Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр. П., 13.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в открито заседание на тридесети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен
съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Р, разгледа
докладваното
от съдия Димитрова т. д. N 120 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 32-ра
от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищецът по делото И.А.Ч., ЕГН **********,*** предявява срещу ответника „ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД - гр.София,
бул."Витоша"№
89Б, пряк иск по чл. 432 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000
лв.,претърпяни в резултат от ПТП. Претендира и законнана лихва за забава върху
обезщетението, считано от 22.12.2018 г. – дататата следващата тази, а която
изтичал законоопределеиня 3-месечен срок за заплащане на поисканото обезщетение
или произнасяне на застрахователя по направеното искане.
Първоначално главният иск е бил
предявен за сумата от 65 000 лв., но размеът на
претендираното обезщетение е уточнен допълнително с молба от 16.10.2019 г.,
след допълване на изложението с новонастъпило обстоятелство- доброволното
изплащане на обезещетение в размер на 25 000 лв. от
застрахователя-ответник след заведжане на настоящото дело.
Със същата молба се внася уточнение и
на претенцията за законна лихва, която в исковата молба е заявена върху размер
на главния иск от 65 000 лв. за времето от 22.12.2018 г. до окончателното
плащане, а сега освен за лихва за този период върху обезщетението от
40 000 лв. се внася и отделна претенция за заплащане на такава в размер на
1 389 лв. върху изплатената сума от 25 000 лв. за периода на
твъряданата забава на това частично плащане– от 22.12.2018 г. до 09.07.2019 г.
Обстоятелствата, на които се основават
главния иск и съотевтно - акцесорните претенции за заплащане на лихва са
следните:
На около в село К. обл. П. ищецът И.Ч.
управлявал личния си мотоциклет марка "", модел "" с per.
№, като се движил по ул. "". По това време водачът К.С. управлявал лек
автомобил марка "", модел "" с per. №, с който искал да направи обратен завой по ул.
"", където на № се намирал
дома му. В момента в който навлезнал в лентата за насрещно движение по нея се
появил движещия се мотоциклетист И.Ч., който подал сигнал с мигач, че ще го
заобиколи. Въпреки това водачът С. продължил с маневрата си. В тази част пътят
бил асфалтов, прав, с лек завой, двулентов, двупосочен, сух и чист, без дупки и
неравности. Времето било ясно, топло и слънчево, с отлична видимост. Въпреки,
че пострадалият Ч. задействал спирачната си ситема, той не успял да предотврати
удара и се ударил в задна лява част на лек автомобил "", управляван
от водача С.. В резултат на удара мотоциклетистът изхвърчал върху колата, после
паднал на земята. Настъпило ПТП с пострадало лице. По случая бил издаден Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № и образувано и водено
ДП № 1008/2018г. по описа на РУ на МВР гр. П., пр.пр» № 3032/2018г\ по описа на
Районна Прокуратура - гр. П.. В хода на разследването било установено по
безспорен начин, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водача на лек
автомобил "" К.С., който предприема маневра обратен завой, като не
пропуска попътно движещия се мотоциклет ", управляван от И.Ч. и причинява ПТП с пострадало лице и материални
щети. Производството било прекратено,
тъй като в хода пострадалият И.Ч. направил изрично волеизявление по смисъла на
чл. 343, ал 2 НПК, че не желае да се води наказателно
производство срещу водача на лекия автомобил, виновен за настъпване на
процесното ПТП - К.С. и че иска наказателното производство да бъде прекратено.
В
резултат на процесното ПТП И.А.Ч. бил сериозно пострадал. Откаран бил по
спешност в МБАЛ гр. П., с опасност за живота, тъй като обилно кървял и загубил значително количество кръв.
Там бил хоспитализиран за периода 09.09.2018г.-12.09.2018г. Твърди, че
получил следните увреждания:
Фрактура на палеца на лявото ходило, довела до
ограничение движенията на левия крак. Палецът е обездвижен с гиспова шина,
обхванала ходилото за период от 45 дни.
Лезия на радиална артерия на
лявата ръка, довела до оперативно лечение; Лезия на сухожилието на радиалния
флексор на китката, наложило оперативно лечение. След извършената операция на
лявата ръка е поставена стерилна превръзка и гипсова шипа на ръката за срок от
2 месеца. След свалянето на гипсовата шина, се наложило раздвижване на ръката,
свързано със значителни болки.
Прободна рана на лява
предмишница, оперативно обработена. Голяма разкьсно-контузна рана на дясната
подбедрица, довела до оперативно лечение. Подкожен емфизем на меките тъкани. Извършена
е операция под обща анестезия.
В първите минути след настъпване
па произшествието имало реална опасност за живота на пострадалия, тъй като била
налице значителна кръвозагуба.
