№ 716
гр. София , 16.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600647 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Г. К. М. срещу
определение № 37 от 03.06.2021г. на Окръжен съд - Враца, постановено по
н.ч.д. № 288/2021г., с което е оставена без уважение молбата му за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му с определение
по ЧНД №527/2020г. на PC - Мездра при групиране на наказания измежду
наложените му по НОХД №498/2019г., НОХД №506/2019г., НОХД
№188/2020г. и НОХД №370/2020г., всички на PC – Мездра.
В жалбата се изразява недоволство от мотивите на съда, че в
контролирана среда бил покачвал рисковите си стойности. Твърди, че не му е
ясно как и кой формира въпросните стойности при положение, че няма
наказания, работи и до края на присъдата му оставали малко над два месеца.
Моли да бъде отменено определението на ОС-Враца и да бъде освободен.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Г. К. М. изтърпява общо наказание от две години „лишаване от
1
свобода“, наложено му с определение по ЧНД № 527/2020г. на PC - Мездра
при групиране на наказания измежду наложените му по НОХД №498/2019г.,
НОХД №506/2019г., НОХД №188/2020г. и НОХД №370/2020г., всички на PC
– Мездра, при първоначален „строг“ режим.
Видно от приложена по делото справка от Затвора гр.*** / л.18/ към
03.06.21г. М. има да изтърпи от това наказание 2 м. и 26 дни, след като
всичко е изтърпял 1 м. 9 м и 4 дни, от които предварителен арест 25 дни, от
работа 2 м 26 дни и ефективно 1 год. 5 м 13 д.
Според приложения по делото Доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен
от ИСДВР П. П., първоначално изготвената оценка на риска от рецидив от 90
т. е увеличен на 97 т. в резултат на допуснато дисциплинарно нарушение /със
Заповед № 1365/24.06.2020г. е наказан с „Изолиране в наказателна килия за
срок от 7 денонощия“, отложено условно за срок от два месеца, а в
последствие заличено със Заповед №2187/02.10.2020г./ и неизпълнение на
плана на присъдата. Покачването е в резултат на настъпили отрицателни
промени в зоните: “отношение към правонарушението“ - мотивацията за
промяна на криминалното му поведение е на ниско ниво; самоуверен е,
отрича отговорността си за извършване на правонарушения; „начин на
живот и обкръжение“ - проявява манипулативно поведение спрямо други
лишени от свобода; склонен е да проявява безразсъдно и рисково поведение в
затвора; „злоупотреба с наркотици“ - епизодично употребява ПАВ;
„междуличностни проблеми“ - открито изразява дискриминационни нагласи
към малцинствените групи в затвора; „умения за мислене“ - не разпознава
напълно проблемите си, с поведението си сам си навлича такива; не мисли за
решаването им по адекватен начин; не мисли за негативните последици от
поведението си, като се фиксира върху моментно удовлетворяване на
желанията си. Според отразеното в доклада рискът от вреди остава среден за
персонала и останалите лишени от свобода, за обществото като цяло, към
участници в движението по пътищата, както и към жени, продължава да е
среден и се обуславя от криминалното минало на л.св.М..
М. е работил по чл.80 от ЗИНЗС като „чистач-корпус“ в затвора от
01.03.2020г. до 10.12.2020г. На 10.12.2020г. по негова молба е преразпределен
в ЗОЗТ „***“, където се включва в клуб по интереси „Шахмат“ за времето от
07.01.2021г. до 29.01.2021г. От 01.03.2021г. до 26.04.2021г. работи по чл.80 от
2
ЗИНЗС като „хигиенист“ на място за престой на открито, като от 26.04.2021г.
е преразпределен в корпуса на затвора - гр.***. М. не е награждаван.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора
СДВР не могат да се извлекат изводи, че л.св. М. за периода на престоя му в
МЛС е дал доказателства за своето поправяне, каквито са наличието на добро
поведение, положително отношение към труда, стриктно изпълнение на
разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на
риска от рецидив и вреди, в достатъчна степен. Целите и задачите, заложени
в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени. Обобщеното становище
на инспектора е, че отношение на л.св. М. към плана на присъдата е
формално, стремежът му е насочен предимно към изтърпяване на
наказанието, а не към постигане на положителни личностни промени. Към
груповите и организираните общопенитенциарни спортни и културно-масови
мероприятия л.св. М. е по-скоро пасивен и проявява епизодичен интерес,
няма трайни нагласи за позитивна личностна промяна. Склонен е да
омаловажава собствената отговорност и принос в тях, търси вината в другите.
Разпознава частично проблемите си. Не осъзнава напълно своите дефицити и
не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр.***, инкорпорирано в справката за изтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода. Същото е отрицателно, като главно се
позовава на експертния доклад на инспектор социална дейност и
възпитателна работа.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Завишението на оценката за риска от
рецидив и от вреди, както и актуалността на всички констатирани в
3
първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е
постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна
оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения М., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на жалбоподателя се концентрират около това, че
първостепенният съд не е извършил всестранно и пълно изследване на
обективната истина, а се бил позовал на доклада на ИСДВР, от който не
ставало ясно как са формирани стойностите на риска от рецидив и вреди. За
да остави без уважение искането, първостепенният съд е отдал необходимото
значение на установените по отношение на М. зони с дефицит, като в тази
връзка правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на
изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му
освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован
актуалния риск от рецидив от 97 т., завишен като последица от извършено
нарушение. Посредством методите, използвани при работата с него, респ.
техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са
установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони.
Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са
професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са
запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от
свобода. Освен въз основа на личните си впечатления, при даване на оценката
си, инспекторите се базират и на находящите се в затворническото досие
документи. Ето защо, настоящият въззивен състав не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на администрацията, че процесът на
поправяне при л.св. М. е незавършен към момента.
Врачански окръжен съд е съобразил съдебният си акт и със
съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7
от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от
НК. Верен по същество е изводът на ВрОС, че към настоящия момент
осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне,
поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно
4
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му
наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите
на наложеното му наказание.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във
вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 37 от 03.06.2021г. постановено по
н.ч.д. № 288/2021г. на Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5