РЕШЕНИЕ
№ 3506
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110156123 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.280 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [ищец] против [фирма], с
която е предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1075/2020 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че адвокатското дружество било
ангажирано от Н.Т. Н. за предоставяне на юридически услуги във връзка с извършвана
от последния търговска дейност чрез негови търговски дружества. Твърди се още, че в
началото на месец август 2018 г. били проведени няколко работни срещи с Н.Н. –
първата за правна консултация за уточняване на предмета на поръчката за правна
работа и цената, за което му била предоставена писмена оферта. След това в телефонен
разговор с Н. било постигнато съгласие за изготвяне на документите, касаещи участие
на някои от неговите търговски дружества – [фирма] или [фирма] в съвместна дейност
по предоставяне на финансови консултации с дружество [фирма]. Твърди се, че била
договорена цена от 700,00 лева. В изпълнение на поетата работа, била проведена
съвместна среща с г-жа С.М. – управител на [фирма], доведена от Н. за уточняване
какви договори да се изготвят и как да се структурират дружествените промени в
[фирма] така, че съдружник в същото да стане [фирма]. Срещата се състояла отново в
офиса на адвокатското дружество, като било постигнато съгласие последното да
изготви документи с облигационен характер и документи за дружествени промени и
1
юридическата работа да бъде заплатена от Н. чрез неговото дружество [фирма].
Поддържа се още, че в периода 28.08.2018 г. до 30.08.2018 г. от страна на адвокатското
дружество били изготвени документи относно дружествени промени - за дялово
участие на [фирма] в [фирма], договор за посредничество между [фирма] и [фирма] и
С.С.М., насрещно писмо, споразумение за финансиране на закупуването на
урегулиран/неурегулиран поземлен имот, които били изпратени на 31.08.2018 г. на
електронни адреси: [ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС] и [ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС]. Но
посочените електронни адреси била изпратена и фактура № **********/30.08.2018 г.
на стойност 700,00 лева, която не била заплатена. Поради преустановяване на
телефонните контакти, през м.декември 2018 г. на горепосочените електронни адреси
било изпратено електронно писмо за заплащане на сумата преди изтичане на
финансовата 2018 година, но това не било сторено, въпреки проведен в последствие
телефонен разговор между адв.Ц.И. и Н.Н., в който последния уверил, че ще плати.
Поради неизпълнение на поетото задължение, на 19.04.2019 г. на адреса, където се
намирало седалището на ответното дружество била изпратена и писмена покана за
плащана, която била върната с печат на обратната разписка „преместен“. Въпреки
предходното, в търговския регистър към онзи момент промяна не била отразена.
Ищецът поддържа, че подал заявление, въз основа на което в СРС било образувано
ч.гр.д.№ 1075/2021 г. и издадена заповед. Тъй като последната била оспорена от
длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 700,00 лева, представляваща
неплатено адвокатско възнаграждение за извършени юридически услуги по
неформален договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2020 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените по
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за неоснователност на иска. На първо място се сочи, че ответното
дружество не е надлежен ответник, тъй като в исковата молба се твърди, че са
провеждани срещи с Н.Н. и С. Стоянова, като са изготвяни книжа за [фирма] и
[фирма], но голословно се твърди, че страните са се разбрали последното да поеме
разходите. Потвърждава се, че действително била проведена среща, но се твърди, че до
сключване на договор не се стигнало, тъй като изпратената оферта не е приета от
страна на представляващия ответното дружество. Оспорва се посочените в исковата
молба електронни адреси да са за кореспонденция с ответното дружество, а още по-
малко какво точно е било изпратено на тези адреси. По изложените в отговора доводи
и съображения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1075/2020 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ищеца в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника –
настоящ ответник, с която е разпоредено последния да заплати на кредитора сумата от
700,00 лева, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение по неформален
договор за правна услуга, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до
изплащане на вземането.
С разпореждане № 20180030/02.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 1075/2020 г.
по описа на СРС съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване
на вземанията си, тъй като предявеното по реда на чл.423 ГПК възражение от
длъжника е прието от СГС.
По делото е приложена електронна кореспонденция от м.август 2018 г., ведно с
прикачени файлове на документи /приложени по делото и на хартиен носител/, във
връзка със сключване на договор за правни услуги между страните по делото.
По делото е приложена фактура № **********/30.08.2018 г., издадена от
ищцовото адвокатско дружество с получател ответното дружество [фирма], на
стойност 700,00 лева. Съгласно фактурата, същата е издадена във връзка с изготвяне на
посреднически договор, споразумение, насрещно писмо - по оферта и изготвяне на
промени в дружество.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и
компетентно дадено. След извършване на необходимите проверки, включително в
сървърната система на адвокатското дружество, вещото лице е посочило, че през
периода 29.08.2018 г. до 31.08.2018 г. са налице изготвени документи, касаещи
ответното дружество, описани подробно в табличен вид по име и локация на файла,
както и дата и час на модификация. В отговор на поставения въпрос № 2, вещото лице
е описало в табличен вид водената електронна кореспонденция, ведно с изпратени
документи от електронни пощи[ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС] и [ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС]към
електронни пощи[ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС] и[ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС].
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели,
при режим на довеждане от ищците – Д.Л.Г. и Ц.С.И..
В показанията си св. Георгиев разказва, че през 2018 г. работел като
юрисконсулт в ищцовото адвокатско дружество. Спомня си за клиент на кантората -
дружеството [ФИРМА] и неговия управител Н.Н., тъй като адв.И. коментирала казуса с
него и го помолила да прегледа изготвените документи. Доколкото си спомня ставало
въпрос за някаква бизнес стратегия, придобиване на дялове от дружество и назначаване
на управител към вече съществуващ такъв. Свидетелят разказва още, че два пъти е
виждал Н. в кантората, като един от тях е придружаван от „някаква жена“.
3
Документите, които свидетелят прегледал по молба на адв.И. били свързани с промени
в капитала на дружество. Знае още, че след изплащане на документите по електронна
поща на клиента, обратната връзка била преустановена. В продължение на няколко
месеца адв. И. опитвала да се свърже с управителя на ответното дружество, но без
успех. Предходното обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда за
заплащане на сумата във връзка с предоставените правни услуги. От адв.И. знае, че
фактурата е следвало да бъде заплатена именно от ответното дружество, тъй като
управителят е пожелал така.
В показанията си св.И. – адвокат в адвокатската кантора на ищеца разказва, че тя
довела Н.Н. като клиент на адвокатското дружество. Казусът бил свързан с общо
сътрудничество между [фирма] и [ФИРМА] и дружество, представлявано от „г-жа С.М.
или М.“. В адвокатската кантора били проведени две срещи между ищците и
ответника, като на една от тях присъствала и горепосочената госпожа. От страна на
ответното дружество било възложено на ищците да решат как да се прикрие
съглашение между две дружества чрез „контра летър“. Първата среща се провела през
м.август 2018 г., а втора среща – около седмица по-късно, тъй като идеята била всичко
да свърши много бързо. Управителят на ответното дружество приел начина, по който
му било предложено да се реши казуса. На втората среща, в присъствието на ищците и
управителя на ответното дружество, „С.“ била запозната с предложеното от
адвокатската кантора решение, като били показани и проектодокументи във връзка с
предстоящата промяна в представляваното нея дружество. Въпросната дама се
съгласила, като било постигнато съгласие дължимото адвокатско възнаграждение да
бъде заплатено от управителя на ответното дружество. Свидетелката разказва, че след
тази среща изпратила на предоставената й от Н. електронна поща, на която и преди
това си разменяли кореспонденция, всички изготвени документи за подпис. След
изпращане на документите, била изпратена и фактурата за дължимата сума във връзка
с извършените адвокатски услуги, но въпреки многократно проведените телефонни
разговори с управителя на ответното дружество и уверения от страна на последния, че
сумата ще бъде заплатена до края на календарната 2018 г., това не се случило.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти:
че между страните е сключен валиден договор за предоставяне на правна помощ и
съдействие, както и че е изправната страна по този договор, съответно за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже
плащане, както и наведените в отговора правоизключващи възражения.
4
Договорът за правна помощ и съдействие е двустранен, неформален,
консенсуален и възмезден. За разлика от пълномощното за процесуално
представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение –
арг. от чл.25, ал.1 ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена
фирма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.
С оглед предходното, съдът приема, че от представените по делото писмени
доказателства – електронна кореспонденция между страните, изготвени проекти на
документи, издадена фактура и покана за плащане, обсъдени в тяхната съвкупност,
безспорно установяват сключен между страните договор за правна помощ и
съдействие.
Съгласно съдебна практика /решение №546/23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009г.,
IV г.о. на ВКС и решение №524/28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011г., IV г.о. на ВКС/,
свидетелските показания са допустими за обстоятелствата, при които договорът е
сключен, както и за изясняване на действителната обща воля на страните, като за
последното, съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му.
С оглед предходното, съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Георгиев и И. относно волята на страните при сключване
на договора – изготвяне на документи относно промени в капитала и състава на
търговско дружество, водените преговори и разменената кореспонденция. Нещо
повече, показанията на тези свидетели кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства.
С оглед на основните характеристики на адвокатската дейност, изразяваща се в
защита и съдействие на права и законни интереси на физически и юридически лица
чрез консултации и представителство, срещу уговорено възнаграждение, следва да се
приеме, че договорните отношения между адвоката и неговия клиент са сходни с
договора за поръчка, уреден в чл.280 и сл. от ЗЗД. За изпълнението на възложената
поръчка се следва възнаграждение, след като е уговорено. Видно от показанията на
двамата свидетели е, че дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде
заплатено от страна на ответното дружество, като по тази причина издадената фактура
е именно с получател последното.
От приложените по делото документи и изслушаната и приета съдебно-
техническа експертиза безспорно се установява, че адвокатското дружество е изправна
страна по договора – извършило е възложената работа. Изискуемостта на вземането
настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършване на уговореното от
страните правно действие.
До приключване на устните състезания по делото ответникът не представи
доказателства за плащане на процесната сума, като в случая това обстоятелство и не се
5
оспорва. Наведените в писмения отговор правоизключващи възражения също не бяха
доказани в производството, въпреки дадените от съда указания и предоставената
възможност за представяне на доказателства. С оглед предходното, ответникът следва
да понесе последиците от процесуалното си бездействие.
По гореизложените съображения съдът, приема предявения иск за основателен и
доказан в предявения размер от 700 лева. Върху тази сума се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцовото адвокатско дружество. Видно от приложения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че направените разноски за
държавна такса /25,00 лева/ , адвокатско възнаграждение /300,00 лева/ и съдебно-
техническа експертиза /350,00 лева/, възлизат на сумата от общо 675,00 лева. Тази
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
С оглед задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
не включва разноски, като такива са поискани едва с приложения в исковото
производство списък на разноските по чл.80 ГПК. Издадената заповед не е обжалвана
в частта за разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.280 ЗЗД,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, че [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] дължи на [ищец], БУЛСТАТ [БУЛСТАТ], с адрес: [АДРЕС] сумата от 700,00
лева, представляваща неплатено адвокатско възнаграждение за извършени
юридически услуги по неформален договор за правна защита и съдействие, ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
1075/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на [ищец], БУЛСТАТ [БУЛСТАТ], с адрес:
[АДРЕС], сумата от 675,00 лева, представляваща направени по производството
разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7