МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 16 по НОХД № 383/
2017 г. НА СВИЛЕНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД – 21.06.2017
г.
Против подсъдимия Я.Ч. - роден
на ***г***, Р.Турция, турчин, турски гражданин, разведен, неосъждан,с начално
образование, жив. гр.Кьорфез, кв. „Гюней“, ул.“Демиркая“ № 1, ет.3, ап.3,
обл.Коджаели, Р. Турция, работи като
шофьор, е повдигнато обвинение от
РП-Свиленград, за това ,че на 23.04.2017г. през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе,
общ.Свиленград, обл. Хасково превел през границата на страната от Република
Турция в Република България сирийския гражданин К.К.Ю. и турския гражданин Е.Д.,
без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането им е
използвал моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Скания“ с
турски рег. № 14BY972 и прикачено към него полуремарке с турски рег. № 14BK774.
- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал. 1 от НК.
След даване ход на делото съдът пристъпи към проверка самоличността на
явилите се лица и изпълни съответните процесуални изисквания съгласно
разпоредбите на чл. 272 ал 4 , чл. 273 , чл. 274 от НПК. На основание чл.275 от НПК, съдът
запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за провеждане
на съдебното следствие при което защитата на подсъдимия адвокат С. заявява , че искания по
доказателствата нямат , но моли съдът, производството по делото да продължи по
реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като подзащитният му
признавал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти.Съдът, като взе предвид
становището на процесуалния представител на подсъдимия намери следното:
съгласно разпоредбата на чл.370, съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се
взема при наличието на две хипотези: първата- служебно от съда и втората- по
искане на подсъдимия. В случая съдът следваше да прецени дали са налице
предпоставките и условията за
разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
а именно: когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
Обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия
процесуален представител е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се
констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително
изслушване на подсъдимия.На основание чл.370
ал.4 от НПК,съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.Подсъдимият
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа
по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му
по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се
ползва при постановяване на присъдата.Съдът с оглед отново да констатира
наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия, дали признава фактите
изложени в Обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.Отговорът на подсъдимия бе следния „Да, признавам изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и давам своето
категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти”. При това положение след като съдът
установи съобразно изискванията на чл.372
ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия направи в
съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в Обвинителния
акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът след като се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК , разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.След
даване ход на съдебното следствие и
прочитане на обвинителния акт от прокурорът , съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище
и желае ли да даде обяснения по
обвинението.Отговорът бе следния „Разбирам обвинението. Поддържам изразеното от
мен становище по време на предварителното изслушване. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
бъдат събирани доказателства за тези факти.Това, което направих, не го направих
поради затрудненото финансово състояние и безработицата. Не желая да давам обяснения
по фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, които изцяло
признавам”
Съдът на основание чл. 283 от НПК
прочете и приобщи към доказателствата по делото
протоколите и другите писмени материали, намиращи се в БП № 85/2017г. по
описа на ГПУ – Свиленград, които имат характер и значение на доказателства, т. с. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното
изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.След като не се
направиха искания за нови съдебно следствени действия с оглед всестранното,
обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото , съдът намери , че делото е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на
съдебните прения.След приключване на съдебните прения се даде и осигури възможност за последна дума на
подсъдимия.След прочитане на присъдата, съдът потвърди и МН „парична гаранция „ както и ПАМ „Забрана
за напускане на пределите на Р. България „ до влизане на присъдата в законна
сила.
Досъдебното производство по делото е протекло изцяло при адекватно упражнени правомощия на
наблюдаващия прокурор.Представителят на прокуратурата е формулирал обвинението,
като е изнесъл всички факти очертаващи
предмета и основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Съдът след
преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като
вменена престъпна фактология
,представляваща фактологически императив , както и писмените доказателства по
досъдебно производство, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено
следното:
От фактическа страна -
Подсъдимият Ч. работел като
шофьор на товарни автомобили, извършвайки превози на товари, включително и
международни. Докато бил в Р.Турция, с него се свързал познат, който му
предложил да прекара нелегално с товарния си автомобил две лица по време на
предстоящия му курс от Р.Турция за Р. Румъния. Подсъдимия Чифчи се съгласил
като на товарния автомобил, който управлявал марка „Скания“ с турски рег. № 14BY972
и прикачено към него полуремарке с турски рег. № 14BK774 изработил от дъски
специален тайник под шасито на полуремаркето като в него да скрие хората, които трябвало да
превози нелегално през държавните граници.