Бил подложен на операция на
лявата ръка за възстановяване на увредените артерия, мускули и сухожилия, както
и обработване и зашиване на прободна рана на предмишница. На ръката му е
поставена гипсова шина, след което му е
предписано медикаментозно лечение, смяна на превръзки, последвало е и сваляне
на конците. Левият
му крак също е обездвижен с гипсова шина.
Лечението му продължило и при
домашни условия, за срок от около 4 месеца, в които ищецът бил напълно
неработоспособен с постоянни болки в ръката и в крака. Редовно пиел
болкоуспокояващи, за да може болката да намали и да спи нощем. През първите дни
след катастрофата трудно заспивал и често се будил нощем, както от страх и
притеснения, така и от силни болки, причинени от телесните увреди. По време на
лечението му, през първите 2 месеца, значително
били затруднени движенията, в следствие на получените травми на левия
крак и ръка. Тъй като са от една страна (лява ръка и ляв крак), пострадалият не
може да си помага и да се предвижва дори с помощни средства ( патерици).
В следствие на претърпените
травми от катастрофата И.Ч. и до настоящия момент все още изпитвал силни болки
и страдания. Болките в увредения му палец на левия
крак продължавали и до настоящия момент, с особена сила на моменти, като при
клякане и стоене клекнал болката била
постоянна. На моменти в лявата ръка, освен болка, в областта на
увреждането усещал и изтръпване, трънене. На лявата ръка бил останал и траен загрозяващ
белег, от който допълнително се притеснявал пострадалия и неговия вид винаги му
носи негативни емоции. С месеците, се
пораждал и страх от това да не бъде блъснат от преминаващите превозни средства
при движение по улиците, при пресичане, притеснявал се да управлява мотоциклет.
Катастрофата променила живота му, от активен млад мъж, работещ, спортуващ, го
превърнала в човек, за който трябва да се грижат като за бебе. През първите
седмици след катастрофата бил основно на постелен режим с помощ от близките,
дори за най-малките битови нужди, хранене, къпане, тоалет. Това го депресирало,
той се затварял в себе си и не желаел да общува с много хора, не желаел да е в
тежест на никого, не искал да посещава
село (където живее дядо му), тъй като мястото на катастрофата винаги свързал с
много тежки неприятни емоции. Катастрофата оставила сериозен негативен отпечатък
върху неговото психическо и емоционално състояние за цял живот.
За виновния водач на лек
автомобил марка "", модел "" с per. N била налице валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД "ДЗИ - Общо
застраховане" АД - застрахователна полица N BG/06/118001753426,
валидна от 18.06.2018г. до 17.06.2019г. Тази застраховка
покривала вредите, за които виновния водач С. отговаря съгласно българското
законодателство.
По тази причина на 21.09.2018 г.
с молба с вх. № 94-М-119/21.05.2018 г. пред ЗАД "ДЗИ - Общо
застраховане" АД, като
застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния водач, била предявена претенция по доброволен ред
за изплащало па обезщетение за търпените от И.Ч. имуществени и неимуществени
вреди. Образувани били ликвидационни преписки по щета № 43072951800210 - за
търпените неимуществени вреди и щета № 43082951802143 за търпените имуществени
вреди. От страна на ответното дружество по щетата за имуществени вреди било
определено оезщетение в размер на 1575 лева, което и не било платено, според
твърденията в исковата молба. По предявената претенция за неимуществени вреди
обчае, ответникът първончално отказал изплащане на обезщетение, а след предвявяне
на иска – изплатил сумата от 25 000 лв. на 09.07.2019 г .
Ищецът счита, че не е загубил
правния интерес от водене на делото, като в съответствие с изплатената
доброволна сума продължава да претендира остатъка от първоначално заявената
претенция, а именно – 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че ответникът е в забава по
отношение на своето задължение за обезщетението за неимуществени вреди, считано
от 22.12.2018 г., като счита, че това е датата, следваща деня, в който е изтекъл
3-месечения законен срок за неговото
заплащане. На тези обстоятелства основава претенциите си за заплащане на
законната лихва върху доброволно платената сума от 25 000 лв., считано от
22.12.2018 г. до 09.07.2019 г. , когато е платена, както и от същата дата на
забавата до окончателното плащане върху претендираната като остатък от
обезщетението 40 00 лв.
Ищецът претендира и разноските по
делото.
