Р Е Ш
Е Н И Е
№ 238 10.12.2013г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Г.ДИНКОВА административно дело № 208 по описа за 2013 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена от „Галеник”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Любен
Каравелов” №63, ет.1, ап.2, представлявано от Димитър Георгиев Чилов, подадена
чрез пълномощниците адв.Г. и адв.С., против Националната здравноосигурителна
каса, за сумата от 332 807,18лв., представляваща главница в размер на
224 981,25лв. и законна лихва за забава за периода
01.02.2008г.-30.04.2013г. в размер на 107 825,96лв. Претендират се и
направените по делото разноски. В исковата молба ищецът твърди, че притежание
на “Галеник” ООД с ЕИК ********* е аптека “Галения”, регистрирана в РЗОК с
рег.№ 24082 с разрешение за откриване на аптека №6370-НА/ 01.12.2003г., с адрес:
гр.Стара Загора, ул.”Христо Ботев”№ 139, в която през процесния период
01.02.2008г. до 31.05.2009г. се отпускат лекарствени продукти от Приложение 2 –
“Лекарствен списък на НЗОК”, по силата на сключен с НЗОК договор № 24-0223/
01.03.2006г. и допълнително споразумение към него № 2/ 30.01.2008г. От 01.02.2008г. е в сила подзаконов нормативен
акт -Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г.
/Указанието/, издадено от Директора на НЗОК, което е прилагано до 31.05.2009г.
С Решение №6826/06.06.2008г. по адм.д.№2762 по описа за 2008г. на ВАС, са
отменени като незаконосъобразни колона 7 и колона 9 от Приложение 2-
„Лекарствен списък на НЗОК – работна версия за аптеки”, които са неразделна
част от Указанието. Ищецът твърди, че именно поради неправомерно намалената с
отменения акт “пределна цена на НЗОК”/колона 7/ и съответно “максимална
стойност, заплащана от ЗЗОЛ”/колона 9/ му били заплатени суми от пациентите,
по-малки от действително дължимия размер за реализираните продажби за
изпълнените рецепти по чл.23, ал.2 от Договора, който размер следвало да бъде
определен по чл.7 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП, обн. ДВ бр.104 от
11.12.2007г./, като разликата между заплатените от ЗЗОЛ суми и действителния
размер на реализираните продажби през периода от 01.02.2008г. до 31.05.2009г.
представлявали пропуснати ползи от прилагането незаконосъобразния акт на
Директора на НЗОК. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата
молба. Прави изменение на предявения иск за обезщетение за претърпени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, с увеличаване на същия от 224 981,25лв.
на 230 269,34лв., както и на размера на иска за претендираната лихва с увеличаване
на същия от 107 825,96лв. на 113 640,41лв.
Ответникът – Национална
здравноосигурителна каса гр.София, чрез процесуалния си представител по делото,
в съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва
предявения иск като недопустим, недоказан и неоснователен.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
неоснователност на иска и предлага същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 01.03.2006 г. между Националната здравноосигурителна каса,
представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр.Стара
Загора, като Възложител и маг.фармацевт Георги Димитров Чилов, в качеството му
на управител на аптека “Галения”, собственост на ищеца, като Изпълнител, е сключен
Договор № 24-0223, по силата на който изпълнителя, чрез притежаваната от него
аптека, се задължил да отпуска на задължително здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/
лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или
частично от НЗОК, включени в лекарствения списък на НЗОК по чл. 33 т. 1 от НРД 2006г. /чл.1 от договора/. В чл.17, ал.1 от договора е посочено, че
изпълнителят при формиране на продажните цени на лекарствата от лекарствения
списък на НЗОК, начислява надценка до нормативно определената за търговец на
дребно, съгласно Наредбата за правилата за образуване и регистриране на цени на
лекарствените продукти при продажбата им на дребно. Съгласно чл.23, ал.1 от
Договора НЗОК, чрез РЗОК, заплаща на аптеката стойността на отпуснатите
лекарстветни продукти по чл.1, в съответствие със списъците на НЗОК – аптечна
версия към приложение №1 към договора. В ал.2 на чл.23 е договорено, че
Изпълнителят предоставя отстъпка в размер на 8% от пределната цена за НЗОК на
лекарствените продукти по ал.1, разпределена пропорционално между
здравноосигуреното лице и НЗОК, като максималните стойности, заплащани от
Възложителя и здравноосигуреното лице, са посочени в лекарствения списък на
НЗОК – аптечна версия към приложение №1 към договора, в графи “Стойност, която
НЗОК заплаща на аптека съгласно индивидуален договор с аптека” и “Максимална
стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева”.
На 10.01.2008 г. Директорът на НЗОК
издал Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД – 16 – 3, неразделна
част от което е Приложение № 2 – Лекарствен списък на НЗОК, в сила от
01.02.2008 г. – работна версия за аптеки, за което в Указанието е посочено, че
се прилага и към индивидуален договор на аптека с НЗОК. В цитираното приложение
за конкретните лекарствени продукти в колона 7 е определена пределна цена за
НЗОК, формираща се от определените в колона 8 „стойност, която НЗОК заплаща” и
в колона 9 „максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лв.”. На основание на това
Указание търговецът е сключил Допълнително споразумение №2/ 30.01.2008г. към
Договор №24-0223/ 01.03.2006г., с което е изменен чл.17 от договора и
изпълнителят се е задължил да продава лекарствата от лекарствения списък на
НЗОК, съгласно приложение №1 към договора и като формира продажните цени не
по-високи от посочените в лекарствения списък на НЗОК и не по-високи от цената,
на която продават същите продукти, извън реда, предвиден за НЗОК.
Указание за работа с лекарствен списък
на НЗОК № РД – 16 – 3/10.01.2008 г., утвърдено от Директора на НЗОК е оспорено
по съдебен ред пред Върховния административен съд на Република България. С
Решение № 6826/06.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2762/2008 г. на ВАС е
отменена колона 7 „пределна цена за НЗОК” и колона 9 „максимална стойност,
заплащана от ЗЗОЛ в лева” от Приложение № 2 – „Лекарствен списък на НЗОК, в
сила от 01.02.2008 г. – работна версия за аптеки”, неразделна част от Указание
за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД – 16 – 3/10.01.2008 г. Съдебният акт
е оставен в сила от Петчленен състав на ВАС – с Решение № 4148/30.03.2009 г., постановено
по адм. дело № 10621/2008 г., публикувано в ДВ, бр.27 от 10.04.2009г.
По искане на ищеца по делото е
назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която, изготвено
от вещото лице И.П.А., е прието по делото. Според т.3 от заключението разликата
между общо дължимите от НЗОК суми, определени съгласно Наредбата за условията,
правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените
продукти, и общата стойност на сумите, изплатени на аптеката и на търговец на
едро от НЗОК, както и максималната стойност, заплатена от задължително
здравноосигурените лица, за продадени в периода 01.02.2008г – 31.05.2009г.
лекарствени продукти съгласно отмененото Указание за работа с лекарствен списък
на НЗОК № РД-16-3/ 10.01.2008г., поотделно за всеки 15-дневен период на
фактуриране, е в общ размер на 230 269,34лв. Размерът на законната лихва
за забава върху посочената главница за периода 01.02.2008г – 30.04.2013г.,
изчислена поотделно за всеки 15-дневен период на фактуриране, е в общ размер на
113 640,41лв.
Въз
основа на изготвеното експертно заключение, по искане на ищеца и предвид
становището на ответника, на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения иск за обезщетение за претърпени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи, с увеличаване на същия от 224 981,25лв.
на 230 269,34лв., както и на размера на претендираната лихва за забава с
увеличаване на същия от 107 825,96лв. на 113 640,41лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове: иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи в резултат на прилаган незаконосъобразен
административен акт – Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК №
РД-16-3/10.01.2008г., утвърдено от Директора на НЗОК и иск за присъждане на
законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на причиняване на
вредите до датата на подаване на исковата молба /01.02.2008г. до
30.04.2013г./.
В нормата на чл.204 от АПК са предвидени предпоставките за допустимост на иска за обезщетение за
вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на
административни органи и длъжностни лица. Недопустима по смисъла на този законов
текст е исковата молба единствено и само в случаите, в които ищецът не е
представил доказателства за отмяната на административния акт, от който се
претендират вредите – т.е. не е представил влязло в сила решение на
по-горестоящ административен орган или на съд, с което административния акт е
отменен като незаконосъобразен. В конкретния случай по делото е представено
решение №4148/ 30.03.2009г. по адм.дело №10621/ 2008г. на Върховния
административен съд – Петчленен състав, ІІ колегия, с което е оставено в сила
Решение № 6826/ 06.06.2008г., постановено от тричленен състав на Върховния
административен съд, пето отделение, по адм.дело № 2762/ 2008г. за частична
отмяна на отмяна на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 – “Лекарствен списък на
НЗОК, в сила от 01.01.2008г. – работна версия за аптеки”, неразделна част от
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г., издаден
от Директора на НЗОК. При наличието на тези доказателства за частична отмяна на
подзаконовия нормативен акт, от който се претендират вредите, съдът приема, че
е изпълнено предвиденото в чл. чл.204, ал.1 от АПК условие за допустимост на
исковата молба.
Разгледани по същество,
предявените искове са неоснователни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата или общината възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата респ. на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай
посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за вреди не е налице.
По делото е установено по безспорен
начин наличието на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – с влязло в сила съдебно решение на ВАС, пето
отделение, публикувано в ДВ, бр.27 от 10.04.2009г., са отменени като
незаконосъобразни колони 7 и 9 от Приложение №2 – “Лекарствен списък на
НЗОК-работна версия за аптеки” към Указание за работа с лекарствен списък на
НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г., издадено от Директора на НЗОК.
От приетото като доказателство по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява също, че
цената на продадените от ищеца, в качеството му на търговец на дребно,
лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с
публични средства по см. на чл.262 във вр. с §18, ал.1 и ал.3 от ПЗР на Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, изчислена съгласно
отменените колони 7 и 9 от Указанието на директора на НЗОК, е по ниска от
цената на същите продукти, изчислена по реда на Наредба за условията, правилата
и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти
/НУПРРРЦЛП/, приета с ПМС № 295 от
3.12.2007г., в сила от 11.12.2007г.,
отм.ДВ, бр. 100 от 20.12.2011г. Но този намален приход, представляващ
претендираните от ищеца имуществени вреди /пропуснати ползи/, не е в пряка
причинно-следствена връзка с частично отменения подзаконов нормативен акт,
доколкото настъпването на вредите е опосредено от наличието на сключен между
ищеца и НЗОК Договор № 24 0223/ 01.03.2006г. за отпускане на лекарства,
медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно
лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Размерът на
реализирания от ищеца приход от продажба на лекарства, е въз основа и в
резултат на сключения договор и допълнително споразумение към него №2/
30.01.2008г., съгласно което ищецът се е задължил да продава лекарства от
лекарствения списък на НЗОК по цени, съгласно Приложение № 1 към договора, т.е.
съгласно Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК. С волеизявлението си
за сключване на договора и
допълнителното споразумение към него от 30.01.2008г. изпълнителят доброволно е
възприел приложимостта на клаузата за продажби на лекарствени средства по цени,
различни от предвидените в НУПРРРЦЛП. Действително, при сключването на договор за отпускане на лекарствени продукти,
заплащани напълно или частично от НЗОК, договорът се предлага на изпълнителя с
предварително определено съдържание и без възможност да бъде изменян
едностранно от изпълнителя. Независимо от това, ищецът е сключил на добра воля
този договор, без прилагане на административна принуда от НЗОК и с подписването
му е изразил съгласие с включените в договора клаузи. Указание за работа с
лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008г. се е прилагало за процесния
период единствено и само по отношение на изпълнителите, сключили индивидуален
договор с НЗОК. За лицата, които не са били в договорни отношения с НЗОК, това
указание обективно не би могло да има приложение, доколкото същото касае цени
на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК. Отчитайки
особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на
задължителното здравно осигуряване /чл.6, ал.1 от ЗЗО/ и характера на
отношенията, които регулират договорите с касата, се налага извод, че НЗОК
действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни
правомощия за неизпълнение на договора /в този смисъл ТП на ВАС №5/ 2007г./.
При липсата на изрична нормативна уредба не може да се приеме, че възникването,
съдържанието и прекратяването на договорите между аптеките и НЗОК следва да бъдат
квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Ето
защо предвид наличието на облигационни отношения между страните, част от които
е определянето на процесната пределна цена на лекарствените продукти, не би
могло да се обоснове пряка причинна връзка между частичната отмяна на
Указанията и конкретните вреди.
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че ищецът не проведе пълно доказване на твърденията си за
претърпени вреди – пропуснати ползи, явяващи се резултат от наложени му с
колони 7 и 9 от Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от
определените по чл.7 от НУПРРРЦЛП/отм./ надценки. Пропуснатите ползи се
изразяват в невъзможността едно лице да увеличи своето имущество, като следва
да са били налице всички изгледи за това увеличение, ако не бе
незаконосъобразния акт. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Обстоятелството, че през процесния период ищецът е продавал лекарствени
продукти, включени в Позитивния лекарствен списък с надценките, определени в
отменените колони 7 и 9 от Указанията, не налага автоматично извода, че тези
продукти биха били продадени с максимално определената надценка за търговец на
дребно, съгласно чл.7 от НУПРРРЦЛП, поради следното:
Разпоредбата на чл.7 от НУПРРРЦЛП
посочва начина и компонентите за формиране на крайна цена на лекарствените
продукти от хуманната медицина сред които и цената на лекарствените продукти,
включени в Позитивния лекарствен списък. Сред трите компонента, определящи
крайната цена на този вид лекарствени продукти фигурира компонентът “надценка
на търговец на дребно” в размер на 22%, 20% и 18% от заявената по т.1 цена,
съобразно критерия, определен в чл.8 от Наредбата /чл.7, ал.1, т.3 от НУПРРРЦЛП
отм/. Съгласно чл.6, ал.1 от приложимата НУПРРЦЛП /отм./ търговецът на дребно
продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Следователно
определената цена на лекарствен продукт от позитивния лекарствен списък,
подлежащ на реимбурсиране от НЗОК, представлява максимално допустимата такава,
на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Тази цена следва
да се тълкува като определена със своя максимум, но не и минимум. В този
смисъл, щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна /максимална/
цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й /в т.ч. и
компонента “надценка на търговец на дребно”/ е фиксиран и нормативно
гарантиран, а следва да се тълкува като определен със своя максимум, но не и
твърда величина. След като надценката за търговеца на дребно по чл.7, ал.1, т.3
от НУПРРРЦЛП /отм./ не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се
приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на
пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени, съгласно
отменените колони 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени
в НУПРРРЦЛП /отм/. От доказателствата по делото не може да бъде направен
несъмнен и категоричен извод, че ищецът би получил със сигурност очакваната
облага, тъй като пропуснатите ползи за него не се предполагат, още по-малко са
нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и колона 9 от Приложение
№2 към Указанието и надценките по чл.7, ал.1, т.3 от НУПРРРЦЛП /отм/, тъй като
при нормативно определени максимални цени и в условията на конкурентен пазар,
ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на
по-голям оборот и търговски отстъпки.
С оглед на гореизложеното, по делото не
е установено твърдението на ищеца за претърпени вреди по смисъла на ЗОДОВ,
както и не е установено наличието на пряка и непосредствена връзка между
отменения като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и претендираните
пропуснати ползи.
По тези съображения съдът намира съдът
намира че не е установено наличието на кумулативно предвидените предпоставки за
уважаване на искова претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният
иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Последица от отхвърлянето на така
предявения иск ще бъде и отхвърлянето на претенцията за лихви като акцесорна по
своя характер.
На основание чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ при този изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника разноските по производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1
от ЗОДОВ искове от „Галеник” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Любен
Каравелов” №63, ет.1, ап.2, представлявано от Димитър Георгиев Чилов, срещу
Националната здравноосигурителна каса за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди -пропуснати ползи, в размер на 230 269,34лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на 113 640,41, представляващо законната
лихва върху главницата за периода от 01.02.2008г. до 30.04.2013г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Галеник” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. “Любен Каравелов” №63,
ет.1, ап.2, представлявано от Димитър Георгиев Чилов, да заплати на Национална
здравноосигурителна каса юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: