№ 896
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100901058 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е инициирано от „Н.Ф.“ ЕООД. Твърди се, че до 2018 г. обемът на
годишните продажби постоянно нараствал. Поради несвоевременно погасяване на
задълженията към дружеството и наложени от доставчиците условия за предплащане на
продуктите, с които дружеството търгувало, се натрупали задължения от неустойки.
Обслужващата банка отказала финансиране, което допълнително ограничило възможността
за осигуряване на обезпечение, необходимо за участие в тръжни процедури за бъдещи
доставки. Същевременно поради организационни промени при единия от основните
производители допълнително били ограничени приходите, довело и до прекратяване на
отношенията с този доставчик през 2018 г. Поради забавени плащания от страна на
Александровска болница станало невъзможно обезпечаване на текущите разходи и
предварителни плащания за внос и от страна на фирма :MONROL – друг основен доставчик
на молителя. Договор с третият основен доставчик на внасяната от молителя стока –
POLATOM, бил сключен на 31.05.2018 г., но междувременно всички активи на дружеството
били запорирани от НАП, а постъпленията по банковите сметки и вземанията от клиентите
били осребрявани директно към държавния бюджет. При тези условия дружеството успяло
до продължи вноса за период от 7 месеца, но практически дейността му приключила в края
на месец май 2019 г., когато били освободени всички служители, а в продължение на около
2 години дружеството работело за отмяна на публичните задължения, но това не се случило.
Сочи се, че понастоящем дружеството не разполага с активи – паричните средства били
пренасочвани от НАП за погасяване на публични вземания, а през 2021 г. НАП продали и
всички МПС, собственост на молителя. Твърди се, че понастоящем дружеството не
1
разполага с активи, но същевременно има задължения. Последните плащания произтекли от
получени суми след продажба на публичен търг на превозните средства на дружеството.
Навежда се довод, че дружеството не е в състояние да поема свои ликвидни и изискуеми
задължения към кредиторите. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност,
дейността да бъде прекратена и дружеството да бъде обявено в несъстоятелност.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Г. от ХАК,
поддържа молбата като смята за налични основания за спиране на производството по чл. 632
ТЗ.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
От заключението на финансово-икономическата експертиза на вещото лице Г. се
установява, че до 31.12.2019 г. активите на дружеството преобладаващо са се формирали от
материални запаси – стоки, с които дружеството осъществява стопанската си дейност, както
и вземания към клиенти. През 2020 г. дружеството отчело актив от 3 хил. лева единствено
по балансова позиция „Съоръжения и други“, а от 01.01.2021 г. дружеството не разполага с
никакви активи. През 2018 г. формираната загуба е компенсирана от положителния резултат
за предходна година и неразпределена печалба от предходни периоди, като от този момент и
дейността на дружеството се обезпечава със заемен капитал – неизплатени задължения към
доставчици, бюджета и социални осигуровки. През 2019 г. година е реализирана загуба,
което обстоятелство довело и до отрицателна величина на собствения капитал на
дружеството. От тази година предпоставка за осъществяване на стопанска дейност се явява
единствено привлечен капитал. Считано от 2020 г. дружеството не осчетоводява вземания.
Съотношението на активи и пасиви за изследвания период 2017 г. – 31.05.2022 г. е както
следва:
КъмКъмКъмКъмКъмКъм
Показатели31.05.202231.12.202131.12.202031.12.201931.12.201831.12.2017
г.г.г.г.г.г.
Краткотрайни активи
000127113011354
Краткосрочни
5235175171136999870
задължения
Разлика-523-517-517135302484
Активи (дълготрайни и
003128813221365
краткотрайни)
Пасиви (дългосрочни и
523517517146113041349
краткосрочни)
Разлика-523-517-514-1731816
От анализа на данните вещото лице формира извод, че до 2019 г., включително
дружеството е било в състояние да обслужва краткосрочните си задължения към своите
2
кредитори. От 2020 г. краткотрайните активи, с оглед потенциала им да покриват текущите
задължения.
Молителят е осчетоводил задължения към доставчици и публични задължения за
данък върху добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица, други разчети с
бюджета и ведомства, разчети с НОИ, здравно осигуряване, разчети със собственици и
други кредитори.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския
оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в пари, без
да се обезценява видимо тяхната стойност с цел своевременно посрещане на изискуемите
парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно
задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност дължи да
огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува (арг. от
чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).
Молителят е търговец. Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени
правила за осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца
задължение да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно
актуализира и обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и
основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви.
Доказателствената сила на счетоводната документация произтича от редовното водене на
търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При тези обстоятелства своевременно и пълно
отразяваните данни в търговските книги, част от които са и годишните финансови отчети,
ползват и самия търговец. Вещото лице не констатира данни за пренебрегнати правила на
счетоводно отчитане на дейността, поради което съдът приема за меродавни установените от
вещото лице данни.
Настоящият състав приема, че с оглед нормата на чл. 630 ал. 1 т 1 ТЗ не е обвързан
от заявеното от длъжника основание за откриване на производство по несъстоятелност, а
дължи и с оглед нормата на чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ да анализира двете факултативни
основания за откриване на производство – неплатежоспособност и свръхзадълженост като
утвърди най-ранно проявилото се.
Отразените в баланса данни сочат на наличие на превишение на краткосрочните
задължения над краткотрайните активи към 31.12.2020 г. Същевременно обаче стойностното
изражение на имуществото на молителя не е било достатъчно да покрие неговите
задължения (краткосрочни и дългосрочни), още към 31.12.2019 г. Вещото лице констатира
извършени разплащания от 3 хил.лв. през месец януари и фактическо изчерпване на
активите на дружеството още към този момент. Както сочи и длъжникът последният
договор, обуславящ търговската му дейност, която и се установява да е била основен
3
източник на приходи, е прекратен през месец май 2019 г. С този период молителят свързва
прекратени отношения със служителите му и съсредоточаване на усилията върху оспорване
на начислени публични задължения. Тези обстоятелства обясняват и отчетеният
икономически резултат от дейността към 31.12.2019 г. – първият обективно установим
момент на несъответствието. Предвид описания от молителя подход за справяне със
затруднението съдът приема, че очертаното състояние е било трайно още към 31.12.2019 г.
Състоянието на свръхзадълженост вещае нежелано от правния ред несъответствие между
всички задължения и имуществото на капиталовото дружество. Този момент предхожда
установената неплатежоспособност, поради което производството следва да бъде открито на
основание свръхзадълженост при начална дата 31.12.2019 г.
Развитието на производството по несъстоятелност предпоставя възможност за
посрещане на съпътстващите го разноски. Молителят твърди, че не разполага с парични
средства, а събраната от вещото лице информация не разкрива налично имущество,
обезпечаващо посрещане на началните разноски в производството.. Не се установява да е
осигурена и определената сума за посрещане на първоначалните разноски въпреки даденото
указание към кредиторите, огласено чрез вписване на съобщението във водената от
Софийски градски съд книгата по чл. 634в ТЗ на 07.07.2022 г.. При тези обстоятелства
дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, а производството да бъде спряно.
С оглед допълнително установените данни за притежавани от дружеството движими
вещи – моторни превозни средства, върху тях следва да бъде наложен запор.
По разноските
В тежест на масата на несъстоятелността следва да бъде възложена дължимата за
настоящото производство държавна такса.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******Б“, сграда „******* и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие
на „Н.Ф.“ ЕООД.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1058/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
VІ-13 състав.
4
УКАЗВА на кредиторите на „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, че при непоискано
възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от датата на обявяване на
решението в търговския регистър и недоказано имущество, годно да осигури посрещане на
началните разноски, определени на 4000 лв., производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен от регистъра.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 изр. първо ГПК вр. чл. 620 ал. 1 изр. второ ТЗ
„Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*******Б“, сграда „******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата 250,00 лева – държавна такса в производството пред
Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5