Пълномщникът на ищеца уточнява в съдево
заседание, че е представил като приложение към исковата молба удостоверение за
банкова сметка ***ждане присъдените по делото суми, с което счита, че е
изпълнил изискването на ччл. 127,ал.4 ГПК Ответникът
е подал отговор в законния срок, в кото признава част от фактите, изложени в
исковата молба, но прави и редица възражения по основанието и размера на иска:
1.По отношение на заявените от
ищеца фактически твърдения, касателно настъпването на пътнотранспортното
произшествие, вредите от него и тяхното обезщетяване ответникът заявява, че не
оспорва:
Твърдението
на ищеца за настъпило пътнотранспортно произшествие на 09.09.2018 година на ул.
„" в село , обл. П..
Твърдението на
ищеца, че същият е водач на процесния мотоциклет по време на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
Твърдението
на ищеца, че К.С. е управлявал процесния лек автомобил по време на настъпване
на пътнотранспортното произшествие.
Наличието
на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" между собственика на процесния автомобил и
дружество-ответник.
Прави възражение за съпричиняване, изразяващо
се в нарушаване на правилата за движение от страна на водача на мото;циклета И.А.
Ч, като твърди че той управлявал мотоциклета си с превишена и несъобразена с
пътните условия и с пътната обстановка скорост, като по този начин сам е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а именно настъпилите
физически увреждания, болки и страдания.
Твърди,
че ищецът е разполагал с достатъчно време да намали скоростта, да спре
мотоциклета или да се върне в собствената си лента като премине зад процесния
автомобил, но не е направил същото, като по този начин сам допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, а именно - настъпилите физически увреждания, болки и
страдания.
2. По отношение на заявените от
ищеца фактически твърдения, касателно настъпилите физически увреждания, болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП, ответникът прави следните възражения:
2.1.Оспорва
твърдените от ищеца за настъпили физически увреждания, болки и страдания като
вид, интензитет и продължителност.
2.2.Оспорва
твърдението на ищеца за съществуването на реална опасност за живота на
пострадалия в първите минути след настъпване на произшествието
2.3.Оспорва
твърдението на ищеца за наличието на лезия на радиалната артерия на лявата
ръка, както и наличието на разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, за които
няма никакви данни в представената медицинска документация.
2.4.
Оспорва наличието на извършено оперативно лечение за следните увреждания: лезия
на радиалната артерия на лявата ръка и на разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица, тъй като нямало данни в представената медицинска документация
същите изобщо да са били причинени на пострадалия.
2.5.Оспорва твърдението на ищеца, че
лечението му при домашни условия е продължило 4 месеца, през което време същият
е изпитвал постоянни болки в ръката и крака, което е предизвиквало безсъние и
постоянен прием на болкоуспокояващи, като в тази връзка не са представени като
писмени доказателства по делото болнични листове.
2.6.Оспорва твърдението на ищеца, че
през първите два месеца от домашно лечение са били значително затруднени
движенията му и че пострадалият е бил неспособен да се придвижва дори с помощни
средства, като твърди, че трайното затрудняване на движенията на левия горен и
долен крайник не е продължило повече от месец до месец и половина от датата на
травмата.
2.7.Оспорва твърдението на ищеца, че болките в
увредения палец на левия крак продължават и до настоящия момент.
3. По отношение размера на
претендираното обезщетение:
Възразява,
че претендираната от ищеца сума е
изключително завишена, некореспондираща с:
-
трайно
установената практика на съдилищата, при определяне на размер на обезщетения,
във връзка с подобен род телесни повреди;
- действително
претърпените болки и страдания,
- процента
съпричиняване, проявен чрез поведението на пострадалото лице.
Ответната
страна счита, че при постановяване на съдебно решение, съдът следва да съобрази
и обстоятелството, че се признава основателността на претенцията и е заплатено
на пострадалия обезщетение за неимущетвени вреди в размер на 25 000.00 лева,
както и следва да съобрази проявената процесуална активност от страна на
„ДЗИ-ОЗ" ЕАД.
По
отношние претенциите за лихви, възраженията са следните:
Към
посочената дата на забавата 21.12.2018 г. ищецът все още не бил посочил банкова
сметка, ***елното обезщетение, поради което при условията на чл. 380, ал.3 КТ
претенцията за лихви върху платеното вече обезщетение от 25 000 лв. била
напълно неоснователна.
Тъй
като едва в молба от 27.12.2018 г. /датата е уточнена в открито съдебно
заседание от пълномощника на ответника / ищецът представил удостоверение за
притежавана от него банкова сметка, *** на дължимост на обезщетението за забава
и върху претендираната в настоящия процес главница от 40 000 лв.
Пълномощникът на ответника оспорва факта на посочване на банковата сметка още с
предявяване на претенцията на 21.09.2018 г.и твърди, че тогава удостоверение от
банката за разкрита сметка не е представено, макар да е било посочено в
молбата. Позовава се на две писма от застрахователя – от октомври и декември, с
които му било указано на посочи сметка.
Ищецът
се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба.
В
първия си пунк тя очевидно не кореспондира на обстоятелствата по
делото:споменава се друго име за виновния за ПТТ водач /Б/, както и че срещу него
има висящо дело в РС-Габрово, което няма как да отговаря на истината за деяние,
извърешено в с., обл. П., а и противоречи на изложеното в исковата молба, че
постарадалият е пожелал да не се води наказателлно производство и то е
прекратено, каквато възможност предвижда НПК. Все пак на ищеца следва да се
укаже да заяви в първото съдебно заседание дали поддържа подобни твърдения или
те са внесени в допълнителната искова молба в резултат на грешка.
Оспорваните
от ответника обстоятелства относно претърпените болки и страдания, характера на
уврежданията и продължителността затруднеието на крайниците изцяло се поддържат
от ищеца в допълнителната искова молба и се оспорват като неоснователни
твърденията за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, като се
твърди че от негова страна не са били налице някакви конкретни портовоправни
действия и бездействия, а това дали е
имал или не някаква техническа възможонст за предприемане на аварийно спиране,
не можело да обоснове съпричиняване.
За
неоснователни намира ищецът и твърденията на ответника относно завишения размер
на исковата претенция, като твърди, че този размер кореспонрида на характера на
уврежданията и на произтеклите от тях физически и психологически последици.
Ищецът оспорва
наведеното в отговора твърдение, че ищецът не бил предствил по
доброволната претенция Удостоверение за банкова сметка ***. Такова било
представено още с молба с вх. № 94-М-П9/21.09.2018г. и то в оригинал,видно от
приложенията на молбата. Тази молба се представяла от ищеца още с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба. Видно от молба е, че е с
входящ номер 94-М-119/21.09.2018г„
а не както
е посочено от ответника на стр. 5 от отговорана исковата молба, че е с вх. №
94-21-119/21,05.2018г. През май 2018 г., процесното ПТП все още не е било
настъпило. В
крайна сметка ищецът поддържа, че
като прлиожение към представената от самия ответник с отговора на исковата молба доказателство -
молба - претенция с вх. № 94-М-119/21.09.2018г.,отправена от името на И.Ч. към
ЗАД "ДЗИ Общо застраховане" за изплащане на застрахователни
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, е
било представето удостоверение за банкова сметка ***.09.18 г..
Ищецът твърди, че като
увредено лице е предявил щетата си в съответствие с изскването на чл.
380 от КЗ с представено на застрахователното дружество удостоверение за банкова
сметка. ***а застрахователя два пъти - с молба с вх. № 94-М-119/21.09.2018г. и с молба с вх. №
92-4549/27.12.2018г., видно от приложенията им. Застрахователното дружество
обаче заплаща частично претендираните обезщетения, едва след като разбира, че
срещу него са заведени дела - след издадена и получена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК на 27.05.19 г.. по ч.гр.д. № 26367/2019г. по
описа на СРС, ГО, 166 състав за имуществените вреди, причинени на И.Ч. и след
завеждане на настоящето дело. Ответникът
извършва плащания по претенцията на ищеца за имуществени и неимуществени вреди
9 месеца след завеждането й и след като са заведени две дела срещу него. От
изложеното следвало, че с поведението си, ответникът е дал повод за завеждане
на тези дела, в това число на настоящето дело и дължи лихви и разноски и върху
вече заплатената сума от 25 000 лева.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1
от КЗ, според която застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, който не може да е по-дълъг от 3
месеца от предявяването на претенцията.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ,
застрахователят не можел да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи: констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от
органите на Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено
на законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват
движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между
участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани
с неговото настъпване. Ищецът бил предявил пред ответното застрахователно
дружество претенцията си по реда на чл. 380 от КЗ, каквото е задължението му,
за да бъде допустим съдебния иск и е представила пред ответника Констаивен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1006р-11366/10.08.18г., което не се оспорва
от ответното застрахователно дружество.
Ответникът е подал отговор и на
допълнителаната искова молба, в който иска спиране на делото, ако се поддържа
твърдението за висящо съдебно наказателно производство срещу водача на
застрахования автомобил, поддържа доказателствените си искания, като
допълнително обосновава оспорените от тях.
След
преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното:
Ищецът доказа по безспорен начин
следните обстоятелства, на които основава своите претенции:
На в с. К, обл. П. е настъпило
ПТП с негово участие като водач на мотоциклет и К.П.С., управляващ л.а. „“. Съставени
са: Протокол за ПТП пострадали лица, в който като пострадал е вписан ищеца,
Протокол за оглед на местопроизшествие и Докладна записка, с мнение за
образуване на досъдебно производство по чл.343,ал.1,б.“Б“ от НК.
