№ 9992
гр. ..., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110167599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца против ответника за сумата от 11 500 лв., представляваща неизплатен
остатък от главница по договор за заем от ... г., ведно със законна лихва от
18.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57240/2020 г. на СРС, 138 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за заем от ... г., по силата на който му е
предоставил сумата от 15000 лева. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задължението за връщане на заемната сума в цялост, като е извършил плащания,
както следва: на 15.11.2019 г. на първа вноска в размер на 2000 лв., на 31.12.2019
г. на вноска в размер на 1500 лв., поради което е останал задължен за
горепосочената сума.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който предявеният иск се оспорва изцяло. Ответникът оспорва между страните да
е сключен договор за заем, оспорва реалното предаване на сума по договор за
заем, като оспорва авторството на представената по делото разписка от 31.12.2019
г. с твърдения, че не носи негов подпис. По изложените съображения се прави
1
искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на заявление, срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за връщане на предоставени в заем суми.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента
на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните за
това, поради което, независимо от формата на договора - писмен акт или устна
уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав
на съглашението. (в т.см. Решение №524/28.12.2011 г., по гр.д.№ 167/2011 г., ІV
г.о.). Именно предвид реалния характер на договора, за да се приеме, че такъв е
съществувал, трябва безспорно да се установи, че търсената сума действително е
получена от задълженото в заем лице. От момента на получаването за заемателя
възниква задължението да върне сумата в определения от страните срок, а когато
такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).
В производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения. (В този смисъл
решение №542/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, ІV г.о.).
В конкретния случай, съдът приема за установено от представените
писмени доказателства /разписка за предаване/, че на ...г. ответникът е получил от
ищеца сумата от 15 000 лева. От разписка 2 и разписка 3, представени по делото,
се установява, че на 15.11.2019г. ответникът е върнал сумата от 2000 лева, а на
31.12.2019г. – 1 500 лева. В разписките изрично е посочено, че сумите съставляват
съответно първа и трета вноска за връщане на заем в размер на 15 000 лева от ...г.
Подписите, положени на разписката от ...г. и разписка 2 от 15.11.2011г. не са
оспорени от страните, а от заключението на вещото лице по приетата СГЕ, което
съдът кредитира изцяло, се установява, че подписът, положен в мястото „предал
сумата“ в разписка 3 от 31.12.2019г. за получена сума от 1 500 лева като трета
вноска за връщане на заем в размер на 15 000 лева е изпълнен от ответника П. В.,
2
при което оспорването на истинността на този документ не е доказано.
Предвид това съдът прие, че сумата от 15 000 лева, предадена на ответника
на ...г., за което е съставена разписка от същата дата, е дадена в заем, срещу
задължение за връщането й, като срок за това не е уговорен.
При това положение съдът намира за безспорно доказано наличието на
облигационно отношение между страните, което поражда и съответното
задължение за заемополучателя да върне при поискване дадената му в заем
парична сума. В случая, ролята на покана има исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда. По делото не е спорно, че част от предоставената в заем сума е
върната, поради което ответникът дължи остатъкът от заетите средства,
възлизащи на исковата сума, както и законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което е
постановено с издадената заповед за изпълнение. Предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат разноските на ищеца в исковото производства –
заплатени ДТ и депозит за ВЛ. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца и сумата от 1 435.00 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, определено в минимален размер по чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл.77 от ГПК да заплати 200
лева по сметка на СРС - определена за възнаграждение на вещото лице по
приетата СГЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че оспорването на разписка 3 от 31.12.2019г. НЕ Е
ДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. И. В., ЕГН **********, с адрес
ГР...., УЛ...., ..., дължи на И. И. Т., ЕГН **********, с адрес ГР...., ..., сумата от
11 500 лева - неизплатен остатък от главница по договор за заем от ... г., ведно със
законна лихва от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. по гр.д. № 57240/2020г. на СРС, 138
3
състав.
ОСЪЖДА П. И. В., ЕГН **********, с адрес ГР...., УЛ...., ..., да заплати на
И. И. Т., ЕГН **********, с адрес ГР...., ..., сумата от 433.30 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА П. И. В., ЕГН **********, с адрес ГР...., УЛ...., ..., да заплати на
адв.М. И. Я., от АК – П., адрес гр...., ..., сумата от 1 435.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, с адрес ГР...., ..., да заплати по сметка
на Софийския районен съд сумата от 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4