Р Е
Ш Е Н
И Е
№1375
гр.
Пловдив, 19.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2972/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш Серия К №1141798, издаден от ОД на МВР-град Пловдив срещу П.С.Г.
***, с който за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, вместо него се явява процесуалният му
представител адв.С.П. *** с представено по делото пълномощно, който поддържа
жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата
страна, издателят на електронния фиш - Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -
град Пловдив, редовно призована, не изпраща представител по делото и не взема
становище по жалбата.
Районен
съд-Пловдив, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност при извършената проверка на проведеното административнонаказателното
производство, намира за установено следното :
Жалбата
е подадена от административнонаказаното лице. Подадена е в преклузивния срок по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Въпреки положените от съда усилия за установяване датата
на връчване на електронния фиш по делото не постъпи разписка, удостоверяваща
връчването на обжалвания електронен фиш. Предвид изложеното е налице ненадлежно връчване на електронния фиш,
което само по себе си изключва начално действие на срок за обжалване и срокът
за обжалване изобщо не е започнал да тече. По делото не са представени и
доказателства за датата на узнаване на електронния фиш
от страна на жалбоподателя, което от своя страна предпоставя допустимост на
подадената жалба срещу електронния
фиш. При изследване на останалите процесуални предпоставки за
допустимост на подадената жалба съдът прие, че същите са налице, доколкото
жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване и е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол. Следователно жалбата е процесуално допустима.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
На
28.01.2016 г. в 12:2156 ч. в с.Паничери, ул. Георги
Димитров № 88 посока на движение от
с.Паничери към с.Старо Железаре било
постановено автоматизирано техническо средство № TFR
1- МN-511. С него било заснето движение на л.а. Пежо 206,
рег.№ ***с посока на движение запад-изток. Техническото средство установило
предвижването на МПС с рег.№ *** със скорост от 76 км/ч , след отчетен толеранс от 3 км/ч, което
представлявало превишение от 26 км/ч над разрешената за движение скорост 50
км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като
нарушител е вписано името на жалбоподателя П.С.Г.. За дата и час на нарушението
са вписани показанията на техническото средство. Видно от представения към
административно-наказателната преписка протокол нарушението е констатирано с
мобилно автоматизирано техническо средство.
Изложената
фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства – протокол № 8-32-15 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип за измерване № 10.02.4835 ; Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система; снимков
материал от заснет клип № 13997, радар № 511, удостоверяващ движението на
описаното в електронния фиш МПС на посоченото място и време от пътния участък,
посоката на движение, а също и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система.
Нарушението,
нарушителят и обстоятелствата, при които е извършено, са установени по несъмнен
начин, като доказателство за това са приобщените по реда на чл.283 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
Нарушението
е описано по ясен начин в съответствие с изискванията, предвидени в чл.189,
ал.4 от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че бланката - образец
на електронния фиш е надлежно утвърдена със заповед на компетентния
административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл.
189, ал. 4 от .
По
отношение на оплакванията, че нарушението по обжалвания електронен фиш е следвало да бъде установено
със стационарно техническо средство, а
не с мобилно, следва да се вземе предвид обстоятелството, че към датата на
установяване на нарушението с обжалвания електронен фиш приложение е намирала разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ,
бр. 51 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 10 от 2011 г.; изм., бр. 20 от 09.03.2012
г. с Решение № 1 от 01.03.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 10/2012
г.; изм. и доп., бр. 19 от 2015 г./. С Решение № 1 от
01.03.2012 г. на КС на РБ по к.д.№ 10/2012 г. е прието, че установяване на
нарушение в отсъствие на нарушител е възможно само със стационарно устройство
за измерване. Впоследствие и с изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП със
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП /обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г./ и приетата
Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./, които изцяло са съобразени с основните положения
на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013
г. на ОС на колегиите на ВАС, законодателно се приема, че използването на
мобилната техническа система е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат за неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Така в чл.189 ал.4 от ЗДвП с измененията й от ДВ бр.19 от 2015
г. думата „техническо“ е изменена като е
добавено „автоматизирано техническо средство или система“, § 6 т.63
от ДР на Закона за движение по пътищата е изменен като е добавено „автоматизирано техническо
средство или система“. С изменението в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) е създадена и нова т.65 към § 6 , съгласно която
автоматизирани технически средства са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край. При съпоставка на датата на извършване на нарушението с действащата
нормативна уредба се установява, че към
деня на установяване на нарушението е било абсолютно законосъобразно използването
на мобилната система. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно
и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър
за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения,
което се отразява в протокол. Следователно измененията на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата са били действащи към датата на
установяване на нарушението. По тези съображения оплакванията в жалбата, че
установяване на нарушението с мобилно устройство за управление, представлява
процесуално нарушение, са неоснователни.
Неоснователно е и
оплакването, че обжалваният електронен фиш е издаден без направена справка за
собственост. Напротив, същият е издаден
при спазване на процедурата, предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП, като за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето,
управлявало автомобила. Това обстоятелство законът въвежда като една възможност
за собственика, който при подадена декларация, се освобождава от
административнонаказателна отговорност и се наказва лицето, управлявало МПС в
деня на нарушението.
Не се споделят и оплакванията
на жалбоподателя за изтекла давност . Нарушението с обжалвания електронен фиш е
установено на 28.01.2016 г. С приемането на Тълкувателно постановление № 1 /27.02.2015 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело №
1/2014 г. въпросът за приложението на правилата за абсолютната давност по НК
към административни нарушения е окончателно уреден. В цитираното
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. е посочено, че срокът по чл. 34 от ЗАНН е давностен. Съответно в Тълкувателното постановление е посочено, че в
ЗАНН няма специална разпоредба, уреждаща абсолютния давностен срок. В тази
връзка в Тълкувателното постановление е разяснено, че тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.1 т.5 от НПК. С
цитираното тълкувателно решение се приема, че по отношение на въпросите за
давността се прилагат разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, след изтичането на
сроковете по чл.34 от ЗАНН се следи за евентуално изтичане на абсолютната
погасителна давност, като по отношение въпросите на абсолютната давност се
прилагат разпоредбите на чл.81, ал.3 от НПК. Предвид разрешенията, намерили
израз в цитираното Тълкувателно постановление, няма как за административните нарушения
да се прилагат три давностни срока – по чл.34 от ЗАНН, по чл.80, ал.1 т.5 от НК
и по чл.81, ал.3 от НК. Сроковете биват два – този по чл.34 от ЗАНН и
абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК. По тези
съображения и предвид датата, посочена за установяване на нарушението -28.01.2016
г., съдът намира, че абсолютният давностен срок следва да се счита за изтекъл
едва след 4 години и шест месеца от установяване на нарушението, както предвижда
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, т.е. същият не е изтекъл и към настоящия
момент.
При проверка относно останалите процесуални
изисквания, свързани с издаването на електронния фиш и направените оплаквания в
жалбата съдът констатира, че електронният фиш не е издаден в съответствие с всички законоустановените изисквания и оплакванията
на жалбоподателя във връзка с това са основателни. Според чл.
165, ал.2, т.8 ЗДвП /отм. - ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., но
действаща към 28.01. 2016 г.-датата на нарушението/ при изпълнение на функциите
си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби, обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В
тази насока е и разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. Съгласно чл.7, ал.1 от цитираната наредба местата за контрол с мобилни
и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с
пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. По делото липсват
доказателства, че към датата на издаване на електронния фиш е било направено оповестяване на пътния знак
Е24 по предвидения в закона и наредбата ред - чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Нарушение е
налице и на разпоредбата на чл.7, ал.2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл.7 ал.2 от
Наредбата пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка
посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При
указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е 24 разположението му се
документира със снимка, а съгл. чл.7, ал.3
под пътен знак Е 24 се поставя допълнителна табела Т 2, указваща
дължината на контролирания участък, в случаите, когато се осъществява контрол:
1. на няколко места за контрол, разположени в един участък; 2. във време на
движение. По делото липсват доказателства за разположението на пътния знак Е 24, който видно от съдържанието на съставения
Протокол по чл.10 от Наредбата е от
преносим тип, липсват и доказателства,
удостоверяващи спазване на изискванията
за допълнителна табела, както предвижда ал.3 на чл.7 от Наредбата.
Следователно при
установяване на нарушението с обжалвания електронен фиш не е било спазено
изискването на цитираните разпоредби - липсва информация за оповестяване чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството
на вътрешните работи – чл.165, ал.2 т.8 от ЗДвП, чл.7, ал.1 от цитираната Наредба,
липсват доказателства за изпълнение изискванията на чл.7 ал.2 и ал.3 от същата Наредба
.
По
изложените съображения електронният фиш се явява издаден при нарушение на
процесуалните правила, поради което и като такъв следва да бъде отменен .
Ето
защо съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш Серия К №1141798, издаден от ОД на МВР-град Пловдив, срещу П.С.Г. ***, ЕГН ***********, с който за
извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.189, ал. 4, вр. чл.182, ал.1 т.3 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на
100.00 лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.