Свидетеля К.Ю. от Сирия бил напуснал
родината си и успял да стигне до гр.Истанбул, Р.Турция. Намерението му било да
отиде да живее в Германия при сестра си. Свидетеля Е.Д., турски гражданин,
живеел и работел в гр.Истанбул. Имал наложена забрана да напуска Р.Турция, но
искал да отиде в Германия, където живеела негова приятелка. Двамата търсели
начин да напуснат Р. Турция по нелегален начин, като независимо един от друг се
свързали с лица занимаващи се с нелегално превеждане на хора през границите на
страната. Те обещали на Ю. за сумата от 7000 евро, че ще уредят пътуването му
до Германия, като скрит в камион ще пътува до Румъния, а след това с друг
камион ще го превозят до Германия. На Д. обещали за сумата от 1500евро да го
превозят до Румъния, а после да търси начин да продължава нататък. На
21.04.2017г. около 20.00ч. двамата били превозени с лек автомобил, от непознат
за тях мъж, от гр.Истанбул до паркинг извън града. Тогава Ю. и Д. се видели за
първи път. На паркинга бил спрял товарния автомобил марка „Скания“ с турски
рег. № 14BY972 и прикачено към него полуремарке с турски рег. № 14BK774, като
там бил и обвиняемия Ч.. Непознатия мъж показал на Ю. и на Д. тайника под
шасито на полуремаркето, изработен от подсъдимия, като им казал че там ще се
крият при преминаването на държавните граници. След това Ю. и Д. се качили в
кабината на товарния автомобил, който управляван от подсъдимия потеглил към границата с Р.България. Пътували
до 22.04.2017г. когато рано сутринта спрели на паркинг в близост до турския
граничен пункт ГКПП „Капъ куле“. Подсъдимия Ч. казал на Ю. и Д. да го чакат и
да не излизат от кабината докато оправи документите на товара.Около 02.30ч. на
23.04.2017г. Ч. се върнал и преместил товарния автомобил на по-тъмно място на
паркинга. Там казал на Ю. и Д. да слязат и да се скрият в тайника под
полуремаркето. Двамата последователно, един след друг с помощта на подсъдимия ,
който им казвал как да се промушват под полуремаркето и се оглеждал да не ги
вид някой, влезли в тайника. Веднага след това обвиняемия потеглил към турския
граничен пункт „Капъ Куле“. Преминал
през него и след това през държавната граница от Р.Турция в Р. България. На
същия ден около 04.30ч. товарния автомобил марка „Скания“ с турски рег. № 14BY972
и прикачено към него полуремарке с турски рег. № 14BK774, управляван от
обвиняемия навлязъл на ГКПП Капитан Андреево. Там била извършена проверка на
автомобила и ремаркето с рентгенова апаратура, като били забелязани укритите
лица. На място пристигнали служители на гранична полиция, в чието присъствие
укритите Ю. и Д. излезли от тайника. Извършен е бил оглед на товарния
автомобил, за което бил изготвен протокол и фотоалбум. Извършен е и оглед на
кабината на товарния автомобил, като интериора на същата напълно съвпада с
описанието направено от Ю. и Д.. Изготвено е заключение на автотехническа
експертиза, според която тайника е изработен съвсем наскоро и може да служи за
укриване на вещи и хора. Използвана е фабрична кухина за оформянето на тайника.
Приетата фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите,
протоколите за оглед и заключението на вещото лице по изготвената
автотехническа експертиза.Деянието извършено от Ю. и Д. е предмет на
разследване по друго наказателно производство.
В
обясненията си в качеството на обвиняем Я.Ч. се признава за виновен по
предявеното обвинение и описва накратко механизма на извършването му. Това му
признание е направил след като в негово присъствие, преведените лица са дали
показания, в които са го уличили в извършеното престъпление. Обясненията му,
както и показанията на всички разпитани свидетели са логични, последователни и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което следва да се кредитират с доверие. Единствено нелогично е обяснението на
обвиняемия за мотива да преведе нелегално през държавната граница Ю. и Д., че
го е извършил от съчувствие. Имайки предвид факта, че е изработил специално
пригоден тайник за да ги превози нелегално през държавните граници,
значителните суми които Ю. и Д. са заплатили за превеждането си, включващи и
пътя им до Р. Румъния, както и житейската логика говорят за комерсиалната цел
която е преследвал обвиняемия.
Предвид гореизложеното и на базата на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност следва да
се направи извода, че от обективна и субективна страна подсъдимия Я.Ч. е осъществил състава на престъплението
по чл.280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал. 1 от НК, затова че на 23.04.2017г. през
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково превел през
границата на страната от Република Турция в Република България сирийския
гражданин К.К.Ю. и турския гражданин Е.Д., без разрешение на надлежните органи
на властта, като за превеждането им е използвал моторно превозно средство –
товарен автомобил, марка „Скания“ с турски рег. № 14BY972 и прикачено към него
полуремарке с турски рег. № 14BK774.
От субективна страна обвиняемия е осъществил
престъплението при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Качил е свидетелите Ю. и Д., за да ги превози до Р.Румъния, знаейки
че нямат необходимите документи, за да пътуват в страните от Европейския съюз и
няма да бъдат пропуснати да преминат от граничните служители. Именно за това е
изработил специален тайник и ги е скрил в него. Имал е ясното съзнание, че
върши престъпление. Той пътува от дълги години в чужбина и многократно е
преминавал държавните граници на различни страни, като е бил запознат много
добре с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница.
Знаел е добре, че преминаването на държавна граница се извършва с разрешение,
но въпреки това е поел риска още при тръгването си от Р. Турция.
От обективна страна е осъществил състава на
престъплението,като е превел през границата на страната ни с Р.Турция, укрити
свидетелите Ю. и Д., които не са български граждани, използвайки товарен
автомобил, без да получи разрешението на надлежните органи, в случая служителите
на гранична полиция.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на обвиняемия следва да бъде
взето в предвид, като смекчаващо отговорността обстоятелство необремененото му
съдебно минало.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се разглеждат престъпната
упоритост и организираност за осъществяването на съставомерния резултат,
подготвения специално пригоден тайник за нелегално превозване на хора,
проявеното грубо несъобразяване със законите на страната и международните
правила за пътуване на хора през държавните граници, комерсиалните подбуди за
извършване на престъплението.
Причина за извършване на престъпленията от
подсъдимия е незачитане на законовия ред
и стремеж към престъпно облагодетелстване.
От правна страна -
За да обоснове извод за
авторство на деянието и неговата
съставомерност, съдът се базира на
самопризнанието на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които установи ,че го
подкрепят с оглед приетата и
реализирана диференцирана процедура
представляваща отклонение от стандартната форма
за провеждане на съдебното следствие.Съдът намира за безспорно и по
несъмнен начин доказано, авторството на подсъдимия.
Осъществени са всички признаци и
елементи от обективна и субективна
страна на престъплението за което на подсъдимия му е повдигнато и предявено
съответно обвинение от Наказателния Кодекс.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 в случаите на чл. 372 ал. 4 , съдът в мотивите
на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в обвинителния акт
, като се позовава на направеното самопризнание
и на доказателствата събрани на
досъдебното производство , които го подкрепят.
Съдът дължи следните съждения -Подсъдимият е осъществил признаците от
състава на престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение, както
от обективна , така и от субективна страна.
От субективна страна подсъдимият
е осъществил престъплението при пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.Имал е ясното съзнание, че върши престъпление.
Подсъдимият като дългогодишен професионален шофьор на товарни автомобили, е бил
много добре запознат с необходимите документи и реда за преминаване на
държавните граници включително тази между Република Турция и Република България
но въпреки това е извършил престъплението в което е обвинен. Подсъдимият е съзнавал, че извършеното от него действие е
престъпление и от закона е наказуемо.
Що се отнася до умисъла и кога
той е формиран следва да се отбележи , че събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност налага категоричния извод за наличие на пряк умисъл при превеждането на лицата от Турция за България.От субективна
страна очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.Обективните
обстоятелства безспорно установени и
доказани по делото, сочат и за субективния елемент от състава на престъплението
за което на подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение. От субективна страна
наличието на прекия умисъл, отразен в съзнанието на дееца и обективиран в
неговите действия не подлежи на съмнение и е доказан по безспорен и категоричен
начин . Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност.Степента на обществената опасност като основно , определящо , обективно
неюридическо качество на деянието е
висока и е в зависимост от редица обстоятелства, а именно значимостта на обекта
на посегателство – родовия и непосредствен обект на посегателството
-обществените отношения свързани с дейността на държавните органи и реда на
управлението ; със степента на засягане на
този обект; начина и средствата за осъществяване на престъплението;
условията,времето, място и обстановка при осъществяването на престъпната
деятелност.Изхождайки от характера и динамиката на този вид престъпления
показващи една открояваща се и стабилна
тенденция към завишение , не само се наблюдава особен обществен интерес, но и
те ерозират нормалното функциониране на дейността на държавните органи и установения ред на държавно управление.Тези
престъпления не само застрашават и увреждат определен вид обществени отношения
, но и влошават и без това сложната криминогенна обстановка в региона..
Относно доводите на защитата , макар
и да не касаят приложението на чл.
55 ал. 1 от НК – Съгласно тази
разпоредба,същата се прилага при
изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства , когато и най
лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко,като при
наличие на определени изискуеми се предпоставки е предвидено приложението на съответни опции изчерпателно посочени.В
конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.Въпреки и да се откроява значителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства , то категорично не са налице многобройни или
изключителни такива ,които да обусловят
приложението на чл. 55 от НК. Действително се касае за подсъдим , който
не е осъждан и е със сравнително добри характеристични данни, но тава са
традиционните,основни обичайни характеристики на смекчаващите отговорността
обстоятелства.Ето защо този състав на съда , счете , че не са налице условията
на чл. 55 от НК.Действително е различно
положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като
такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е
имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното
престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно
ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за
използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по
хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК.
Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е
оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за
извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е
употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и
наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече
от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на
решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си,
няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.
Обичайните смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца,
неговата положителна обществена характеристика, това, че поначало е тих, кротък
и отзивчив човек. Но ако към тях например се добавят такива като хронична
преумора, болести в семейството, разстроен брак, тежко здравословно състояние,
икономически проблеми и други, техният брой става необичайно голям, което може
да доведе до известна лабилност и до вземане на необикновеното за субекта решение
да извърши престъпление.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още
съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че
законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена
опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част
на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е
възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране на
престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение. В случаите , когато едновременно са налице условията на чл. 58а
ал.1 и условията на чл. 55 , съдът
прилага само чл. 55 от НК , ако е по
благоприятен за дееца.Тази хипотеза е неприложима, при така изградените изводи.
Въз основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност ,подкрепящи направеното самопризнание , съдът
достигна до обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимия е осъществил,
както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за
което му е повдигнато и предявено обвинение от РП Свиленград .
Относно наказанията-
При определяне на наказанието на
подсъдимия , съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
– да се облагодетелства неправомерно, чрез заобикаляне на установения ред на
управление и другите смекчаващи /липсата
на обременено съдебно минало и
проявената наивност / и отегчаващи вината обстоятелства/проявения стремеж да се
довърши престъплението и неоказване на съдействие за неговото разкритие /
Самопризнанието и коректното в този смисъл ,поведение по
време на съдебното заседание, не следва да се цени повторно,като смекчаващо
отговорността обстоятелство , тъй като то е в основата на самата процедура и е взето предвид при определянето на размера на наказанието.
Определяйки наказанието на
подсъдимия ,съдът се съобрази и със законовото изискване предвидено в
разпоредбата на 373 ал. 2 от НПК , като приложи
чл.58а ал.1 от
НК.Индивидуализираната санкция от две години
за подсъдимия,съдът намали с една трета , поради което и на основание
чл.280, ал.2, т.З и т.4, вр. с ал. 1 от
НК вр. чл. 54 вр с чл.2, ал.1 от НК ,
вр. чл. 58а ал. 1 от НК определи наказание
и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/ година и 4
/четири / месеца и наказание глоба в размер
на 10 000 / десет хиляди / лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 /три / години.
Разпореди на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски за
преводач в размер на сумата от 935/деветстотин тридесет и пет / лева да останат за сметка на съответния
орган.Разпореди-ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:1. товарен автомобил, марка „Скания“ с
турски рег. № 14BY972 и прикачено към него полуремарке с турски рег. № 14BK774
– на съхранение на ГКПП Капитан Андреево, ; - 2бр. турски свидетелства за
регистрация на товарния автомобил и полуремаркето, пълномощно – приложени по
делото да се ВЪРНАТ
на собственика или на
упълномощено от него лице
Съдът намира за уместно да
отбележи , че не са налице
предпоставките и условията за приложението на разпоредбата на чл. 280 ал.4 от НК. Налице са категорични данни, че използваното МПС от подсъдимия не му принадлежи
т. с. не принадлежи на дееца.Другата предвидена алтернатива „да му е предоставено МПС –во доброволно също
не следва да се приеме.Това е така защото данните от досъдебното производство и обясненията на съдебното следствие, сочат
че работодателя и собственик или негов упълномощен представител не са
знаели и нямат представа за това което
подсъдимия е предприел , а именно да извърши престъплението по чл. 280 ал.2 от НК.Не само , че такива
доказателства не се събраха , но дори липсват данни , като индиция за
предоставяне на МПС доброволно, именно подсъдимия да извърши това
престъпление.Друг е въпросът за правния
анализ който се налага от така
формулираната в закона втора алтернатива на ал. 4 на чл. 280 от НК.Ясно , че
законодателят е имал предвид доброволно
предоставяне на МПС именно за тази цел –
превеждане на лица през границата на страната и т.н. При това положение пък ако
тази хипотеза е изпълнена , то
собственика ще се окаже в
качеството си на акцесорен съучастник т. с. физически помагач улеснявайки
извършване на престъплението предоставяйки
и снабдявайки извършителя със средства
- МПС. Ето защо съдът постанови
да се върне МПС -во на собственика или
на упълномощено от него лице .
Определеното при горепосочените
съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на престъплението
са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на дееца, както и
незачитането от негова страна на правовия ред в страната.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
