МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 10 ПО НОХД № 54 ПО ОПИСА ЗА
2017 Г. НА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненският окръжен прокурор е внесъл в съда
обвинителен акт срещу подсъдимия Г.А.К.,
ЕГН ********** по обвинение за извършено от него престъпление от общ
характер, наказуемо чл.343 ал.1 б.”В” от НК, за това, че на 08.06.2016г. в гр. Варна, при
управление на МПС - лек автомобил "Шкода Октавия"
с per. № В 78 18РМ, нарушил правилата за движение -
чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства", и по непредпазливост причинил
смъртта на Денис Любомиров Драганов, на 22 години.
Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и
2 от НПК,съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и предлага да бъде постановена осъдителна присъда
при условията на чл. 58А вр.чл. 54 от НК, като на подс.К. бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в
рамките около и над средния размер предвиден в закона, а именно около 4 години
– 4 години и 2 месеца, което да бъде намалено с 1/3. Моли съда да наложи кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
в максимален размер. В случай ,че съдът прецени да отложи наказанието на
основание чл. 66 от НК, моли да наложи пробационна мярка по реда на чл. 67 от НК по време на изпитателния срок.
Повереникът
на частните обвинители- адв. С. поддържа становището на прокурора, като навежда
доводи затова. Моли съда да наложи на подс. К. наказание „Лишаване от свобода“,
което предвид диференцираната процедура да бъде редуцирано с 1/3, но да не
прилага разпоредбата на чл.66 от НК. Моли съда да наложи кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ в максимален размер.
Защитникът на подс.К.-
адв. Ю.Г. възразява срещу искането на прокурора и
повереника на частните обвинители да се наложи наказание „Лишаване от свобода“
, което да бъде изтърпяно ефективно. Прави анализ на доказателствата и
характеристичните данни на подс. К.. Пледира съда да приеме съпричиняване от
страна на починалия Драганов, предвид движението му с несъобразена за градски
условия скорост.
Подсъдимият К. призна изцяло фактите,
описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл.370 т.2 от НПК и даде съгласие да не се събират
доказателства по отношение на тези факти. В последната си дума изказва
съжаление за стореното и предоставя на съда да вземе решение.
От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият
Г.К. бил правоспособен водач от 1991г. за категориите В, АМ. Към 2016г. притежавал
л.а. „Шкода Октавия" с per.
№ В 7818 РМ.
На
08.06.2016 г. около 9.00ч. подс. К. управлявал автомобила си и се движил от ж.к.
„Вл.Варненчик“ към ж.к.. „Трошево“, като се прибирал към дома си на ул. „Йордан
Йовков". От бул. „Република" завил по ул. „Младежка" и се
придвижил до ул. „Йордан Йовков". Подал ляв мигач и спрял в близост до
разделителната линия, за да изчака за евентуално насрещно движещи се МПС по ул.
„Младежка", които се явявали с предимство. Видимостта на подс. К. била
голяма, тъй като пътният участък бил равен, времето било ясно и нямало
движение. Той забелязал, че срещу него се движи мотоциклет, но решил, че е
далеч и може да завие, без да го пропусне. Мотоциклетът м. „Ямаха“
с per. № ПК 01 30 X бил управляван от Денис Любомиров Драганов - на 22
години. Драганов се движил по път с предимство, времето било ясно и слънчево,
видимостта била добра, като нищо не предполагало, че ще му се изпречи автомобил
на пътя. В същото време, след като взел решение, че ще извърши маневра
„завиване наляво“ подс. К. предприел
маневрата, като включил на първа предавка и навлязъл след разделителната линия,
в насрещната за него лента на движение на ул. „Младежка". И в този момент настъпил удар между неговия
автомобил и мотоциклета, тъй като Денис Драганов не могъл да избегне изпречилия
му се в лентата за движение автомобил, въпреки задействането на спирачка от
негова страна. Ударът бил челен за мотоциклетиста и в предна дясна част за
автомобила на подс. К.. След силния сблъсък тялото на Драганов изхвърчало и
паднало на стъпалата на наблизо намиращия се подлез.
Произшествието
било възприето от свид. Петър Калудов, който
управлявал таксиметров автомобил след мотоциклета на Драганов. Той се позвънил
на телефон 112, за да съобщи за катастрофата. Спрял колата си до
местопроизшествието и погледнал в подлеза, за да види как е пострадалия.
