Решение по дело №1130/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на Г. В. П., [ЕГН], гр. Септември, подадена чрез процесуален представител адвокат Т. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000188/10.10.2023 г. на Б. Т. – полицейски инспектор при РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – Б. Т. – полицейски инспектор при РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000188/10.10.2023 г. на Б. Т. – полицейски инспектор при РУ-Септември, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е, че на 06.10.2023 г., около 21.28 часа, в гр. Септември, на [улица], като водач на МПС – Фолксваген Бора, рег.№ [рег. номер], лична собственост, е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер 5000 ARNJ-0009. На водача е издаден и са получени талон за изследване и 8 бр. стикери, като не са изпълнени предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 837900/06.10.2023 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Г. В. П., АУАН серия GА, № 837900/06.10.2023 г. и талон за изследване № 0159958, Наказателно постановление № 23-0340-001110/02.11.2023 г., протокол за личен обиск на лице и докладна записка актосъставителя.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1.3 са посочени областните дирекции на МВР. Със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и служителите, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ в районните управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, Б. Т. е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в ЗППАМ липсва точно и конкретно посочване на срока, за който се прилага. В заповедта изрично е посочено, че административната мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, което е в съответствие със закона. Цитираната съдебна практика е неотносима в настоящия случай, доколкото е постановена при различна фактическа обстановка.

Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Безспорно е, че разпоредбата съдържа две хипотези: управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказ на водача да бъде проверен с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая е налице отказ за проверка с тест, доказателствен анализатор и медицинско и химическо изследване, видно от изрично заявеното от жалбоподателя в талона за изследване, за което законодателят е предвидил прилагане на ПАМ.

Съдът приема, че процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и изискванията на материалния закон. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на нарушителя да управлява МПС, с което е било извършено нарушението за определен период от време, а именно до решаване на въпроса за отговорността.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000188/10.10.2023 г. на Б. Т. – полицейски инспектор при РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.