Р Е Ш
Е Н И Е №
1638
гр. Пловдив, 23.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, гражданско отделение,
Х въззивен състав
в открито заседание на 25.10.2010 г.
в състав:
Председател: Елена Арнаучкова
Членове : Величка
Белева
Пламен Чакалов
при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от съдията Белева
в.гр.д. N 2548/2010 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 2287 от 09.07.2010 г., пост.
по гр.д. № 8966/2009 г. на РС –Пловдив, ХІХ гр. състав, с което е осъдено „ ****
„ АД – гр. Пловдив, ЕИК ******* да заплати на „ ****** „ ООД – гр. София, ЕИК ******
сумата 10 326 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по
сключен между страните договор за изработка от 02.11.2007 г. – ремонт на кран
козлови Q
= 8 т. с ел. телфер,
за която сума е издадена фактура № 404/13.12.2007 г., ведно със зак. лихва,
считано от предявяването на иска – 29.07.2009 г. до оконч. изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 1 274, 20 лева.
Жалбоподател е ответникът по иска „ ***** „ АД – гр.
Пловдив. Поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата
отмяна и постановяване на друго такова за отхвърляне на иска. Претендира
деловодните разноски.
Въззиваемото „ ***** _№ „ ООД – гр. София взема становище
за неоснователност на жалбата. Претендира деловодните разноски за настоящата
инстанция.
Съдът установи следното:
Иск по чл. 266 ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Между ищецът „ ****** „ ООД – гр. Пловдив като изпълнител
и ответното „ ****** „ АД – възложител е сключен договор за изработка от
02.11.2007 г.– ремонт на кран козлови Q = 8 т. с ел. телфер, при договорено възнаграждение
17 210 лв. – без ДДС – 20 652 лв. с ДДС, платимо половината авансово
при сключването на договора, останалата част – при приемане на работата. Ищецът твърди че получил авансово дължимата
сума, извършил ремонта, работата била прието от възложителя без възражения,
издал фактура № 404/13.12.2007 г. за заплащане на остатъка от възнаграждението,
изпратил я на ответното дружество, но тя и до момента не му е заплатена. Претендира
заплащането й, ведно със зак. лихва от предявяването на иска.
Ответникът признава че не е заплатил исковата сума, но
оспорва да дължи плащането й. Възразява договорът да е нищожен поради липса на
съгласие – не е посочено в какво се изразява ремонта; работата да не е
извършена съгласно договореното – не е изпълнено задължението на изпълнителя по
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните
съоръжения да изготви, съгласува и одобри техн. документация за ремонта от
органа по техн. надзор, което неизпълнение е толкова съществено, че имало за
последица невъзможност за ползване на крана по предназначението му, че работата
не е приета – приемо-предавателните протоколи били подписани от лица без
представителна власт за дружеството.
Твърдяната недействителност на договора правилно е прието
от първоинстанционния Съд да не е налице. Безспорно се е установило от
представена от изпълнителя към възложителя оферта, предхождаща сключването на
договора, какво е включвал дължимия ремонт, като след представянето й
ответникът е заявил / вж с.з. на 08.02.2010 г. / че тя му е известна и договора
е сключен въз основа на така оферираното, като и определени видове ремонтни
дейности са извън предмета на договора. Горното се потвърждава и от подписаните
между страните приемо-предавателни протоколи, в които отразените като приети
ремонтни дейности са именно съгласно тази оферта.
Съгласно чл. 39 от Наредбата за безопасната експлоатация
и техническия надзор на повдигателните съоръжения/ каквото съоръжение несъмнено
процесния кран е съгл. чл. 2 ал. 1 т.1 от Наредбата /, ремонтът на
повдигателните съоръжения трябва да се извършва съгласно техн. документация,
чието съдържание изброено в т.т. 1 – 9 от същата разпоредба, която документация
трябва да е одобрена и заверена за съответствие с изискванията на нормативните
актове от държ. органи на техническия надзор – чл. 99 от Наредбата.
Съгласно офертата – т.т. 1 и 2 от същата, изготвянето и
одобряването на тази документация, е в задълженията на изпълнителя. С оглед
което неоснователно е възражението по отговора на ИМ да не е поемал и да не
дължи изпълнението на тези задължения по договора. От заключението на в. лице П.Д.,
извършил проверка в агенцията за технически надзор РО – ИДТН, такава
документация за ремонта на процесния кран няма представена , съответно одобрена
, в агенцията. Изготвянето й не се и твърди от изпълнителя. Пак според същото
заключение кранът не е въвеждан в експлоатация и в момента е в лошо техническо
състояние и негоден за експлоатация според предназначението си.
От друга страна обаче чл. 264 от ЗЗД възложителят е
длъжен да приеме работата, като при приемането й е длъжен да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за скрити недостатъци,
които не могат да се открият при приемането или се появят по късно. За тях поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им, като известяване не е необходимо само ако
изпълнителят е знаел за тези недостатъци. Процесното неизпълнение – неизготвяне
на необходимата документация и съответно неодобряването й от органите на техн.
надзор, е явно известно на изпълнителя, но
не представлява скрит недостатък, за който не се дължи известяване. Т.е.
за него възложителят е дължал възражение още при приемането на работата. Според
чл. 265 от ЗЗД ако изпълнителят се е отклонил от поръчката възложителят
разполага с няколко възможности, една от които е и да развали договора, ако
отклонението е толкова съществено че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, което право се погасява в 6 – месечен срок, тъй
като не се касае за СМР, където срокът е 5 години.
В случая нито едно от тези права не е упражнено,
възраженията са заявени след и във вр. с предявения иск за плащане на
възнаграждението по договора. Дори напротив -
приемо –предавателни протоколи не
само са подписани от възложителя без никакви забележки, но и в протокола от 11.12.2007 г. изрично е
отразено че такива няма и крана работи и
изпълнява всички функции, като и в двата протокола също изрично е отразено че
ремонтът е извършен съгласно изискванията на горецитираната Наредба и товарната
характеристика на крана. Неоснователно е възражението на ответника че от тези
протоколи не следвал извод за приемане на работата от него като възложител, тъй
като те били подписани от лица без представителна власт за дружеството и
установяването на противното било в доказ. тежест на ищеца, което той не
сторил. Тъй като в случая сделката е търговска приложение намира разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ, съгласно която при действие без представителна власт смята се
че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В случая узнаването несъмнено е налице с изпратена от ищеца и
получена от ответника фактура № 404/13.12.2007 г., двустранно разписана, и
ответникът е този, който следваше да установи че е възразил.
С оглед гореизложеното искът правилно е бил уважен. С
неупражняването на правата си по чл. чл. 264 и 265 от ЗЗД и незаявяване на
възражения при приемането на работата
възложителят е установил необоримата презумпция че работата е приета като
изпълнена съгласно договореното. Следователно
дължи договореното възнаграждение, ведно с лихва за забава.
На въззиваемия се присъждат направените от него разноски
за наст. инстанция в размер на 1 000 лв. – възнаграждание за един адвокат.
И Съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2287
от 09.07.2010 г., пост. по гр.д. № 8966/2009 г. на Районен Съд – гр. Пловдив,
ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА „ ***** „ АД – гр. Пловдив, ЕИК ****** да заплати на „ *****„
ООД – гр. София, ЕИК ******* деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 1 000 / хиляда / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва
пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срот от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.