№ 136
гр. гр.Велинград, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Д. М. против Наказателно постановление
№-36-0000159 от 17.03.2022 г. на и. д. Директор на РД Автомобилна
администрация Пловдив, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл. 105, ал. 3 ЗАвП, за нарушение на
чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка на Министъра на
транспорта.
Реливират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Не
било описано точно и конкретно мястото на извършване на нарушението. Не
било безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товари
за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, тъй като за това
нямало подадено писмено уведомление до „Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно чл. 12б, ал. 11 от ЗАвП. В АУАН и в
наказателното постановление не било посочено, че на превозното средство е
поставена табела „Превоз за собствена сметка“. Не била посочена каква е
максималната допустима маса на товарния автомобил. Това опорочавало
административнонаказателното производство, поради което обжалваният акт
следвало да се отмени.
В съдебно заседание, чрез адв. Д.- АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата, не взема становище до приключване на делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН -препис от
обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 30.03.2022 г., а жалбата е
подадена на 12.04.2022 г., от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства
установи следното от фактическа страна:
На 28.02.2022 г., около 11,00 ч. на път II-84, на паркинга на ж.п. гара
Костандово, служителите на РД АА Пловдив ст. инспектор И. П. и ст.
инспектор Т. Г., при изпълнение на задълженията си по контрол за спазване
на законодателството в областта на извършаните превози на пътници и
товари, извършили проверка товарен автомобил „Ман П 2000“, с рег. №
********, движещ се в посока към гр. Велинград. От представените
документи за правоуправление и регистрация на превозното средство
установили, че се управлява от Д. Д. М., който е и негов собственик. На
предното стъкло на автомобила имало поставена табела „Превоз за собствена
сметка“. От разговор с водача разбрали, че превозва десет броя телета от гр.
Септември за гр. Велинград. Казал им, че са негови и ги превозва до
кланицата във Велинград. Контролите органи поискали от М. документи за
произхода на товара, каквито водачът казал, че не може да представи, тъй
като е физическо лице, и не може да издаде сам на себе си фактура или друг
документ.
На същата дата-28.02.2022 г., на жалбоподателя Д. Д. М. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 316264, за това че
около 11,00 часа, на път 84, на паркинга на ЖП гара Костандово, в посока на
движение гр. Велинград, управлява товарен автомобил "МАН П 2000“, с рег.
№ ********, категория N2, собственост на Д. Д. М., като извършва превоз на
товари за собствена сметка-10 бр. телета от гр. Септември за гр. Велинград и
не представя копие на фактура за товара или копие на документ, че
превозвания принадлежи на едноличния търговец или юридическото лице, с
което е извършил нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка на Министъра на транспорта.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него
без възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което обективните обстоятелства от състава на
нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и
дадената правна квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева – на
основание чл. 105, ал. 3 ЗАвП. Административнонаказващият орган приел, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Към таза дата жалбоподателят не е регистриран като земеделски
2
стопанин в ОЗ „Земеделие“ Пазарджик, но е собственик на животновъден
обект с ветеринарен регистрационен номер 4490-0156, намиращ се в местност
„Адата“, гр. Септември, общ. Септември.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите
ст. инспектор И. П. и ст. инспектор Т. Г., които кредитира като
непротиворечиви, логични и последователни и взаимно допълващи се, дадени
от позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. В подкрепа на
свидетелските показания са и приложените по делото с
административнонаказателната преписка и събрани в хода на делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Акт за установяване на административното нарушение №
316264/28.02.2022 г. и обжалваното Наказателно постановление № 36-
0000159/17.03.2022 г. са издадени от компетентни органи съгласно чл. 92, ал.
1, във вр. чл. 91, ал. 2 ЗАвП и т. I. 4 от Заповед РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, във
вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвП, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на
нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може
жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.
Индивидуализиран е нарушителят.
Неоснователни са възраженията, че не е посочено по ясен и разбираем
начин мястото на извършване на нарушението. Соченото като място на
извършването му- път 84 паркинга на ж.п. гара Костандово, напълно
удовлетворява критериите на закона. С пропускът да се посочи, че път 84 е
втори клас и е от републиканската пътна мрежа не налага извод, че същото е
останало неизвестно за жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че не е посочена максималната
допустима маса на товарния автомобил. Посочено е, че превозното средство е
от категория N2. Кои превозни средства са от категория N2 е определено в
чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП, в която разпоредба е указано и каква е
максималната им допустима маса. Като част от нормативен акт разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП е общо известна, а жалбоподателят като
правоспособен водач е длъжен да я знае, така че е този пропуск на
контролните органи не ограничава правото му на защита.
Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба.
В разпоредбата на чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
3
сметка са изчерпателно посочени документите, които водачът при
извършване на превози на товари за собствена сметка е длъжен да представи
при поискване от контролните органи, а т. 2 го задължава да представи копие
на фактурата за товара или копие на документ, удостоверяващ, че
превозваните товари принадлежат на едноличния търговец или юридическото
лице или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 28.02.2022 г.
жалбоподателят Д. Д. М. е извършвал превоз на товари-10 бр. телета по път
II-84 от гр. Септември за гр. Велинград с товарен автомобил от категория N2
„Ман П 2000“, с рег. № ********, негова собственост. Качеството водач на
моторното превозно средство на жалбоподателя, т.е., че го е управлявал,
превозвайки товара, се установява от показанията на свидетелите П. и Г. и не
се оспорва от него. Спорно е дали извършеният превоз е превоз за собствена
сметка по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗАвП.
Съгласно тази разпоредба превоз за собствена сметка е превоз на товари
без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз
не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари
на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени
под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него, или превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска
цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него. Изхождайки от това определение и съобразно
доказателствата по делото, съдът намира, че жалбоподателят е извършвал
превоз за собствена сметка. Установи се, че лично, със собствено моторно
превозно средство е превозвал 10 бр. телета, за които обосновано може да се
приеме, че са от собствената му дейност, доколкото към процесната дата е
бил собственик на регистриран животновъден обект в гр. Септември, в който
е декларирал, че отглежда 9 бр. говеда. Не се твърди, че превозът е за чужда
сметка и срещу заплащане. Дори самият водач го е обозначил като такъв с
поставената на предното стъкло табела „Превоз за собствена сметка“,
съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка. Правноирелеванто е, че за превоза не е подадено уведомление по чл.
12б, ал. 11 ЗАвП, защото това изискване не е част от законово изискуемите
4
кумулативни предпоставки, за да се квалифицира един превоз като такъв за
собствена сметка.
Действително към датата на извършване на превоза-28.02.2022 г.
жалбоподателят Д. Д. М. не е представил копие на фактура за товара или
копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на
едноличния търговец или юридическото лице. По делото обаче се установи,
че превозваните животни са собственост на водача в качеството му на
физическо лице. В тази насока са показанията на свидетелите П. и Г., както и
приложената по делото от ОБДХ Пазарджик справка за регистриран от Д. Д.
М. животновъден обект на територията на областта. Няма данни, че
принадлежат на едноличен търговец или юридическо лице или че произтичат
от дейността на едноличен търговец или юридическо лице, поради което
фактура, че товара принадлежи на тези лица обективно не е следвало и не
можело да бъде издадена. Не се установи от водача да са изискани
ветеринарен паспорт за животните, разрешение за транспортиране от главния
ветеринарен лекар на областта, удостоверение за регистрация на
животновъдния обект. Видно от показанията на свидетелите П. и Г. от водача
е изискано само копие от фактура, но не и ветеринарно-медицински документ
за превозваните животни, от които би могло да се установи чия собственост
са.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и наказателното
постановление следва да се отмени.
При този изход на правния спор на жалбоподателя се дължат разноски,
на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 АПК в размер на 300,00 лв.
за процесуално представителство по делото. Искането за заплащането им е
своевременно заявено- в хода на съдебните прения, а от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие между Д. Д. М. и адв. В. Д. се
установява размерът на адвокатското възнаграждение и че е заплатено в брой.
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна „Агенция
автомобилна администрация“, доколкото регионалните дирекции не са
самостоятелни юридически лица и не притежават правосубектност.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 63, ал.2, т. 1 ЗАНН, Наказателно
постановление № 36-0000159/17.03.2022 г., на и. д. Директор на РД
"Автомобилна администрация" – Пловдив, с което на Д. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. Септември, ул. ******** № 11, обл. Пазарджик, на
осн. 105, ал. 3 ЗАвП, е наложено административно наказание глоба в размер
на 50,00 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8 от
5
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка на Министъра на транспорта.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал.1 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 АПК,
Изпълнителна агенция „Автомобина администрация“, да заплати на Д. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Септември, ул. ******** № 11, обл. Пазарджик,
разноски по а.н.дело № 141/2022 г., в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Пазарджик, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6