МОТИВИ към
Присъда №260015
от 07.04.2021г. по НОХД №50/2021 година по
описа на РС-Харманли
22.04.2021г., гр.Харманли
Срещу подсъдимия И.Ф.А., роден на ***г***,
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********, е повдиганото обвинение за това, че на 07.10.2020г.
в с.Лешниково, общ.Харманли от хранителен магазин, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот (скъсване на комарник на
прозорец), е отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон марка „ХУАВЕЙ” /”НUAWEI”/, модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI 862838038948998 и IMEI 862838038982005, на стойност 100
лева и 1 бр. черно портмоне на стойност 2 лева и пари - сумата от 40 лева, или
всичко на обща стойност 142,00 лв., от владението на А.Р.К. *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно в немаловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.
В съдебно заседание преди даване ход на
съдебното следствие е направено искане от защитника на подсъдимия адв.Маркова за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. При предварителното
изслушване на страните,
след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, същият в съдебно заседание се призна за виновен, като призна
изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания
производството по делото продължи по реда на глава 27, чл.371, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли поддържа
предявеното обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установявало извършване на процесното престъпление. Моли съда да подсъдимият
да бъде признат за виновен за
извършеното престъпление, като му се наложи
наказание „лишаване от свобода” над минимума, което на основание чл.58 ал.1 от НК да се намали и да се изтърпи при „строг” режим.
Защитникът на подс.А. – адв.М. моли да се наложи наказание в минимален размер.
Подсъдимият
А. в съдебно заседание също се признава за виновен,
изразява съжаление за стореното.
От направените самопризнания на
подсъдимия, както и от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
07.10.2020г., след 13.00 часа подсъдимият И.А. пристигнал в с.Лешниково,
общ.Харманли, като отишъл до хранителния магазин, стопанисван от свид.А.Р.К.,
която по това време не била в магазина. Магазинът се намирал в двора на къщата
на свид.К.. След като установил, че магазинът е заключен и в него и около него
няма други хора подсъдимият И.А. решил да влезе вътре и да вземе чужди вещи без
съгласието на собственика им с цел да се разпорежда с тях като свои. Подсъдимият
И.А. огледал магазина и видял малък прозорец с поставена мрежа против насекоми (комарник),
който прозорец бил с размери 0,60м на 0,60м. и бил отворен. Поставил на земята
две празни касети от бира, качил се върху тях и с ръце скъсал и издърпал
комарника от рамката на прозореца, като счупил и една от закрепващите дървени
летви, като през така получения отвор проникнал в помещение с маси, което се
намирало зад магазинното помещение. При влизане в магазинното помещение подсъдимият
И.А. видял оставения от свид.К. да се зарежда 1бр. мобилен телефон марка
„ХУАВЕЙ”, модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI *********..и IMEI 86283803898., който откачил от захранващия кабел и взел. Освен телефона подсъдимият
И.А. взел от магазинното помещение и 1 бр. черно портмоне с монети от по 50ст.,
1лв. и 2 лв., или общо за сумата от 40 лева. Взетите вещи подсъдимият И.А.
изнесъл от магазина и тръгнал към гр.Харманли с намерението да продаде
телефона. Около 17:00 часа същият ден подсъдимият И.А. заложил отнетия телефон
за 40,00 лева в заложна къща "Изи Корект" в гр.Харманли, находяща се
на ул."Хаджи Димитър" №.., като сделката била извършена със свид.К.
Ру. Д. - комисионер - залогодател, видно от завереното копие от заложен билет
№3017.
На
08.10.2020г. свид.Камелия Руменова Делчева-комисионер-залогодател предала
доброволно заложения от подсъдимия мобилен телефон марка „ХУАВЕЙ”, модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI 862838038948998 и IMEI 862838038982005, видно от протокол за доброволно предаване от 08.10.2020г.
На
22.12.2020г. мобилен телефон марка „ХУАВЕЙ”, модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI: 862838038948998 и IMEI: 862838038982005 е върнат на правоимащата свид.К., видно от приемо -
предавателен протокол от 22.12.2020г.
Според заключението на оценителната експертиза средната пазарната
стойност на 1 бр. мобилен телефон марка "HUAWEI", модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI 862838038948998 и IMEI 862838038982005 е 100,00 лева и 1 бр. черно портмоне на стойност 2,00
лева и пари - сумата от 40,00 лева, или стойността на предмета на деянието
възлиза на общо 142,00 лева.
Съгласно справката за съдимост на Бюро за
съдимост при РС-гр.Харманли,
подсъдимият А. е
осъждан многокартно.
От
съдържащата се в ДП характеристична
справка на подсъдимия се установява, че същият има множество криминални
регистрации и заведени заявителски материали.
Съгласно
приложената
декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние подс. А. няма непълнолетни деца, не
реализира
никакви доходи и не притежават никакво имущество.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: оценителна експертиза, заключенията по
която
се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените доказателства –заложен билет №3017/22.10.2020г., протоколи за оглед и за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол от 22.12.2020г., справка за
съдимост, характеристика,
ДСМПИС и др.,
които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в
синхрон със събраните на ДП гласни
доказателства – свидетелите А.К., Д.Х., Д.Д., К..
Доказателствата, събрани в хода на ДП са
приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като
същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимия А. признания
на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият И.А..
От обективна страна се доказа, че
подсъдимият И.А. на 07.10.2020г. в
с.Лешниково, общ.Харманли от хранителен магазин, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот (скъсване на комарник на прозорец), е отнел
чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон марка „ХУАВЕЙ” /”НUAWEI”/,
модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI 862838038948998 и IMEI 862838038982005, на стойност
100 лева и 1 бр. черно портмоне на стойност 2 лева и пари - сумата от 40 лева,
или всичко на обща стойност 142,00 лв., от владението на А.Р.К. *** без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно в немаловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7,
вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.
Подс. А. е реализирал изпълнителното
деяние на кражбата, като е взел процесните движими вещи от имота,
собственост на св.А.К., представляващ
хранителен магазин, находящ се в с.Лешниково, общ.Харманли. Именно от тези негови действия се установява, че
подсъдимият е отнел владението на гореописаните вещи, за които е знаел, че са
чужда собственост и че няма съгласие на собственика за вземането им, и
съответно е установил своя фактическа власт върху тях чрез изнасянето им от
имота на пострадалата. Така подсъдимият А. е прекъснал фактическата власт на
владелеца – св.А.К. и съответно е установил своя фактическа власт върху
отнетите чужди вещи.
Настоящият
случай касае извършване на квалифицирана кражба – по т.3 на чл.195 от НК, поради
което следва да се установи и докаже и наличието на квалифициращото обстоятелство, а именно разрушаването
на прегради, здраво направени за защита на имот. Тези
елементи от престъпния състав също са налице, доколкото се доказа
по делото, че подс.А., за да проникне в магазина на пострадалата и да отнеме
вещите й, е скъсал комарника на прозореца,
което се установи от признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и от показанията на свидетеля А.К.. Именно с
оглед на това за несъмнено доказано съдът намира извършването на
влозмна кражба чрез осъществяване на изпълнителното деяние посредством
разрушаване на прегради (скъсване на комарник на
прозорец), здраво направени за защита на имот,
посредством което подсъдимият е отнел владението върху предмета на
престъпнението.
Налице е
и квалифициращият признак, визиран в разпоредбата на чл. 195 ал. 1 т.7 НК, а именно процесното
деяние е извършено повторно и в немаловажен случай. Съгласно
чл.93, т.9 от НК „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. За да се определи дали в случая опитът за кражба е
маловажен случай, следва да се преценят не само стойността на процесното
чуждо
имущество и липсата и незначителността на вредните последици, но и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Настоящият случай не може да се окачестви
като маловажен случай по смисъла на тази разпоредба, тъй като вредните последици от
деянието
не могат да се окачествят като незначителни такива, нито пък така
извършеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай
на същото престъпление. Напротив, налице е една по-висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, за което свидетелстват изключително
лошите
характеристични данни на дееца, както и можеството му предишни осъждания.
Гореизложеното изключва процесното деяние да представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93,
т.9 от НК.
Също така
престъплението е извършено от подс.А. при условията на повторност съгласно
чл.28 от НК. Безспорно повторност е налице, тъй като подсъдимият е извършил
настоящото деяние на 07.10.2020г., след като е бил вече осъден за друго такова
престъпление (от същия вид) и преди да е изтекъл 5-годишният срок по чл.30,
ал.2, вр. ал.1 от НК. От приетата справка за съдимост на Бюро за съдимост
гр.Харманли се установява, че подсъдимият е осъден с Присъда от 28.03.2019г. по
НОХД № 156/2019г. на Районен съд - Сливен, в сила от 15.04.2019г., за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3
от НК, като му е наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от 1 година,
търпимо при първоначален „общ” режим. На 29.06.2020г. подс.И.Ф.А. е изтърпял
наложеното на основание чл.25, вр. чл.23 ал.1 от НК общо наказание по НОХД
714/2018г, 1946/2018г., 1246/2018г., 463/2019г, 142/2019г. и 156/2019г.
Следователно
на 07.10.2020г., преди да изтече петгодишният срок по
чл.30, ал.2, вр. ал.1 от НК, подс.А. отново е извършил друго
такова престъпление, а именно настоящото по чл. 195 ал. 1, т.3 и т.7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал.1 от НК. Безспорно се касае за същия вид престъпление,
доколкото и двете престъпления са кражба, поради което следва да се
приеме, че е налице и квалифициращия признак повторност по смисъла на чл.28 от НК.
Намерението на подсъдмия за противозаконно присвояване на
отнетите вещи,
като допълнителен субективен
елемент от състава на престъплението кражба, също се доказа по делото, имайки предвид последващите действия на подс.А., изразяващи се в
разпореждане с част от отнетето чрез залагането на открадния мобилен
телефон марка „ХУАВЕЙ” /”НUAWEI”/,
модел „ALE-L21 /Р8 Lite/” с IMEI 862838038948998 и IMEI 862838038982005 в заложна къща „Изи Корект-гр.Харманли. Това се
потвърди и от заложен билет №3017/22.10.2017г. и съгласно непротиворечивите
показания на свидетелите Д.Д., Д.Х., К.Д..
Престъплението кражба е резултатно
престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на определен престъпен
резултат, а именно прекъсване на фактическата
власт върху предмета на престъплението от
страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото.
Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия случай, доколкото се
установи, че подсъдимият е избягал с откраднатите вещи, като впоследвствие е заложил част от тях, с което всъщност е отнел фактическата власт на владелеца и е установил свое държане върху вещите и по този начин е довършил престъпното деяние.
По отношение на стойността на описаните по-горе процесни вещи, отнети от подс.А., съдът възприе
заключението по изготвената на ДП оценителна експертиза,
съгласно която
същите са на обща стойност от 142,00 лв.
към момента на извършване на деянието. Заключението съдът приема като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице.
От субективна страна подс.А. е действал виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е
искали настъпването им. Всичко това се потвърди от доказателствата по делото във
връзка с целенасочените от негова страна действия по отнемане на процесните
вещи и последващото разпореждане с част от тях.
Така извършеното съдът прие за
доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна,
изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2
от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени
доказателства и непротиворечивите, логични и вътрешно убедителни гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите А.К.,
Д.Христозов, Д.Димитров, К.Делчева, които подкрепят
така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт.
Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
Предвид на така
изложените съображения, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването
на престъплението по чл. 195 ал.1, т.3, т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК.
По наказанието:
По отношение на подс.А. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него младата му
възраст и неопитност, положителното му процесуално поведение, недоброто му материално положение, изразеното в
съдебно заседание съжаление за стореното, ниската стойност на отнетото – 142 лв.
Съдът установи като оттегчаващи
отговорността обстоятелства лошите характеристични дани и обремененото съдебно
минало на подс.А., който има множество криминални регистрации и множество
осъждания, вкл. за престъпления против собствеността.
Изхождайки от тези
данни, съдът определи на подс.А. наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно наказание лишаване от свобода за
срок от 18 месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3 и му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на
основание чл.57 ал.1, т.2, б. „Б” от ЗИНЗС следва да изтърпи
при първоначален „строг” режим. Настоящото деяние е умишлено престъпление, като не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс
съобразно гореизложеното относно изтърпяне на последното му ефективно наказание
на 29.06.2020г.
Съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо и
че съответстват на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез
същото ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в
страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.
Предвид признаването на подсъдимия за
виновен, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от общо 60.00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: