Определение по дело №2086/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 219, ал.3 във вр. с чл.5в, ал.2, изр.2 от ЗУТ във вр. с чл.56, ал.4 и чл.197- чл.201 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.В.Е., против заповед № Г-296/3.08.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е прекратено производството по одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ 3023 „за мотел и търговски обект“ и УПИ 3024 „за мотел и търговски обект“, местност „Манол Чешме“, землище Галата, гр. Варна и се прекратява административното производство по заявление с рег. № АГУП19000036АС-007АС/27.10.2021 год.

Жалбата съдържа доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради издаването й от некомпетентен орган. Претендира се и незаконосъобразност на заповедта , поради несъобразяване с приложените по преписката писмени доказателства и изискванията на закона по тълкуването и прилагането им. Твърди се, че ОУП на който се позовава адм. орган бил нищожен съгласно влязлото в сила решение № 1772/3.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на АС- Варна ; невярно било съдържащото се в заповедта твърдение, че жалбоподателката не е изпълнила в предоставеният 14-дневен срок указанията на органа дадени с писмо рег. № АГУП19000036АС-023АС/3.02.2023 г. ; незаконосъобразно било изразеното в т.4 от заповедта становище, че не е налице съобразяване с изискванията заложени в Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове ; незаконосъобразно с т.5 от заповедта било въведено участието на трети лица извън заявителя при подаване на заявлението ; в решенията на ЕСУТ липсвали мотиви за отказа по т.4-5 от заповедта.

Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед като нищожна и незаконосъобразна и за връщане на преписката на адм. орган с указания за одобряване на заявлението на Е. за приемане и одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.5012.3024, находящ се в гр. Варна, кметство Галата, с.о. „Прибой“, както и присъждане на сторените по делото разноски.

С внасянето на адм. преписка в съда, адм. орган не изразява становище по жалбата на Е..

След преценка на приложените в преписката материали и на изложените от жалбоподателката доводи, съдът намира жалбата за процесуално допустима и по същество основателна.

Обжалваната заповед е съобщена на Н.Е. на 22.08.2023 г., а подадената до съда жалба е приета в Община Варна на 1.09.2023 г. с рег. № АГУП19000036АС-026ВН, от което е видно спазването на 14-дневния срок за обжалване съгласно чл.197 от АПК. Налице е и правен интерес за жалбоподателката от съдебно оспорване, поради което като допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Проверката по същество на обжалваната заповед сочи на нейна материална незаконосъобразност и то без оглед на действителното съществуване на посочените в т.1- т.4 фактически основания. Тези основания са посочени в диспозитива на обжалваната заповед като мотиви за прекратяване на образуваното адм. производство , а в самите мотиви на заповедта също са изложени като т.1-т.4. Всички те имат характера на въпроси, по които органът следва да се произнесе по същество, т.е. с адм. акт, с който се одобрява поисканото със заявлението на Е. изменение на ПУП или такова се отказва. В тези случаи адм. производство не подлежи на прекратяване, включително и в процесната хипотеза на чл.5в от ЗУТ, която както във всички обичайни случаи има предвид нередности или допълнителни документи свързани с редовността и допустимостта на адм. производство. По тези съображения, като не се е произнесъл с акт по същество, а е прекратил на посочените основания адм. производство, органът е постановил материално незаконосъобразен адм. акт.

Единствено посоченото в т.5 от заповедта основание има отношение към редовността и допустимостта на адм. производство, което в случай на действителното му съществуване би могло да доведе до правилното приложение на чл.5в от ЗУТ с регламентираните в разпоредбата правни последици. Очевидно с обжалваната заповед органът променя становището си по допустимостта на адм. производство изразено в заповед № 237/3.05.2019 г. на главния архитект на Община Варна /л.23 от преписката/ , с която само и единствено по заявлението на Е. е било разрешено изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5012.3024, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 012020 масив 12 местност Манол чешме гр. Варна - в противоречие с тази заповед, обжалваната заповед изисква подаване на заявлението в условията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. при наличие на съгласие на всички собственици на УПИ 012020. Така приетото от органа становище не е съобразено с действителното положение създадено от сключеният договор за доброволна делба от 19.10.2006 год. /л.2-3 от преписката/, съгласно който е извършена делба именно на имот № 012020, при която Н.Е. и Б.Ж. получават в общ дял имот № 3024. С оглед последното, предметът на исканото с процесното заявление изменение на ПУП за УПИ 012020 касае само за тази част от него съответстваща на самостоятелен имот № 3024 с идентификатор по КК 10135. 5012.3024. В този смисъл предмет на плана по смисъла на разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ към която препраща разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е само ПИ 10135.5012.3024 и тъй като Е. е единия от съсобствениците на този имот, то редовността на подаденото от нея заявление предполага наличие на съгласие и от другия съсобственик Б.Ж.. Не такова съгласие обаче се има предвид с обжалваната заповед – с приложеното на л.116 от преписката писмо с рег. № АГУП19000036АС-023АС/3.02.2023 г. е изискано наличие на съгласие, т.е. подаване на заявление от всички носители на вещни права включени в разработката на УПИ 012020. Това искане е материално незаконосъобразно, тъй като собствениците на ПИ 10135.5012.3024 имат право чрез изменение на подложеният на делбата УПИ 012020 да постигнат отделно урегулиране само на своя имот.

Освен материално незаконосъобразна по тези съображения, обжалваната заповед е и процесуално незаконосъобразна, доколкото с нея е разпоредено прекратяване и на адм. производство за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ 3023 „за мотел и търговски обект“, доколкото такова изобщо не е било образувано – видно от съдържанието на подаденото от Е. заявление / л.39 от преписката/, както и от съдържанието на горецитираната заповед № 237/3.05.2019 г. на главния архитект на Община Варна, адм. производство е било образувано само и единствено за ПИ 10135.5012.3024.

Що се касае до възражението на жалбоподателката за нищожност на обжалваната заповед, съдът намира същото за неоснователно. Видно от представената от органа със с.д. 14226/9.10.2023 г. заповед № 1340/25.04.2023 г. на кмета на община Варна , на издателят на обжалваната заповед зам. кмета инж. Х.И.са делегирани надлежни правомощия за издаването й. Неправилна е и тезата на жалбоподателката за нищожност на ОУП, на който органът се позовава при издаването на обжалваната заповед – невярно е изложеното в жалбата твърдение, че с влязлото в законна сила решение № 1772/3.07.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на АС-Варна била прогласена нищожността на ОУП - решението няма такъв диспозитив, а мотивите му в които е изложена такава теза не се ползват със силата на присъдено нещо, съответно те не се споделят от настоящият съдебен състав.

С оглед гореизложеното, обжалваната заповед следва да бъде изцяло отменена , а преписката върната на адм. орган за предоставяне на Е. на срок по чл.5в от ЗУТ за отстраняване на нередностите свързани с липсата на съгласие от страна на съсобственика Б.Ж., след което в случай на отстраняване на тези нередности, следва да се произнесе по същество относно въпросите посочени в т.1- 4 от заповедта.

При този изход на делото , ЮЛ на ответника дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК възстановяване на сторените от жалбоподателката разноски по делото, които според наличните доказателства са в размер на 10 лв., представляващи платена държавна такса.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ издадената от зам. кмета на Община Варна заповед № Г-296/3.08.2023 г. и връща преписката на същият адм. орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на това определение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.В.Е. , ЕГН **********, адрес *** сумата от 10,00 лв. за разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл.200, ал.2 от АПК.

	Съдия: