Решение по дело №193/2021 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№..............

 

град Шумен, 16.03.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                      Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 193 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано е по депозирана жалба вх.№ Ф-222/28.10.2019год. по описа на ЦУ на НАП Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Варна, депозирана от Х.Д. Х. с ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК *****, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** офис№2, чрез адв.Т.Я.от ШАК, срещу Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №222/03.10.2019год. на директора на Дирекция “ОДОП“-гр.Варна, с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016 год. в размер на 9 368.38 лв. главница и лихви в размер на 2 079.43лв.

В жалбата  и в допълнение към нея с рег.№ДА-01-3474/28.112019год. по описа на ШАдмС се навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания РА в обжалваната му част, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се,че в хода на ревизионното производство са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, регулиращи действията на контролните органи. Излага,че обжалвания РА е постановен в противоречие с материалния закон и по-специално с императивни разпоредби на ЗДДФЛ и ЗМДТ, уреждащи данъчното облагане в хипотеза,при която се попълват фактическите обстоятелства  по делото, както и в несъответствие с целта на закона по подробно изложени в жалбата и в допълнение към нея доводи и съображения. Въз основа на релевираните в жалбата и в допълнението към нея доводи и съображения оспорващият отправя искане – за цялостна отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен и необоснован и присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък.

В съдебно заседание оспорващият се представлява  от процесуален представител Т.Я. адвокат от ШАК, който в хода на устните състезания  излага подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, отправяйки искане за  отмяната му,както и за присъждане на сторените по делото разноски в претендирания от оспорващия пълен размер, съгласно представения списък.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, се представлява посредством видеоконферентна връзка от гл.юрисконсулт Х.М.-С., която пледира за неоснователност на оспорването и отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Изложени са съображения за неоснователност на релевираните от оспорващия доводи за допуснати съществени процесуални нарушения  в хода на ревизионното производство, накърняващи правото му на защита. Сочи се, че са налице редовно връчени документи /Уведомление на осн.чл.124 ал.1 от ДОПК и Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК от 18.03.2019год./ на дата 19.04.2019год., като са спазени процесуалните правила за връчване,регламентирани в ДОПК. Налице е редовно връчване и на РД, а доводите, че РД е издаден преди приключване на ревизионното производство са неоснователни и необосновани с оглед доказателствения материал по делото. Във връзка с материалната незаконосъобразност на РА се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на РА в обжалваната част, както  и за  присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718008027-020-001/20.12.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.82) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Х.Д. Х. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.Д. №21 вх.5 ет.6 ап.105, с регистрация като едноличен търговец,самоосигуряващо се лице и осигурител Х.Д. с ЕИК ***** и същия адрес за кореспонденция, която да обхване следните задължения –Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016год. до 31.12.2016год. Със същата заповед бил определен състава на ревизиращия екип,включващ П.Р.И.-Гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.Ц.П.-Инспектор по приходите и Д.Г.Д.-Гл.инспектор по приходите, както и че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на Х.Д. по електронен път на 21.01.2016г. /вж.прил. разписка на л.84/.

След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002718008027-092-001 /25.04.2019 г. /л.55/, връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на дата 11.06.2019 г.  /л.44/ при спазване на процесуалните правила по ДОПК, като за целта са извършени множество процесуални действия. РД ведно с приложенията е изпратен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, изпратено е писмо с обратна разписка, извършена е проверка по делегация, документирана с протокол, в хода на същата са извършени две посещения на адрес за кореспонденция, до задълженото лице е изпратена и покана за връчване на РД, ведно с приложенията към него .

Несъгласно с констатациите в РД, физическото лице Х.Д. Х. депозирало Възражение (л.22), в което обективирало оплаквания, че РД е изготвен в условия на допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ДОПК и при материална незаконосъобразност.

Органът отхвърлил като неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения във връзка с връчването на РД и приложенията към него и приел,че органите по приходите са изпълнили в цялост процедурата по връчване на съобщения,регламентирана в чл.29 и сл. от ДОПК.

Ревизионното производство е приключило с издаден РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г. по реда на чл. 119 ал. 2 от ДОПК, с който са потвърдени извършените процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на които е определена данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на Х.Д. Х. /л.24 /. Същият е връчен на задълженото лице на ел. адрес на дата 19.07.2019 г.,видно от прил. на л.31 от делото разписка.

С РА№ Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г.  издаден от Н.И.Б.на длъжност Началник на сектор ТД на НАП-Варна-възложил ревизията и П.Р.И. на длъжност Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията са установени следните данъчни задължения:за данъчен период от 01.01.2016год. до 31.12.2016год.  задължения за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 368.38лв.-главница и 2 079.43лв. лихва. върху обща Годишна данъчна основа в размер на 98 380.86лв. Върху така определената ГДО е установен дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 838.09лв., внесен от лицето данък в размер на 469.71лв. и установен данък за довнасяне в размер на 9 368.38 лв.,върху който  е начислена лихва на стойност 2 079.43лв. Цитираният РА е връчен по електронен път на задълженото лице на 19.07.2019год.,видно от прил. разписка за връчване по електронен път /л.31/.

Недоволен от така издаденият РА, Х.Д. Х., действащ и като ЕТ «Х.Д.» го оспорил с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ 4291-22/05.08.2019год. / л.13/. С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна, бил оспорен горепосоченият РА изцяло, като са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно върчването на РД, както и на издадения на основание същия РА, като жалбоподателят  счита, че същите са били изготвени в условия на допуснати съществени процесуални нарушения и при материална незаконосъобразност  и противоречие с чл.122 от ДОПК,чл.116 от ДОПК, както и в противоречие с чл.10,чл.33, чл.35 , чл.37 и чл.48 от ЗДДФЛ.

С Решение №222 от 03.10.2019год.  по жалба срещу Ревизионен акт № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г., издадено от Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.7), решаващият орган потвърдил РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г., с който са установени дължимите от Х.Д. Х., действащ и като ЕТ «Х.Д.»  задължения   за внасяне за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 9 368.38лв. главница и 2 079.43лв. лихви.

Решение № 222/03.10.2019год. било съобщено на Х.Д. Х. по електронен път на 11.10.2019г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път (л.6).

Несъгласен със същото, с жалба вх.№ 593-3/28.10.2019г. по описа на НАП-ЦУ, изпратена по куриерска фирма Спиди на 25.10.2019год. физическото лице Х.Д. Х., оспорило Решение № 222/03.10.2019год., с което е потвърден РА и са му определени задължения за Данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016год. в размер на  9 368.38лв. главница и 2 079.43лв. лихви.  

    Въз основа на цитираната жалба е образувано АД № 525/2019 г. по описа на ШАС, по което е постановено Решение № 137/20.08.2020 г., с което е отменен РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г.

Съдебният акт бил оспорен от директора на Дирекция «ОДОП» - Варна пред ВАС, който със свое решение № 6984/09.06.2021 г., постановено по АД 444/2021 г. по описа на същия съд е отменено Решение № 137/20.08.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане следва да се укаже на жалбоподателя да представи доказателствата от счетоводството на „И“ ООД, въз основа на които вещото лице е изградило своите констатации в ССчЕ и същите да бъдат приобщени по реда, указан в ГПК. Необходимо е да се приобщят към делото заверени копия на всички фактури, издадени от „И“ ООД, за които приходните органи приемат, че лицето Х. е направило разходи по договори за наем, доколкото по делото не се открива фактура № 2…101 от 01.09.2016 г. с ДО 720,00 лева и ДДС в размер на 144,00 лева с предмет „материали“. На следващо място, следва задълбочено да обсъди всички доказателства както събраните в хода на ревизията, така и допълнително събраните в рамките на съдебното производство, да изложи съображения кои доказателства цени, включително дали кредитира заключението по ССчЕ изцяло или в отделни негови части съобразно чл.202 ГПК. Въз основа на анализа на доказателствата съдът следва да обсъди дали законосъобразно е определена общата ГДО за определяне на задължението на Х. за 2016 г. по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, като се изследват отделните елементи – ГДО от доходи от трудови правоотношения, ГДО от доходи с неустановен произход и ГДО от доходи от други източници. По отношение на доходите от неустановен произход, следва да се обсъдят всички доказателства и да се формира извод какво включва приходната и разходната част от паричния поток за 2016 г. и дали е налице недостиг на парични средства в края на 2016 г., като се изследват всички фактури, по които се твърди, че лицето е направило разходи през годината, включително се отчете, че по фактура № 1…139 от 30.09.2016 г., издадена от „В.Д.“ЕООД за покупка на офис техника, плащането е по банков път и е извършено от Х. на 21.02.2017 г. съгласно приложената вносна бележка на л. 334 от делото, като по отношение на този разход вещото лице неправилно го е включило в разходната част за 2016 г. Съдът дължи формиране на обоснован извод дали с РА е определено законосъобразно задължението по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ по отношение на реализираните доходи от Х. през 2016 г.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения РА и по преценка на съда е допусната и приета съдебно – счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ).

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,  поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК орган по приходите.Видно от прил. по делото Заповед№Д-1465/31.08.2018год. /л.438/, относима към процесния период,Заповедта за възлагане на ревизия ,противно на твърденията на оспорващия е издадена от надлежно оправомощен на осн.чл.11 ал.3 от ЗНАП във вр. с чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК орган по приходите.

РА е издаден в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.

При постановяването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,рефлектиращи върху постановения краен РА в обжалваната чу част. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за реализирано съществено нарушение  на чл.32 от ДОПК,с оглед неспазване на процедурата по връчване на уведомление по чл.17 от ДОПК и уведомление по чл.124 от ДОПК, и двете от 18.03.2019год. и на РД от 25.04.2019год., обуславящи незаконосъобразността на   обжалвания ревизионен акт, поради нарушаване правото му на защита.

Редът за връчването на съобщения в административното производство е подробно регламентиран в разпоредбите на чл.29 и сл. от ДОПК.Съобразно разпоредбата на чл.32 ал.1 и ал.2 от ДОПК ,връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,когато лицето,неговият представител или пълномощник  не е намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни,удостоверени с протокол за посещение на адреса за кореспонденция.Съобразно чл.32 ал.4,ал.5 и ал.6 от ДОПК,съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в ТД и се публикува в Интернет,като заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка,както  електронно съобщение при посочен от лицето електронен адрес.При неявяване на лицето до изтичането на 14 дневния срок от поставяне на съобщението,съответният документ или акт се прилагат към преписката като редовно връчени.

В конкретния случай в хода на ревизионното производство, при оперативна самостоятелност, която притежават органите по приходи съобразно предоставените му от ДОПК правомощия, е прието, че са налице обстоятелства по чл.122. ал. 1. т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Във връзка с това е издадено Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. /л.177/, в което е посочено, че данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. /л. 173/. Във връзка с връчване на процесиите уведомления, на дата 18.03.2019 г. е изпратен имейл до лицето на ел. поща - icenceto81 @gmail.com. като видно от представеното доказателство по делото като прикачени файлове са посочени Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Тъй като от лицето не е активирана електронно препратка на изпратените документи, органите по приходи са извършили посещение на 26.2032019 г. на адрес гр. Шумен, ул. „Д.“ № 21, вх. 5, ет.6, ап.105, за което е съставен протокол№1439046 /л. 181/. В същият е обективирано. че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите. Предвид, че не е получена информация за връчване на процесиите документи, на дата 03.04.2019 г., в изпълнение на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК е извършено второ посещение на постоянния адрес на лицето, като е издаден протокол№1439050 от 03.04.2019 г. /л. 183/,в който  е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен чел на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите .След извършване на две посещения на постоянния адрес, органите по приходи са изготвили Покана№1237  от 04.04.2019 г. /л. 185/ и Съобщение по чл.32 от ДОПК от 04.04.2019 г. /л. 185/, за връчване на Уведомление на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Същото е изпратено с писмо с обратна разписка на дата 08.04.2019 г. и върнато с гриф непотърсен от дата 02.05.2019 г., което е видно от представената по делото обратна разписка. Съобщението е публикувано в интернет страницата на НАП и поставено на табло в ТД на НАП офис Шумен. Същото е свалено на 19.04.2019 г., като е спазен срока посочен в разпоредбата на чл.32 ал.6 от ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че са налице редовно връчени документи /Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17. ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г./ на дата 19.04.2019 г., като са спазени процесуалните правила за връчване, регламентирани в ДОПК. В този смисъл релевираните от оспорващия доводи във връзка с допуснати процесуални нарушения при връчване на процесните документи следва да бъдат отхвърлени като напълно необосновани с оглед доказателствата и неоснователни .

По отношение на връчване на РД № Р-03002718008027-092-001/25.04.2019 г.,видно от доказателства по административната преписка РД е издаден на дата 25.04.2019 г. Съгласно разпечатка от инф. системи на НАП /л.253в/, органите по приходи на дата 25.04.2019 г. са изпратили на имейл адрес - **********@*****.***, съобщение на Х.Х..,в който  като приложение са описани прикачени файлове на РД ведно със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Предвид, че до 15.05.2019 г. не е получена електронна препратка, удостоверяваща връчване на процесиите документи, подробно описани и прикачени в изпратеното електронно съобщение, органите по приходи са предприели действия по посещение на постоянен адрес за кореспонденция на Х.Х.. в гр. Шумен, ул. „Д." №21, вх. 5, ет.6, ап.105, за което, по реда на чл.50 от ДОПК е съставен протокол№1438172 от 15.05.2019 г. /л.45/. В същия е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите със задължение да ги предаде. При спазване на процесуалните правила на чл.32, ал.1 от ДОПК на 23.05.2019 г. е извършено второ посещение на постоянен адрес на жалбоподателя. За целта е съставен протокол№1439175 от 23.05.2019 г. /л.47/,в който е обективирано, че на горепосочения адрес не е открито задълженото лице, както и пълнолетен член на семейството му или пълнолетно лице, което има същият постоянен адрес, което да се съгласи да предаде документите със задължение да ги предаде. Във връзка с факта, че при две последователни посещения на постоянен адрес на жалбоподателя не е открит за връчване на РД ведно с приложените към него документи е изготвена покана№1899 от 23.05.2019 г. /л.49/ и съобщение по чл.32 от ДОПК от 27.05.2019 г. /л.44/. Същите са изпратени по пощата с обратна разписка на дата 29.05.2019 г., като на дата 21.06.2019 г. изпратения плик е върнат в ТД на НАП офис Шумен с гриф „непотърсена“. Изготвеното съобщение по чл.32 от ДОПК е публикувано на интернет страницата на НАП и поставено на определеното за това място в ТД на НАП офис Шумен. Съобщението е свалено на дата 11.06.2019г ., като съгласно чл. 32. ал.6 от ДОПК, съответния документ е приложен към преписката и е приет за редовно връчен.

С оглед гореизложеното съдът счита, че доводите и съображенията на жалбоподателя досежно нередовно връчване на РД  са неоснователни. Посочените документи са редовно връчени на Х.Х.., при спазване на процесуалните правила на чл.28 и сл., както и чл.32 от ДОПК. Неоснователно е твърдението, че органите по приходите не са предприели действия по връчване на уведомленията и РД на посочения от лицето имейл,което се опровергава от допълнително представените в хода на съдебното производство доказателства от инф. системи на НАП, от които се установява, че на Х. е изпратено ел. съобщение с прикачени файлове Уведомление на основание чл.124, ал.1 от ДОПК от 18.03.2019 г. и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК от 18.03.2019 г. Идентично се установява и по отношение на изготвения РД.

Отделно от изложеното  и само за прецизност на изложението следва да се отбележи,че дори и да е налице връчване по чл.32 от ДОПК на процесния РД,  на лицето е надлежно връчена ЗВР от 20.12.2019 г. на дата 21.01.2019 г. за започване на ревизионното производство,в която е посочено, че срока за извършване на ревизията е до три месеца от връчване на същата ,т.е. от 21.01.2019 г. до 21.04.2019    г., с оглед на което  твърденията на оспорващия, че не е знаел, че е образувано ревизионно производство за установяване на дължими данъци върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФД, са напълно необосновани и неоснователни.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че РД от 25.04.2019 г., е издаден преди приключване на ревизионното производство. Следва да се има предвид, че съгласно ДОПК, ревизионното производство приключва с издаване на РА. Административният акт, които произвежда действия и въз основа, на който се определят задължения е РА. Изготвеният в хода на ревизионното производство  РД представлява предложение за установяване на задължения, като органите по приходите, издаващи РА не са длъжни да се съобразяват с установените обстоятелства в РД. За целта, до издаване на РА, могат да събират доказателства, въз основа на които да извършат промяна в размера на задълженията. Предвид обстоятелството, че РА е издаден на 08.07.2019 г., т.е. преди изтичане на срока  за представяне на документи от Х. по връченото съобщение по чл.32 от ДОПК,който е 03.05.2019год. съдът счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения.

  Предвид гореизложеното,съдът приема,че  в хода на ревизионното производство не са били допуснати твърдените от оспорващия процесуални нарушения досежно връчването на уведомления по чл.17 и чл.124 от ДОПК и на РД,накърняващи правото му на защита и обуславящи незаконосъобразността на РА.

Досежно приложението на материалния закон и съответствие с целта му съдът установи следното:

 Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,30,32,34 и 36,намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.Според чл.48 от ЗДДФЛ,размерът на данъка върху ГДО се определя,като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като от определените по ал.1 и ал.2 данъци се приспада данъкът, авансово удържан и /или внесен през данъчната година за съответния данък.

Установено е, че жалбоподателят Х.Д. Х. е местно лице по смисъла на чл. 4. ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. Х.Д. Х. е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ “Х.Д.“, като през ревизирания период не е извършвал дейност.

В хода на обжалваното ревизионно производство предприетите процесуални действия са подробно описани в констатациите на ревизионен доклад /РД/ № Р- 03002718008027-092-001 25.04.2019 г., представляващ неразделна част от РА по смисъла на чл. 120 ал. 2 от ДОПК и систематично обобщени в констативната част на обжалвания ревизионен акт.

В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ № Р-03002718008027-040- 001 20.12.2018 г., от ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения за ревизирания период входирани в ТД на НАП Варна с вх. № 2129/20.02.2019г..

Изпратени са искания за предоставяне на информация и доказателства до трети лица и до други контролни органи / “БТК" ЕАД, “В.Д.“ ЕООД“ ,“О.Д.Т.“ ЕООД. ,“Е.П.П.“ АД, Община Шумен, „Т.Б.“ ЕАД/. Анализирани са данни в информационния масив на НАП.

В хода на ревизията с Протокол № Р-03002718008027-ППД-002/19.03.2019 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на ревизираното лице.

Въз основа на събраните доказателства са установени и съпоставени имущественото състояние, получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя. Съпоставката е изложена в табличен вид на стр.9-11 от РД.Според изготвената таблица-съпоставка на приходите и разходите са установени ,както следва:

-парични средства в началото на данъчния период-00.00лв.;

-постъпления-4 227.03лв. / от доходи по трудови правоотношения/;

-разходи-15 286.15лв. /вкл. разходи за комуникационни услуги в размер на 262.72лв.,разходи за закупена офис техника и мебели в общ размер на 2 635.00лв. и разходи за платен наем по фактури,издадени от „И“ООД в размер на 12 387.63лв./;

-парични средства в края на данъчния период-00.00лв.;

-установено превишение на разходите над приходите-11 059.12лв..

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние,разходите и доходите на жалбоподателя,с РА установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016год. в размер на 11 059.12лв.

Отделно в хода на ревизионното производство е установено,че Х.Д. Х.,в качеството си на цесионер е сключил договори за цесия,както следва:

-   договор за цесия от 28.12.2016 г. с А.С.К./цедент/с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника „И“ООД, ЕИК ***в общ размер на 36 925.00 лв.. в т.ч. 14 500.00 лв., главница по договор за заем от 10.06.2013 г., 15 225.00 лв. дължима лихва и 7 200,00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 36 925.00 лв., платима в срок до 28.12.2021 г.;

-   договор за цесия от 28.12.2016 г. с Д.Х.И./цедент/, с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника „ИНОС” ООД. ЕИК ***в общ размер на 35 900,00 лв., в т.ч. 14 000,00 лв. главница по договор за заем от 01.06.2013 г.. 14 700.00 лв. дължима лихва и 7 200.00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 35 900.00 лв.,платима в срок до 28.12.2021 г.;

-   договор за цесия от 28.12.2016 г. с П.В.Ц./цедент/ ,с предмет: цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания от длъжника “ИНОС”ООД, ЕИК ***в общ размер на 42 050.00 лв., в т.ч. 17 000,00 лв., главница по договор за заем от 01.02.2013 г.. 17 850,00 лв. дължима лихва и 7 200.00 лв. дължима неустойка по същия договор за заем, срещу цена в размер на 42 050,00 лв., платима в срок до 28.12.2021 г..

Представено е изявление за прихващане по реда на чл.104 от ЗЗД. от ревизираното лице до “ИНОС“ ООД, съгласно което към 29.12.2016 г. Х.Д. Х. дължи на „И“ ООД сума в размер на 140 467,68 лв., по фактура за наем №**********/28.12.2016 г., а дружеството дължи на Х.Х.. общо сума в размер на 140 525,00 лв., получена, като сбор от:

-   вземане по договор за цесия в размер на 42 050,00 лв. /по Договор за заем от 01.02.2013 г. с П.В.Ц./;

-   вземане по договор за цесия в размер на 36 925.00 /по Договор заем от 10.06.2013 г. с А.С.К.;

           - вземане по договор за цесия в размер на 35 900.00 лв. /по Договор за заем от 01.06.2013 г. с Д.А.И./;

-   вземане в размер на 25 650.00 лв./ по Договор за заем от 01.07.2013 г. с Х.Д. Х./.

Процесното изявление e подписано на 29.12.2016 г. от П.В.Ц., в качеството му на представляващ “Инос" ООД и Х.Д. Х., с което двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

В хода на ревизионното производство от ревизираното лице са представени и следните документи:

-   допълнително споразумение от 01.02.2017 г. към договор за цесия от 28.12.2016 г. ,съгласно което А.С.К./цедент/ и Х.Д. Х. /цесионер/ се съгласяват, че цената в размер на 36 925.00 лв. се изменя на 6 000.00 лв. Съгласно пар.2 от споразумението, цесионерът  заплаща на цедента сума в размер на 6   000.00 лв. в брой при подписването му, като същото е и разписка за предаването на договорената сума.

-   допълнително споразумение с дата 01.02.2017 г. към договор за цесия oт 28.12.2016         г. ,е което П.В.Ц./цедент/ и Х.Д. Х. /цесионер/ се съгласяват, че цената в размер на 42 050.00 лв. се изменя на 7000.00 лв.. Съгласно пар.2 от споразумението, цесионерът заплаща на цедента сума в размер на 7 000,00 лв. в брой при подписването му, като същото е разписка за предаването на договорената сума.

С оглед гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че събирайки вземането от длъжника “ИНОС” ООД. чрез извършеното прихващане на 29.12.2016 г.. Х.Д. Х. е реализирал доход, който не е освободен от облагане, предвид, че не е сред подробно изброените доходи по чл.13 от ЗДДФЛ,както и че  същият не може да се причисли и към доходите по чл10. ал.1. т.1-5 от ЗДДФЛ, с оглед на което се определя като доход от други източници и подлежи на облагане по реда на чл.35. т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ. Размерът на получения през 2016 г. доход е 82 625.00 лв.. получен като разлика между събраното вземане от длъжника “ИНОС” ООД в размер на 140 525.00 лв. и цената на придобиване на вземането в общ размер на 57 900.00 лв. /6 000.00 + 7 000.00 - 35 900.00 + 9000.00/.

Посочените констатации, от своя страна са довели до заключението, че е налице обстоятелство по чл. 122 ал. 1. т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. На основание чл. 124. ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е изготвено Уведомление № Р—03002718008027-113-001/18.03.2019 г. ,съгласно което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и Уведомление на основание чл. 17. ал. 1. т. 2 от ДОПК № Р-03002718008027-139- 001/18.03.2019 г. ,връчени по реда на чл.32 от ДОПК на дата 19.04.2019 г. Връчено е и ИПДПОЗЛ изх. № Р-0300271800S027-040-001 /20.12.2018 г. .В определения с уведомлението по чл.124. ал.1 от ДОПК 14-дневен срок. от страна на жалбоподателя не е представено становище.

В резултат на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл.122 ал. 2 и 4 от ДОПК е формирана годишна данъчна основа за облагане с данък за 2016 г., представляваща сбор от получени доходи по трудови правоотношения, установеното несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи и получени други доходи в общ размер на 98 380.86 лв. /4 696,74-ГДО за доходи от трудови правоотношения + 11 059,12-ГДО за доход с неустановен произход + 82 625,00-ГДО за доход от други източници/. Върху така определената данъчна основа е установен дължим данък  по чл.48 от ЗЛЛФЛ- в размер на 9 8333.09 лв.,приспаднат е  внесен от лицето данък в размер на 469,71 лв. и е установен данък за довнасяне в размер на 9 368,38 лв. На основание чл. 67 ал. 4 от ЗДДФЛ и чл.175 ал.1 от ДОПК. вр.чл.1 от ЗЛДТДПДВ е начислена лихва в размер на 2 079,43 лв.

Във връзка със задължителни указания на ВАС, по делото са приети писмени доказателства, съставляващи счетоводна документация, находяща се в трето неучастващо в производството лице „И“ООД – гр. Русе.

Същите, надлежно заверени са приложения към назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

В изготвеното заключение вещото лице е проследило реализираните парични потоци, формиращи реализирани доходи и извършени разходи от оспорващия за процесния период:

 

 

Вещото лице е изключило от обхвата на реализираните парични потоци издадени от „И“ООД фактури на Х.Х.. за дължим наем, тъй като не са установени доказателства за плащане по тях:

 

Съдът кредитира констатациите на вещото лице, тъй като реалното плащане по всяка една фактура се доказва със съответния платежен документ / фискална бележка от касов апарат, платежно нареждане, приходен ордер или друг документ /. Органите на НАП не доказват извършеното плащане по фактурите, издадени от „И“ ООД, а позоваването на ревизионен акт на трето неучастващо лице би могло да се приеме за допълнителен аргумент, в случай, че плащането е установено при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство.

С оглед установеното, съдът приема, че правилно същите не са включени при формиране на нетния паричен поток за периода.

При хронологичното представяне на нетните парични потоци за проверявания период е установено, че през нито един от месеците няма недостиг на парични средства, поради което не е установена липса на доходи с неустановен произход.

От доказателствата по административната преписка се установява, че от страна на Х. не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 г., което представлява основание но чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, поради което съдът приема, че е налице предпоставката по чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК за извършване на ревизия и определяне на данъчна основа по реда на ал.2 от същата разпоредба.

Спорът в настоящото производство се свежда до преценката реализирал ли е Х. облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ през 2016 г., произтичащ както от трудови правоотношения, така и от различни по вид облигационни отношения, които ще бъдат детайлно разгледани по-долу.

В отговор на този въпрос, съдът възприема констатациите на вещото лице по т.3.2 от Заключението: При извършването на преценката да се включи само положителната разлика между всички събрани суми през 2016 г. чрез прихващането им по всички прехвърлени вземания през 2016 г. и платената през 2016 г. цена за придобиване на всяко вземане. Сумата от ГДО от всички събрани суми през 2016 г. чрез прихващането им по всички прехвърлени вземания през 2016 г. възлиза в размер на 114 828,14 лв., представляващи част от вземания по договори за цесия: 28.12.2016 г.: с А.С.К.за 36 925 лв.; с Д.Х.И.за 35900 лв.; с П.В.Ц.за 42050 лв. Платената през 2016 г. цена на придобиване е: 0,00. Положителна разлика: 114828,14 лв.

В допълнение следва да се посочи, че първият вариант на заключението не удовлетворява нормативно разписаните критерии за определяне на ГДО, а последният обхваща действия извършени през следващата 2017 г., които имат отражение за следващ период.

За да възприеме този вариант от заключението, настоящият съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 99 и сл. от ЗЗД, съгласно които цесията е договор, по силата на който, кредиторът на едно вземане /цедент/ го прехвърля на трето лице /цесионер/, освен ако в закона, договора или естеството на вземането не допуска това. Договорът за цесия е консенсуален договор, т.е. с постигането на съгласието между страните по този договор, цедентът се разпорежда с вземането си, а цесионерът става титуляр на вземането по отношение на цедента. Прехвърлянето на вземането има действия по отношение на трети лица и на длъжника, от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

По делото се установи, че на 10.06.2013 г. между А.С.К.и „ИНОС” ООД се сключва договор за заем е размер 14500лв., при срок за връщане 10.12.2016 г. и при -30% годишна лихва, като лихвата се изплаща в деня на изтичане на договора и неустойка за забава в размер на 7200 лв.; На 28.12.2016 г. е сключен договор за цесия между А.С.К., наричан “Цедент“ и Х.Д. Х., наричан „Цесионер“, по силата на който цесионерът срещу заплащане на цена от 36 925,00 лв. придобива всички вземания от „И“ ООД/14500 лв,- не- възстановена главница от предоставен заем; 15 225 лв. договорена лихва и 7 200 лв. дължима неустойка/. На 01.02.2017 г. към въпросния договор за цесия е представено Допълнително споразумение, съгласно което страните са споразумяват цената по договора от 36 925 лв. да се измени на 6 000 лв. Новата цена е заплатена в брой.

На 01.06.2013 г. между Д.Х.И.и „ИНОС” ООД се сключва договор за заем с размер 14000лв., при срок за връщане 10.12.2016 г. и при -30% годишна лихва, като лихвата се изплаща в деня на изтичане на договора и неустойка за забава в размер на 7200 лв. На 28.12.2016 г. е сключен договор за цесия между Д.А.И., наричана “Цедент“ и Х.Д. Х., наричан „Цесионер“, по силата на който цесионерът срещу заплащане на цена от 35 900 лв. придобива всички вземания от „И“ ООД/14000 лв.- невъз- становена главница от предоставен заем; 14 700 лв. договорена лихва и 7 200 лв. дължима неустойка/.

На 01.02.2013 г. между П.В.Ц.и „ИНОС” ООД се сключва договор за заем с размер 17 000 лв., при срок за връщане10.12.2016 г. и при -30% годишна лихва, като лихвата се изплаща в деня на изтичане на договора и неустойка за забава в размер на 7200 лв.

На 28.12.2016 г. е сключен договор за цесия между П.В.Ц., наричан “Цедент“ и Х.Д. Х., наричан „Цеси- онер“ , по силата на който цесионерът срещу заплащане на цена от 42 050 лв. придобива всички вземалия от „И“ ООД/17 000 лв.- невъзстано- вена главница от предоставен заем; 17 850 лв. договорена лихва и 7 200 лв. дължима неустойка/.На 01.02.2017 г. към въпросния договор за цесия е представено Допълнително споразумение, съгласно което страните са споразумяват цената по договора от 42 050 лв. да се измени на 7 000 лв.. Новата цена е заплатена в брой.

Последиците от прехвърляне на вземане пораждат задължение за облагане и това следва от чл. 12, ал. I ЗДДФЛ, според която норма, облагаеми по този закон за доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона. След като цесионерът е придобил вземането в резултат на цесионни договори и със същите погасява едно свое задължение,чрез прихващане, то той реализира доход, в резултат на това, като датата на реализиране на дохода е датата на получаването на престацията - непаричен доход.

В случая се касае за възмездно разпореждане с парично вземане, което по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ е вид доход и моментът на придобиването му е изрично уреден в чл.11 от с.з., а именно моментът на престацията.

На 01.07.2013 г. и между Х.Д. Х. и „ИНОС” ООД се сключва договор за заем с размер 9000лв.. за срок три години и шест месеца., с годишна лихва-30%, като лихвата се изплаща в деня на изтичане на договора и с неустойка в размер на 7200лв., ако заемателят е в забава повече от 15дни от датата на падежа.

От друга страна „И“ ООД в качеството си на наемодател по договор, издава на Х.Х.. следните фактури:

 

 

На 29.12.2016 г. Х.Д. Х. е направил изявление и е извършено прихващане по реда на ЗЗД на вземания и задължения е „И“ ООД, както следва: 1/задължение по фактура № **********/28.12.2016 г. 140 467,68 лв.; 2/част от вземания / по договори за цесия: 28.12.2016 г.,с А.С.К.за 36 925,00 лв.;с Д.Х.И.за 35 900 лв.;с П.В.Ц.за     42 050 лв.и по договор за заем от 01.07.2013 г. с Х.Д. Х. на обща стойност 25 650 лв. в т.ч. главница 9 000 лв., лихви 9 450 лв., неустойки 7200 лв., общо: 140 525 лв./140 467,68 лв.

Извършеното прихващане представлява приблизително около 99.96% от стойността на вземанията. Освен горепосочените прихващания в счетоводството на „И“ ООД, фактури за наем №**********/12.08.2016 г. за 213,65 лв. и №**********/12.08.2016 г. за 9 614,16 лв. са прехвърлени в счет.сметка 499 „ Други кредитори“ / парт.ЗЗ/ и със същите е прихваната сумата 9 827,90 лв., която част е неустойки от 10 000 лв./7 000 лв. и 3 000 лв./ по начислени по Анекс 2 от 15.08.2016 г..

В описаните по-горе сделки през 2016 г. няма извършени парични разплащания.

С оглед гореизложеното, в следствие на извършеното прихващане Х.Д. Х. е реализирал облагаем доход от източник от лихви и неустойки / от прихващането с договори за цесия и прихващането по Анекс 2 / в размери, както следва:

-Лихви / 9450 х 99,96 % /                              9 446,15 лв.

-Неустойка /7200x99,96 %+9827,90 /         17 024.96 лв.

Всичко:                                                            26 471,11 лв.

Поради липса на парични разплащания през 2016 г. вещото лице правилно е посочило  датата на реализиране на дохода 15.08.2016 г. и на 28.12.2016 г., в съответствие с разпоредбата на  чл.11 от ЗДДФЛ.

Така установеният по-горе облагаем доход с експертизата се възприема от настоящият съдебен състав, а и не се оспорва от процес. представител на оспорващия, който в съдебното заседание от 17.02.2022 г. заявява „…всъщност в съдебна фаза, дори изненадващо и за мен – аз не го оспорвам и с клиентът ми сме го коментирали, наистина по Анекс № 2, който е единия договор за наем, с неустойката над 9500лв. действително той формира доход от неустойка…“

Ревизиращите органи неправилно са приели сумата от лихви и неустойки в размер на 16 650 лв./ като цяло без да приспадат процента на усвояване/ при определяне на общата годишна данъчна основа, за изчисляване на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, заедно с други определени от тях доходи, като е следвало да бъдат включени и  усвоените неустойки при прихващането по Анекс 2, както и неправилно е възприето като основание на реализирани доходи от „други източници, които не са изрично посочени...“ на основание чл,35, т.6 от ЗДДФЛ, а не като реализирани доходи от лихви и неустойки по чл.35, т.1 и т.3 от ЗДДФЛ.

След извършените прихващания и приспадания, задълженията на Х.Д. Х. към „И“ ООД възлизат към 31.12.2016 г. в размер на 4 510,65 лв. и представляват разлика между: 1/ Стойността на незаплатените фактури от 2015 г. и 2016 г. от наем в размер на 3 876,16 лв. и незаплатена фактура за материали за 864,00 лв., общо 4 740,16 лв.; 2/ Сумата от 229,51 лв., представляваща сбор на остатъка от 57,32 лв. от гореописаното извършено прихващане от вземания и задължения/при добити от договори за цесия/ и лична партида на Х.Д. Х. от 172,19 лв./остатък по прихващане по Анекс 2/.

В заключение, съдът приема, че че Х.Х.. е придобил вземане от „И“ ЕООД, в общ размер на 114 828.14 лв., в резултата на цесионни договори от 28.12.2016 г. с А.С.К., от 28.12.2016 г. с Д.А.И., от 28.12.2016 г. с П.В.Ц., както е притежавал собствено вземане по договор за заем с „И“ ЕООД, в общ размер на 25 650,00 лв., т.е общо 140 525,00 лв. Факт е, а и не се спори, че за придобиване на вземането по цесионните договор с различни физически лица, през 2016 г. Х.Х.. е платил сума в размер на 0,00 лв. Безспорно се установява и обстоятелството, а и жалбоподателят не твърди друго, че на дата 28.12.2016 г. Х.Х.., погасява едно свое задължение към „И“ ЕООД в размер на 140 467,68 лв. по фактура № 2...104/28.12.2016 г., чрез взаимно прихващане на задължения. Във връзка с това жалбоподателя - Х., е събрал едно свое вземане от дружеството, като същевременно е платил и едно свое задължение към него. Между страните не е налице спор и по отношение на обстоятелството, че през 2017 г. Х., в качеството си на цедент по договорите за цесия сключва допълнителни споразумения с цедентите, които се отнасят до размера на цената, която жалбоподатеяя ще плати, за придобитото вече право на вземане от дружеството. От анализа на същите се установява, че страните на допълнителните споразумения са намалили размера на дължимото от Х. възнаграждение за придобиване на вземането. Тъй като договорите за цесия са сключени през 2016 г. и тъй като именно през тази година жалбоподатсля е събрал от дружеството своето вземане, то именно през този отчетен период е придобил и дохода във връзка с процесиите цесионни договори. Независимо от факта, че реално движение на парични средства не е било на лице, то безспорно се установява, че през 2016 г. Х. е платил 0,00 лв. за придобиване на вземането от „И“ ЕООД, като именно през тази календарна година е получил плащане от сграна на дружеството, чрез взаимно прихващане, поради което за него възниква основание да се приеме, че е налице реализиран доход през 2016 г.

От гледна точка на ЗДДФЛ, последиците от прехвърляне на вземане пораждат задължение за облагане и това следва от чл. 12, ал. I ЗДДФЛ, според която норма, облагаеми по този закон за доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закона. Както се каза по-горе след като цесионерът е придобил вземането в резултат на цесионни договори и със същите погасява едно свое задължение,чрез прихващане, то той реализира доход, в резултат на това, като датата на реализиране на дохода е датата на получаването на престацията - непаричен доход.

В случая се касае за възмездно разпореждане с парично вземане, което по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ е вид доход и моментът на придобиването му е изрично уреден в чл.11 от с.з., а именно моментът на престацията.

С оглед всичко изложено по-горе и доколкото липсва спор досежно доходите, получени от трудово правоотношение съдът приема, че общата данъчна основа, определена по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ , включва сумата от изброените годишни данъчни основи от следните облагаеми доходи: 1/от доходи от трудови правоотношения/чл.25 от ЗДДФЛ/   - 4 696,14 лв.; 2/от лихви и неустойки/чл.35, т.1 и т.З от ЗДДФЛ/- 26 471,11лв.; 3/ от други източници /положителната разлика между всички събрани суми през 2016 г. чрез прихващането им по всички прехвърлени вземания през 2016 г. и платената през 2016 г. цена за придобиване на всяко вземане - придобит по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /-114 828.14 лв.

Общата данъчна основа от всички източници за 2016 г. е в размер на                                                                                                                     145 995,39 лв.; дължим данък от 10 %- 14 599,54 лв.; авансово удържан данък   - 469,71 лв.; данък за довнасяне14 129,83 лв.; лихви/01.05.2017-08.07.2019 г,-799 дни лихва 10% /3 136,04 лв.

Независимо, че в Ревизионният акт и доклада към него са извършени различни установявания както на източниците на доходи, така и на определеният размер, доколкото произтичащото от разпоредбата на чл.160 ал.1 от ДОПК задължение за съда е да реши делото по същество, както и след съобразяване ал.5 от цитираната разпоредба, независимо, че съдът приема ГДО за 2016 г. в по-висок размер от определената с РА, с оглед законодателната забрана да се изменя акта във вреда на оспорващия, с настоящото решение следва да бъде потвърден размерът на задълженията, определени в Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №222/03.10.2019год. на директора на Дирекция “ОДОП“-гр.Варна, а именно до размера на определените данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016 год. в размер на 9 368.38 лв. главница и лихви в размер на 2 079.43лв.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 873.43 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и четирдесет и три стотинки/ и депозит за експертиза в размер на 100 /сто/ лева, съответно разноски в общ размер на 883.43 лв. /осеемстотин осемдесет и три лева и четирдесет и три стотинки/.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д. Х. с ЕГН **********,действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК *****, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** офис№2, чрез адв.Т.Я.от ШАК, срещу Ревизионен акт № Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №222/03.10.2019год. на директора на Дирекция “ОДОП“-гр.Варна, с който са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016 год. в размер на 9 368.38 лв. главница и лихви в размер на 2 079.43лв.

ОСЪЖДА Х.Д. Х. с ЕГН **********, действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК *****, с постоянен адрес *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна разноски по делото в общ размер на 883.43 лв. /осеемстотин осемдесет и три лева и четирдесет и три стотинки/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        Административен съдия: