал. 2 е декларирал,
че е запознат и ще спазва етичните норми и правила на поведение, регламентирани в ЕК,
следва да се приеме, че неспазването на посочените правилата съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. В тази насока е и Решение № 80 от 26.03.2010 година на ВКС по гр.
дело № 4679/2008 година на второ ГО. ВКС е приел, че понятията „трудовата дисциплина„ и
„нарушение на трудовата дисциплина„ следва да се тълкуват в по-широк аспект. След като
изискването за съблюдаване на правилата на етичните норми е изискване на ръководителите
в една йерархично построена система към всички служители, във всички нейни структурни
поделения, подобно на изискването за спазване на правилник за вътрешния ред, който също
няма нормативен характер, а неспазването на установените правила за вътрешен ред по ар.
на чл. 187 т.10 КТ е квалифицирано от законодателя като „вид нарушение на трудовата
дисциплина“, то и изискване за спазване на етични правила в отношенията между
служителите на ТП, сочат на нарушения на трудовата дисциплина в смисъл на неизпълнение
на изисквания на работодателя, поставени наред с другите изисквания по трудова
характеристика, правила за вътрешен ред и пр.
Установи се по безспорен начин от разпитаните по делото свидетели, че Г. не е спазил
чл. 26, ал. 1 от Етичния кодекс, съгласно който работещият е длъжен да има поведение,
което да съответства на този Етичен кодекс за поведение на работещите в ЦУ и ТП на
ЮЗДП ДП Благоевград. Установи се, че Готов е нарушил разписаните в чл. 19, ал. 1 от ЕК,
чл. 21, ал 2 и ал. 3 от ЕК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЕК, в отношенията си с колегите си
работещият проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява
достойнството и правата на отделната личност. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЕК, работещият не
17
допуска на работното си място и извън него поведение несъвместимо с добрите нрави, а
съгласно ал. 3 – работещият се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а
при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира
поведението си.
От разпита на свидетеля С. С. се установява, че С. му се е оплаквал, че Г. му е казвал,
че е педал, които думи С. му споделил, че ги възприема като обида. От разпита на свидетеля
С.става ясно, че в последствие в работата си Г. започнал да се държи много грубо, като му
казвал „помаче“, „помашка част“, „педали“ и други подобни, „да ви еба и балтиите“.
Споделя, че се оплакал на Директора, същия ги С.рал и направил забележка на Г., но той си
продължил с това си поведение. Според свидетеля С. поведението на Г. не е етично, защото
не е нормално да се кара с колегите и да ги обижда. За него е обидно да го наричат помак,
не отрича, че е мюсюлманин, но контекста, в който ищецът го казвал е обиден, тъй като
имало колеги, които са християни и за тях било обидно според С.. Категоричен е, че Г. го е
наричал с думите „ей педераст“, като на 09.02.2024 г. като бил на работа, Г. влязъл в стаята и
им казал „ей педали“, а към него се обърнал с думите “ето го най-големия педераст“. Според
Сираков тези думи са обидни, тъй като има жена и две деца. Изразите, с които ги обиждал в
участъка били „педал“, „помаче“, „педераст“, „помашки участък“. Показанията на С. се
потвърждават и от показанията на свидетеля К- Г., горски стражар в ДГС - Симитли, ГСУ -
Брежани, който също е категоричен, че Г. го е обиждал и него, както и колегите от целия
участък, като ги е наричал „педали“, „помашки участък“, като според свидетеля тези думи
са обидни, тъй като не е мюсюлманин, обидна била за него и думата „педераси“.
От анализа на събрания в процеса доказателствен материал се обосновава извода, че
описаните в процесната заповед действия, квалифицирани от работодателя като извършени
от ищеца дисциплинарни нарушения, могат да бъдат подведени под диспозицията на
цитираната нормативна разпоредба и съответно да бъдат квалифицирани като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Безспорно е, че се касае за
противоправно и непристойно поведение, което е осъществено виновно от ищеца и което е
основание за носенето и на друг вид отговорност, наред с дисциплинарната такава.
Ищецът А. Г. е служител в ТП „ДГС“ Симитли, на длъжността „горски стражар”.
Особения статут на служителите в системата на горите, с оглед отговорността им за
опазване на дивеча и проридните богатства, работата им с хора, налага поддържането на
висок авторитет и налага въвеждането по отношение на тях на специални изисквания за
повишена обществена отговорност и морал. В конкретния случай задълженията на ищеца са
регламентирани в Етичния кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП ДП- Благоевград, с
който Етичен кодекс ищецът е запознат, тъй като е попълнил декларация /л.79/. Ищецът е
уведомен, че е длъжен да спазва стриктно Етичния кодекс за поведение на работещите в
„Югозападно държавно предприятие", където в нормата на чл. 21 ал.1, ал. 2 и ал. 3 е
записано - „...При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот
работещият следва поведение, което не уронва престижа на ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП,
Благоевград. Работещият не допуска на работното си място и извън него поведение,
несъвместимо с добрите нрави. Работещият се стреми да избягва в поведението си
конфликтни ситуации, а при възникването им им цели да ги преустанови, като запазва
спокойствие и контролира поведението си". Следователно е налице препращането,
предвидено в чл. 187 т. 10 от КТ към - „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определен при възникването на трудовото
правоотношение", с които е регламентирано какво би следвало да е поведението на
служителя, работещ в ТП „ДГС”. В разпоредбата на чл. 26, ал.2 от Етичния кодекс на
работниците и служителите към ЮЗДП ДП - Благоевград, изрично е предвидено, че
неспазването на нормите на поведение на този кодекс, е основание за носене на
дисциплинарна отговорност, когато служителите са назначени на работа по трудово
18
правоотношение и отношенията се уреждат по правилата на КТ. Налага се безспорния извод,
че нарушението на правилата на ЕК, от служителя към ЮЗДП ДП - Благоевград са
основание за дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарна отговорност по реда,
предвиден в КТ. Според предвиденото в чл. 21 на посочения Етичен кодекс, VI "Лично
поведение", ищецът е длъжен да спазва поведение, с което да не уронва престижа на
професията си и на ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП - Благоевград, както в работно, така и в
извънработно време, да не допуска на работното си място и извън него поведение,
несъвместимо с добрите нрави, както и да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а
при възникването на такива- да ги преустанови, да запази спокойствие и да контролила
поведението си, за да ги избегне. В светлината на изложеното поведението на Г. по време на
работа, а именно допускайки поведение, несъвместимо с добрите нрави, както и
невъзможността да контролира поведението си и употребата спрямо свои колеги на обидни
квалификации цели предизвикването на конфликтни ситуации. От разпитаните по делото
свидетели се доказа по безспорен начин, че поведението му представлява сериозен проблем
във връзка с комуникацията между него и прекият му ръководител инж. С., както и между
него и останалите служители, като същият без да бъде предизвикван от тях ги обиждал с
думите „педали“, „педерасти“.
Съдът намира, че използваните от ищеца думи по отношение на своите колеги
несъмнено са обективно годни да накърнят честта и достойнството на колегите му, тъй като
използваните думи според обществените стандарти са неприлични, вулгарни, цинични. Ето
защо приема, че описаното в процесната заповед нарушение е доказано по несъмнен начин
въз основа на събраните гласни доказателства, чрез разпита на всички разпитани по делото
свидетели, които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Използваните от ищеца
изрази и арогантно отношение към неговите колеги, са в разрез с професионалната и
колегиална етика и не съответстват на стандартите за етично поведение на ищеца. Установи
се, че влошената комуникация с него, грубото нарушение и неспазване на морално-етичните
норми от Г., при възлагане и изпълнение на служебните му задължения, води до негативен
микроклимат, лоша и нездравословна среда за работа. Свидетелите посочват, че и друг път,
заради това му поведение са уведомявали Директора на ДГС, което водело до разговори с Г.,
но същият след това отново продължавал да ги обижда и да се държи грубо с тях.
По отношение на вида на наложеното наказание, съдът намира, че правото на
дисциплинарно наказване принадлежи на работодателя, при констатирано нарушение на
трудовата дисциплина, той е овластен да реши дали да наложи дисциплинарно наказание и
да определи същото по вид. Уредбата на дисциплинарната отговорност е установена,
съгласно чл. 189 КТ, върху принципа на съответствие между тежестта на нарушението и
тежестта на наказанието. Основния критерий за тежестта на нарушението е значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вина, които са в основата на обективната и
субективната характеристика на нарушението. В конкретния случай работодателят е
установил, че служителят умишлено е нарушила правилата на поведение регламентирани в
Етичния кодекс, който Г. е бил задължен да спазва. Според съда, съществено в случая за
преценката дали извършеното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на
закона, е специфичния характер на извършваната от ищеца дисциплинарна простъпка, с
оглед на особения му статут на служител в ТП „ДГС”, както и обстоятелството че се касае за
изключително морално укоримо поведение на Г.. В този смисъл съдът счита, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, същото е в значителна степен
съобразено както с тежестта на допуснатото от Г. дисциплинарно нарушение, така и с
неговите характеристични данни от преди извършването на самото деяние./Решение № 167
от 14.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 1102/2012г., на ІV г.о. на ГК/. Работодателят в рамките на
властническите си правомощия, правилно е оценил характера и тежестта на допуснатото
дисциплинарно нарушение, като е наложил адекватно дисциплинарно наказание, в
19
съответствие с нормата на чл. 189 от КТ.
Отделно от горното се установи, че това му поведение не е изолиран случай. Видно от
приложените към ЛТД Заповеди се установява, че и друг път на Г. са били налагани
дисциплинарни наказания и то множество такива – няколко наказания „Предупреждение за
уволнение“, две от които отново са за нарушение на Етичния кодекс, както и са му наложени
и две наказания „Забележки“.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът -
работодател законосъобразно, при законосъобразно провеждане на изискуемото от закона
дисциплинарно производство за установяване на извършенотно дисциплинарно нарушение,
мотивирано е вменил на ищеца осъществяването на дисциплинарното нарушение и
законосъобразно е санкционирал същия с дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, поради което предявеният иск се явява неоснователен, и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и по арг. на чл.78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото
производство. От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, ангажирането на
писмен отговор от страна на ответника, на множество писмени доказателства и гласни
такива, намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лева. С оглед на изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 200,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. . против
ТП „Държавно горско стопанство Симитли”, БУЛСТАТ 2016275060176, териториално
поделение на „Югозападно държавно предприятие” ДП, гр. Благоевград, със седалище и
адрес на управление: гр. Симитли, ПК 2730, ул. „Г. Димитров” № 23, общ. Симитли, обл.
Благоевград, представлявано от директора инж. Б. Г. К., иск за отмяна на наложеното му със
Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли”, дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, А. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес : гр. ., да заплати на ТП „Държавно горско стопанство Симитли”,
БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно предприятие”
ДП, гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление : гр. Симитли, ПК 2730, ул. „Г.
Димитров” № 23, общ. Симитли, обл. Благоевград, представлявано от директора инж. Б. Г.
К., сторените по делото разноски в размер на 200,00 /двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
20
21