Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 9152 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 72897 от 15.04.2020 г. по гр. д. № 10612 по описа за
2016 г.
СРС, ГО, 64-ти състав е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, М.Н.Н., ЕГН ********** на длъжността „изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, заемната преди уволнението, извършено на 28.12.2015г. с решение на Управителния съвет на Д. фонд
„З.“; осъден е Д. фонд „З.“, ЕИК********да плати на
М.Н.Н. на основание чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата
от 17821,50 лева - обезщетение за оставане без работа
за периода 28.12.2015г. –
28.06.2016г. поради уволнение,
извършено на 28.12.2015г. с
решение на Управителния съвет на Д. фонд „З.“, ведно със законната
лихва от подаване на исковата
молба (25.02.2016г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за
разликата до пълния предявен размер от 18393,75 лева.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника пред СРС - Д. фонд „З.“. Решението се обжалва в частта,
в която претенциите на ищеца – въззиваем са били уважени. Излагат се доводи
за неправилност, тъй
като в производството не е установено, че трудовото правоотношение между
страните не е възникнало като срочно, както и че не са налице обстоятелства, от
които да се приеме, че въпреки отмяната на уволнението извършена с влязло в
сила решение по гр.д.№ 18482/2016 г. по описа на СРС, трудовото правоотношение
би било прекратено на друго основание. Освен това заявява, че неправилно е била
уважена претенцията по чл.225, ал.1 КТ, тъй като утвърдената практика в
последните години е да бъде приложено удостоверение от ТД на НАП за
установяване на обстоятелството дали лицето е работило или не през процесния
период.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови
друго, с което претенциите да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от М.Н.Н., ищец пред СРС, в който се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която претенциите са били уважени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
, намира от фактическа и правна страна следното:Съгласно нормата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС, а изложените правни
изводи се възприемат изцяло от настоящия състав, като съдът препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с влязло в сила съдебно решение е
бил уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ на ищеца срещу ответника, като е признато за незаконно
и отменено уволнението на М.Н.Н., извършено на 28.12.2015г. с решение на Управителния
съвет на Д. фонд „З.“. Поради това и
доколкото трудовото правоотношение между страните не е възникнало като срочно и
не са установени обстоятелства сочещи за неговото прекратяване, то, предявения
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност - „изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, заемната преди уволнението, извършено на 28.12.2015г. с решение на Управителния съвет на Д. фонд
„З.“. При установяване, че ищецът е
останал без работа за периода 28.12.2015г.
– 28.06.2016г. поради уволнение,
признато за незаконно с цитираното съдебно решение,
съдът е приел за основателна претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за сумата 17821,50 лева, определена с представените писмени доказателства и
констатациите на приета ССчЕ.
Предпоставка
за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ е признаване за незаконосъобразно
извършеното на 28.12.2015г. с решение на Управителния съвет на Д. фонд
„З.“ уволнение, което е сторено с влязло в законна сила решение по
проведеното производство по по гр.д. № 18482 по описа за 2016г. на СРС, 120 – ти състав. Установено е, че преди извършване на уволнението,
признато от съда за незаконно, ищецът е заемал по трудов договор длъжността „изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на която следва да бъде възстановен. Доводите на
ответника за недоказване на претенцията съдът намира за неоснователни. Искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ има за цел при отмяна незаконосъобразното
уволнение, както в случая, прекратеното с него трудово правоотношение да бъде
възстановено от съда в същия вид, в който то е съществувало преди отмененото
уволнение.
Същевременно
претенцията на ищеца по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане
на сумата 17821,50 лева като обезщетение
за оставане без работа през времето на незаконосъобразно уволнение от 28.12.2015г. до 28.06.2016г. правилно е била уважена като
основателна и доказана. За формиране на сочените изводи, съдът е съобразил
установеното, чрез извършената от съда
констатация на представената трудова книжка на ищеца,
че
за посочения период няма вписвания на трудови
договори. С оглед това, съдът намира че с
постановеното решение съдът е съобразил дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че фактът на безработица
може да бъде
доказан, като се установи липсата
на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца. Доводите на
въззивника за недоказване на соченото обстоятелство по посочения ред, съдът
намира за неоснователни.
При този изход
на спора на въззивника разноски
не се следват.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72897 от 15.04.2020 г. по гр.
д. № 10612 по описа за 2016 г. СРС, ГО, 64-ти състав, в частта, с
която е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, М.Н.Н.,
ЕГН ********** на длъжността „изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, заемната преди уволнението, извършено на 28.12.2015г. с решение на Управителния
съвет на Д. фонд „З.“, признато за
незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение № 380250/05.04.2018
г. по гр.д.№ 18482/2016 г. по описа на СРС, 120 с-в, както и в частта, с която
е осъден Д. фонд „З.“, ЕИК********да заплати на М.Н.Н. на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ сумата от
17821,50 лева - обезщетение
за оставане без работа за
периода 28.12.2015г. – 28.06.2016г. поради уволнение, извършено на 28.12.2015г. с решение на Управителния
съвет на Д. фонд „З.“,признато за
незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение № 380250/05.04.2018
г. по гр.д.№ 18482/2016 г. по описа на СРС, 120 с-в ведно със законната
лихва от подаване на исковата
молба (25.02.2016г.) до окончателното плащане, както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА Д. фонд „З.“, ЕИК********да заплати на М.Н.Н. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1200.00 лв.с ДДС -разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при условията на чл.280 ГПК.