О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557 , гр. Добрич, 26.09.2018
г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
Разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 415 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано
по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 244, вр. чл. 242 ал. 1 от ГПК, по частна
жалба, вх. № 2606/ 20.07.2018 г., подадена от ***, представлявана от В.С.,
против определение № 367/ 10.07.2018 г., постановено по гр. д. № 774/ 2017 г.
по описа на РС гр. Каварна, с което е
било допуснато предварителното изпълнение на решение № 115/ 04.07.2018 г. по
същото в частта относно присъденото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ.
Съобразно изложените в частната жалба оплаквания, определението било
незаконосъобразно и неправилно. Присъденото по делото обезщетение не
представлявало „обезщетение за работа“, каквито били обезщетенията по чл. 217,
чл. 216 и чл. 213 от КТ. При противно тълкуване следвало за всички видове
обезщетения, включително и дължимите от работника на работодателя, да се
допуска предварително изпълнение.
Ответната по частната жалба страна Д.Й.М.
– Й., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор по реда на
чл. 276 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата,
претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение.
Препис от обжалваното определение е
било връчено на *** чрез процесуалния му представител на 17.07.2018 г. Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от Д.Й.М. – Й., с ЕГН **********,***, против ***,
представлявана от В.С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ, за признаване незаконността на уволнението и, извършено със Заповед 062/24.10.2017г. и
Заповед № 1043/ 24.10.2017 г. на Кмета на ***, за възстановяването и на длъжността
„Директор на Исторически музей гр. Каварна“, която е заемала преди уволнението
и за осъждането на ответника да и заплати сума в размер на 10 960. 59 лв.,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба –
22.12.2017г., до окончателното и изплащане.
С решение № 115/ 04.07.2018 г. съдът
е уважил изцяло предявените претенции.
С молба, рег. № 2497/ 10.07.2018 г.
ищцовата страна е претендирала постановяване предварителна изпълняемост на
решението в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа на
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, по която съдът е постановил поднадзорното
определение.
Същото е процесуално допустимо като
постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК
правомощия, а по същество е правилно.
Независимо от развитието на
въззивното производство по подадената от работодателя въззивна жалба против
съдебното решение, Окръжният съд намира, че е допустимо да разгледа в
настоящото производство депозираната частна жалба, като се ограничи до
основанията за възникване на предварителната изпълняемост на съдебното решение
в частта му относно присъждането на обезщетение на основание чл. 344 ал. 1 т.
3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ в полза на работника, без да се занимава с
основанията относно възникването и съществуването на самото вземане.
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Законодателят не е изброил конкретно
кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което
следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение,
които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови
функции и работния процес. Да се приеме, че законодателят е имал предвиден
единствено обезщетенията по чл. 213, чл. 216 и чл. 217 от КТ, представлява
твърде стеснително тълкуване на правната норма, което противоречи на смисъла и.
Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено
предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни
нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Затова в чл. 245, ал.1
от ГПК е предвидено, че съдът допуска предварително изпълнение на решението ex
lege и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при
представено обезпечение за взискателя /определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№
658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Най – сетне и по аргумент на по – силното
основание следва да се приеме, с оглед произнасянето с определение № 197 от
31.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 536/2010 г., IV г. о., обезщетението за
оставане без работа представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл. 242
ал. 1 от ГПК, поради което и по силата на самата правна норма подлежи на
предварително изпълнение. В този смисъл постановеното определение от
първостепенния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното
производство и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски за адвокат съобразно представените доказателства, в размер
на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.
278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367/
10.07.2018 г., постановено по гр. д. № 774/ 2017 г. по описа на РС гр. Каварна.
ОСЪЖДА ***, гр.К., представлявана от
В.С., да заплати на Д.Й.М. – Й., с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи съдебно
– деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Определението подлежи на касационно
обжалване с частна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.