Образувано е било досъдебно
производство, но след изявление на пострадалия Ч. по чл. 343,ал. НК, че не
желае да се води такова срещу водача на лекия автомобил С., производството е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 17.05.2019 г.
Материалите са изпратени на административно наказващия орган за евентуално
налагане на административно наказание водача на автомобила, но по делото не се
събраха доказателства има ли установено по съответния ред администратимно
нарушение и наложено за това наказание.
От събраните доказателства –
автотехничека експретиза и показанията на свидетелите се установи по безспорен
начин, че К.С. е допуснал нарушения на нормативно установените правила за
движение по пътищата и с тези негови нарушения са станали причина за настъпване
на процесното ПТП.
Водачът на автомобила е предприел
маневра „обратен завой“ , която по принцип не била забранена, но при
изършването й е следвало да се спазват следните правила, съгласно чл…
Участакът от пътя, на който е
предприета маневрата изключва спазването на първото от посочените изисквания.
Макар автомобилът да се намирал на прав участък, разстоянието между мястото,
където се прави маневрата и извития участък на пътя е било твърде късо. Т. е.
предприемайки и вършейки маневрата водачът на автомобила е имал видимост към
приближаващите превозни средства едва на растояние от 42,8-50 метра. Така се е
поставил в невъзможност да види приближаващия автомобил още преди да започне
обратния завой и съответно – да вземе правилното решение да го изчака и да
осигури дължимото му по закон предимство.
Освен това, не е съобразил
поведените си на пътя с доближилия го опасно мотоциклет и тогава, когато вече е
имал обективна възможонст да го възприеме. Това е станало още,когато мотоциклетистът
се е движел в своята дясна, билзо до осовата линия, а автобилът е бил в същата
и е имал възможност да спре и да го пропусне. Именно това е било дължимото
поведение на водача на автомобила, за да се избегне опасността от ПТП. Вместо
това, той продължил да извръшва маневрата, обяснявайки поведенето си с факта,
че не е видял приближаващия мотоциклет.При липса на обективни пречки да го
види, което се установи безспорно от експертизата и свидетелски показания,
вината на водача С няма как да бъде опровергана.
След това когато вече е видял
мотоциклета по собствените му думи, се е намирал в другата лента при приключила
маневра „обратен завой“, но и тогава не е спрял движението си, а е опитал да се
отклони в дясно, за да влезе в пресечка на пътя, на който се е намирал. Очевидно
не е разполагал с достатъчно време за това и реакцията му е била неправилна –
вместо да спре автомобила и да остане плътно в дясно, при навлязъл срещу него
дясната лента мотоциклетист, той е предприел този завой и така - задната част
на автобомила е навлязла по-навътре в лентата за движение, където именно е
станал сблъсъка между двете превозни средства.Това си вида ясно динимичната
мащабна скица, изгжотвена от вещото лице Ф..
С други думи, при така установеното
поведение на водача на автомобила се очертават две нарушения,допуснати от него.
Първото е предприемането на маневра „обратен завой“ на прав участък, но без
голяма видимост в една от посоките /зад него в момента на започване на
маневрата/. Другото нарушение се изразява в това, че при наличие на обективна
възможност да види приближаващия мотоциклет на дистанция от мястото на удара от
42,8 до 50 м. и съответно, собствената му дистанция от това място – 10-11,7
метра, не е останал в дясната лента, за да пропусне движещото се направо по път
с предимство превозно средство /позиция 1 на автомобила на динамичната мащабна
скица и позиция 11 на мотоциклета/, а е продължил маневрата, навлизайки в
лявата лента и най-накрая, намирайки се там в интервала от 3-3,5 секунди преди
удара - не е предпирел възможното от техническа гледна точка екстремно спиране,
с което според експерта е било възможно да се избегне ПТП.
Възражението на ответника за недоказване
на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахования при
него автомобил е неоснователно. Безспорно се установи, че този участник в
процесното ПТП е нарушил разпоредите на чл. 20, ал.2 и чл.38,ал.2 от ЗДвП.
Че ищецът Ч. е пострадал, като е
получил наранявания по тялото си в резултат от сблъсъка между двете превозни
средства,се установява от: Протокола за ПТП с пострадали лица,свидетелските
показания и многобройните писмени доказателства, които за анализирани и от
назначената медицинска експертиза.
Всички травматични увреждания и
предприетите за тяхното лечение действия и медицински манипулации, описани в
исковата молба, се установяват от събраните доказателства, поради което и
ответникът в писмената си защита акцентира на недоказване на твърдяните
продължителност и интензитет на болките и страданията, при все че е правено и
възражениеза тяхното настъпване изобщо и вида на травмите.
Обсъждайки всички относими към
причиняването на телсните увреждания на ищеца доказателства и възприемайки
изцяло като обосновано, пълно и ясно заключението на в.л. д-р П.М., съдът
приема, че в резултат от виновното противоправно поведение на водача С., ищецът
е претърпял:
1.Фрактура на палеца на лявото ходило,
довела до трайно затрудняване на
движенията на левия крак за период от 1 – 1,5 месеца Палецът бил обездвижен с
гиспова шина, обхванала ходилото.
Понастоящем е налице ограничена плантарана флексия в ставата, която
създавала дискомфорт при ходене, клякане,катерене.
Вещото лице уточнява, че както по-рано,
така и сега е възмжоно да се направи физиотерапия, която би могла да подобри
състоянието на малката става на наранения палец на крака. Няма данни ищецът да е
правил такива процедури, но и не е видно, да са му били предписани или
препоръчани, а той да е отказал да ги направи. Вещото лице изразява
предположение, че лекарите при сваляне на гипса са очаквали флексията на
ставата да се самовъзстанови. Това би могло да е причината, поради кято не са
препоръчали физиотерапияц Все пак, изпитвайки описания дискомфорт и затрудния
при движенията, ищецът би могъл да потърси и сам последваща консултация със
специалисти, които да го насочат към приложението на рехабилитационни
процедури, но не го е сторил до настоящия момент. Проявил е бездействие, при
липса на каквито и да е обективни пречки да се погрижи в по-голяма степен за
възстановяване на здравото си – функицята на стъплато на крака си.
2. Лезия на сухожилието на радиалния флексор на китката, наложила
оперативно лечение. След извършената операция на лявата ръка е поставена стерилна
превръзка и гипсова шина, които после са премахнати. Според показанията на св.Ч.
/майка на ищеца/ синът и ходил всеки ден до болницата, за да му сменят
превръзките на ръката в продължение на 10-15 дни. Според вещото лице за
леченито на тази травма са неободими 1-1,5, а не 2 месеца, както се твърди в
исковата молба, което включва шиниране за 4 седмици , последвано от
раздвижване. За това съдът дава вяра на показанията на майката на ищеца, че му
е помагала да се обслужва, поради невъзможност да използва ръката и
затрудненото движение на долния крайник за период от 1 месец и половина,
включая и необходимия период за раздвижване.
На ръката останал и немалък видим белег, което се потвърди, както от
свидетелката, така и от в. л. д-р М., но функцията на този крайник е е напълно възстановена, поради което
показанията на майката на ищеца, че и сега не можел да си служи с нея, не
намират медицинско обяснение и подкрепа експретните констатации на вещото лице.
Колкото до показанията на св. Ч., че за да извършва предишната си
работа – строителство с гипсокартон, му е нужна помощ, защото не може да
работи, както преди, те могат да се свържат с факта на ограничената флексия на
ставата на палеца на крака, доколкото дискомфорта и проблемите, които изпитва
при клякане, може би го карат да търси помощник, който да компенсира
невъзможността да извръшва свободно тези движения в процеса на работата /да му
подава материали, инструменти и да му асистира при рязане и др. дейностите с
гипсокартон/.
3. Порезна рана на на лява
предмишница, лезия на радиална артерия на лявата ръка, откоято е Порезна рана на на лява предмишница, лезия на
радиална артерия на лявата ръка, от която последвало силно артериално кървене,
което било намалено от активните десйтвия на пострадалия и околните, за което
дава показанията и свидетелката П.. Тя разказва, че дошъл човек от околните
къщи, който разбирал от тези неща и превързал с нещо, за да притисне ръката и
да спре кървенето, а бащата на пострадалия дошъл много бързо, за да го откара в
болница.
Вещото лице уточнява, че поради
последвалата спешна намеса на лекарите, този процес е бил спрян навреме, като
не се стигнало до влошаване на кръвните показатели и нужда от обемно заместване
или кръвопреливане, като последица от кръвозагубата. Иначе при подобно засягане
на артерия можело да се стигне до сериозна кръвозагуба.
Предвид конкретните обстоятелства
обаче – оказаната адекватна спешна помощ, вещо лице определя описаната трамва
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, от кото пострадалия
се е възстановил след около 2 седмици, когато са били свалени конците.
В заключение вещото лице
обобщава, че пострадалия е изпитвал интензивни болки в резултата от всички
описани травми продъжение на 15-20 дни,
през които се е налагал и прием на болкоуспокояващи медикаменти.
Освен физиеските болки и страдания, свидетелката Ч.
установи и психическото състояние на страх и нежелание изобщо да кара
мотоциклет, което преди много обичал, унилост и нежелание да излиза и да се
среща с хора в периода след катастрофата, продължили дори след като физически
се е възстановил – 6 месеца изобщо не излизал никъде според показанията на свидетелката.
След
като са безспорно установени виновното противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, неимуществените вреди /болки и страдания/, претърпени от
пострадалия при ПТП мотоциклетист и е налице договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, покриващ риска от настъпилото застрахователно
събитие, то основанието на прекия иск срещу ответника очевидно е доказано.
За да определи размера на
обезщетението, съдът взема предвид броя на травматичните увреждания, тяхната
тежест, интензитета на претърпените болки и странадия, вида на лечението и
продължителността на оздаравителния период за всяка една от травмите, подробно
описани по-горе. От значение са освен болките още и трудностите и неудобствата,
които са създадени за пострадалия през продължителния оздравителен период,
особено що се отнася до счупването на фаланга на първи пръст на левия крак и
травмата на сухожилието на китката. Реално 1,5 месеца ищецът е имал затруднето
движение на крака и 2 месеца не е могъл да си служи с ръката, заради което е
бил подпомоган от близките си в своите ежедневни дейности. Това е било твърде
угнетяващо за млад, активен мъж, какъвто е бил ищецът. За това логично е пострадало и неговото самочувствие,
ограничил е за продължителен период социалните си контакти, според показанията
на свидетелите, дори след като е завършило самото лечение.
Немаловажна последица се оказва и затруднението
в осъществяването на трудовите му функции, поради продължаващите болки в
стъпалото при клякане и изкачване на стъпала. За да продължи да работи с
гипсокартон, както преди, използа помощта на други хора, което е пряка
последица от увреждането на крака. Тук обаче следва да се отчете, че не е
положил достатъчта грижа за възсатонвяване функците на долния крайник, като
изобщо не е правил физиотерапия, която според вещото лицеби могла да повлияе
положително.
Отказът да управлява мотоциклет и
нежеланието изобщо да ходи в с. К, при дядо си, заради лошите спомени от
катастрофата, също следва да се отчетат
като негативна последица в живота на един млад мъж.
За всички тези неимуществени вреди, при
спазване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определя като справедливо едно
обезщетение от 70 000 лв., което обаче следва да бъде намалено поради
основателността на възражението за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия.
Конкретните обстоятелства, на които ответникът
основава това свое възражение по чл. 51,ал.2 ЗЗД са че ищецът управлявал
автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия и обстановка скорост, с
което свое поведение е допринесъл за настъпване на вредите, да които претендира
обезщетение.
Превишаването на разрешевата скорост от 50
км./ч. е безпорно установено, тъй като мотицикелитисът се движел с около 51,4
км./ч., но това негово поведение не е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП, доколкото и при скорост 50 км./ч. сблъсъкът между двете МПС пак би
настъпил. Незаконосъобразното виновно поведение на ищеца, което е допринесло
пряко за наспъпване на вредите е, че след като е възприел автомобила на пътното
платно /на разстояние 50 м./ не е предпирел отклонение на мотоциклета в дясно и
съответно – спиране на движението му, а е продължил неправилното си движението
в лявата лента, при липса на каквито и да е препятствия да се отклони надясно и да спре в своята
лента, което би му позволило да избегне удара. Именно поради това несъобразено
с пътната обстановка и с поведенито на другия водач движение на мотоциклета, се
е стигнало до съприкосновението между двете превозни средства, което е било
предотвратимо, ако ищецът беше изпълнил своите задължения по чл. 41 от ЗДвП,
както и това по чл.35,ал.1 ЗДвП.
За това съдът приема, че безспорно са налице
условия за приложение на чл. 51,ал.2 ЗЗД и намаляване размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди, поради допринасяне от страна на пострадалия
за тяхното настъпване. Приносът на двамата водачи за настъпване на пътния
инцидент е с еднаква тежест /по 50%/, доколокото и двамата са имали видимост
един към друг в определен момент и достатъчно време за реакция, но не са
извръшили предписаните от закона действия, за да преотвратят ПТП. Определеното
обезщетение от 70 000 лв. за доказаните неимущестмени вреди следва да бъде
намалено на половина, т. е. застрахователят дължи 35 000 лв., от които е
платил доброволно след завеждане на делото 25 000 лв. и остава да бъде
осъден да разликата от 10 000 лв.
Ищецът претендира и лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от 22.12.2018 г. до окончмателното плащане върху
исковата сума от 40 000 лв., но тазилихва следва да се присъди върху
уважения размер от 10 000 лв.
Отделно от това се претендира лихва в
размер на 1 389 лв. върху изплатената сума от 25 000 лв. за периода
на твъряданата забава до датата на извършване на доброволното частично плащане –
т. е. от 22.12.2018 г. до 09.07.2019 г. Размерът съответства на дължимата лихва
за този период върху платеното доброволно сума, която съдът определя на осн.
чл. 162 от ГПК с помощта на он-лайн
калкулатор /Calculator.bg/
При определяне на началния момент, от
който се дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
има предвид, че макар те да са настъпили за ищеца в резултат от деликт,
отговоронстта на застрахователя не е деликтна, а възниква по силата на
застрахователния договор. Отговорността на ответника за лихви при забава се
урежда в специалните разпоредби на Кодекса на застраховането – чл.497 от КЗ.
Според тях застрахователят изпада в
забава и дължи такива лихви, ако не се е произнесъл по заявена претенция на
пострадало лице в определените от същия закон срокове.
Ищецът установи, че е уведомил за
настъпилото застрахователно събитие и е посикал заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди на 21.09.2018 г. В тримесечния срок не му е определено за
заплащане обезщетение, а такова е било изплатено частично едва в по-късен
момент. Поради това има право на лихви, считано от 22.12.2018 г. както върху съдебно присъденото обезщетение, така и
на доброволно платеното, но след изтичане на законния тримесечен срок на осн. чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ.
Разбира се периодът,за който се дължат лихви върху платената сума от
25 000 лв. се ограничава до датата на извършеното плащане.
Възражението на ответника относно
началния момент, от който се дължат лихвите е неоснователно. В молбата от
21.09.2018 г. , съдржаща застрахователната перетенция е посочено като
приложение удостоверение за банкова сметка ***, на окято да му бъде изплатено
обезщетението. На л.77 от делото е прлиожено такова удостовеение, издадено от
банката ден преди предявяване на претенията – на 20.09.2018 г., като с молбата
за представянето му с молба от 21.12.2018 г. пълномощникът подчертава изрично,
че го представя „отново“. Тези обстоятелства навеждат на логичния извод, че
удостоверение действително е било представено още с първоначлоното заявяване на
претенцията, но дори да не е така, това не освобожадава застрахователя от
задължението за заплащане на лихви на осн. чл. 497, ал.1,т.2, предл. второ от КЗ, доколкото той не е направил необходимо, за да се освободи от последиците на
тази забава. Няма данни дали и кога е връчено на пълномощника на ищеца писмото
от 22.10.2018 г., а отделен е въпроса, че при желание за изплащане на
обезщетението в 3-месечения срок, с него е било възможно да се осъществи връцка
на посочения телефонен номер, за да бъде уведомен, че описанато като приложение
към молбата удостоверение за банкова сметка ***.
Ето защо претенциите за лихви са
основателни и следа да бъдат уважени така, както се посочипо-горе в мотивите.
Разноските по делото следва да бъдат
определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска за обезщетение
за неимуществени вреди. Т. е. ответникът дължи 488,89 лв. от направените от ищеца разноски по делото
/общо 1 955,56 лв./, а ищецът от
своя страна, предвид частичното отхвърляне на претенцията следва да заплати на
ответника 1 804, 50 лв. от общо
направените разноски в размер на 2 406 лв.
Искането за намаляване поради
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнагразжение е неоснователно.
Неговият размер е 2 076 лв., при минимален за иска с цена 40 000 лв.
– 1 730 лв. /чл.7,ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че
платеното възнагрждение от ответника съответства на същите и не може да бъде
определено като прекомерно по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК.
На пълномощника на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, съразмерно на уважената част
от иска, на ос. чл. 38, ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата, което се
определя на база на минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
В случая на адвокат М.И.Д. следва да се заплати възнаграждение в размер на 432,
50 лв., при спазване разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане"
ЕАД - гр.София,
бул."Витоша"№
89Б, ДА ЗАПАТИ на И.А.Ч.,
ЕГН **********,*** на осн. чл.
432 от КЗ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв., във връзка с ПТП,
станало на в с. К, обл. П., заедно със законната
лихва за забава върху присъдената главница, считано от 22.12.2018 г. до
оконачателното й плащане и 1 389 лв. – лихви за периода от 22.12.2018 г.
до 09.07.2019 г. върху доброволно платеното обезщетение от 25 000 лв. и
разноски по делото в размер на 488,89 лв.
Сумите да бъдат изплатени по посочената от ищеца банкова
сметка: №. ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лв. до 40 000
лв., както и за законната лихва за забава върху тази част от претендирата
главница.
ОСЪЖДА
И.А.Ч.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ – Общо застраховане"
ЕАД - гр.София,
бул."Витоша"№
89Б сумата от 1 804, 50 лв.
- разноски на ответника, съразмерно на
отхъврлената част от иска.
ОСЪЖДА
„ДЗИ
– Общо застраховане" ЕАД - гр.София,
бул."Витоша"№
89Б на осн. чл. 38 от Закон за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение в
размер на 432,50 лв. на адвокат М.И.Д. от САК, с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от решението
от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: