Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 26.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Т. Т., с
участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 45/2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 215, ал. 4 във вр. с чл. 192 от ЗУТ.
Административното
дело е образувано по Жалба вх.
№ 400/28.01.2022г., подадена от Л.М.Ц. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат С.С. от САК, съдебен
адрес:***, офис 613, против Отказ № 6818/1/ от 22.12.2021г. на Кмета на Община
Угърчин да издаде заповед за учредяване на право за преминаване през чужд
поземлен имот на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.
В
жалбата са изложени доводи за противоречие на издаденият отказ с материалноправните
разпоредби и за наличие на всички предпоставки за издаване на исканата заповед
за учредяване на право на преминаване. Посочено е, че между жалбоподателката Л.Ц.
и собственика на поземлен имот с идентификатор 23060.500.600, през който е
поискано учредяване на правото на преминаване, не е постигнато съгласие, както
и че липсва друго явно икономически целесъобразно техническо решение за достъп
до имота. Иска се отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен и решаване
на спора по същество, като бъде учредено право на преминаване за
жалбоподателката през чужд имот с идентификатор 23060.500.600 по кадастралната
карта на с. Драгана, общ. Угърчин, обл. Ловеч. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С Определение от 04.05.2022г. съдът е
конституирал като заинтересовани страни по делото Г.Ц.Г., И.Е.Н., С.Х.Б. и Р.Х.Е.
– наследници на собственик на имот с идентификатор 23060.500.600 – Ц.Г.
Николов, починал на 02.05.2010 година.
В проведените по делото съдебни заседания,
жалбоподателката Л.М.Ц., редовно призована, не се явява лично. Представлява се
от упълномощените процесуални представители адв. С.С. и адв. Р.Д., които поддържат
жалбата и по същество излагат подробни аргументи за основателност на същата в
представени писмени бележки.
Ответникът по
жалбата – Кмет на Община Угърчин, чрез упълномощеният процесуален представител
– адв. Д.П. ***, оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата,
като излага подробни аргументи за това в представени писмени бележки. Сочи, че
не са налице всички предпоставки за учредяване на право на преминаване през
чужд имот, тъй като до имота на жалбоподателката има достъп от към ул. „Отец
Паисий“, поради което не е необходимо чуждият имот да бъде обременяван с
учредяване на ограничено вещно право на преминаване.
Заинтересованите страни – Г.Ц.Г., И.Е.Н., С.Х.Б. и Р.Х.Е.,
редовно призовани, не се явяват и не се представляват в проведените по делото
съдебни заседания и не са взели отношение по жалбата.
Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените
в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно приетите като доказателства по делото
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 137 от
15.09.1993г., том IV, дело № 1666/1993г.,
Скица № 15-1145135/21.10.2021г., Препис-извлечение от Акт за смърт №
1096/19.10.2000г., Саморъчно завещание от 10.04.1993г. и Протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 06.11.2000г., Л.М.Ц. е собственик на поземлен имот с
идентификатор 23060.500.618 по кадастралната карта на с. Драгана, Община
Угърчин, обл. Ловеч, с площ 1712 кв. м., при съседи: имоти №№ 23060.500.601;
23060.500.600; 23060.500.599; 23060.500.598; 23060.500.755; 23060.500.617;
23060.500.609; 23060.500.606 и 23060.500.605.
Със Заявление вх. № УТ_18-6818/16.12.2021г., жалбоподателката Л.М.Ц., в
качеството си на собственик на поземлен
имот с идентификатор 23060.500.618 по кадастралната карта на с. Драгана, общ.
Угърчин, обл. Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-40/08.05.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: с. Драгана, ул. „Отец Паисий“, е поискала
от Кмета на Община Угърчин, да й бъде учредено на основание чл. 192, ал. 2 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот, поради липса на друго
техническо решение за обслужване на собствения й имот. Към заявлението са
приложени документи за собственост на имота, както и мотиви за направеното
искане /л. 25/, в които е изложено, че ул. „Отец Паисий“ е само проектна, не е
изградена, парцелът откъм тази улица е с денивелация около 80 см и практически
през тази улица достъпът до имота е невъзможен. Изложено е, че в продължение на
много години достъпът до имота се е осъществявал през придаваемо място, но след
съдебен спор, същото е присъединено към имот с идентификатор 23060.500.600. В
мотивите е посочено също, че собственикът на имот с идентификатор 23060.500.600
не разрешава на Л.М.Ц. да преминава през имота му и поради липса на друго
техническо решение, се прави искане да бъде учредено право на преминаване през
имот с идентификатор 23060.500.600, т.е. от там, откъдето винаги е бил входът
на имот с идентификатор 23060.500.618 от закупуването му и в продължение на
около сто години.
По така подаденото Заявление вх. № УТ_18-6818/16.12.2021г. от Л.М.Ц.,*** се е произнесъл с Писмо изх. № 6818(1)/12.12.2021г., с което по същество е направен изричен
отказ по заявеното от жалбоподателката искане за учредяване право на
преминаване през чужд имот. В същото е посочено, че имот с идентификатор
23060.500.618 има лице към ул. „Отец Паисий“ с идентификатор 23060.500.755 и
след извършена проверка на място от служители на Община Угърчин е било
установено, че не може да се приложи основанието на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, тъй
като има техническо решение за достъп на имота на заявителя. Посочено е в
писмото, че ул. „Отец Паисий“ е изградена с асфалтово покритие, а не е
проектна, както се сочи в мотивите към заявлението, както и че денивелацията на
имота и улицата е по-малка от 80 см, вследствие на което достъп до имота е
възможен. Предвид изложеното е отразено в писмото, че Община Угърчин не може да
издаде разрешение за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот
– 23060.500.600, тъй като за имота на Л.М.Ц., а именно поземлен имот с
идентификатор 23060.500.618 е налице техническо решение за достъп – има лице
към ул. „Отец Паисий“ с. Драгана.
Писмо изх. № 6818(1)/12.12.2021г. е връчено на Л.М.Ц. на 04.01.2022г.,
видно от приложеното на л. 22 от делото заверено копие на известие за
доставяне. Жалбата срещу така постановеният отказ с посоченото писмо, е
подадена на 18.01.2022г., видно от плик с пощенско клеймо /л. 13/, в
законоустановеният 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
В хода на съдебното дирене е била допусната и
реализирана съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. К.Т.К.. От
изготвеното и прието като доказателство по делото заключение се установява, че
ул. „Отец Паисий“ в с. Драгана не е покрита с асфалтово покритие в участъка
откъм имоти 23060.500.618 и 23060.500.617, както и че достъп до имота на
жалбоподателката с идентификатор 23060.500.618 е възможен през източната му
част през ул. „Отец Паисий“ между имоти 23060.500.598 и 23060.500.617. Вещото
лице е отразило в заключението, че с оглед спецификата на терена, не е удачно
решение достъпът до процесния имот 23060.500.618 да бъде през имот
23060.500.600, както и че най-целесъобразният начин за осигуряване на достъп до
имота е откъм източната му страна през ул. „Отец Паисий“ между имоти
23060.500.598 и 23060.500.617.
Допусната е била и повторна съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. С.И.С.. В изготвеното заключение вещото лице е
посочила, че от огледа на място е установила, че ул. „Отец Паисий“ в източната
част на имот с идентификатор 23060.500.618 е затревена и запръстена и няма
свободен пешеходен и автомобилен достъп до имота на жалбоподателката. Вещото
лице е направило и приложило към заключението си снимки - 8 броя на
действителното състояние на улицата в момента на огледа. В заключението е
отразено, че терена на имот с идентификатор 23060.500.618 е с денивелация
посока северозапад-югоизток, имота е терасиран, като откъм ул. „Отец Паисий“ е
изградена каменна подпорна стена, чиято точна височина не може да бъде
измерена, предвид запръстяването и затревяването на улицата, като видимата част
на подпорната стена е от 80 до 90 см. Видно от заключението разстоянието между
жилищната сграда в имот 23060.500.618 и ул. „Отец Паисий“ на изток е 35м, а
разстоянието между жилищната сграда в имот 23060.500.618 и ул. „Отец
Паисий“ на запад, през имот с
идентификатор 23060.500.600 е 42 м, като между имот с идентификатор
23060.500.618 и имот с идентификатор 23060.500.600 има изградена каменна
ограда. В заключението вещото лице е отразила, че към момента на огледа не е
възможен достъп до имота на жалбоподателката с идентификатор 23060.500.618 през
ул. „Отец Паисий“ откъм имоти 23060.500.598 и 23060.500.617, както и че
най-целесъобразният начин за осигуряване на достъп до имот 23060.500.618 е през
ул. „Отец Паисий“ между имоти 23060.500.598 и 23060.500.617, но е необходимо
Община Угърчин да почисти улицата от растителност и наноси.
Беше допуснат и извършен оглед на място
от съдебния състав, в присъствие на вещото лице инж. С.С., жалбоподателката Л.Ц.
и адв. Р.Д. на 02.08.2023 година. Въпреки уведомяването на процесуалният
представител на ответника, не се яви адв. П. ***. При този оглед на място се
констатира, че имотът на жалбоподателката с идентификатор 23060.500.618 е с
денивелация като от източната страна, откъм ул. „Отец Паисий“ е изпълнена
каменна зидария за подпорна стена на терена, като в североизточната част
на каменната зидария има разрушаване на
същата – свличане на почва и разрушена каменна зидария. Теренът е терасиран
върху четири тераси, с лека денивелация на терена след подпорната стена. В
дясната си част имотът също е ограден с каменен зид, част от който е срутен.
Преминавайки последователно през четирите тераси, обособени вследствие
денивелацията на имота, отделени с камъни, се достига до къщата в имота. От южната страна на имота, от към улицата,
съдът констатира, че се вижда каменен зид с монтирана на същия двукрила метална
порта. На разстояние от около 30 метра
има друга метална порта, която е в близост до къщата на оспорващата.
От изготвеното заключение от вещото лице
инж. С.С. по поставените допълнителни задачи се установи, че най-целесъобразен
начин за достъп до жилищната сграда, изградена в имот с идентификатор
23060.500.618 за превоз на строителни материали, може да се осигури през имот с
идентификатор 23060.500.600, през съществуваща двукрила порта откъм ул. „Отец
Паисий“, както е посочено на приложена в заключението схема.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен
интерес и в 14-дневния срок по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ.
Налице е произнасяне, в рамките на законоустановеният
срок, по направеното от жалбоподателката искане, поради което предмет на спора
е изричен отказ, обективиран в Писмо изх. № 6818(1)/12.12.2021 година. Разгледана по същество жалбата е и
основателна, по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 192, ал.
1 ЗУТ, право на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална
заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато
не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване
се учредява със заповед на кмета на общината - чл. 192, ал.
2 от ЗУТ. Необходимост
от учредяване на правото на преминаване по чл. 192 от ЗУТ възниква
тогава, когато не съществува друга техническа възможност за достъп до имота.
Безспорно установено е по делото, че Л.М.Ц. е
собственик на имот с идентификатор 23060.500.618 по кадастралната карта на с.
Драгана, общ. Угърчин, обл. Ловеч. Безспорно установено е също, че в имота на
жалбоподателката има изградена двуетажна сграда, нуждаеща се от ремонт, с оглед
нейното запазване и саниране. Както вещото лице инж. С.С. е отразила в
заключението си, така и съдът се убеди при направения оглед на място, че достъп
до имота на жалбоподателката Л.М.Ц. и в частност до изградената в имота
двуетажна сграда, не може да бъде осъществен така, както е посочено в
оспореното писмо, през каменната подпорна стена откъм ул. „Отец Паисий“, чиято
височина над запръстената и затревена част от улицата е от 80 до 90 см. Напълно
невярно е отразеното в оспореното писмо, че ул. „Отец Паисий“ е изградена с
асфалтово покритие. Това, че улицата, в частта граничеща с имот с идентификатор
23060.500.618, собственост на жалбоподателката, откъм каменната подпорна стена,
е запръстена и затревена се доказа както и от трите заключения на вещите лица
по съдебно-техническата експертиза, така и беше възприето лично от съда при
извършения оглед на място. Към заключението на вещото лице инж. С.С. са
приложени 8 броя фотоснимки /л. 252/, на които ясно се вижда състоянието на ул.
„Отец Паисий“ в тази й част. Освен това терена на имот с идентификатор
23060.500.618, собственост на жалбоподателката Л.М.Ц., е с денивелация, терасиран
на четири нива, като изградената в имота двуетажна жилищна сграда се намира в
най-високата част, погледнато откъм каменната подпорна стена, граничеща с ул.
„Отец Паисий“ в запръстената и затревената й част. Невъзможно е да се достигне
до постройката в имота с товарен автомобил, който да достави строителни
материали за извършване на необходим и належащ ремонт на сградата, през
запръстената и затревена част на ул. „Отец Паисий“, през каменната подпорна
стена с височина 80 – 90 см и през четирите тераси, обособени вследствие
денивелацията на терена в имота. Напълно неприемливо е Община Угърчин да
отказва учредяване на право на преминаване до имота на жалбоподателката през
чужд имот с мотив, че „ул. „Отец Паисий“ е изградена с асфалтово покритие“ и
през нея може да се достигне до имота на Л.М.Ц., при положение, че самата
община не е изпълнила задължението си да асфалтира улицата. Предвид изложените
аргументи, заключението на вещото лице инж. С.С. и възприятията на съда при
извършения оглед на място, съдът не приема заключението на вещото лице инж. К.К.,
тъй като същото не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът намира за установено в случая, предвид събраните
в хода на съдебното дирене доказателства, че жалбоподателката няма достъп до
собствения си имот, за да може да извърши ремонт на построената в имота сграда,
като за осъществяването на такъв е необходимо преминаване през чужд имот. В
тази връзка, като икономически най-целесъобразен вариант за достъп до имота,
според приетото заключение на вещото лице инж. С.С. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, е посочен този, през имот с идентификатор
23060.500.600 по кадастралната карта на с. Драгана, общ. Угърчин, обл. Ловеч. В
заключението е отразено, че през каменната подпорна стена не може да премине
техника /камион, бус/, натоварен със строителни материали, като единствената
възможност е такива строителни материали да се пренасят на ръка до къщата на
разстояние 35 метра. В заключението е отразено също, че през имот с
идентификатор 23060.500.598 също не може да се осигури превоз на строителни
материали. Като най-целесъобразен начин за достъп до жилищната сграда в имота
на жалбоподателката, вещото лице сочи достъп през имот с идентификатор
23060.500.600, през съществуваща двукрила порта откъм ул. „Отец Паисий“, както
е показано на приложена схема в констативната и съобразителна част на
заключението. С осигуряването на достъп до имот с идентификатор 23060.500.618
през имот с идентификатор 23060.500.600 не биха се засегнали условията на
застрояване и начина на трайно ползване на последния имот. Касае се за
осигуряване на достъп, с цел превоз на строителни материали, необходими за
извършване на належащ ремонт на сградата, което може да се осъществи през част
от имот с идентификатор 23060.500.600 с площ от 117 кв.м., през съществуващата
двукрила порта откъм ул. „Отец Паисий“ и то за определено време. В тази част на
имот с идентификатор 23060.500.600 няма изградени сгради, насаждения или други,
които да бъдат засегнати или застрашени от учредено право на преминаване.
С оглед изложеното съдът счита, че към момента на
постановяване на оспорения акт, са били налице материалноправните предпоставки
за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал.
2 от ЗУТ, тъй като не е
имало съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо
решение би било явно икономически нецелесъобразно, поради което неправилно е
постановен отказ по заявеното от жалбоподателката искане.
Освен изложеното по-горе, съдът счита, че е налице
съществен порок на постановения отказ, обективиран в оспореното Писмо изх. №
6818(1)/12.12.2021г.,
тъй като не е ясно кой е подписал това писмо. В същото е посочено, че е
подписано от С.П. – Кмет на Община Угърчин, но пред „Кмет на Община Угърчин“ е
поставена запетая. Не става ясно нито кое лице е подписало писмото, нито на
каква длъжност работи то, нито дали е
оправомощено на съответно правно основание, да полага подпис от името на Кмета
на Община Угърчин.
По
изложените съображения, оспореният административен акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Същият не съответства както на материалноправните норми,
така и на целта
на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ - чрез устройството на територията да се гарантира
устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на
населението, включително и посредством ограничения върху собствеността за
устройствени цели. Предвид това, че съгласно разпоредбата
на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ,
компетентен да се произнесе по направеното искане е Кметът на Община Угърчин,
преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
по направеното искане от Л.М.Ц. със
Заявление вх. № УТ_18-6818/16.12.2021г.
за издаване на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен
имот, при спазване на указанията на съда по приложение на закона, изложени в
мотивите към настоящото решение. Не може съдът да се произнесе по същество и да
учреди право на преминаване през чужд имот, така както се иска в жалбата,
предвид разписаната в чл. 192 от ЗУТ процедура.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателката Л.М.Ц., следва да бъдат присъдени
направените от нея по делото разноски, съгласно представен Списък на
разноските, общо в размер на 3785.00 лева, от които: 10.00 лева – за платена държавна
такса /л. 37/; 1125.00 лева – внесени суми за депозит за вещи лица /л. 153,
154, 200, 246, 247 и 271 от делото/; 900.00 лева - договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие
от 10.01.2022г. /л. 281/ и 1750.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за явяване в открити съдебни заседания, съгласно
представени разписки /л. 283, 283, 284, 285, 286, 287 и 288/.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – адв. Д.П., е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в Молба вх. № 2305/22.06.2022г. /л.
121/, което настоящият състав намира за неоснователно, тъй като заплатените от
жалбоподателката суми за адвокатско възнаграждение са съобразени с разпоредбите
на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, пети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен изричен отказ, обективиран в Писмо
изх. № 6818(1)/12.12.2021г.,
на Кмета на Община Угърчин, постановен по Заявление вх. № УТ_18-6818/16.12.2021г., подадено от Л.М.Ц. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат С.С. от САК, за издаване на заповед за
учредяване право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал.
2 от ЗУТ.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Угърчин за ново
произнасяне, в законоустановеният 30-дневен срок, по Заявление вх. № УТ_18-6818/16.12.2021г., подадено от Л.М.Ц. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат С.С. от САК, съгласно указанията по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Угърчин, представлявана от Кмета, с адрес: гр.
Угърчин, обл. Ловеч, пл. „Свобода“ № 1, да заплати на Л.М.Ц. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, разноски по делото в общ размер 3785.00 – три хиляди седемстотин
осемдесет и пет лева.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.