№ 300
гр. ****, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20231420200841 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „****“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.****,против Наказателно постановление
№26-0000874/28.07.2023 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“,
гр. ****, с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно отразяване на фактическата
обстановка. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.С., ВрАК поддържа жалбата,така
както е подадена.
Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена
административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя и присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно предвидения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
1
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №335622/11.07.23г., след извършена проверка
на същата дата, за това, че на 08.09.23 г. превозвачът е допуснал да се извърши обществен
превоз на товари на територията на Р България, видно от пътен лист №886010 и
товарителница №487865 по маршрут ****-****-**** с водач ****, който не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършвания превоз.
Превозът е извършен с МПС рег.№****.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.7а ал.2 пр.3 от
Закона за автомобилните превози, съгласно чиято разпоредба лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е от същия закон, и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност. Жалбоподателят подписал акта без възражения,
като не е депозирал такива и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след
преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на
извършеното нарушение, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№26-0000874/28.07.2023 г., с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3, на основание чл.96г ал.1
пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетеля-С. В. Г.-
актосъставител и Т. Д. Г.- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои
непосредствени впечатления. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.Показанията
им са последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по
делото.
По делото са събрани и писмени доказателства:Процесните АУАН и НП,заповед №
РД-08-30/24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните съобщения и
технологиите, справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите за
явяване на психологическо изследване,цитираните в акта и НП пътен лист и товарителница,
КП за извършена комплексна проверка от 11.07.2023г., справка за актуално състояние на
всички трудови договори на жалбоподателя към дата 11.07.2023г.справка за наличие на
лиценз издаден на жалбоподателя за извършване на вътрешни товарни превози,известие-
покана за извършване на комплексна проверка.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН
и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално и
териториално компетентни органи, видно и от приложената по делото заповед на МВР. И
АУАН, и НП отговарят формално на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57
от ЗАНН, тъй като съдържат необходимите реквизити, посочени и в двете разпоредби. При
съставяне на АУАН и издаване на НП ,обаче, според настоящия състав са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното на
това основание.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,вкл.и изявленията на
жалбоподателя се установява по категоричен начин, че на 08.09.22 г. превозвачът е допуснал
да се извърши обществен превоз на товари на територията на Р България, видно от пътен
лист №886010 и товарителница №487865 по маршрут ****-****-**** с водач ****, който не
е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на
извършвания превоз. Превозът е извършен с МПС рег.№****.
2
От словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е
видно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е „допуснал да се
извърши превоз на товар по маршрут **** – **** - **** на 08.09.2022 г. с посоченото МПС
с водач ****., който не отговаря на изискванията за психологическа годност за превоз на
товари – няма валидно удостоверение за психологическа годност към 08.09.2022г. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, а като основание за
налагане на санкцията – чл. 96г, ал. 1 от същия закон.
В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие
между фактически и правни основания, които според настоящия съдебен състав водят до
неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение,
съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно
поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави
нарушенията съществени.
Имуществената санкция е наложена,както се изложи на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
разпоредбите, които са нарушени.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на жалбоподателя деяние –
„допуснал да се извършил превоз“- чл.96г ал.1 пр.2 от
ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба, наказуемо е допустителството да бъде извършен
превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Посочените в АУАН и в НП правни норми са бланкетни и следва да бъдат допълнени
с такива от други нормативни актове. Разпоредбата въз основа, на която е наложена
санкцията – чл. 96г, ал. 1 пр.2 от ЗАвтП – изрично сочи, че е наказуемо допустителството
да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени
със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в
посочената като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 пр.3 от ЗАвтП е въведено изискването
водачите да отговарят на три групи общо посочени изисквания: за минимална възраст, за
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, които групи изисквания са конкретизирани в съответни наредби.
Посредством словесното описание на нарушението буквално е цитирана посочената
като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП, като е посочено, че
жалбоподателят е извършил превоза без да отговаря на изискванията за психологическа
годност. Липсата на словесна конкретизация на тези изисквания и непосочването на
нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат е довело до
неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не е изпълнило
със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно нарушение.
3
Към момента на извършване на нарушението изискванията за психологическа
годност на водачи на МПС са регламентирани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобИ.е на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания,
издадена от Министъра на транспорта на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. В глава 6 от посочената Наредба се съдържа изискването за
наличие на удостоверение за психологическа годност, което финализира психологическото
изследване с положително заключение.
При това положение, настоящият състав на съда приема, че вмененото на касатора
словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно, което в максимална
степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от страна на съда дали
същият е извършил административно нарушение.В този смисъл е и представената по
делото практика, която, макар и да не се споделя от съда е задължителна.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо
е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че НП е незаконосъобразно.
,и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на
жалбоподателя, такива му се дължат на основание чл. 63д ал.2 ЗАНН .
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1
от Устройствения правилник на ИА „АА“.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника
на жалбоподателя, настоящият състав намира за неоснователно ,тъй като адвокатският
хонорар е в рамките на предвидения минимум по НРМАВ, определен съгласно чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т.2 от същата Наредба..
Водим от горното,ВРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000874/28.07.2023 г., издадено от директора на РД "АА" – ****, с
което на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.****, ЕИК ********* на
основание чл. 96г, ал. 1 пр.2 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева
за извършено нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.****,ЕИК *********
сумата в размер на 600,00 (шестотин) лева, представляваща направените по делото
разноски-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд **** в 14 дневен срок
4
от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5