РЕШЕНИЕ
№2205/2.12.2020г.
гр.
Пловдив, 02.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на трето ноември през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 1230 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на М. П.М. с ЕГН **********, УРН ***, с постоянен адрес:***, чрез адв.М.,***, офис * против Акт за установяване на акт
за установяване на публично държавно вземане № 02-160-6500/2618#2 от 23.04.2020
г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено публично
държавно вземане в размер на 724,92 лева, представляващо 50 % от общата изплатена
сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014 и 2015 на основание чл.14 ал.1 т.3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и се иска отмяната му. Жалбоподателят
сочи, че на 08.10.2012г. е сключил с МЗХ договор за наем на земеделска земя от
държавния поземлен фонд, като с наетата земя е кандидатствал за подпомагане по
мярка 211 и по мярка 212 по реда на чл.1 ал.1 т.1 и 2 от Наредба
№11/30.04.2008г. и в тази връзка е подал заявления за подпомагане за
стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. В тази връзка посочва, че приемането на §15
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.61/2015г.) след стартирането на многогодишния
ангажимент по реда на Наредба №11/2008г. на практика води до възникване на
форсмажорно обстоятелство, което създава обективна пречка за продължаване на
поетите ангажименти, тъй като няма регистриран животновъден обект, и нито в
инвестиционната му програма е било предвидено финансирането и изграждането на ферма
за пасищни селскостопански животни и то в срока по § 15 - 01.02.2016г. Твърди
се, че невъзможността за привеждане на сключения с МЗХ договор за наем, съобразно
законовите разпоредби е довела до депозиране на заявление с вх.№ от
14.09.2015г. до Директора на ОД „Земеделие“ и до прекратяване на договора със
споразумение от 01.10.2015г. Посочено е, че прекратяването на договора за наем
по силата на закона води до „експроприация на стопанството“ по смисъла на §1
т.3, б.“в“ от Наредба № 11, форсмажорно обстоятелство, което не е могло да бъде
предвидено при поемане на ангажимента. Изложени са доводи, че по независещи от
бенефициента причини земята обявена за ползване и попадаща в одобрения район за
подпомагане е била отнета по силата на законово разпоредба, която е дерогирала волята на страните по сключения договор за наем
от 08.10.2012г. Изразено е несъгласие с посочените от органа възможности
кандидата да започне отглеждането на крави или други пасищни животни, или
отглеждането на други култури (чрез наемане на земеделски земи в
необлагодетелствания район) или да прехвърли стопанството на друг, който
отговаря на изискванията на чл.9 ал.2 от Наредба № 5/27.02.2009г. Според
жалбоподателя, установяването на дължимите суми в настоящия случай и тяхното
възстановяване следва да се осъществи с решение за финансова корекция по реда
на чл.27 ал.6 от ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ. Иска се отмяна на оспорения
административен акт. Претендират се разноски.
Ответникът
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител - юриск.Н., оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
За
допустимостта:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя
на 26.05.2020г., а жалбата е подадена директно до съда на
05.06.2020г., т.е. същата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
По същество:
Няма спор по делото, че между Министерство на
земеделието и храните, представлявано от Министъра на земеделието и храните и М.
П.М. на 08.10.2012г. е сключен договор № ПМ-001/08.10.2012г. за отдаване под
наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд в размер на 501.636 дка в
землищата на с.Христо Даново, община Карлово, с.Старосел и с.Красново, и
двете в община Хисаря срещу годишен наем за съответната стопанска година в
размер на 3511,45 лв. общо за наетите земи (лист 55-61). В договора е
уговорено, че същият се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от
2012/2013 стопанска година. По делото са приложени три броя скици (лист 63-65),
както и протокол-опис към договор № ПМ-001/08.10.2012г., както и 3 броя талон
за регистрация на договор за наем в общинска служба земеделие (лист 67-69).
Няма спор между страните и, че жалбоподателят е поел многогодишен ангажимент по
мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни
от планинските райони“ с подаване на заявление за подпомагане с УИН 16/050413/26093
(лист 77 и сл.).
Със заявление от дата 14.09.2015г. (лист 52-54) до
Министерство на земеделието и храните, жалбоподателят позовавайки се на
законодателните промени на ЗСПЗЗ и по конкретно на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ
бр.61/2015г.) е поискал подписването на допълнително споразумение към сключения
договор, с което да уредят неговото прекратяване, считано от 01.10.2015г.
Последвало е подписването на споразумение от 01.10.2015г. (лист 70-71), с който
е прекратено действието на сключения договор за наем № ПМ-001/08.10.2012г., на
основание чл.89 от ЗЗД, във връзка с §15, ал.3, във връзка с ал.1 от ПЗР на ЗИД
на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015г.), поради наличието на обстоятелства, водещи до
невъзможност за неговото изпълнение, които немогат да се вменят във вина на
нито една от страните – изменение в нормативната уредба, регламентираща
действието на договора.
При
извършване на административни проверки на основание чл.37 ал.2 от ЗПЗП на
подадените заявления за кампания 2016 е установено, че жалбоподателят не е
подал заявление за подпомагане по мярка 212. Установено е също, че по мярка 212
на жалбоподателя са изплатени следните суми по години: първа година от
ангажимента – подадено заявление с УИН 16/050413/26093 за кампания 2013 - в
размер на 395, 66 лева; втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН
16/130614/46437 за кампания 2014 - в размер на 527,09 лева; трета година от ангажимента
– подадено заявление с УИН 16/130715/59701 за кампания 2015 - в размер на 527,09
лева; или обща сума 1449,84 лева.
С
писмо изх.№ 01-6500/5476 от 15.08.2019 г. жалбоподателят е уведомен на
основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване
на многогодишен ангажимент и по-конкретно, че за кампания 2016г. не е заявил за
участие по мярка 212 регламентирана в Наредба №11 от 03.04.2008г., с което не
са спазени изискванията на чл.4 ал.1 т.3 от цитираната наредба. Цитираното
писмо не е приложено в цялост по делото, но видно от приложеното на лист 46 по
делото известие за доставяне, същото е връчено на жалбоподателя на 28.08.2019г.
С
възражение вх.№ 02-160-6500/2618 от 02.09.2019 г. (лист 49-51) жалбоподателят е
възразила против откритото производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане поради неизпълнен ангажимент по мярка 212 и мярка
211, тъй като сключеният договор за наем № 001 от 18.10.2012 г. на земеделска
земя от държавния поземлен фонд попада в приложното поле на § 15, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61/2015г.) и тази промяна не е било невъзможно тази да бъде
предвидена в деня на поемане на ангажимента по мерките 211 и 212, което според
жалбоподателя по същество се оказва форсмажорно обстоятелство и кореспондира с
§1 т.3, б.“в“ от ДР на Наредба № 11.
Последвало е издаването на оспорения
АУПДВ, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено
публично държавно вземане в размер на 724,92 лева, представляващо 50 % от
общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014 и 2015 на основание
чл.14 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. За да постанови този резултат
органът е посочил, че с неподаването на заявление за подпомагане с декларирана
мярка 212 за кампания 2016, кандидатът е нарушил изискванията на чл.4 ал.1 т.2
и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Посочил е, че правните последици от
неспазването на изискванията са уредени в чл.14 ал.1 от наредбата и водят до
това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярка 212 и следва да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мярката, и в тази връзка се е позовал на т.3 от
цитираната норма и е посочил, че бенефициентът следва да възстанови 50 % от получената
субсидия в размер на 724,92 лева, тъй като е прекратил участието си по мярка
212 е след третата година от поетия ангажимент.
В
с.з. от 03.11.2020г. по делото е разпитан свидетеля С.И.Д., който е бил
пълномощник на М. М. административните му
задачи. Свидетелят
заявява, че му е известно, че за периода
2013-2016 г. били наети от името на М. М. пасища от ДФ „Земеделие“, който
упражнявал тази дейност да поддържа в добро състояние пасищата 3 години.
Твърди, че М. е закупил резачки, наел трактор и шредер
за мелене на храсти за дървесина, специализирана техника за тази дейност. Заявява,
че тъй като договора за наем с Министерството на земеделието бил 5 годишен,
това дало основание и той поискал да бъде поети и 5 годишни агроангажименти,
но когато през 2015 г. бил променен закона и бил вменено задължение тези, които
са наели пасища за ползване и нямат животни разположени в тези пасища или ще им
бъде прекратен договора или сами трябва да го прекратят и в тази връзка
официално било подадено заявление от негово име да се прекрати договора, поради
невъзможност да се изпълни това задължение за гледане на животни. Според
свидетеля, М. практически нямал възможност за наемане на други земи в тези
райони и да се занимава с отглеждането на други култури, а и въобще според М. и
според свидетеля, като негов консултант и пълномощник нямало целесъобразност и
компетенция да се занимават с друга дейност. Подчертава, че тези пасища били
наети целево с определена дейност и не е имало възможност да се премине към
друга дейност и съответно да бъдат продължени агроикономическите
ангажименти. Твърди, че имало невъзможност да се продължи тази дейност тъй като
никой частник не предлагал договор за повече от 1 година, а земята трябвало да
бъде наета дългосрочно, за да може да се продължи ангажимента и да има човек
все пак някаква сигурност. Дичев сочи, че веднага проучили тези землища, в
които били, защото това бил семеен бизнес заедно с дъщеря му, (мисли, че в
Старосел и наоколо проверили), но нямало такава възможност даже и за 10 дка
такава земя никой не я давал под наем за повече от 1 година. Свидетелят
заявява, че не знае такава опция да прехвърлят стопанството на друг
животновъден обект, като според него с промяната на закона и новите разпоредби
никъде не личало в самите разпоредби, че има такава възможност да се прехвърли
земята.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел, като логични и последователни, но
същите не допринасят за изясняване на спора по делото.
По
делото е представена заповед № 03-РД/1615 от 16.05.2018 г. на зам.
-изпълнителния директор на ДФЗ, с която са прекратени образуваните производства
по издаване на АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ и направление
„Биологично растениевъдство“ на М. П.М.. Представени са още: Договор за контрол
и сертификация на биологично производство, преработка, търговия с биологични
продукти № 1504/14.12.2012г., както и анекс съм този договор (лист 93),
резултати от автоматични проверки на въведените данни за кампания 2013 (лист
104), справка на входящ номер за общо заявление (лист 106).
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Съдът счита, че оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на
ДФЗ, поради следните съображения:
Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания, каквото е и процесното
(на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК), се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Чл.166, ал.2, изречение второ от ДОПК
регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Съобразно нормата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция.
Следователно ръководителят на съответната администрация, в случая
Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа,
натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания,
съобразно предписанието на чл.166 ал.2 предл.2 от
ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в ЗПЗП се създават
нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. В ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността това
правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017
г., изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е
делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"
правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни
вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в Наредба №5
от 27.02.2009г. (т.4 от заповедта). Следователно оспореното уведомително писмо
се явява издадено от компетентен орган.
Актът е издаден в писмена форма при спазване
изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.
Не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила,
до толкова доколкото органът е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това
производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. За пълнота и с оглед възражението на жалбоподателя, че установяването
на дължимите суми и тяхното възстановяване, следва да се осъществи с решение за
финансова корекция по реда на чл.27 ал.6 от ЗПЗП, във връзка с чл.70 ал.1 т.10
от ЗИСЕСИФ, а не с АУПДВ е необходимо да се отбележи, че процедурата в
настоящия случай не е по ЗУСЕСИФ, а по Наредба № 11 от 03.04.2008
г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212
"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в
първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от
22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е
неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 -
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и
по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона
за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В
случая такова е предвидено в относимата Наредба № 11/2008
г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.), а не на
основание ЗУСЕСИФ.
По отношение на
съответствието на акта с материалноправните норми и с
целта на закона, съдът счита следното:
Като правно
основание за издаване на
АУПДВ са посочени: чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г., чл.59 ал.1
и 2 от АПК и във връзка с чл.166 от ДОПК и чл.20а ал.6 и ал.5 предл. първо във връзка с чл.2 и ал.1 от ЗПЗП.
Съгласно
чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време
на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и
се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, след третата година - 50 %.
Спорът между
страните в настоящото производство се свежда до това налице ли е форсмажорно
или изключително обстоятелство, което да изключи прилагането на чл. 14 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Съгласно чл.4,
ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., кандидатите за подпомагане по
реда на тази наредба са длъжни да: извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Последиците от неизпълнението на това задължение
са посочени в нормата на чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. А
според чл.8 от същата наредба, заявления за подпомагане по мерките, посочени в
чл.1, ал.1, се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания.
В случая
безспорно е доказано, че жалбоподателят е прекратил извършването на земеделска
дейност през есента на 2015 г., която е третата година от петгодишния
ангажимент по мярка 212, и не е подал заявление за подпомагане за 2016 г.
Жалбоподателят не е изпълнил тези две задължения по чл.4, ал.1, т.2 и 3 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., тъй като както бе посочено по-горе в мотивите на
решението, по негова инициатива със споразумение от 01.10.2015 г. е прекратен
договора за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, като искането
за прекратяване на договора е обосновано с настъпилата законодателна промяна
със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗИД ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015
г., и новият § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори
за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да
приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4, който
предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици
или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище.
От друга страна нормата
на чл. 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.,
предвижда че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява
и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според
ал. 2 случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това
По
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "форсмажорни
или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация
на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня,
в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга
земята на стопанството. В случая жалбоподателят се позовава на § 1, т. 3, б.“в“
от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и по-конкретно сочи, че прекратяването
на договора за наем по силата на закона води до експроприация на стопанството и
че е било невъзможно да продължи изпълнението на ангажиментите.
Възможността
за принудително отчуждаване (или експроприация) е предвидена в чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България, където е посочено, че принудително
отчуждаване на собственост за държавни нужди може да става само въз основа на
закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и
след предварително и равностойно обезщетение. Детайлната уредба на
принудителното отчуждаване в полза на държавата се намира в чл.32-42 от Закона
за държавната собственост. Предпоставките на отчуждаването за държавни нужди
могат да бъдат изведени от разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗДС а именно: 1) наличието
на недвижими имоти и части от имоти, които да са собственост на физически или
юридически лица; 2) задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин; 3) предварително и равностойно парично обезщетение.
Доколкото лишаването от голяма част от
стопанството касае публичните мерки с принудителен характер, извършени въз
основа на закон с цел задоволяване на държавни или общински нужди или като
резултат от принудително изпълнение, насочено към дадено имущество. Случаят с
жалбоподателя не е такъв, тъй като не касае имоти собственост на физически или
юридически лица, а имоти от държавния поземлен фонд.
Ето защо соченото
от жалбоподателя като причина за неподаването на заявление за подпомагане за
кампания 2016 обстоятелство не може да бъде квалифицирано нито като
форсмажорно, нито като изключително.
Допълнително
следва да се подчертае, че дори и да приемем, че в случая е налице форсмажорно или изключително
обстоятелство, то не е спазена разпоредбата на чл.15 ал.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., тъй като земеделският
стопанин не е съобщил писмено на ДФЗ - РА за наличието на такова обстоятелство.
Всичко
изложено налага извод за отхвърляне на оспорването като неоснователно.
При
този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да
бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената юристконсултска защита, определено в размер на 100 лв.,
съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П.М.
с ЕГН **********, УРН ***, с постоянен адрес:***, против Акт за
установяване на акт за установяване на публично държавно вземане №
02-160-6500/2618#2 от 23.04.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие", с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и
му е установено публично държавно вземане в размер на 724,92 лева,
представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013,
2014 и 2015 на основание чл.14 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
ОСЪЖДА М. П.М. с ЕГН **********,
УРН ***, с постоянен адрес:***, да заплати на ДФЗ разноски по делото в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: