Решение по дело №392/2019 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 383

    гр.Видин, 17.07.2020г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                            Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 392 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба от В.И.В. от гр. Видин, чрез адв. Ж.И. против ДП „Научно- производствен център“ СП „Опитна станция по земеделие . Видин“, с която  са предявени обективно съединени искове с правно основание  чл. 128 от КТ, чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

 Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати на основание чл. 128 от КТ сумата от 23 699,42 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. май 2015г. до 28.12.2018г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Иска се и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 510,00 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Иска се и осъждането на ответника на основание чл. 224 от КТ да заплати на ищеца сумата в размер на 286,00 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2018г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника по силата на сключен между страните трудов договор № 14 от 30.12.2011г., съгласно който изпълнявал длъжността „техник - механизация на селското стопанство“ с място на работа „Опитна станция по земеделие – Видин“.

Твърди се, че на ищеца не са били заплатени дължимите трудови възнаграждения за периода от м. май 2015г. до 28.12.2018г. включително. Неизплатените суми за работна заплата били в общ размер на 23 699,42 лв. или съответно по години, както следва:

-    за 2015 г. от м. май до м. декември вкл. – 4133,81 лв.

-    за 2016г. от м. януари до м. декември вкл. – 6918,53 лв.

-    за 2017г. от м. януари до м. декември вкл. – 7382,20 лв.

-    за 2018г. от м. януари до 28.12.2018г. вкл. – 5264,88 лв.

Дължимите трудови възнаграждения били начислявани във ведомостите за заплати на ответника, но не били изплатени, поради което ищецът подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение поради неизплащане на месечното трудово възнаграждение. Със заповед на работодателя № 7-П от 28.12.2018г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ.

Ищецът претендира и обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно 510,00 лева.

Ищецът твърди, че не му е изплатено и обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2018г.

С протоколно определение от 17.06.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковите претенции, както следва:

Исковата претенция на основание чл. 128 от КТ да се счита предявена за сумата от 23 673.31 лева.

Исковата претенция на основание чл. 221, ал. 1 от КТ да се счита предявена за сумата от  580.18 лева.

Исковата претенция  на основание чл. 224 от КТ да се счита предявена за сумата от 316.46 лева.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявените искове.

Претенцията за неизплатени трудови възнаграждения се оспорва по основание и размер. Оспорват се извлеченията от ведомости за заплати/фишове, като се твърди, че същите са съставяни неправилно. Ведомостите включвали възнаграждение за извънреден труд, какъвто не бил полаган. Включвали и възнаграждение за щатна заплата, без да има основание за начисляването ѝ, тъй като такава не била уговаряна. Почти всеки месечен фиш включвал щатна заплата за отработени дни и друга щатна заплата. В допълнителните споразумения било уговорено допълнително възнаграждение в размер на 20 лева за ангажимент по ЗБУТ. Друго допълнително възнаграждение не било уговаряно. Оспорва се начисляването на щатна заплата в размер на 20 лева във всеки фиш/ведомост, тъй като работника не бил извършвал такава работа. Оспорва се и начисляването във всеки фиш на щатна заплата извън щатната заплата за отработените дни, тъй като такова допълнително възнаграждение не било уговаряно между страните и нямало основание за начисляването му, съответно за дължимостта му. Начислената щатна заплата не се дължала и на основание друг трудов договор, тъй като такъв не бил сключван между страните. Оспорва се и начисляването на извънреден труд във всеки месечен фиш, тъй като такъв не бил полаган. В случай, че съдът приеме, че извънреден труд е полаган, прави се възражение, че същият е изчисляван неправилно, като е завишаван.

Твърди се, че за процесния период на ищеца е било изплащано трудово възнаграждение с РКО: № 94/07.05.2015; № 220/09.10.2015 г. - 30 лева аванс; № 225/02.12.2015 г. - 20 лева аванс; № 224/ 21.10.2015 г. - аванс; № 272/14.12.2015; № 266/12.12.2015 г. - 20 лева аванс; № 31/01.02.2016 г., 150 лева - аванс; № 114/20.04.2016 г. - 100 лева аванс; № 134/27.04.2016 г. - 10 лева аванс; № 150/12.03.2016 г. - 70 лева аванс; № 210/18.07.2016 г. - 20 лв. аванс; № 104/26.04.2017 г. - 50 лв. аванс; № 44/21.02.2018 г. - 20 лв. аванс; № 109/26.04.2018 г. - 20 лв. аванс; № 125/04.05.2018 г. - 40 лв. аванс; № 138/22.06.2018 г. -100 лв. аванс; № 193/17.09.2018 г. - 20 лева; № 208 - 18.10.2018 г. 250 лева аванс; № 198/08.10.2018 г. - 20 лв. аванс; № 244/14.11.2018 г. - 250 лв.- аванс; № 259/07.12.2018 г. - 350 лв. аванс.

Прави се възражение за погасяване по давност на вземането за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. включително, на осн. чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и на осн. чл. 111 „а" и „в" от ЗЗД, като се посочва, че исковата молба е входена в съда на 08.02.2019г.

Оспорва се размера на претендираните обезщетения. Оспорват се и посочените от ищеца дни за неизползван платен годишен отпуск. Прави се възражение, че правото за ползването му е погасено по давност, поради което се поддържа, че обезщетение не се дължи. В случай, че с получените аванси бил изплатен начислен извънреден труд за периода и заплата извън дължимата за отработени дни, ответникът прави възражение за прихващане.

В с.з. ищецът, чрез упълномощен процесуален представител е заявил, че поддържа исковите претенции.

В с.з. ответникът, чрез упълномощен процесуален представител е заявил, че оспорва претенциите, както е заявено в отговора на исковата молба. Направено е изявление за оттегляне на възражението за прихващане, направено в отговора на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и извършени са две съдебно – счетоводни експертизи.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :

Страните през исковия период са били в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал длъжността „техник механизация на селското стопанство“ с място на работа СП“Опитна станция по земеделие – Видин“. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №7 - П / 28.12.2018г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ – 1 брой възнаграждение и  обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – 9 дни.

По делото са представени ведомости за заплати за м. септември 2018г. и м. октомври 2018г. , разчетно- платежна ведомост за м. декември 2018г.  Представени са 18 броя РКО за заплатени на ищеца аванси за процесния период, както и 4 броя РКО за платени аванси „ работници и служители“.

Разпитан е свидетеля Н.В.Я., която е заемала длъжността „старши счетоводител- касиер“ при ответника за времето от м. 08.2013г. до м. 12.2018г. Свидетелката посочва, че при ответника не е  съставена книга за извънредния труд, както и няма спомен за съставени заповеди от работодателя за извънреден труд. Всеки месец е оформяна присъствена форма 19. Свидетелката установява, че всеки месец са правени графици, които лично е виждала. Ищецът е работил като механизатор,  като освен това е доил и кравите. Свидетелката е категорична в показанията си, че ищецът е полагал извънреден труд, като е работил и през почивни и празнични дни, поради това че заетостта при ответника е била намалена на половина. Извънредният труд във фишовете е положен от ищеца. Информация до Д“Инспекция по труда“ не е подавана за извънредния труд, защото не е надвишаван допустимия такъв за месеца.

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени.

Вещото лице след проверка на документите по делото и справка в счетоводството при ответника в основното си заключение е отговорило на поставените от страните въпроси, както следва:

За периода от м.05.2015г. до 28.12.2018г. размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца е 26 556.75 лева като след направени удръжки на получени аванси в брой, получени аванси по ведомост и други удръжки на стойност 1986.80 лева, чистата сума за получаване е 24 569.95 лева, за която не са представени доказателства, че е изплатена на ищеца.  В с.з., проведено на 19.06.2019г.  вещото лице е уточнило, че в тази сума са включени и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ. Посочило е , че след приспадане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 585.18 лева и на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 316.46 лева, се получава чистото трудово възнаграждение на ищеца за получаване.

Вещото лице  е посочило също, че работните заплати и обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ са начислени правилно като размер от ответното дружество.

Във ведомостта за м. 12.2018г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на една брутна работна заплата от 644.64 лева като след облагането й с 10% ДДФЛ чистата сума за получаване е 580.18 лева.

Във ведомостта за м. 12.2018г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. в размер на 9 дни на стойност 351.62 лева като след облагането й с 10% ДДФЛ чистата сума за получаване е 316.46 лева.

На лист 5 от основното заключение / лист 60 от делото/, вещото лице е дало заключение за размера на дължимите трудови нетни възнаграждения  на ищеца за процесния период, без обезщетенията, които възлизат общо на 25 660.22 лева. След направени удръжки на получени аванси в брой, получени аванси по ведомост и други удръжки на стойност 1986.80 лева, чистата сума за получаване е 23 673.31 лева, за която вещото лице е посочило, че не са представени доказателства, че е изплатена на ищеца.

Във вариант след изключване на начисления извънреден труд и щатна заплата извън начислената такава за отработени дни , вещото лице е дало заключение, че дължимите трудови възнаграждения са в размер на 17 577.14 лева.

По отношение на положения извънреден труд, вещото лице е посочило, че във ведомостите за работни заплати са посочени часове извънреден труд и сума възнаграждение за извънреден труд. От документите не става ясно дали става въпрос за положен извънреден труд в работни дни, положен труд в почивни дни или положен труд през дните на официалните празници.

В представените РКО е посочено основание за плащане „аавнс“ или „аванс за месец“ като никъде не е посочено точно от коя част на БТВ е този аванс. Вещото лице разяснява, че тъй като възнаграждението за извънреден труд е елемент от БТВ може да се приеме, че е възможно с платения аванс да е изплатена и част от възнаграждението за извънреден труд. Тъй като в посочените документи не е конкретизирана изплатената сума по елементи, то  е невъзможно да бъде установен размера на изплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и да се установи въобще дали е заплатен такъв.

В с.з. вещото лице уточнява, че тъй като заплатите за исковия период не са изплатени, не са му предоставени платежни нареждания, нито има подпис за получаване на заплата във ведомостта. Подписи има на РКО за получен аванс, който аванс е отразен и във ведомостите за заплата. 

В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че във ведомостите за работни заплати на ищеца са посочени часове извънреден труд и сума възнаграждение за извънреден труд.

Вещото лице е дало и заключение за дължимите трудови възнаграждения във вариант, в който се изключват начислените възнаграждения за щатна заплата,  а са включени трудови възнаграждения и  извънреден труд, които възлизат на 23009.74, като след приспадане на направени удръжки на получени аванси в брой, получени аванси по ведомост и други удръжки на стойност 1986.80 лева, чистата сума за получаване е 21 022.94 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.

            При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че исковата претенция  с правно основание чл. 128 от КТ е основателна и доказана. Безспорно в процеса се установи наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено считано от 28.12.2018г. Разпоредбата на чл. 242 от КТ установява възмездност на работната сила. Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Разпоредбата на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение да заплаща дължимото трудово възнаграждение в установените срокове. Работодателят дължи на работника основното трудово възнаграждение и добавките към него, а не брутното възнаграждение, т.е. задължението на работодателя е в размер на остатъка от чистата сума за получаване след като се приспаднат удръжките посочени в чл. 272, ал. 1 от КТ, още повече, че те се правят без съгласието на работника.

От събраните по делото  доказателства, безспорно се установи, че на ищеца са плащани аванси, но не и цялото дължимо се трудово възнаграждение. В Наредбата за структурата на работната заплата е посочено кои са елементите на трудовото възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение включва основна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени  в основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения.

Извънредният труд е елемент от БТВ и представлява допълнително трудово възнаграждение, чието изчисление е посочено в чл. 7 от Наредбата. Начинът на изчисляване на полагащото се трудово възнаграждение е посочен в глава четвърта от НСОРЗ. В този смисъл, възраженията на ответника относно неправилни  начисления на възнаграждението за щатна заплата и за извънреден труд във ведомостите за заплата и фишовете на ищеца, са неоснователни.  Действително, ведомостите за заплата са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което оспорването им може да се извърши  с всички допустими доказателствени средства. Това е така, доколкото в същите не се съдържат обстоятелства, установяващи неизгодни факти за страната, която ги е съставила.  В случая, ответникът – работодател няма как да се позовава на нередовно водене на  ведомостите за заплата поради неправилни записвания и начисления на положен от ищеца извънреден труд  и щатна заплата. Работодателят е този, който съставя ведомостите за заплата и издава фишовете за заплата.  Ако твърди, че не ги води редовно, следва по пътя на пълно главно доказване по общите правила на ГПК, да установи твърденията си за фактите, които е следвало да отрази в счетоводството. Доказателства в такава насока не се ангажираха от  ответника. Свидетелските показания също не установиха факти и обстоятелства в подкрепа на неговите оспорвания, като съдът приема, че свидетелските показания са допуснати на основание чл. 164, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като ищецът чрез процесуалния си представител е заявил съгласие за разпит на този свидетел, видно от протокол от с.з. от 20.09.2019г. Показанията на  свидетеля всъщност потвърждават основанията за начисление във ведомостите за заплата и фишовете  на възнагражденията за работна заплата, в т.ч. и за извънреден труд. Обстоятелството, че положените часове извънреден труд не са конкретизирани от работодателя  при направените записвания / дали става въпрос за положен извънреден труд в работни дни, положен труд в почивни дни или положен труд през дните на официалните празници/, не може да влече негативни последици за ищеца и да му се отрече заплащането на същия. Поради това, съдът приема, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение, изчислено от вещото лице в основното му заключение във варианта, в който е посочена чиста сума за получаване в размер на 23 673.31 лева, без включени обезщетения.

            Предвид основателността на иска по чл. 128 от КТ, следва да се разгледа възражението на ответната страна за погасени по давност претенции за трудово възнаграждение за периода от  м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. включително. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1,  б.“а“  от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват  вземанията за възнаграждение за труд. Исковата молба е постъпила в съда на 21.01.2019г. / вх. № 259/21.01.2019г. на ОС – Видин/. Предвид това, вземането на ищеца за трудово възнаграждение за периода м. 05.2015г. до м. 21. 01.2016г., което е в общ размер на 4 733.80 лева, съгласно заключението на вещото лице, е погасено по давност. С оглед на това искът се явява основателен за периода от м. 02.2016г. до 28.12.2018г. в общ размер на 18 939.51 лева, до който размер ще следва се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер – ще следва да се отхвърли като неоснователен.

            Искът за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е основателен за сумата в размер на 316.46 лева установена от вещото лице. При прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца е възникнало правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 176 а от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В настоящия случай давността за погасяване на правото за ползване на платен годишен отпуск за 2017г. е започнала да тече от 01.01.2018г. и до предявяване на иска – 21.01.2019г. не е изтекла.

            Искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е основателен. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради което за ищеца възниква право на същото обезщетение. Съгласно заключението на вещото лице това обезщетение е в размер на 585.18 лева.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да  бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважените искове в размер на 793.65 лева, както и разноски за вещо лице  в размер на 161.47 лева.

Ответникът дължи на ищеца и разноски по производството за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете което възлиза на 403.69 лева.

Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 38.53 лева.

   Воден от горното , Съдът

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона да  заплати на В.И.В.  с ЕГН ********** ***  сумата в общ размер от 18 939.51 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за  периода от м.02.2016г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото в съда – 21.01.2019г. до окончателното издължаване като иска в останалите части за периода  от м. 05.2015г. до  21.01.2019г. и до пълния претендиран размер - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона да  заплати на В.И.В.  с ЕГН ********** ***  сумата  от 580.18 лева, представляваща  обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 21.01.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона да  заплати на В.И.В.  с ЕГН ********** ***  сумата  от 316.46 лева, представляваща  обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 21.01.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона да  заплати на В.И.В.  с ЕГН ********** ***  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 403.69 лева.

ОСЪЖДА В.И.В.  с ЕГН ********** ***  да заплати на  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 38.53 лева. 

ОСЪЖДА  ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „ОПИТНА СТНАЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- ВИДИН“ с ЕИК 2054076780096  с адрес: гр. Видин, Западна промишлена зона да  заплати  по сметка на РС - Видин държавна такса в размер на 793.65 лева и разноски за вещо лице  в размер на 161.47 лева.

  Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :