№ 424
гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330200513 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 549984-F555400 от
03.12.2020 г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на „СТРОЙКОЛУКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Петър Ченков“ № 27, представлявано от Х. Т.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 78, ал.2 и ал.3 вр. чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н. излага
конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното НП, като моли за неговата отмяна. Претендира разноски по
делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. П., моли съда да потвърди НП като правилно и
1
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.06.2020г. била извършена проверка на „СТРОЙКОЛУКС“ ООД от
св.В. Г. К. - служител на ТД на НАП гр. Пловдив, която приключила с АПВ
№ 16001620083228-004-001/08.06.2020г., в хода на която била извършена
съпоставка между издадените кредитни известия от от "БМП.бг" ЕООД и
отразяването им в дневниците за покупки от клиент „СТРОЙКОЛУКС“ ООД.
При извършване на последната св. К. констатирала, че дружеството-
жалбоподател в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по
кредитно извествие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС № **********/31.03.2020 г. с
данъчна основа в размер на 4250,00 лева и ДДС в размер на 850,00 лева не е
отразило последното в дневника за покупки с противоположен минусов знак
за съотвения данъчен период – м. 03/2020 г. и в подадената в ТД на НАП
Пловдив Справка - декларация с вх. № 16004272102/ 13.04.2020 г. Кредитното
известие било издадено от "БМП.бг" ЕООД с ЕИК ********* с предмет
„палети“ и било издадено към фактури № **********/ 24.02.2020 г., №
**********/02.03.2020 г., № **********/26.02.2020 г., №
**********/27.02.2020 г., № **********/05.03.2020 г., №
**********/09.03.2020 г., № **********/04.03.2020 г., №
**********/04.03.2020 г., № **********/02.03.2020 г., №
**********/25.02.2020 г., № **********/04.03.2020 г., №
**********/26.02.2020 г., № **********/02.03.2020 г., №
**********/02.03.2020 г., № **********/09.03.2020 г., №
**********/04.03.2020 г., № **********/10.03.2020 г., №
**********/02.03.2020 г., отразени в дневника за покупки за месец 04. 2020 г.
Дружеството трябвало да декларира полученото кредитно известие с
минусов знак в дневника за покупки за периода месец 03.2020 г. и в
подадената в ТД на НАП Пловдив Справка-декларация с вх. №
16004313246/02.06.2020 г.
2
Установено било, че чрез неотразяване на кредитното известие в
дневника за покупки и подадената в ТД на НАП Пловдив справка -декларация
за периода, през който е издадено, а именно за месец 03.2020г., е деклариран
резултат ДДС за възстановяване в размер на 195512,22 лева. Неотразяването
на ДДС в размер на 850,00 лева, обективиран в издаденото кредитно известие
е довело до определяне на данъка за възстановяване в по – голям размер, т. е.
ако кредитното известие е било отразено в периода за който се отнася
резултата в справка – делкарация за данъчен период 01.03.2020 г. – 31.03.2020
г. размерът на ДДС за възстановяване би бил 194662,22 лева или с 850,00 лева
по – малко.
Кредитното известие е било отразено в дневника за покупките за м.
04.2020 г. и в справката-декларация, подадена до ТД на НАП Пловдив с вх.
№16004313260/02.06.2020 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F555400/23.06.2020
г. за нарушение на чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и чл.124, ал.5 ЗДДС на
основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на
свидетел и пълномощник на дружеството и бил подписан без възражения,
като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а възоснова на него
било издадено и обжалваното НП.
В хода на съдебното производство беше разпитана св. В. Г. К. -
актосъставител, която сочи че нарушението е било установено при проверка,
извършена във връзка с възстановяване на ДДС от страна на
„СТРОЙКОЛУКС“ ООД, при която св. К. установила, че кредитното известие
на дружеството не е било отразено в срок. Свидетелката сочи също, че за нея
не било от значение кога е било получено кредитното известие, а кога е било
издадено такова.
Показанията на св. К. се подкрепят и от тези на св.М.А. А. - Ж. която
сочи, че е била ангажирана като свидетел при съставяне на АУАН, както и че
актосъставителят е установила нарушение изразяващо се в неотразено
кредитно известие от дружеството, в периода в който е било издадено, но не
знае кога е било получено то.
3
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
последователни и съответни на формираната по делото доказателствена
съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
От събраните по делото доказателства се налага категоричният извод за
извършено от страна на „СТРОЙКОЛУКС“ ООД нарушение. Авторството и
неотразяването в дневника за покупки и справката декларация по ЗДДС за
данъчен период месец март 2020 г. на 1 брой кредитно известие с контрахент
на жалбоподателя се установява от приложените по делото писмени
доказателства, потвърдени от показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта. Доколкото нарушителят е юридическо лице субективната страна на
деянието не следва да бъде обсъждана поради обективния характер на
отговорността му.
Въпреки гореизложеното Съдът счита, че наказателното постановление
е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да бъде ОТМЕНЕНО.
Това е така, тъй като нито в акта, нито в НП е дадена коректната правна
квалификация на нарушението въз основа на обстоятелствената част на
актовете, а оттам и фактите не отговарят на дадената правна квалификация, с
което са били нарушени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН относно задължителното съдържание на актовете.
Разпоредбата на чл.124, ал.5 ЗДДС въвежда задължение регистрираното
лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица,
на които е прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на
същия член. Следователно касае се за неизпълнение на задължение за
отразяване на поне едно кредитно известие в дневника за покупки. От
обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че производството е
образувано и лицето е наказано, именно за това, че не е изпълнило
задължението си да отрази в дневника за покупки и в справката декларация
въпросното кредитно известие в законоустановения срок. Тоест за
осъщественото от дружеството бездействие на вмененото му задължение за
4
действие. Посочено е, че това е довело до определяне на различен от
действителния резултат на ДДС за възстановяване. Дружеството обаче в
данъчния период за месец 04.2020 г. е коригирало дневника за покупки и
справката декларация, като е отразило процесното кредитно известие и е
определило коректен размер на ДДС за възстановяване. Дотук НП и дадената
правна квалификация на нарушението съответстват на обстоятелствата по
делото и отразените факти от обективната му страна. Същата касае именно
неизпълнение на посоченото задължение за отразяване на всички кредитни
известия в относимите документи.
Същевременно обаче както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са преценили, че извършеното
нарушение освен по 124, ал. 5 от ЗДДС следва да се квалифицира и като
такова по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Последните въвеждат задължение
регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при
изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при
промяна на вида на доставката, а корекцията по ал. 2 да се извърши в
данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с
отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116 от
ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-
декларацията за съответния данъчен период. Касае се за извършване на
корекция при възникване на определени предпоставки и срокът, в който
следва да бъде сторено. Тоест същата норма въвежда самостоятелно и
различно задължение от това по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което има свои
собствен фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до
самостоятелно основание за налагане на санкция. Следователно правната
квалификация на нарушението, за което дружеството е било наказано,
съдържа в себе си две самостоятелни задължения, неизпълнението на които
ще доведе до самостоятелни нарушения, за което по силата на чл. 18 от ЗАНН
на дружеството следва да бъдат наложени две санкции.
Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на дружеството-жалбоподател. Нарушени са освен горецитираните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, така също и
правилото на чл. 18 от ЗАНН, като правната квалификация на нарушението и
5
фактическото му описание създават сериозна неяснота, която не може да бъде
преодоляна. От една страна фактическото описание на нарушението не
отговаря на регламента на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, от друга не са
посочени обстоятелствата от фактическия състав на същото това нарушение,
а напротив отразено е, че дружеството е изпълнило задължението си.
Същевременно, както вече беше посочено чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3
ЗДДС представляват отделни фактически състави на две самостоятелни
задължения на регистрираните по ЗДДС лица, респективно на две
самостоятелни нарушения. Затова и съвместното им съществуване при
осъществяване на едно нарушение е невъзможно, поради което ако
наказващият орган, беше счел, че е нарушен и състава на чл. 78, ал. 2 и ал. 3
ЗДДС следваше да наложи самостоятелна санкция за това. Докато в
настоящия случай е наложена само едно наказание по чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
По този начин в хода на цялата преписка санкционираното лице е било
поставено в невъзможност да разбере за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав.
Този порок не може да бъде саниран едва във въззивното производство пред
съда, поради което е неотстраним и влече порочността на всички актове в
производство. Посоченото обуславя извод за наличието на процесуално
нарушение от категорията на абосютно отменителните.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски.
Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноските, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Въпреки изхода на спора, обаче, и макар
изрично искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение
от страна на жалбоподателят, от последния не са представени доказателства
за реално платени разходи за адвокатски хонорар, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Ето защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 549984-F555400 от 03.12.2020
г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
„СТРОЙКОЛУКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Петър Ченков“ № 27, представлявано от Х. Т.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл. 78, ал.2 и ал.3 вр. чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7