Силният удар бил чут и от свид. Д.Костов, който
веднага отишъл в посоката на удара. Там той попитал подс. К., който излизал от
автомобила си, какво се е случило и той отговорил „падна в подлеза“. Тогава
Костов надникнал в подлеза и видял лежащия Драганов.Позвънил на 112 и слязъл да
види как е момчето. Възприел, че състоянието на пострадалия е много тежко и прохърква. Изчакал
идването на лекарския екип, който направил необходимото за да спасят Драганов,
но пострадалият издъхнал. Свидетел на случилото се, макар и не пряк очевидец на
самия удар бил и Ясер Ал- Азауи. Същият се движил с
автомобила си по ул. „Младежка“ , като се разминал непосредствено преди удара с
мотоциклетиста. Когато чул удара, той бил с гръб, но съвсем близо до мястото на
удара. Веднага спрял и се обадил на телефон 112. След това отишъл до
местопроизшествието и разбрал, че мотоциклетиста от удара е паднал в близко
намиращия се подлез. Свид. Ал- Азауи
надникнал в подлеза и видял моториста да лежи по гръб без каска и без
маратонки. Постоял малко на местопроизшествието, след което си тръгнал.
Видно от извършената аутопсия и от
заключението на назначената по делото СМЕ /л.75-78/ Денис Драганов, е получил
разкъсване на гръдната аорта, левостранен хемоторакс с излив на около 2500
мл. свободно изляла се кръв в лява гръдна половина, анемизиране
на вътрешните органи, кръвоизливи под меките мозъчни мозъчни
обвивки в областта на дясно голямо мозъчно полукълбо и малък мозък, контузии на
белите дробове, открито счупване на костите на лявата предмишница,
на дясната бедрена кост, разкъсно - контузна рана на главата, кръвонасядане
на меките черепни обвивки на дясна челно - теменна слепоочна област, отток на
мозъка и белите дробове, и други.
Получените
травматични увреждания са резултат на удари, изразени със значителна сила и
тангенциално действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети, притежаващи
подчертани ръбове или груба повърхност и отговарят да са получени при ПТП с
мотоциклет, излитане на тялото след сблъсъка, падане и удари в подлежащата
повърхност.
Като
причина за смъртта на Драганов е посочено разкъсването на гръдната аорта,
довело до кръвоизлив с обем от 2500 мл. в лявата гръдна кухина, рязко спадане
на артериалното кръвно налягане, настъпване на хеморагичен
шок и анемизиране на вътрешните органи. Смъртта е
настъпила бързо - в рамките на минути, и е била неизбежна. Заключението на
вещото лице би приобещно по реда на чл. 283 от НПК.
За
изясняване на механизма на ПТП по делото била назначена автотехническа
експертиза, която при изчисление на скоростта на мотоциклета не е използвала
съответните формули за този вид превозно средство, както и не са отчетени
конкретния модел мотоциклет, височината, на която се е намирало тялото на
Драганов преди удара, както и данните за дълбочина на подлеза, парапета и
стъпалата, които са били фиксирани с допълнителен оглед на местопроизшествие. Заключението
на вещото лице би приобщено по реда на чл. 283 от НПК.
Видно от
заключението на назначената двучленна авто -
техническа експертиза, установен е механизъм на ПТП, който кореспондира с
изложеното от свидетелите по делото. Експертите са посочили, че скоростта на
мотоциклета, управляван от Денис Драганов, в момента на удара с л.а. „Шкода Октавия", е 11,68 м/с или 42,05 км. ч. Изчислено е, че
скоростта му, непосредствено преди водачът Драганов да предприеме спиране е
била около 58, 25 км/ч. /16,18 м/с/.
Дължината
на опасната зона за спиране е изчислена на 42, 41 метра -при скорост на
движение 16,18 м/с, и 33,51 метра - при движение с разрешената за пътния
участък скорост 50 км/ч.
В случая
опасната ситуация е възникнала при преминаването на предния ляв край на
автомобила на подс. К. през разделителната линия на пътното платно. Експертите
са разгледали три варианта на реакция на водача, преди предприемане на
маневрата.
Изминатото
от мотоциклета разстояние от началото на реагиране на водача му до удара е 30
метра, като времето за изминаване на това разстояние е 1, 97 с.
Видимостта
за водача на автомобила е била не по - малко от 103 метра - при наличие на
голямо МПС, което частично я ограничава, и над 140 метра - при наличие на други
автомобили или липса на такива. Експертите са определили разстоянието между
мотоциклета и автомобила, управляван от подс. К., в момента на началото на
осъществяване на маневрата ляв завой - и данните са между - 41, 07м. /при липса
на спиране/ - до 84, 92м., тоест и двете МПС са имали видимост един към друг в
момента на потеглянето на автомобила.
Като
заключение експертите са посочили, че и при трите варианта на движение на
автомобила при осъществяването на левия завой в момента на началото на опасната
ситуация мотоциклетът не е закъснял с реакцията си, но въпреки това не е имал
техническата възможност да избегне удара /дори и в рамките на скорост на
движение 50 км/ч./ - дължината на опасната му зона за спиране е по - голяма от отстоянието му до автомобила.
Вещите лица
са изчислили и на какво разстояние се е намирал мотоциклета спрямо автомобила
на подс. К., при потегляне на автомобила за ляв завой - и при трите посочени от
в.л. варианти, разстоянието до мотоциклета е в границите на посочената от
вещите лица зона на видимост на водача. Заключението на вещите лица бе
приобщено по реда на чл. 283 от НПК.
Гореизложената
фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания на ДП доказателствен
материал, приобщен по реда на чл. 283 от НПК- постановление за привличане
на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, протокол за оглед на
местопроизшествие /изготвен ръкописно л.14-16/, протокол за оглед на
местопроизшествие /препис л.17-18/, протокол за оглед на местопроизшествие /
лист 19-20/, скица към огледа на ПТП, фотоалбум /л.24-63/, протоколи за разпит
на свидетели- Петър Иванов Калудов, Ясер
Зиад Ал-Азауи, Л. Драганов Р.
/лист 66-70/, химическа експертиза /л.71-73/,съдебно-медицинска експертиза /л.
74-78/, автотехническа експертиза /л. 79-89, автотехническа експертиза
изготвена от две вещи лица /л.90-115/, справка от МВР, Дирекция “Национална
система 112-МВР“, Районен център 112-Варна /л.117/ с приложен диск към
справката,2 бр. справки за нарушител/водач /л.118-120/, 2 бр. справки за
съдимост /л. 121-124/, 2 бр. разписки за върнати вещи /л. 128-129/,
удостоверение за наследници, декларации за възнаграждение на вещи лица, копия
от документи за самоличност, протоколи за предявяване на разследване
/л.151-152/, постановление на ВОП за оставяне без уважение направените искания
от защитата на подс. К.- адв. Ю.Г. при предявяване на
разследването, и и от
направените от подсъдимия К. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Доказателствата
по делото–установени от гласни и писмени доказателствени средства, надлежно
събрани и проверени в хода на досъдебното производство установяват по несъмнен
начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия К.,
като се подкрепят и допълват.
Безспорно
е налице виновно поведение на подс. К.,
който нарушавайки правилата за движение, а именно тези разписани в чл. 37 ал.1
от ЗДвП "При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства", е допуснал настъпването на ПТП, с което е причинил смърт на Драганов.
Установено е по несъмнен начин, че Драганов се е движил по път с предимство,
като това предимство му е било отнето от подс. К.. В тази насока са и
показанията на свид.Калудов, който се е движил с
автомобила си след мотоциклета на Драганов. Свидетелят категорично заявява в
протокола за разпит на свидетел / л.66 гърба/, че: „… Ударът стана в пътната лента, в която се движеше моториста.
За мен е безспорно, че водача на лекия автомобил „Шкода“ отне предимството на
моториста. Аз с таксиметровия си автомобил се движех зад моториста…“.
По
отношение на автотехническите експертизи съдът намира, че следва да кредитира
заключението на двучленната автотехническа експертиза, тъй като същата почива
на повече данни, вследствие на допълнително извършените замервания на пътното
платно, подлеза, отстоянието на тялото от мястото на
удара и други характеристики, които в последствие са били използвани при
изчисленията от вещите лица. Както правилно отбелязва прокурора в пренията
следва да бъде кредитирана именно АТЕ изготвена от вещите лица – проф. дтн инж.
Серафимов и инж. Милков, тъй като същата е подробна, задълбочена и всеки един
от параметрите е анализиран и включен във формула за съответното изчисление по
посочената методика, която са използвали. Докато в единичната експертиза
изчисленията са направени върху едни непълно посочени измервания, като вещото
лице дори не е посочила и по коя методика са били извършени изчисленията и
вещото лице е стигнало до съответното заключение.
Така установените фактически обстоятелства
мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият Г.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" НК тъй като на 08.06.2016г. в гр. Варна, при
управление на МПС - лек автомобил "Шкода Октавия"
с per. № В 78 18РМ, нарушил правилата за движение
- чл. 37 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Денис Любомиров
Драганов, на 22 години.
От обективна страна подсъдимият К. е извършил фактически
действия по "управление на автомобила", което съгласно константната
практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му";
Безспорно се установи, че при управлението на
лекия автомобил подс.К.
е предприел маневра „завиване наляво“, без да пропусне попътно движещият се
мотоциклет и с това е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл. 37
ал.1 от ЗДвП, който вменява в задължение на водачите при завиване наляво за
навлизане в друг път да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни
средства.
Именно в следствие на извършеното нарушение подс.К. е допуснал настъпването на ПТП и е причинил по
непредпазливост смъртта на Денис Драганов.
В този
смисъл съдът не споделя изложеното от защитата в хода на пренията становище за
наличие на съпричиняване от страна на починалото лице. Излагат се доводи, че е
управлявал мотоциклета с каска, която не била закрепена здраво на главата му,
след като при удара е изхвърчала на голямо разстояние от мястото на
произшествието. Защитата говори и за висока скорост на движение на
мотоциклетиста, над разрешената за движение в градски условия. Съдът не споделя
така посочените по-горе доводи на защитата. По отношение на скоростта на
движение на мотоциклетиста съдът намира за необходимо да отбележи заключението
на вещите лица при двучленната АТЕ, където са приели, че и при трите варианта
на движение на автомобила при осъществяването на левия завой в момента на
началото на опасната ситуация мотоциклетът не е закъснял с реакцията си, но
въпреки това не е имал техническата възможност да избегне удара /дори и в
рамките на скорост на движение 50 км/ч.- 58,25 км/ч./ - дължината на опасната
му зона за спиране е по - голяма от отстоянието му до
автомобила. Видимостта за водача на автомобила е била не по - малко от 103
метра - при наличие на голямо МПС, което частично я ограничава, и над 140 метра
- при наличие на други автомобили или липса на такива. И при наличие на такава
видимост, подс. К. е възприел мотоциклетиста, но е решил, че ще може да извърши
маневрата „завиване наляво“ преди мотоциклета да наближи автомобила. В този
случай не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на загиналия
при настъпилото ПТП мотоциклетист. Видно от заключението на вещите лица
Драганов не е имал техническата възможност да избегне удара /дори и в рамките
на скорост на движение 50 км/ч./ - дължината на опасната му зона за спиране е
по - голяма от отстоянието му до автомобила.
Съгласно
практиката на ВКС, а именно: Р 486/2009 г. 3 НО „Управлението на МПС е
дейност, представляваща източник на повишена опасност. При предприемане на
маневра е необходимо водачът да се увери в съществуването или отсъствието на
определени фактори, които имат непосредствено значение за безопасността на
движението.“.;Р 473/2011 г. 3 НО „Водачът следва да извърши задължителна
преценка за безопасността на маневрата.Преценката следва да бъде на базата на
правомерни и неправомерни действия на останалите участници в движението.“;Р
512/2012 г. 3 НО „Вниманието на водача следва да бъде ангажирано не само при
започване, но и до завършване на маневрата“. В
настоящият случай подс. К. е предприел маневрата „завиване наляво“, като
е навлязъл в насрещната пътната лента, подценявайки движението на
мотоциклетиста в неговата пътна лента за движение. Същият го е възприел при
започване на маневрата, но не е задържал вниманието си върху движението на
мотоциклета до завършване на тази маневра,
а е навлязъл в лентата за движение на мотоциклетиста и е отнел предимството му
на пътя.
А по
отношение на възражението дали каската е била здраво закрепена или не на
главата на мотоциклетиста, съдът намира същото за неоснователно, тъй като както
правилно отбеляза прокурора в правото си на реплика в хода на съдебните прения,
Драганов е починал от разкъсване
на гръдната аорта, довело до кръвоизлив с обем от 2500 мл. в лявата гръдна
кухина. /л. 78 от ДП/.
От субективна
страна деянието е било извършено при форма на вина – небрежност по смисъла
на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва
правилата за движение визирани в ЗДП и е могъл да ги предвиди.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе незачитане на установените със специалните закони правила за
движение по пътищата.
При
определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия
съдът съобрази следното:
С оглед принципа на индивидуализация на
наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните
обстоятелства - чисто съдебно минало, упражняване на общественополезен труд,
проявена самокритичност и изразяване на съжаление за извършеното. Подс. К. е семеен и баща на две непълнолетни деца- видно от
приетите и приобщени към доказателствата 2 бр. удостоверения за раждане. Като
всичко това навежда на извода за ниска степен на обществена опасност на
личността на дееца.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита единствено
наличието на административни нарушения, санкционирани по реда на ЗАНН с влезли
в сила наказателни постановления и фишове. Но видно от справката за нарушител
на /л. 119 от д.п./ се установява, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС
от 22.02.1991г. Допускал е незначителен брой нарушения на правилата за движение
по пътищата през един десет годишен период
1995г.- 2015г., за които е бил санкциониран по административен ред. В този
смисъл съдът намира, че процесното нарушение не е
резултат на трайно противоправно поведение, а по-скоро на конкретна пътна
ситуация.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. К. съдът не споделя
становището на прокурора и повереникът на частните
обвинители, че следва наказанието „Лишаване от свобода“ да не бъде отлагано по
реда на чл.66 от НК, предвид необходимостта „…да се сложи край на „порочната
практика да се налагат условни наказания при смъртен изход…“. Съдът намира, че настъпилият тежък резултат,
а именно смъртта на Драганов, е елемент от обективния състав на престъплението
по чл. 343 ал.1 б.“В“ от НК, поради което не следва да се отчита като
допълнително утежняващо отговорността обстоятелство. Безспорен факт е, че броят
на пътно-транспортните престъпления в страната расте ежедневно. Но следва да се
отбележи, че наказателната отговорност е лична и деецът следва да понесе
наказателна санкция само и единствено по отношение на неговото лично поведение,
което е обявено от закона за наказуемо.
Санкцията
трябва да бъде индивуализирана и съобразена с
особеностите на неговата конкретна личност, на характеристикита
на деянието, извличими от доказателствата по делото.
Недопустимо е решението на съда да е резултат на външни за делото фактори, а да
не почива на базата на доказателствата; то не може да се базира на
предположения, хипотези или факти от действителността, не свързани с предмета
на делото, но създаващи определени негативни внушения. За безпристрастността на
съда се изисква той да не си позволява да бъде повлиян от информация извън
съдебната зала, от общественото мнение, от какъвто и да е било натиск, а да
основава мнението си на обективните аргументи, представени в хода на процеса. В
тази връзка съдът не споделя аргументите на частното обвинение по отношение на
начина на изтърпяване на наказанието. Наказателната репресия не се осъществява
самоцелно, като основното й предназначение е насочено към личността на дееца и
въздействието върху него, докато ефективността на санкцията от гледна точка на
обществената й значимост винаги е поставена в пряка зависимост от повлияването
на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност. Затова и
поставянето на подс. К. в изолация от семейство, трудова среда и обществен
живот не би допринесла за благото но когото и да било. Превантивен и възпиращ
ефект по отношение на останалите членове на обществото би постигнало единствено
справедливото наказание. В този смисъл съдът приема становището на защитата, че
при определянето на наказанието трябва да се изследват семейно положение,
трудова заетост, здравословно състояние и други. Но в същото време както посочи
съдът по-горе не приема становището на
защитата за наличието на съпричиняване от страна на починалото лице, с оглед
преценката на размера на наказанията.
Горното мотивира съда да определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът, като взе предвид процедурата по която протече наказателното производство,
а именно по реда на гл.ХХVІІ – чл. 371 т.2 от НПК на основание чл.373
ал.2 от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58А ал.1 вр. чл.54 от НК, като съдът отчете липсата на предпоставките на чл.55 от НК- а
именно липсата на многобройни
или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл съдът
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което след като приложи разпоредбата на чл.
58А ал.1 от НК го редуцира
с 1/3, поради което му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Предвид
данните за личността на подсъдимия съдът счита, че за постигане целите на чл.36
от НК спрямо него не е нужно изолирането му от обществото. Установените
смекчаващи отговорността обстоятелства очертават подсъдимия К., като човек,
който успешно е интегриран в обществото и допринася за неговото положително
развитие, спрямо когото не е обществено оправдано, нито целесъобразно за
неговото му поправяне и за постигане целите на наказанието да бъде изолиран от
нормалната му семейна,трудова и социална среда. Предвид горното и в
съответствие с изискванията на чл.66 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието “Лишаване от свобода” с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 67 ал.3
от НК, в рамките на изпитателния срок, в размер на ПЕТ ГОДИНИ, съдът наложи и
пробационната мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 от НК – „Включване в програма за
обществено въздействие“.
Съобразявайки и императивната разпоредба на
чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от ТРИ ГОДИНИ. Срокът на наказанието бе
съобразен с неизменната и
константна съдебна практика /Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82
г., Пленум на ВС/, където се приема, че срокът на наказанието лишаване от право
за управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока
на наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно. Този извод се
прави от разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК,
според който осъденият не може да ползва правата, от които е лишен, независимо
че срокът е изтекъл, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода за
същото престъпление; Решение № 23 от 13.VI.1988 г. по н. д. № 19/88 г., ОСНК,
Решение № 91 от 27.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 297/2016 г., II н. о., НК.
Първоинстанционният съд прецени, че
с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат реализирани в пълна степен
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 1368,09 лв. в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: